Р Е Ш Е Н И Е            № 472                               София, 26.05.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                                             Председател:Добрила Василева Ч. е:Маргарита С. Г. Г.   П. секретаря Е. П. ,като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 278/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 501 от 16.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 210 от 05.11.2008 г. по в. гр. д. № 320/08 г. на Т. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 310 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 1279/08 г. на Т. районен съд в частта, с която Г. П. К. е осъдена да заплати на С. С. С. 5 035.50 лева, съставляващи половината от изтеглен по време на брака личен спестовен влог на съпруга, за погасяване на жилищен заем на семейството към Б. ДСК, на основание чл. 286 ГПК /отм./. Касаторът Г. П. К. поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация С. С. С. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Недвижимият имот, предмет на делбата, е закупен от страните по делото, тогава съпрузи, с н. а. № 28 от 20.01.1993 г. С влязло в сила решение № 47 от 19.03.2008 г. по в. гр. д. № 22/2008 г. на Т. окръжен съд, постановено в първата фаза по допускане на делбата, е проследен произходът на средствата и е прието, че първоначално страните са придобили с договор от 02.01.1990 г., сключен с Общината гр. Т., жилище на ул. “. № 19, на стойност 13 077.00 лева. Цената е заплатена със заем от ДСК, като средствата са внесени по сметка 181/218 с инсп. нареждане № 152 от 27.12.1989 г. На 13.04.1989 г. бащата на съпруга разкрил на името на последния спестовен влог с условие “покупка /покритие/” на жилище и внесъл 10 000 лева. Влогът, който е закрит на 26.03.1990 г. с набрана сума 10 071.99 лева, послужил за погасяване на задължението по договора за заем, а разликата била заплатена със семейни средства. Съдът приел, че плащането със средствата по влога представлява погасяване на чуждо задължение и създава само облигационно отношение между съделителите, от една страна, и бащата на съпруга - от друга. Впоследствие имотът на ул. “. е възстановен на първоначалните собственици по реда на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Т. и други страни през периода май-септември 1989 г. С полученото обезщетение е придобито жилището, предмет на делбата, находящо се в гр. Т., ул. “. № 9. При това положение въззивният съд приел, че дяловете на страните в спорното жилище следват съдбата на дяловете в закупеното през 1990 г., и поради това, постановявайки решение в първата фаза на делбата относно квотите на съделителите, приел, че те са равни - по ½ ид. ч. Във втората фаза на делбеното производство съделителят С поискал присъждането на сумата 10 071 лева по реда на чл. 286 ГПК /отм./. За да уважи частично иска, въззивният съд приел, че се касае за погасяване на задължение, възникнало за двамата съпрузи, с лични на единия съпруг средства. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. дали вземането, съставляващо половината от стойността на заем, който е вложен в закупуване на жилище, различно от делбеното, може да бъде разгледано по реда на чл. 286 ГПК /отм./, и 2. по приложението на Закона за деноминация на лева. По първия от така поставените въпроси настоящият състав приема, че заявеното за ликвидация по реда на чл. 286 ГПК /отм./ парично вземане не е във връзка с прекратяване на общността, предмет на делбеното производство, тъй като произхожда от правоотношения, възникнали преди създаване на съсобствеността. Както е разяснено в т. 4, б. “а” на П. № 7 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд, основният предмет на производството по чл. 34 ЗС е прекратяване на съществуващата съсобственост. С оглед на това съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Като примери в тълкувателния акт са посочени искания на съделителите във връзка с личен заем и заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ. Заявеното от съделителя С вземане следва да се отнесе към тези, които не подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата. Въведените правопораждащи факти са за това, че средствата по спестовния влог са дарени на съделителя от неговия баща и са вложени в закупуване на първоначално придобитото от съделителите жилище. В този случай съделителят, който е вложил лични средства, има право на иск, ако са налице предпоставките на чл. 21 СК от 1985 г. /отм./, за определяне на по-голям дял от жилището, което, с оглед придобивния способ, е било съпружеска имуществена общност. Такова производство не е проведено и съсобствеността върху жилището е ликвидирана с възстановяването му на предишните собственици, при равни дялове. След като вече не съществува общност, с която да са свързани облигационни отношения, то и не следва да се разглеждат по реда на чл. 286 ГПК /отм./ такива вземания, които не са във връзка с допуснатата до делба съсобственост. С оглед на изложените съображения точното приложение на закона изисква да се приеме, че вземането, съставляващо дарение на единия съпруг от негов възходящ на суми за закупуване на жилище, което е различно от това, предмет на делбата, не е във връзка със съсобствеността и не подлежи на ликвидация в специалното производство, предвидено в чл. 286 ГПК /отм./. В обобщение, като неправилно въззивното решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да бъдат отменени в обжалваната част. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши от Върховния касационен съд, като искът бъде отхвърлен. Решението подлежи на отмяна и относно присъдената, след извършеното прихващане, сума от 6 073.50 лева, като съделителката К следва да бъде осъдена да заплати на съделителя Сnbsp;038 лева. С отхвърлянето на иска за парично вземане отпада необходимостта от произнасянето на втория поставен от касатора въпрос, тъй като разрешаването му не е свързано с изхода на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 210 от 05.11.2008 г. по в. гр. д. № 320/08 г. на Т. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 310 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 1279/08 г. на Т. районен съд относно сумите 5 035.50 лева и 6 073.50 лева, и вместо това в отменените части ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С. срещу Г. П. К. по реда на чл. 286 ГПК /отм./ иск за присъждане на сумата 5 035.50 лева, съставляваща половината от личен спестовен влог, вложен за погасяване на жилищен заем. ОСЪЖДА Г. П. К., след извършено прихващане по чл. 104, ал. 2 ЗЗД, да заплати на С. С. С. сумата 1 038 /хиляда тридесет и осем лв./ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: