4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №352 [населено място], 24.10.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 4193 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Подадена е от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. М. частна жалба срещу решение № 22 от 23.01.2014г. по гр.д. № 395/2013г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено определение № 2068 от 10.07.2012г. по гр.д. № 675/2011г. на Русенски окръжен съд за оставяне без уважение молбата на дружеството за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, с която е осъдено, наред с останалите ответници по иска, да заплати на ищците разноски в размер на 6 163,15лв. Поддържа се, че дружеството е ответник само по два от обективно съединените искове като единия от тях е отхвърлен. Поради това не следва да отговаря за разноските на ищците, направени по останалите искове и по-конкретно по иска по чл. 109 ЗС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос за задължението на въззивната инстанция да извърши своя собствена преценка на фактите и обстоятелствата по делото. Изтъква се, че съдът се е задоволил да посочи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно; затова следва да бъде потвърдено. На второ място повдига правния въпрос: как следва да се определят и присъждат разноски при обективно и субективно кумулативно съединени искове. Този въпрос, според жалбоподателя, би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът Е. И. И. взема становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не са представили писмен отговор. За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Производството по гр.д. № 675/2011г. на Русенски окръжен съд е приключило с постановяване на решение от 22.05.2012г., с което: 1/е уважен предявения от М. С. Г., Р. Г. М., И. Б. И., И. П. Н., Д. Д. В., [фирма] и [фирма] против Профил” О., [фирма] и Е. И. Е. иск за установяване собствеността върху 134,61 кв.м. общи части на сградата, присъединени към първоначално съществуващото ателие от 43,26 кв.м., заемащи целия пети етаж от търговско-административен комплекс „Х.” в [населено място]; 2/ е отменен констативен нотариален акт за собственост, издаден на [фирма]; 3/ е осъден Е. И. Е. да възстанови вида на ателието в съответствие с предвижданията на първоначалния архитектурен проект, одобрен през 1998г., описан в нот.акт № 99 от 29.08.2001г.; 4/ отхвърлени са предявените от ищците искове по чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД за нищожност на два договора за продажба на имота, сключени между ответниците през 2008 и 2010г. С решението съдът е осъдил ответниците, сред които и [фирма], да заплатят на ищците 6163,15лв. разноски по делото съобразно уважената част от исковете. Присъдил е и разноски в полза на [фирма] в размер на 750лв. според отхвърлената част на исковете. С молба от 07.06.2012г. от страна на [фирма] е поискано по реда на чл. 248 ГПК изменение на решението в частта за разноските. Изтъкнато е, че ответниците не следва да заплащат наравно помежду си разноските по всички искове на ищците, тъй като тримата ответници не отговарят и по трите иска. С определение № 2068 от 10.07.2012г. Русенски окръжен съд е оставил молбата без уважение. Изтъкнал е, че при определянето на разноските е взето предвид отхвърлянето на част от исковете против молителя, както и че адвокатските възнаграждения, заплатени от страните, са в общ размер, без разграничаване на исковете; затова съдът е приел, че за всеки от обективно съединените искове е платено равно възнаграждение. Великотърновски апелативен съд е разгледал частната жалба срещу това определение ведно с въззивната жалба и се е произнесъл по нея с решението. Потвърдил е първоинстанционният акт по чл. 248 ГПК приемайки лаконично, че определението е правилно и законосъобразно, и не са налице основания за неговата отмяна. При горните констатации настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен правен въпрос. О. акт, в който не са изложени никакви конкретни мотиви, противоречи на утвърдената съдебна практика досежно задължението на въззивния съд да извърши своя собствена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и да направи свои правни изводи по съществото на повдигнатия спор. Задължителни за съдилищата указания в този смисъл са дадени в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.19 , както и в множество съдебни решени, постановени по реда на чл. 290 ГПК, някои от които са представени с изложението. В нарушение на посоченото задължение Великотърновски апелативен съд не е обсъдил доводите на частния жалбоподател относно начина на определяне на разноските, не е осъществил своя преценка на релевантните за разрешаване на този въпрос факти и обстоятелства, с което е постановил неправилен акт, подлежащ на отмяна. В случая са предявени четири обективно съединени искове от множество ищци против трима ответници, като не всички ответници отговарят по всички искове. Предвид тази особеност на развилото се съдебно производство, за да се определят дължимите от частния жалбоподател [фирма] разноски е необходимо да се вземе предвид броя на предявените искове, цената им, да се отчете колко от тях са насочени против частния жалбоподател и какъв е изхода на спора по всеки от тях. Така, от общо предявените четири иска - по чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на два договора, по чл. 124, ал.1 ЗС за установяване право на собственост и по чл. 109 ЗС, срещу [фирма] са насочени само първите три от тях, от които първите два са отхвърлени, а третият е уважен. С оглед на това ответникът [фирма] дължи на ищците разноски само за уважения иск по чл. 124, ал.1 ГПК. /Искането за отмяна на нотариален акт по чл. 537, ал.2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а е последица от уважаването на иска за собственост/. Цената на исковете е равна, тъй като се определя все по реда на чл. 69, ал.1,т.2 и 4 ГПК. Ищците са направили разноски в първоинстанционното производство според приложения списък в размер на 12 544лв., които включват държавни такси, адвокатско възнаграждение, депозити за експертизи. Доколкото не може да се разграничи каква част от адвокатското възнаграждение и от разходите за експертизи се отнася за всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки иск. Ето защо, [фирма] дължи на ищците 1/4 от направените разноски /по единия иск, уважен срещу него/ или 3136лв. До този размер следва да бъдат намалени присъдените от първата инстанция 6 163,15лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 23.01.2014г. по гр.д. № 395/2013г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 2068 от 10.07.2012г. по гр.д. № 675/2011г. на Русенски окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 22 от 23.01.2014г. по гр.д. № 395/2013г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 2068 от 10.07.2012г. по гр.д. № 675/2011г. на Русенски окръжен съд. ОТМЕНЯ и посоченото определение на Русенски окръжен съд и вместо тях постановява: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение №323 от 22.05.2012г. на Русенски окръжен съд по гр.д. №675/2011г. в частта му за разноските, дължими от [фирма], като: НАМАЛЯВА присъдените в полза на М. С. Г., Р. Г. М., И. Б. И., И. П. Н., Д. Д. В., [фирма] и [фирма] разноски по делото, дължими от [фирма], от 6 163,16лв. на 3136/три хиляди сто тридесет и шест/ лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: