Р Е Ш Е Н И Е № 60117 гр.София, 16.07.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора Я.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 69/2021 година. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за проверка по реда на възобновяването на определение от 18.08.2020г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2229/2020г. по описа на Софийски градски съд. Според искането са налице основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК - допуснато съществено нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на определението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Счита, че по отношение на осъдения П. е нарушен материалният закон с приложението на разпоредбата на чл.66 НК, а спрямо двамата осъдени - П. и Ц. наказанията са явно несправедливи. Несправедливостта при индивидуализирането на наказателната отговорност на осъдения П. се обективира с неоснователното приложение на чл.55 НК, а по отношение на осъдения Ц. - с отлагане изпълнението на наказанието му по реда на чл.66 НК. Защитникът на осъдения М. П. - адв. К., оспорва искането за възобновяване. Излага доводи в защита на тезата, че по отношение на подзащитния й е настъпила реабилитация за всяко едно от предходните му осъждания, което прави законосъобразно приложението на института на условното осъждане. Не споделя аргументите за явна несправедливост на наказанието, а намира същото за съобразено с тежестта на извършеното и личността на дееца. Осъденият М. П. споделя аргументите на защитника си. Защитникът на осъдения И. Ц. - адв.Б., също оспорва искането за възобновяване на наказателното производство. Застъпва тезата, че не е нарушен материалния закон, тъй като подс. П. е реабилитиран, както и че наказанията и на двамата осъдени не са явно несправедливи. Осъденият И. Ц. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума осъдените Ц. и П. молят касационната инстанция да не уважава искането за възобновяване на наказателното производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, изхожда от орган, легитимиран да иска възобновяване на наказателното дело, направено е в законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на определението и визира акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С определение от 18.08.2020г. по НОХД № 2229/2020г. по описа на Софийски градски съд е одобрено споразумение, с което осъденият И. Р. Ц. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК. На основание чл.55 НК му е наложено наказание от 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на определението в сила. Със същото определение е одобрено споразумение и по отношение на подс. М. П., който се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за което на основание чл.55 НК му е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на определението в сила. Подс. П. се е признал за виновен и в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изпълнението му е отложено за срок от 3 години от влизане на определението в сила. На основание чл.23 НК е определено общо най-тежко наказание на подс. П. - 3 години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 НК за срок от 5 години, считано от влизане на определението в сила. Налице е допуснато съществено нарушение на материалния закон в смисъла, твърдян от прокуратурата, по отношение одобрението на споразумението за подс. П., в частта, касаеща приложението на института на условното осъждане. Съдът е постановил изтърпяването на отделните наказания на осъдения П. за престъпленията по чл.199 НК и чл.339 НК и кумулираното наказание по реда на чл.23 НК да се отложи по реда на чл.66 НК, приемайки, че той има качеството на неосъждан. В мотивите към определението, с което е одобрено споразумението, е посочено, че е настъпила реабилитация по право по отношение на осъждането по НОХД № 14117/2008г. по описа на СРС, с изтичането на изпитателния срок от 5 години. Този извод правилно се приема в искането за възобновяване като незаконосъобразен. М. П. е осъждан с присъда по НОХД № 838/2006г. на РС Пловдив, в сила от 20.11.2006г., за престъпления по чл.323 и чл.325 НК, като му е наложено наказание „глоба“. С присъда по НОХД № 14117/2008г. на СРС, в сила от 21.06.2010г. е осъден на 3 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.343в, ал.2 НК извършено на 24.01.2007г. и изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години. Очевидно деянието по второто осъждане е извършено в срокът по чл.86, ал.1, т.3 НК, с което препятства настъпването на реабилитация по право за първото. Реабилитация за подс. П., касателно описаните осъждания ще настъпи при условията на чл.88а, ал.4 НК. Съобразно предвидените срокове в чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1 НК в настоящия случай реабилитация за П. за осъждането по НОХД № 838/2006г. на РС Пловдив е настъпила на 20.11.2008г., но не е изтекъл предвидения в закона срок, за да се счете П. реабилитиран и за осъждането си по НОХД № 14117/2008г. Правилно в искането е отбелязано, че петгодишният срок съобразно чл.88а, ал.1, вр.ал.3, вр. чл.82, ал.1,т.4 НК започва да тече след изтичане на изпитателния срок, който в случая е три години, съобразно наложеното наказание. Или може да се обобщи, че реабилитация за П. по второто осъждане би настъпила след 8 години, при наличието на допълнителните изисквания на чл.88а, ал.1 НК. Тъй като сключеното споразумение, предмет на настоящото обсъждане, е за ново умишлено деяние, осъществено на 18.09.2017г., то се явява пречка за настъпването на абсолютната реабилитация. Това препятства възможността на М. П. да се счита за неосъждан (липсват данни и за постановявана съдебна реабилитация) респективно прави незаконосъобразно приложението на института на условното осъждане. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че е нарушен материалният закон и искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство в тази част е основателно. По отношение на доводите относно наличието на основанието за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5, вр. чл.348, ал.1,т.3 НПК : В искането на Главния прокурор се изтъкват съображения, че наложените на осъдените лица - М.П. и И.Ц., наказания за престъплението по чл.199 НК не е следвало да се отложат по реда на чл.66 НК, тъй като условното им осъждане, освен, че по отношение на П. се явява и незаконосъобразно, не съответства на обществената опасност на стореното от тях и няма да се постигнат целите на наказанието. По отношение на осъдения П., се излагат аргументи и срещу приложението на чл.55 НК, като се защитава тезата, че наказанието следва да се определени при условията на чл.54 НК. Относно аргументите, касаещи осъдения П., следва да се отбележи, че предвид констатираното нарушение на материалния закон при определяне на наказанието му и по-точно за начина на изпълнението му, което води до основателност на искането за възобновяване, въпросите, свързани със справедливостта на наказанието, рефлектиращи върху индивидуализирането на размера му, ще са предмет на преценка от съда, който ще следва да разгледа отново делата. В зависимост от това дали производството ще се развие по правилата на общия ред, или отново ще се приложат разпоредбите на глава 29 НПК, съдът ще има възможност да обсъди относимите към този въпрос обстоятелства и да се произнесе съобразно доказателствата, имащи отношение към отговорността на дееца. С оглед изхода на делото, произнасянето по въпросите за приложението на чл.55 НК би се явило преждевременно. Досежно аргументите за явна несправедливост на наложеното на осъдения Ц. наказание: Пестеливите аргументи в искането за възобновяване на наказателното производство явно касаят единствено одобреното от съда приложение на чл.66 НК, водещо до отлагане на наложеното наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. Настоящият съдебен състав не намира, че е допуснато релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е съобразено с относимите към наказателната отговорност обстоятелства и с целите по чл.36 НК. Налице са били изискуемите от закона предпоставки на чл.66 НК- осъденият Ц. не е осъждан (реабилитиран), наложеното му наказание е в предвидените от чл.66, ал.1 НК граници. Преценката на съда, че за поправянето на дееца не се налага социалната му изолация, е мотивирана с виждането, че целите на наказанието ще се постигнат, и ако Ц. не изтърпи ефективно същото. Не могат да се споделят аргументите в искането, че съдът не е съобразил данните за предходните осъждания. Изрично в протокола от проведено съдебно заседание, в което е представено споразумението и са направени промени в същото, са обективирани съображенията на съда по този въпрос. Изрично е посочено, че осъденият е реабилитиран по право, което е било основен довод по принцип за приложение на института на условното осъждане. Предвид характера на проведената процедура по одобрение на споразумение, при която съдът лаконично се е спрял на въпросите по индивидуализиране на наказанието и начина на изтърпяването му, може да се отбележи, че направената преценка не е голословна и явно е съобразена с данните по делото, касаещи личността на извършителя, личния му принос в осъществяване на деянието обективиран в помагаческа дейност. Твърдените в искането на Главния прокурор обстоятелства досежно начина на извършване на деянието, определен като изключително агресивен, са относими към размера на наложеното наказание и очевидно е взет предвид от съда с предложената и приета промяна. С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състав не констатира при индивидуализацията на наказанието, което осъденият Ц. се е съгласил да изтърпи за престъплението по чл.199, ал.1,т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК явна диспропорция между постановеното отлагане на изпълнението му за срок от 4 години и конкретната обществена опасност на деянието и дееца. По повод на възражението на защитника на осъдения Ц., че не е допустимо по реда на възобновяването да се ревизира волята на страните по споразумението относно вида, размера на наказанието и начина му на изтърпяване, следва да се отбележи, че привилегированата възможност по чл.381, ал.4 НПК не освобождава съда от задължението да се ръководи от принципа на законоустановеност на наказанието и да съблюдава целите по чл.36 НК. Макар и да е извадено от кръга актове, подлежащи на редовен инстанционен контрол, съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК определението може да бъде обект на извънредния способ за контрол - възобновяване на наказателни дела на основанията, предвидени в чл. 422, ал. 1 от НПК. В тази връзка е допустима процесуалната активност на прокуратурата в лицето на Главния прокурор, чрез използване способите за извънреден контрол върху влезли в сила актове, вкл. и определения, с които са одобрени споразумения, да ги атакува и в частта относно определените наказания. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на Главния прокурор е частично основателно. Наказателното производство по делото следва частично да се възобнови, да се отмени определението от 18.08.2020г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2229/2020г. по описа на Софийски градски съд, в частта касаеща осъдения М. С. П. и делото да се върне на СГС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2229/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 състав, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 18.08.2020 г. В ЧАСТТА, в която е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от Софийска градска прокуратура и защитника на подсъдимия М. С. П., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: