1 Р Е Ш Е Н И Е № 93 [населено място], 08.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 8 март през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Ан. Б. като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1141/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч / ОС/ по гр.д. №237/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Прието е, че от значение за спора и точното прилагане на закона са материалноправните въпроси: задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без да е изрично посочено в заповедта, както и процесуалният: допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция. Процесуалният въпрос: следва ли въззивният съд при пререшаване на спора да се произнесе по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск, пък е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.15. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу ответното дружество по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на уволнението й от длъжността „началник развойна дейност” при ответника, за възстановяването й на работа и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4616 лв. Прието е, че уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ е законно – работодателят е установил закриване на звеното, в което е работила ищцата и съкращаване на бройките за всички 11 щатни длъжности в него, вкл. тази на ищцата. Макар основанието за уволнение да не е конкретно писмено посочено в предизвестието до ищцата и в последвалата го заповед за уволнение, то е доведено до знанието й при връчване на предизвестието, с устното прочитане пред ищцата на заповедта на изпълнителния директор за закриване на звеното. Доказателства за взето от оправомощения дружествен орган Съвет на директорите/СД/ решение са закриването на звеното и съкращаване на щата са представени и приети пред въззивната инстанция по чл.266, ал.3 от ГПК. Не е разгледан предявеният от ищцата, наред с тези по чл.344, ал.1 от КТ, иск по чл.136а, ал.5 от КТ, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд като обусловен от прекратяването на тр. правоотношение. На поставените въпроси следва да се отговори, че на осн. чл.335, ал.1 от КТ тр. договор се прекратява писмено. Законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление / акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на тр. договор по чл.66, ал.1 от КТ, следва да се приеме, че в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване / края на изпълнението/ на тр. договор. Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. Основанието за прекратяване следва да се посочи писмено; устното уведомяване на работника за основанието, дори да е установено по делото, няма предвидената от закона форма, за да е част от волеизявлението за прекратяване. На осн. чл.266, ал.1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинст. производство; на осн. ал.3 във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от въззивния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства / Р №284 по гр.д. №378/09 г. и №247/10 г. по гр.д. №673/09 г. на ВКС, четвърто г.о./. След този отговор на поставените въпроси ВКС намира следното по основателността на жалбата: На ищцата е връчено на 4.08.09 г. предизвестие за уволнението й на осн. чл.328, ал.1, вр. с чл.326, ал.2 от КТ. Трудовият й договор е прекратен преди изтичане на 30 дневния срок на предизвестието със заповед, вр. на 24.08.09 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2, вр. с чл.326, ал.2 от КТ, като е разпоредено да й се изплати обезщетение за неизтеклата част на предизвестието. Фактическото основание за уволнението не е конкретно посочено в предизвестието и в заповедта. От показанията на св. К. и Б. се установява, че преди връчване на предизвестието, на ищцата е била прочетена заповедта на изп. директор на работодателя – АД, от 3.06.09 г. за закриване на звеното, в което е работила като част от предприятието и съкращаване на длъжността й. Устното уведомление за прекратителното основание не е в предвидената от закона форма - чл.335, ал.1 от КТ, за да e част от волеизявлението за прекратяване. Освен това работодателят не е установил по реда на ГПК предпоставките за законно уволнение в двете хипотези на чл.328, ал.1,т.2 от КТ, на които се позовава. Не е представил при спазване на процесуалните преклузивни срокове доказателства за взето от оправомощения по устав орган – СД на дружеството, решение за закриване на звеното и съкращаване на щата. В доклада по делото му е разпределена доказателствената тежест за законосъобразното упражняване на правото на уволнение в двете хипотези по чл.328, ал.1,т.2 от КТ. Пред първоинстанционния съд ответникът не е представил, нито е поискал да му се даде възможност да представи решението на СД за структурни промени в предприятието. Представил го е едва с въззивната жалба, по повод извода на РС, че изпълнителният директор няма уставно правомощие да вземе такова решение, като се е позовал на чл.266, ал.3 от ГПК. Предпоставките й е мотивирал така: протоколите с решението на СД от 5.01.09 г. и 30.06.09 г. за структурни промени в предприятието не са за подлежащо на вписване в търг. регистър обстоятелство и РС не е могъл да се запознае с него след служебна справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР. Изложеното, че решението на СД не се оповестява, не е публично достъпно и съдът не може да направи служебна справка сочи, че ответникът го е знаел и е могъл да посочи и представи решенията на СД пред първата инстанция като доказателство за законността на уволнението в предвидените преклузивни срокове. Като не е направил това, е загубил възможността да ги представи пред въззивния съд, тъй като не са налице предпоставки по чл.266, ал.2 и 3 от ГПК. Въззивният съд неправилно е приложил последната, без данни за процесуално нарушение на първоинстанционния от посочените по -горе. Събрал е новите доказателства и ги е ценил по същество в нарушение на процесуалния закон, който не дава възможност за представянето им едва във въззивното производство - чл.266, ал.1 от ГПК. Оспореното с исковете уволнение е незаконно – не са посочени с необходимата конкретност в предвидената за това писмена форма фактическите му предпоставки в определена от закона хипотеза. Отделно от това не са установени от работодателя по предвидения процесуален ред предпоставките на двете възможни основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, според уточнението в уволнителната заповед – закриване на звеното и съкращаване на всички щатни бройки в него по решение на СД, приведено в изпълнение от изп. директор на дружеството. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново за уважаване на исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. При този изход на спора за законността на уволнението, искът по чл.136а, ал.5 от КТ – за заплащане като извънреден труд на некомпенсираната с почивка разлика до нормалния работен ден при прекратяване на тр. правоотношение – следва да остане без разглеждане, както е приел и РС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. №237/10 г. от 15.06.10 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ на осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ както незаконно уволнението на С. С. Б. от длъжността „началник развойна дейност” при [фирма] – [населено място], извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ, със заповед от 24.08.09 г. ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ С. С. Б. на посочената работа в ответното дружество. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. С. Б. на осн. чл.225, ал.1 от КТ обезщение за оставането й без работа в размер на 4616,39 лв., ведно със законната лихва от 21.10.09 г. и деловодни разноски от 600 лв., за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: