Р Е Ш Е Н И Е
№ 855
София, 11.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1497 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С. с нестопанска цел “БЧК” гр.София срещу решение №677 от 19.05.09г. по гр.д.№456/05г. на Варненския окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Съдът не обсъдил всички доказателства по делото, освен това били неправилни изводите му, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот по силата на извършена в тяхна полза продажба на наследство по реда на чл.212 от ЗЗД; че процесното завещание не съдържа индивидуализация на завещания на Б. имот и че завещателното разпореждане в полза на Б. е нищожно поради нищожност на останалите завещателни разпореждания, съдържащи се в същото завещание. Съдът не преценил правилно аргументите, че заветът в полза на Б. би бил направен и без останалите недействителни части – чл.26, ал.4 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално – произнасяне по същество, с което предявените срещу Б. искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, чл.108 от ЗС, чл.55, ал.1 и чл.59 от ЗЗД да бъдат отхвърлени.
Ответниците в производството - И. Г. М.-М., А. М. П., П. С. С., Е. И. М., и М. И. М. оспорват жалбата.
С определение №181/23.02.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой е завещаният имот, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното:
И. Г. М.-М., А. М. П., Е. И. М. и М. И. М. са предявили срещу С. “Б.” гр.София искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на 2/3 ид.части от магазин в гр.Варна, бул.”Княз Б. І” №59 и 2/3 ид.части от избеното помещение под него; по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – за връщане на припадащата им се част от сумата, изтеглена от Б. от влога на починалия К. Д. С. въз основан на нищожно завещание; по чл.59 от ЗЗД - за припадащата им се част от сумите, с които ответникът неоснователно се е обогатил, получавайки наеми от процесния имот през периода 01.03.98г. – 30.04.99г. Другата ищца - П. С. С. е предявила срещу ответника отрицателен установителен иск – че той не е собственик на 2/3 ид.части от същия магазин и 2/3 ид.части от избата под него, както и аналогични исковe по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД. Поискана е и отмяна на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира като собственик на процесните 2/3 ид.части от недвижимия имот.
Ищците са обосновали активната си легитимация с факта на възстановяване на собствеността на наследниците на Д. К. С. върху процесния магазин по реда на З., съответно – ЗВСВНМРСА /тъй като магазините първоначално са били три, отчуждени по различен ред/, както и с наследствено правоприемство за ищците Е. М. и П. С. и на договори за продажба на наследство, по които приобретатели са И. М.-М., по време на брака и с А. П. и Е. М., по време на брака и с М. М..
По съществото на правния спор ищците твърдят, че саморъчното завещание от 10.11.96г., с което един от наследниците на Д. С. - К. Д. С. е завещал на различни лица, включително и на Б., своята идеална част от отделните обекти във възстановените две къщи и магазин, е нищожно поради това, че част от завещателните разпореждания касаят несамостоятелни обекти на правото на собственост. Развива се довод, че нищожността на отделните части в конкретния случай влече до нищожност на цялото завещание, затова ответникът Б. няма противопоставими на ищците права, произтичащи от него. Отделно за завещателното разпореждане по т.6, с което на Б. са завещани 4/6 ид.части от процесния магазин, се твърди нищожност поради това, че обектът е в етажна собственост, завещан е отделно от общите му части, като завещателят, без участие на другия съсобственик, недопустимо е учредил суперфициарна собственост за магазина.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете по чл.108 от ЗС за претендираните 14/21 ид.части от магазина и избата под него; уважил е изцяло отрицателния установителен иск на П. С. – приел е, че Б. не е собственик на завещаните 4/6 или 2/3 ид.части от магазина; отменил е на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариалния акт, с който се е снабдил Б. и е уважил исковете по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ГПК съобразно правата на всеки един от ищците.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците са станали собственици на идеални части от възстановените две сгради, в една от които се намира процесният магазин, по силата на настъпилата реституция, наследствено правоприемство за част от тях, както и на договорите по чл.212 от ЗЗД, с които другите ищци са закупили наследствените права на останалите наследници на К. Д. С., а също и поради нищожност на завещанието, от което черпи права ответникът. Прието е, че саморъчното завещание на К. Д. С. от 10.11.96г. е нищожно, тъй като някои от отделните завети в него имат за предмет несамостоятелни обекти на правото на собственост. Тъй като в случая не може нищожните клаузи да бъдат заместени от повелителни правила на закона, нито пък да се направи обоснован извод, че завещанието би било направено и без недействителните му части, не намира приложение правилото на чл.26, ал.4 от ЗЗД, че нищожността на отделните части не влече нищожност на цялото завещание. Конкретно за завещателното разпореждане по т.6, с което на Б. са завещани притежаваните от К. С. 4/6 от “магазина на улица, тротоар /големият/” е прието, че разпореждането не съдържа конкретна индивидуализация, позволяваща открояването му от всички останали подобни обекти в дворното място, което прави невъзможно да се установи за кой от магазините е изразената воля на завещателя. Освен това, тъй като магазинът се намира в сграда-етажна собственост, завещателят не би могъл отделно от другия съсобственик да учреди суперфициарна собственост само за този обект, а той е сторил това, тъй като с отделно завещателно разпореждане е завещал собствените си идеални части от дворното място на другите заветници.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване - може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой е завещаният имот съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото, настоящият състав приема следното:
Завещанието е едностранна сделка и по силата на чл.44 от ЗЗД за него се прилагат правилата на договорите. В чл.20 от ЗЗД се съдържа общото правило за тълкуване на договорите – да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Пренесено на плоскостта на завещанието, това правило означава да се търси действителната воля на завещателя, при всички останали указания в чл.20 от ЗЗД.
Когато възникне спор относно това кой е завещаният имот, в определени случаи волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя. Следва да се отчитат и други факти, които са от значение за изясняване на истинската му воля. Например – ако по делото е изяснен обемът на наследственото имущество, от този факт може да се направи извод дали едно завещание, съдържащо изброяване на конкретни имущества, е общо или частно. Ако е завещана “голямата нива”, чрез изясняване на вида и броя на земеделските земи, които се включват в наследството, може да се изясни коя от тях е имал предвид завещателят. Във всички случаи обаче, тълкуването, което се опира на характеристиките на вещта, следва да бъде такова, че да не оставя съмнение в действителната воля на завещателя.
В конкретния случай се поставя въпросът за тълкуването на завещателното разпореждане по т.6, с което К. Д. С. е завещал на Б. своите 4/6 от “магазина на улица, тротоар /големият/”. Преди да се пристъпи към това тълкуване следва да се има предвид обстоятелството, че между страните не е имало спор за това кой е въпросният магазин. Нито в исковата молба, нито в пледоариите си по двете първоинстанционни дела, нито в писмената си защита по гр.д.№5008/04г. на В., нито във въззивните жалби, процесуалните представители на ищците са въвеждали спор по въпроса кой точно е завещаният магазин. Няма твърдения, че завещанието е нищожно поради неяснота по въпроса кой е завещаният магазин. Няма твърдения, че освен завещания магазин, ответникът ползва без правно основание и друг магазин на завещателя. Навсякъде ищците сочат, че става въпрос само за един магазин, образуван чрез обединяване на първоначалните три магазина, а впоследствие разделен на два, а след това на три магазина. В исковата молба, при описанието на процесния магазин, като съсед не фигурира друг магазин на завещателя, т.е. не съществува спор, че предмет на делото е единственият магазин, възстановен на наследниците на Д. С.. В писмената защита по гр.д.№5008/04г. на В. ищците сочат, че процесният магазин е този, който е отчужден по ЗОЕГПНС /един от първоначалните три магазина/ и по ПМС №60/1975г. /другите два магазина, които са били обединени с първия и са образували един общ магазин, както го заварват реституционните закони/. Нотариалният акт на ответника е за магазин с площ от 91 кв.м., колкото е площта на реституирания магазин, от който впоследствие са обособени два, а след това три магазина. Претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД касае неоснователно обогатяване на ответника в резултат на получаването на наемите за 01.03.1998-30.04.1999г. от два магазина с обща площ от 87кв.м. – т.е. търсят се наемите от цялата реституирана търговска площ, която според нотариалния акт на ответника е 91кв.м., а според вещото лице – 92,65 кв.м. Объркването по делото идва от това, че при изграждането на сградата магазините са били три, единият от които е одържавен по ЗОЕГПНС, а другите два – по ПМС №60/1975г.; тези три магазина са били обединени в един, както ги заварват реституционните закони и както са съществували към момента на завещанието на К. Д. С., а след неговата смърт отново са разделени – първоначално на два, а след това на три магазина.
При тълкуване волята на завещателя следва да се имат предвид извършените през годините трансформации с магазините, както и обстоятелството, че към момента на завещанието в сградата е имало само един магазин – голям, образуван чрез обединяване на първоначалните три магазина, а също и това, че с въпросното завещание К. С. се е разпоредил с реституираните му 4/6 ид.части от всички имоти – както от сградата, намираща се на бул.”Княз Б. І” №59, в която се намира процесният магазин / с изключение на апартамента в партерния етаж, който е бил продаден още от неговия наследодател/, така и от възстановената вътрешна сграда в същото дворно място. Няма място за колебания по въпроса, че със завещанието си К. С. е искал да се разпореди в полза на различни лица със собствените си 4/6 ид.части от всички обекти в двете реституирани сгради. Не би могло да се приеме, че с едно толкова подробно завещание, съдържащо завещателни разпореждания в полза на няколко лица, той е решил да остави извън това завещание някакъв неиндивидуализиран магазин или магазини и само за тях да има наследяване по закон. Самите страни по делото не са считали подобно нещо. Всички тези обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при определяне действителната воля на завещателя. Тълкуването на завещанието на К. С. налага съдът да изхожда и от всички други данни по делото, които, ако се пренебрегнат, водят до неправилно определяне на действителната воля на завещателя.
По останалите спорни въпроси по делото настоящият състав намира следното:
Неоснователни са доводите в касационната жалба срещу извода на въззивния съд за това, че е доказана материалноправната легитимация на ищците. По отношение на процесния магазин ищците не претендират права само от договорите за продажба на наследство, а и от твърдения за нищожност на завещанието. Твърдят, че са закупили от наследниците на К. С. техните наследствени права и тъй като завещанието, с което С. се е разпоредил с имуществото си в полза на трети лица е нищожно, по силата на наследяването по закон и продажбата на наследство, те са станали собственици на завещаното имущество, включително и на магазина на Б.. Тази хипотеза е съвсем различна от случая, който е бил предмет на решение №1245/03.11.92г. по гр.д.№950/92г. на ІV ГО на ВКС, на което се позовава жалбоподателят. По това дело едно лице е било едновременно наследник по закон на идеални части от един имот и заветник на други идеални части от същия имот и затова съдът е приел, че извършената от него продажба на наследство включва само придобитите по наследяване идеални части, но не и частите, получени чрез завет. Настоящият случай е друг, тъй като не се основава на права, придобити от едно и също лице чрез наследство по закон и отделно по завет. В случая наследствените права, придобити от ищците по реда на чл.212 от ЗЗД няма да включват процесните 4/6 от магазина, завещани на Б., ако завещанието е валидно и обратно – ако е невалидно, то ищците се легитимират като собственици и на това имущество. Като е приел, че завещанието е невалидно, въззивният съд е направил логически обоснован извод, че първите четирима ищци се легитимират общо като собственици на 14/21 ид.части от процесния магазин. При отрицателен отговор на обуславящия въпрос за валидността на завещанието обаче, отговорът на въпроса за материалноправната легитимация на ищците би бил друг.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че саморъчното завещание на К. С. е нищожно в отделни свои части. С това завещание С. е завещал на различни лица своите идеални части във всеки един обект от двете реституирани сгради. Проблемът е в това, че таванският етаж от сградата към улицата не представлява годен обект на правото на собственост, което води до нищожност на завещателното разпореждане. По същите причини е нищожно и завещателното разпореждане за другия таван. По принцип законосъобразни са разсъжденията на въззивния съд, че в случая не може нищожните клаузи да бъдат заместени от повелителни правила на закона, нито пък да се предполага, че завещанието би било направено и без недействителните му части – чл.26, ал.4 от ЗЗД. Тук обаче трябва да се направи една уговорка, която въззивният съд е пропуснал да стори, с което е нарушил материалния закон. В тази част касационната жалба е основателна.
Процесното завещание съдържа отделни завещателни разпореждания в полза на различни физически лица, с които са завещани най-общо казано жилищните обекти в двете сгради. Има и две завещателни разпореждания в полза на Б., които са за процесния магазин и за сумите по влоговете на завещателя в Д.. С тези разпореждания завещателят не е искал да облагодетелства Б., тъй като ги е направил с тежест – наемът от магазина да се внася изрично във фонд на бащата на завещателя Д. С. и събраната сума се използва за закупуване на лекарства от и за О. болница Варна. Аналогична е и тежестта по другото завещателно разпореждане за влоговете на завещателя. Следователно – стопанският обект, който носи приходи, както и влоговете на К. С., са завещани с благотворителна цел и те следва да се третират различно от останалите завещателни разпореждания в полза на физически лица, които нямат такава цел и които са без тежест. Затова нищожните клаузи, имащи за предмет разпореждания в полза на физически лица, водят до нищожност и на останалите разпореждания в полза на физически лица. Тази нищожност обаче не засяга завещателните разпореждания, направени в полза на Б., тъй като, видно и от целта на тези разпореждания, те биха били направени и без недействителните части от завещанието. Само за тези две завещателни разпореждания е налице хипотезата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Неоснователен е доводът на ответниците по касация, че по въпроса за нищожността на цялото завещание Б. е обвързано със силата на пресъдено нещо, произтичаща от влязлото в сила решение от 11.12.00г. по гр.д.№6522/98г. на Варненския районен съд. Това дело е било за делба на апартамента на втория етаж и на таванския полуетаж от сградата към улицата, не е имало за предмет правото на собственост върху процесния магазин и затова не може да се говори за обвързваща Б. сила на пресъдено нещо. Мотивите на делбеното дело, включително и по въпроса за прилагането на чл.26, ал.4 от ЗЗД, не се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пречка по настоящото дело да се приеме нещо друго, още повече, че по делбеното дело съдът не е имал повод да разсъждава за спецификата на завещателните разпореждания в полза на Б. и различния режим, който следва да бъде определен за тях.
Неоснователни са доводите на ищците, че двете завещателни разпореждания в полза на Б. са нищожни на самостоятелно основание. Обстоятелството, че завещателят не е индивидуализирал прецизно заветника – С. “Б.” София не дава основание да се приеме, че завещанието е направено в полза на несъществуващо лице или пък че ответникът не може да черпи права от него. В завещанието е посочено, че магазинът се завещава на Б. Варна. Б. Варна не е самостоятелно юридическо лице, но волята на завещателя е ясна и следва да се приеме, че той е имал желание да завещае имуществото си на юридическото лице С. “Б.” София. Не може да се изисква от един завещател да има понятие от правния статут на заветника, достатъчно е от текста на завещанието да се извлече по недвусмислен начин в полза на кое лице е искал да завещае имуществото си. Неоснователен е и другият довод на ищците за нищожност. Вярно е, че без другия съсобственик на дворното място К. Д. С. не би могъл валидно да създаде суперфициарна собственост по отношение на процесния магазин, а той на практика се е опитал да стори това, завещавайки дворното място, което е обща част на всички обекти в етажната собственост, само на физическите лица, на които е завещал жилищните обекти в сградите – по този начин е лишил магазина от земя и е създал суперфициарна собственост. В случая обаче нищожната клауза се замества от повелителна норма в закона – чл.38 от ЗС, според който при сгради в етажна собственост, земята е обща част /освен ако цялата сграда не е суперфициарна собственост/. Налице е хипотезата на чл.26, ал.4, пр.1 от ЗЗД, като нищожността на клаузата, с която завещателят се разпорежда с дворното място, не влече нищожността на клаузата, с която се разпорежда с магазина. Същото се отнася и за избеното помещение – принадлежност към магазина. Предвид изложените съображения за спецификата на завещателните разпореждания в полза на Б., обосновано може да се приеме, че завещателят би се разпоредил с магазина в полза на Б. и без недействителното разпореждане за дворното място и за избата. Нещо повече – както бе посочено по-горе, недействителността на завещанието, в частта, с която завещателят се е разпоредил в полза на физическите лица, не води до нищожност на завещателните разпореждания по отношение на Б..
По изложените съображения ответникът Б. има противопоставими на първите четирима ищци права по отношение на 4/6 или 2/3 от процесния магазин. По тази причина наследяването по закон и договорите за продажба на наследство не ги легитимират като собственици на това имущество и те не могат да искат връщането му по реда на чл.108 от ЗС. Съответно – неоснователен се явява и отрицателният установителен иск на ищцата П. С., както и искането за отмяна на нотариалния акт на ищците, а също и исковете по чл.55, ал.1 и чл.59 от ЗЗД. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция, тъй като не се налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №677 от 19.05.09г. по гр.д.№456/05г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. М. М., А. М. П., двамата от гр.Варна, ул.”С.” №22, ет.2; от Е. И. М. и М. И. М., двамата от гр.Варна, ул.”Ц. О.” №67, вх.2, ап.25 срещу С. с нестопанска цел “БЧК” гр.С, бул.”Дж. Б.” №76 искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на 14/21 ид.части от магазин, находящ се в гр.В, бул.”К. Б. І” №59, при граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния етаж и към втория етаж/ и двор, ведно със съответните идеални части от избеното помещение под магазина с площ от 58,98 кв.м., при граници: бул.”К. Б. І” №59, двор откъм главния вход на сградата и двор откъм втория вход, както и искането за отмяна на нотариален акт №102, т.І, р.№3517, дело №252/2000г. на нотариус №316 с район на действие В.. ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. С. от гр.В, бул.”К. Б. І” №59, ет.2 срещу С. с нестопанска цел “БЧК” гр.София, бул.”Дж. Б.” №76 отрицателен установителен иск – че ответникът не е собственик на 2/3 ид.части от гореописания магазин, както и искането за отмяна на нотариален акт №102, т.І, р.№3517, дело №252/2000г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. М. М., А. М. П., Е. И. М., М. И. М. и П. С. С. срещу С. с нестопанска цел “БЧК” гр.С. искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 4200лв., изтеглена от Б. от сметките на наследодателя К. Д. С. въз основа на завещателното разпореждане по т.8 от саморъчното завещание от 10.11.96г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. М. М., А. М. П., Е. И. М., М. И. М. и П. С. С. срещу С. с нестопанска цел “БЧК” гр.С. искове по чл.59 от ЗЗД за сумата от 16647,97лв., която ответникът е получил като наем за 2/3 ид.части от процесния магазин през периода 01.03.98г. – 30.04.99г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|