4 Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр. София, 16.01. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 2395 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от Х. И. А. чрез пълномощника й адвокат Е. А. за прогласяване нищожността на решение от 16. 08. 2018 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив. С него Х. И. А. е осъдена да заплати на „БЕЛ ВЮ“ ЕООД – гр. Пловдив сумата от 2 350 евро, равняващи се на 4 596, 20 лв., представляваща 2 % възнаграждение от договорена офертна цена от 117 500 евро по договор от 11. 10. 2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20. 04. 2018 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 395, 30 лв. разноски. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „БЕЛ ВЮ“ ЕООД срещу Х. И. А. иск за заплащане на сумата от 7050 евро, равняващи се на 13 788, 60 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на поети задължения по същия договор, равна на трикратния размер на договореното възнаграждение, заедно със законната лихва, считано от 20. 04. 2018 г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и „БЕЛ ВЮ“ ЕООД е осъдено да заплати на Х. А. сумата от 1036, 50 лв. разноски. Ищцата поддържа, че арбитражното решение е нищожно, тъй като е постановено по неарбитрируем спор по чл. 19, ал. 1 ГПК - спор за вземания на ответното дружество по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 11. 10. 2016 г. към ищцата - потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Претендира разноски. Ответникът по исковете „БЕЛ ВЮ“ ЕООД изразява становище за недопустимост, съответно – за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията за неарбитрируемост на спора, като излага, че квалифицирането на страна по договор като потребител не може да става само въз основа на качеството й на физическо лице. Поддържа, че в случая е недопустимо позоваването на нищожност на арбитражното решение и предявеният иск е недопустим, тъй като в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА ищцата в настоящото производство не е направила възражение, че арбитражният съд не е компетентен да разгледа спора. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение приема, че искът е предявен от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, тъй като арбитражното решение е връчено на ищцата в настоящото производство чрез процесуалния й представител в арбитражното производство адвокат А. на 5. 10. 2018 г., а исковата молба е изпратена чрез куриерска пратка на 8. 10. 2018 г. По направеното оспорване на валидността на арбитражното решение настоящият състав намира следното: Със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо спорове, по които едната от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Със същия закон е въведена и нова ал. 4 на чл. 3 ЗЗП, съгласно която всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по неарбитрируеми спорове, каквито са потребителските, се прекратяват. В настоящия случай с решението от 16. 08. 2018 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен между нея и ответното дружество „БЕЛ ВЮ“ ЕООД договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 11. 10. 2016 г., по силата на който ответникът се е задължил да посредничи при закупуване от страна на ищцата на конкретно посочени недвижими имоти, като проучва имотите, организира преговори с потенциални продавачи, подготвя предварителен договор и др. срещу възнаграждение в размер на 2 % от реалната продажна цена, но не по-малко от 500 евро, платимо при сключване на предварителен договор или при друго устно или писмено споразумение. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице, възложител по договор за предоставяне на услуга - посредничество при закупуване на недвижим имот, сключен за задоволяване на личните й потребности /действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно. По изложените съображения Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на решението. Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че тъй като не е направено от ищцата в настоящото производство – ответник по арбитражния спор в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА, възражението за неарбитрируемост на спора е преклудирано и тя не може да се позовава на нищожността на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗМТА възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Оспорването на компетентността извън преклузивния срок по чл. 20, ал. 1 ЗМТА е допустимо само при уважителна причина за пропускането му, доказано от страната, която се позовава на нея. Преклузията по чл. 20, ал. 1 ЗМТА не намира приложение при неарбитрируемост на спора, тъй като последната съгласно императивната норма на чл. 47, ал. 2 ЗМТА е основание за нищожност на арбитражното решение. Сезираният арбитражният съд следи служебно за своята компетентност с оглед забраната по чл. 19, ал. 1 ГПК за възлагане разрешаването на спорове на арбитражен съд, като допълнителен аргумент за това е и цитираният § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./. При неарбитрируемост на спора възражението за липса на компетентност на арбитражния съд не се преклудира и то може да бъде упражнено при предявен от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА иск за отмяна на арбитражното решение. Когато е сезиран с такъв иск, ВКС извършва служебна проверка дали арбитражното решение е постановено по спор, предметът на който подлежи на решаване от арбитраж, съответно дали е валидно. Нищожното арбитражно решение не поражда правни последици и при установяване на нищожността му не би могло да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Правомощието на ВКС да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал. 5 на чл. 405 ГПК, създадена със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./, съгласно която съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. С разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист е възложена на окръжните съдилища. По аргумент за по-силното основание компетентен да констатира нищожността на решението е и ВКС, когато е сезиран с предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА иск за отмяна на арбитражното решение. По тези съображения оспорването на валидността на арбитражното решение /чл. 47, ал. 2 ЗМТА/ в случая е допустимо. С оглед изхода на делото ищцата има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждането на които е поискала с исковата молба. Извършените от ищцата разноски за настоящото производство са в размер на 200 лв. - заплатена държавна такса и 2000 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл. 47 и сл. ЗМТА, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 551, 73 лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената правна защита и съдействие от упълномощения адвокат на ищцата, съставът на ВКС намира, че при минимален размер от 551, 73 лв. уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. е прекомерно. С оглед основателността на възражението за прекомерност възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 600 лв. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 800 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА решение от 16. 08. 2018 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив. ОСЪЖДА „БЕЛ ВЮ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Булаир №9, ет. 2 да заплати на Х. И. А. ЕГН 9206013591 с адрес гр. Пещера, ул. "Михаил Такев" № 39 сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: