Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 07.11.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 19 /2019 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 341 от 26.06.2019 г. по касационна жалба на В. Н. Д. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № IV-74 от 25.07.2018 г. по възз. гр. д. № 657 /2018 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 275 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 8147 /2016 г. на Бургаски районен съд, г.о. и вместо него е постановено ново, с което е уважен отрицателният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, предявен от Г. Н. Ч. срещу В. Д., за признаване за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот, находящ се в землището на [община], местността „Х. А. дере“, представляващ новообразуван имот № ..... по плана на новообразуваните имоти за зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ 500 кв.м., с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос : дали е допустимо гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влязъл в сила административен акт, издаден по молба с правно основание § 4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е била участник в административното производство по обжалването му, който е разрешен в противоречие с разрешението, прието с решение № 131 от 11.06.2014 г. по гр.д. № 7755 /2013 г. на ВКС, І г.о., с решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр.д. № 207 /2014 г. на ВКС, І г.о., и в мотивите на ТР № 5 /2011г. на ОСГК, с които е прието, че: когато е извършен пряк съдебен контрол на индивидуален административен акт, издаден от общинска служба земеделие, е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исково производство между страните, участвали в административното производство. По правния въпрос настоящият състав споделя разрешенията в посочените решения на ВКС по изложените в тях съображения, като намира, че отговорът на правния въпрос е формулиран по-пълно, ясно и точно в посоченото решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр.д. № 207 /2014 г. на ВКС, І г.о., към което няма какво да се добави: В производството по съдебно обжалване на индивидуален административен акт се установява съответствието на оспорвания индивидуален административен акт със закона. Страните в административното производство, включително и тези, конституирани като заинтересовани, в неговите рамки и в пълен обем могат да упражнят своето право на защита чрез ангажиране на доказателства относно основанията за издаването на индивидуалния административен акт. В производството по съдебно обжалване на индивидуален административен акт съдът може и служебно да събира доказателства за съответствието на обжалвания индивидуален административен акт с изискванията на закона, включително служебно да констатира неговата нищожност. Влязлото в сила решение по административното дело има задължително действие за страните по въпроса дали индивидуалният административен акт е валиден и законосъобразен (чл.177, ал.1, изр.1 АПК). Когато този въпрос е преюдициален за решаването на гражданскоправния спор и страните по гражданското дело са идентични със страните по административното дело, влязлото в сила решение по административното дело е задължително за гражданския съд и косвеният съдебен контрол върху индивидуалния административен акт е недопустим. Това е предмет на изрична уредба в ГПК от 2007 г. (чл.302, във връзка с чл.17,ал.2 ГПК). Ответникът по касация Г. Н. Ч. оспорва основателността на касационната жалба. По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: Преценил е, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск в съответствие с приетите разрешения в ТР № 8 /27.11.2013 г. по т. д. 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от такъв иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника; че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му; при липса на правен интерес производството се прекратява. Установено е, че с решение № 822 /13.03.2015 г. на ОСЗ С. в полза на наследниците на Д. С. И., един от които е ищецът, е признато право на възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници. Налице са пречки за успешно приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, тъй като със Заповед № 8- Z-1349 /12.09.2016 г. на кмета на [община] ответницата се легитимира като собственик на имота на основание изкупуването му при условията на § 4а,ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че е недопустимо по реда на чл.17,ал.2 ГПК съдът да извърши проверка за законосъобразност на Заповед № Z-433 /16.03.2009 г. на кмета на [община], с която в полза на ответницата в качеството на наследник на Н. Д. е признато правото да придобие собствеността върху процесния имот по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върху тази заповед е осъществен пряк съдебен контрол с влязло в сила решение № 554 /04.04.2014 г. по адм. д. № 1344 /2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ищеца и останалите наследници на Д. С. И.. Въпреки извода за недопустимост на осъществяването на косвения съдебен контрол, въззивният съд е изследвал предпоставките за придобиване правото на собственост върху процесния имот по реда на § 4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е изложил мотиви, че те не са осъществени. Така въззивният съд е приел извода, че ответницата не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, поради което отрицателният установителен иск е уважен като основателен. По допустимостта и правилността на въззивното решение: С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон – на нормите на чл.302 и чл.17,ал.2 ГПК и чл.177,ал.1,изр.1 АПК като е осъществил проверка за законосъобразността на Заповед № Z-433 /16.03.2009 г. на кмета на [община], с която в полза на В. Д. е признато правото да придобие собствеността върху процесния имот по реда на § 4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази проверка представлява косвен съдебен контрол на материалната законосъобразност на заповедта. Тъй като, както е приел и въззивният съд, върху тази заповед е осъществен пряк съдебен контрол с влязло в сила решение № 554 /04.04.2014 г. по адм. д. № 1344 /2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ищеца Г. Ч. и останалите наследници на Д. С. И., настоящият съдебен състав приема, че упражненият косвен съдебен контрол е недопустим. По-късно издаденото решение на ОСЗ [населено място] № 822 от 13.03.2015 г., с което в полза на наследниците на Д. С. И., между които е и ищецът Г. Ч., е възстановено правото на собственост върху процесния имот, има значение за допустимостта на иска, но не променя извода за недопустимост на косвения съдебен контрол след упражнения пряк съдебен контрол с участието на ищеца Г. Ч. върху издадения в полза на ответника по иска В. Д. индивидуален административен акт (заповед № Z-433 /16.03.2009 г.). От изложеното настоящият състав приема извода, че няма съмнение за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск и че доводите на касационния жалбоподател В. Д. за недопустимостта са неоснователни, а тези на Г. Ч. за допустимостта са основателни. Настоящият състав намира, че допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение има значение за основателността на иска и че това нарушение е съществено, тъй като се е отразило на правилността на въззивното решение. С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав приема, че въпросът за законосъобразността на издадената в полза на В. Д. заповед № Z-433 /16.03.2009 г. на кмета на [община] не може да се преразглежда в настоящото производство между страните по настоящото дело. Поради което и не следва да бъдат разглеждани доводите на Г. Ч. за незаконосъобразността на тази заповед, нито да се извършва преценка на правилността на изводите на въззивния съд за това. А от извода за законосъобразността на заповед № Z-433 /16.03.2009 г. на кмета на [община] следва изводът, че В. Д. е придобила собствеността на имота и доколкото отрицателният установителен иск не се основава на твърдения за последващи придобиването юридически факти, довели до изгубване на собствеността, разглежданият иск е неоснователен. От това следва извод, че въззивното решение е неправилно, то следва да бъде отменено и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като искът бъде отхвърлен. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя В. Д. за присъждане на разноски е основателно. Тя не е представила списък на разноски, настоящият състав приема искането за основателно за сумата 55 лева разноски за държавни такси в касационното производство. Други доказателства за разноски във въззивното и в касационното производство В. Д. не е представила, а решението на първоинстанционния съд е в нейна полза и с него са и присъдени разноски. С оглед изхода от това производство ответникът по касационната жалба Г. Ч. няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № IV-74 от 25.07.2018 г. по възз. гр. д. № 657 /2018 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 275 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 8147 /2016 г. на Бургаски районен съд, г.о. и вместо него е постановено ново, с което е уважен отрицателният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, предявен от Г. Н. Ч. срещу В. Н. Д.. Вместо това постановява: Отхвърля предявения от Г. Н. Ч. срещу В. Н. Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че В. Н. Д. не е собственик на поземлен имот, находящ се в землището на [община], местността „Х. А. дере“, представляващ новообразуван имот с № ..... по плана на новообразуваните имоти за зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ 500 (петстотин) кв.м., с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], с предназначение на територията – земеделска, при съседи – имоти с идентификатори ..... , ..... и ..... . Осъжда Г. Н. Ч. да заплати на В. Н. Д. сумата 55 (петдесет и пет) лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.