1 7 Р Е Ш Е Н И Е № 60177 гр. София, 24.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 630 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Централен кооперативен съюз“, гр. София - трето лице-помагач на страната на ответника, срещу решение № 2559 от 20. 11. 2019 г. по в. т. д. № 2633/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 606 от 21. 03. 2018 г. по т. д. № 1455/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която по предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „Ню трейд груп“ ЕАД иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършеното прихващане с изявление от ответника „Ню трейд груп“ ЕАД с вх. № 9442/17. 10. 2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част е отложено до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН на основание чл. 59, ал. 6 ЗБН. С влязлото в сила в тази му част, като необжалвано, решение по т. д. № 1455/2017 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за относително недействително на прихващането, извършено с изявление от ответника с вх. № 9442/17. 10. 2014 г., с който като евентуален е бил съединен искът с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е приложил § 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., с който е придадено обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й от ДВ, бр. 98/2014 г., доколкото същият противоречи на чл. 1, ал. 1, изр. 2 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и чл. 63 и чл. 119 от ДФЕС. В откритото съдебно заседание и в депозираната писмена защита касаторът обосновава становището си, че при зачитане Решение № 3 от 28. 04. 2020 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, приложимата норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН е тази в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 98/2014 г., според която относително недействителни са само прихващанията, осъществени от длъжника-банката в несъстоятелност, но не и прихващанията на кредитор на банката. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН да се отхвърли. Ответникът по касация – синдиците на „КТБ“ АД /н./ e депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В проведеното открито съдебно заседание поддържа посоченото становище, като сочи, че следва да се приложи нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98/2014 г., която е била действаща към момента на постановяване на съдебното решение, с което е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, а именно към 22. 04. 2015 г. Това разбиране аргументира с обстоятелството, че от посочения момент е възникнало правото на синдиците на банката в несъстоятелност да искат обявяване за относително недействително на процесното прихващане. Ответникът „Ню трейд груп“ ЕАД, гр. Враца излага доводи, че изводите на въззивния съд относно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН са правилни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за банков кредит от 21. 12. 2012 г. и допълнителни споразумения към него ответникът „Ню трейд груп“ ЕАД е получил от „КТБ“ АД в кредит парични средства, като задълженията на кредитополучателя към 17. 10. 2014 г. по същия договор са в общ размер на сумата от 11 426 867, 88 евро, формирана от главница, лихви и неустойки. Установил е, че по договор за прехвърляне на вземания от 05. 09. 2014 г., сключен между Кооперация „Централен кооперативен съюз“, като цедент и „Ню трейд груп“ ЕАД, като цесионер ответникът е придобил вземания към „КТБ“ АД в размер общо на сумата от 8 299 871, 27 евро по осем договора за индивидуален срочен депозит. Посочил е, че длъжникът - „КТБ“ АД е уведомен от цедента за прехвърлянето на вземанията с писмено известие на 17. 10. 2014 г., като размерът на вземанията по депозитните сметки не се оспорва от банката. Решаващият състав е констатирал, че с писмено изявление вх. № 9442/17. 10. 2014 г. ответникът е уведомил банката, че извършва прихващане между придобитите от него с горния договор за цесия вземания в размер на сумата от 8 299 871, 27 евро и своето задължение към банката по договор за кредит от 21. 12. 2012 г. до размера на по-малкото. Съгласно въззивното решение с решение № 664 от 22. 04. 2015 г. по т. д. № 7549/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата й дата – 06. 11. 2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието й, прекратени са правомощията на органите й и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката. Решаващият състав е приел за установено, че с решение № 1443 от 03. 07. 2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС е отменено горното решение само в частта за определяне на начална дата на неплатежоспособността на банката, като е определена начална дата - 20. 06. 2014 г. и актът на въззивния съд е влязъл в сила. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че отношенията по извършените от ответника прихващания с изявление, достигнало до банката на 17. 10. 2014 г. са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с § 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. ДВ бр. 98 от 28. 11. 2014 г. Посочил е, че с разпоредбата на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019 г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5 ЗБН да се прилага от 20. 06. 2014 г. Решаващият състав е счел, че към момента на постановяване на решението нормата е действаща и следва да се приложи от гражданския съд. Изложил е, че единствено в правомощията на Конституционния съд е да се произнесе по противоконституционността на закон, както и че липсва оправомощаване на правораздавателните органи да не прилагат закон, който според тях противоречи на Конституцията. Въззивният съд е мотивирал и становище за неоснователност на доводите на въззивника, касатор в настоящото производство за нарушения на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и на разпоредбите на чл. 63 и чл. 119 ДФЕС. По тези съображения и предвид придаденото с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г. обратно действие на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20. 06. 2014 г., въззивният съд е формирал извод, че процесното прихващане е извършено след началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД /20. 06. 2014 г./, поради което предявеният от синдиците на банката иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да бъде уважен с последиците на ал. 6 на същата законова разпоредба. С определение № 60454 от 13. 07. 2021 г., постановено по настоящото дело, ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за конституционосъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато след постановяване на Решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по конст. дело № 9/2020 г., с което Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./. Приложената от въззивния съд норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й с изменението на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20. 06. 2014 г.“, е обявена за противоконституционна. Съгласно Решение № 3 от 28. 04. 2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Следователно обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решението на Конституционния съд по конст. д. № 9/2020 г. В мотивите на решението е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. Изтъкнато е, че съдът не намира основание да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“ налага „още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“ /Решение № 4 от 11. 03. 2014 г. по конст. д. № 12/2013 г./. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му. По основателността на касационната жалба: Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./ не се отразява на допустимостта на исковите производства по чл. 59, ал. 5 ЗБН, като в случая са налице процесуалните предпоставки за съществуването на правото на иск. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, не води до липсата на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н./ да искат обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършено след началната дата на неплатежоспособността прихващане. В хода на процеса не е настъпило изключване от приложимото право на материалноправната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, от която синдиците на банката извеждат потестативното си право, а само на разпоредбата, с която е определен началният момент на прилагане на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98/2018 г., а именно от 20. 06. 2014 г. Предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ иск е основан на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28. 11. 2014 г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. В случая прихващането е извършено с изявление от 17. 10. 2014 г., т. е. при действието на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ, бр. 92/2002 г./, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Разликата в двете редакции на нормата, освен във въвеждането на ново основание за недействителност по т. 2 на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 2014 г., е в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за относително недействително: в редакцията от 2002 г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014 г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2002 г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжник в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин са разграничени прихващанията, извършени от банката, от прихващанията, извършени от кредиторите в ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Същевременно, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелният длъжник, а именно банката. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на оспореното прихващане, прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Редакцията на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28. 11. 2014 г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката, е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се отмени и искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да се отхвърли. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2559 от 20. 11. 2019 г. по в. т. д. № 2633/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „Ню трейд груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Враца, [улица] иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействително на прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 9442/17. 10. 2014 г. между вземания на „Ню трейд груп“ ЕАД, придобити от Кооперация „Централен кооперативен съюз“, гр. София по договор за цесия от 5. 09. 2014 г. и произтичащи от договори за индивидуален срочен депозит №№ 6670/13. 01. 2014 г., 29602/15. 01. 2014 г., 8558/15. 07. 2013 г., 29603/15. 01. 2014 г., 8195/12. 07. 2014 г., 29555/15. 01. 2014 г., 8599/4. 09. 2013 г., 37729/11. 10. 2013 г., и негово ликвидно задължение към „Корпоративна търговска банка“ АД /н. /, произтичащо от договор за банков кредит от 21. 12. 2012 г. Решението е постановено при участието на Кооперация „Централен кооперативен съюз“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. 3 като трето лице – помагач на страната на ответника „Ню трейд груп“ ЕАД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.