Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 11 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2199/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения В. Г. А., за възобновяване на производството по ВНОХД № 417/2013 г. по описа на Окръжен съд - Сливен и отмяна на постановеното по него решение № 417/22.10.2013 г., с което е изменена първоинстанционната присъда на Районния съд - Сливен. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Претендира се отмяна на съдебните актове и прекратяване на производството на основание чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК, връщане на делото за ново разглеждане, ревизия на наложеното наказание. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият А. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането за възобновяване и приложение на чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 664/12.07.2013 г., постановена по НОХД № 714/2013 г. от Районен съд – Сливен подсъдимият, А. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. „ а” във вр. с чл. 342, ал.1, за което на основание чл. 54, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, определено му по НОХД № 1775/2011 г. На основание чл. 343г от НК подсъдимият А. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С въззивното решение присъдата е изменена, като е отменено приложението на чл. 68, ал.1 от НК, извършена е и корекция по отношение на типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния закон. Производството по делото е било образувано по внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за това, че на 20.07.2012 г. при управление на МПС, нарушил правилата за движение (чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДП, чл. 38, ал.1 и ал.3 от ЗДП) и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 18 278 лева на лек автомобил „Нисан К.”, с рег. №....., собственост на [фирма] – София, предоставен с договор за лизинг на [фирма] – София – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а” от НК. Преди даване ход на съдебното следствие от [фирма] – София, представлявано от управителите Е. Х. и В. К., е постъпила писмена молба (л. 36 от делото), в която е заявено, че са запознати с разпоредбата на чл. 343, ал.2 от НК и на основание същата разпоредба правят искане наказателното производство, водено срещу подсъдимия А., да бъде прекратено. Първоинстанционният съд по повод това искане е приел следното: „че пострадалото юридическо лице е [фирма] – София, .. но не намира, че са налице предпоставките на чл. 343, ал.2 от НК за прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй като посочената разпоредба предвижда наказателното производство да се прекрати, ако пострадалия поиска това. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от НПК пострадал е само физическо лице и само то може да иска хипотезата на ал.2 от чл. 343 от НК – прекратяване на наказателното производство. Юридическото лице може да бъде единствено и само граждански ищец в процеса, което е предвидено в разпоредбата на чл. 84, ал.1 от НПК..” При тези съображения съдът е направил и крайното си заключение, че юридическото лице [фирма] – София не е от кръга на лицата, които могат да искат прекратяване на делото по смисъла на чл. 343, ал.2 от НК. Постановената присъда е обжалвана от подсъдимия А., постъпил е и въззивен протест, подаден в полза на същия, с искане за смекчаване на наказанието. В жалбата на подсъдимия А. се е поддържал довод, че първата инстанция незаконосъобразно не е приложила разпоредбата на чл. 343, ал.2 от НК във вр. с чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК. Въззивният съд е утвърдил изводите на първата инстанция за неприложимост на разпоредбата на чл. 343, ал.2 от НК, като е добавил, „..че след като ощетеното юридическо лице е било възмездено от застрахователя за причинените му вреди от престъплението, то дори съдът не е следвало да му изпраща съобщение, в което да му разяснява правото да се конституира в съдебното производство като граждански ищец”. Доводите на осъдения А., с които се оспорва отказът на предходните инстанции да приложат разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК, са основателни. Разпоредбата на чл. 343, ал.2 от НК (съответно чл. 343а, ал.2 от НК) е въведена със ЗИД на НК, ДВ бр. 92/2002 г.. Създадената нова разпоредба е предвиждала, че „за престъпленията по ал. 1, б. „а” и б. „б” деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това”. Към момента на въвеждането на посочената разпоредба е действал отменения НПК, в който отсъстваше изрична регламентация на фигурата „пострадал”. С Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС бе прието, че това е материалноправно понятие, което законодателят използва, за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делата от общ характер и частен тъжител по делата от частен характер. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от НПК (отм.), съответно и сега действащата на чл. 84, ал. 1 от НПК не дават основание за никакво съмнение, че юридическото лице, претърпяло имуществени вреди, може да се конституира в наказателния процес като граждански ищец. С решение № 1/27.01.2005 г., постановено по к.д. № 8/2004 г., Конституционният съд е отхвърлил искането на главния прокурор да бъдат обявени за противоконституционни въведените с цитирания ЗИД на НК разпоредби на чл. 343, ал.2 и чл. 343а, ал.2 от НК. В мотивите на решението, освен друго, е посочено, че „редът, по който се реализира институтът „деецът не се наказва, ако пострадалия поиска това” е въпрос на процесуалното право, съответно на уредба в НПК” (виж редакцията на чл. 21, ал.1, т. 8 от НПК отм., създадена със ЗИД на НПК ДВ, бр. 50/2003 г.). С параграф 5 от ПЗР на НПК бе внесено изменение в разпоредбата на чл. 343, ал.2 от НК – като думите „деецът не се наказва” се заменят с „наказателното производство се прекратява”, съответстващо на предвиденото в чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК прекратително основание. Безспорно в материалния закон е употребено само понятието „пострадал”. Това несъответствие между НК и НПК (за него виж - проф. М. Ч.. „Досъдебното производство по НПК”, София, Сиела Норма, 2013 г.) може да бъде преодоляно чрез тълкуване, допустимо по смисъла на чл. 46 от ЗНА, защото : Първо, така както е формулирана разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК ясно сочи, че законодателят не е променил виждането си относно чл. 343, ал. 2 от НК – делата от т. нар. „публично-частен характер” да се прекратят по волята на лицето, което е претърпяло вреди от престъплението; Второ, и в действащия НПК понятията „пострадал” и „ощетено юридическо лице” се използват за обозначаване на лицето, на което законът дава възможност да се конституира в наказателния процес като граждански ищец, за да защити своите права и законни интереси. Противното, така както са приели предходните инстанции, би означавало ощетеното юридическо лице да бъде лишено от едно дадено му от закона право – да иска прекратяване на наказателното производство, а по отношение на обвиненото лице приложимостта на чл. 343, ал.2 от НК във вр. с чл. 29, ал.1, т. 9 от НПК да бъде поставена в зависимост от това чия имуществена сфера е засегната - на физическо или юридическо лице. С оглед посоченото, настоящият съдебен състав намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на осъдения А.. Същото може да бъде отстранено и в тази инстанция при дадените правомощия на Върховния касационен съд по чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК. Данните по делото установяват, че са налице предпоставките по чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК : ощетеното юридическо лице [фирма] – София, чрез представляващите Е. Х. и В. К. (справка Агенция по вписванията, Търговски регистър), са направили искане за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, за което престъпление е допустимо приложението на чл. 343, ал.2 от НК; искането е депозирано пред първоинстанционния съд преди започване на съдебното следствие; осъденият В. Г. А. (с оглед поддържаната и сега претенция за прекратяване на производството) не се е позовал на чл. 24, ал.2 от НПК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 417/22.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 417/2013 г. от Окръжен съд – Сливен, и изменената с него присъда № 664/12.07.2013 г. по НОХД № 714/2013 г. по описа на Районен съд – Сливен и вместо това на основание чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК вр. с чл. 343, ал.2 във вр. с чл. 343, ал.1, б. „а” от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу В. Г. А.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.