О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 175 София, 17. 03. 2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 2195 по описа за 2019г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. К. Ц., чрез адвокат Г. А., срещу въззивно решение №242/13.01.2019г. по в.г.д.№3329/2017г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Насрещната страна „Е. М.“ Е., населено място, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявен иск от А. К. Ц. срещу „Е. М.“ Е., населено място за връщане на сумата от 17 800лв., като платена без основание в качеството му на поръчител по договор за кредит №256523/07.04.2009г., сключен между М. Ц. и „У. К. Ф.“ АД, цедиран на „Е. М.“ О., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното ѝ изплащане, както и на сумата от 5 435,52лв. – обезщетение за забава за периода от 28.02.2016г. до 28.02.2013г. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК при искове за парични вземания, цената на иска се определя от търсената сума. Предявените в настоящото производство искове са за връщане на даденото по договор за кредит, който съгласно чл.1, ал. 1 от ТЗ е абсолютна търговска сделка, независимо, че страна по него е физическо лице/потребител. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК, в редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 100/20.12.2019 г. не намира приложение в конкретния случай. В същата е предвидено, че образуваните дела, страна, по които са потребители, се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, поради което за тях е приложимо правилото на чл.280, ал. 3, т. 1, предл.1 от ГПК и прагът за касационно обжалване е 5000 лв. Нормата, има действие и за заварените случаи по висящите въззивни производства. В конкретния случай, атакуваното въззивно решение е постановено на 13.01.2019г., т.е. преди приемането ѝ, поради което и с оглед цената на предявените искове, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, същото не подлежи на касационен контрол. Решението е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. В този смисъл са и мотивите на ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 23.02.2022г. Подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. 28893/01.03.2019г., подадена от А. К. Ц., чрез адвокат Г. А., срещу въззивно решение №242/13.01.2019г. по в.г.д.№3329/2017г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2195/2019 година по описа на Върховния касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: