Р Е Ш Е Н И Е № 484 гр. София, 21.11.2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора К. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1622/2013 година. Производство по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения К. Ж. Й., понастоящем в затвора гр. София, чрез неговия защитник – адвокат С. С., за възобновяване на наказателно дело № 14626/2012 г., на Софийския районен съд. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането са за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 12.12.2012 г., Софийският Районен съд, 97-ми състав, е признал подс. К. Ж. Й., за виновен в извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е осъдил на пет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затвор. По реда на чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето през което е бил задържан, по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо наказание за изтърпяване от три години лишаване от свобода, по нохд №№ 5662/2009 г. на СГС и 1062/2010 г. на СРС, при „строг” първоначален режим в затвор. Произнесъл се е по предявените граждански искове и държавната такса. С решение от 13.06.2013 г., постановено по внохд № 1517/2013 г., Софийския градски съд, наказателно отделение, 5-ти въззивен състав е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. К. Й.. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са били допуснати. От своя страна въззивният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното им убеждение е било изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за устни възражения и отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Й., е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване, на кои се гради извода за виновността на подсъдимия. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в искането, за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си – л.л. 4 и 5 обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи във връзка с кредитирането на неговите обяснения и част от свидетелските показания, включително и твърденията за нарушение на закона при извършване на разпознаванията и от тук нарушено право на защита. Изложените съображения в тази връзка са подробни и убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е настоящият състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. И настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. Й. при анализа и оценката на доказателствата, че разпознаванията на досъдебното производство, са извършени при спазване на всички правила по НПК, обуславящи неговата валидност – Раздел 7, Глава 14 НПК, чл. 128 и 129, ал. 1 НПК, че правилно е била дадена пълна вяра на показанията на пострадалите свидетели. Точни са изводите досежно валидността на извършеното разпознаване, като свидетелите са били категорични и в съдебно заседание за извършителя на деянията. Неоснователно е и възражението, че с не допускането до разпит поискани от подсъдимия Й. свидетели и поемни лица във въззивното производство, му е било нарушено правото на защита. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от определения от 08.04.2013 г. по реда на чл. 327 НПК и от 28.05.2013 г., постановено по време на съдебното следствие, този съд обсъждайки исканията по доказателствата и отхвърляйки ги не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи да бъдат допускани искани доказателства. В случая второинстанционният съд се е позовал на събраните писмени и гласни други такива, като е прел законосъобразно, че показанията на исканите свидетели от подсъдимия, няма да бъдат от съществено значение за правилното решаване на делото. Затова като не е уважил направеното искане, Софийският градски съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3 НПК, за да възникне задължение за отмяна на съдебния акт по реда на настоящото производство. По довода за нарушение на закона: Посоченото основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. По своята същност възраженията от една страна се свеждат до оспорване обосноваността на съдебния акт във връзка с приетата фактическа обстановка и от друга – неправилно според защитата кредитиране на част от събрания доказателствен материал и от там извода за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на контрол и по реда на настоящото производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК към които разпоредби препраща чл. 426 НПК изводът, че подс. Й. с деянията си е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по текста от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото и кредитирани доказателства – показанията на свидетелите – очевидци П., Л., М., С. Я. и Б. Я., които възпроизвеждат личните си възприятия относно действията на подс. Й., описвайки детайлно поведението му и които са категорични относно авторството на деянията, от приложените писмени доказателства – включително протоколи за разпознаване на лица и предмети, правилно ценени като годно доказателствено средство, протокол за оглед на местопроизшествие, от експертните заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянията, т.е. да се приеме, че те са доказани по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои данни от доказателствените средства се дава вяра и на кои не и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Й.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените в искането възражения във връзка с този довод, са напълно идентични с поддържаните пред въззивния съд и са били предмет на негово внимание. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалите свидетели и извършените процесуално-следствени действия – разпознаване. В тази връзка точно е посочено, че защитната му позиция, че на инкриминираните дати е бил на работа, подкрепяна от показанията на св. В., Г., А., А. и Т., се опровергава от останалите събрани доказателства по делото. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Й. е извършил престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Ж. Й. от гр.С., за възобновяване на наказателно дело № 14626/2012 г., на Софийския районен съд, 97-ми състав. Председател: Членове: