Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 07 октомври 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 772 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Н. И. Н. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 44 от 30.05.2016 г, по ВНОХД № 57/16, с което е потвърдена присъда на Плевенски окръжен съд № 66 от 26.11.2015 г, по НОХД № 847/15, с която жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 3.08.2015 г в [населено място], умишлено е умъртвила майка си Й. С. И., с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 58 а, ал. 4вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на седем години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно чрез настаняване в затвор, при „строг” режим. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че при определяне на наказанието не е отдадено дължимото значение на личността на жалбоподателката, на невъзможността й да контролира действията си при осъществяване на деянието, на мотива й за извършване на престъплението, на последващото й поведение, изразило се в обаждане на „Бърза помощ” и викане на лекар. С жалбата се прави искане за смекчаване на наказанието чрез свеждането му до размер от пет години. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателката моли да бъде намалено наложеното й наказание. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата е признала фактите по обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извел верния извод, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, откъдето следва, че съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. ВКС не намери да е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказанието е приложен чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като са обхванати в пълнота многобройните смекчаващи обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимата, положителните й характеристични данни, ранното й ангажиране с трудова дейност, трудното й детство / компрометираните отношения между нея и родителите й /, проявената от майка й болезнена педантичност и физическа агресивност по време на детството й, довели до увреждане на нейната психика и развитие на личностово разстройство, поемане на задължението за издръжка на майката без участието на последната в разходите на домакинството, при наличие на възможност за това, непоносимата семейна атмосфера в дома на подсъдимата, причинена от поведението на пострадалата, неблагополучията на жалбоподателката в личен план / загубата на добре платена работа, смъртта на баща й, неочакван аборт /. Отделно от това са съобразени още две смекчаващи обстоятелства: самопризнанието от досъдебното производство и доброто й процесуално поведение. При индивидуализацията на наказанието е взето предвид само едно отегчаващо обстоятелство, а именно: завишената степен на обществена опасност на деянието. С оглед на изложеното, неоснователно се твърди, че не са оценени в достатъчна степен ниската степен на обществена опасност на подсъдимата и особеностите на деянието, тъй като е видно, че им е отдадено приоритетно значение при определяне на наказанието. Това е така, защото са изложени подробни съображения относно обществената опасност на подсъдимата, относно особеното й емоционално състояние, провокирано от поведението на пострадалата, довело до нетърпима семейна атмосфера, отключила агресията на дъщерята. Отделено е подобаващо място на мотива за извършване на престъплението, като са изследвани сложните отношения между майката и дъщерята още от ранното й детство до момента на деянието. Що се отнася до последващото й поведение, то не смекчава отговорността й, поради следното: Съгласно фактите от обвинителния акт, обхванати от признанието по чл. 371, т. 2 НПК, св. Г. е извикал „Бърза помощ” и е настоял да дойде лекар. От друга страна, когато свидетелят казал на приятелката си, че майка й е мъртва, тя не реагирала, просто стояла без изражение, но и без да изглежда уплашена или притеснена”. Следователно, не е имало основание последващото поведение на подсъдимата да бъде оценено като обстоятелство, смекчаващо отговорността й, поради което правилно не е ценено като такова. С оглед на изложеното, наложеното наказание седем години „лишаване от свобода” е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо съобразно законовия критерий по чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, липсва основание за по-голямо снизхождение към подсъдимата, а искането й в тази насока не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 44 от 30.05.2016 г, по ВНОХД № 1/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: