Р Е Ш Е Н И Е № 16 Гр. С., 02 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП М. Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1619/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК, по искане на задочно осъдения М. Р. В. за възобновяване на н.о.х.д № 1204/2009 г., по описа на Районен съд-Плевен и за отмяна на постановената по него присъда № 477 от 30.06.2009 г. В искането осъденият В. сочи, че е отсъствал от страната по време на неговото осъждане, за което не е бил уведомяван и не му е бил връчван от препис от обвинителния акт по делото. По време на производството твърди, че се е намирал извън пределите на страната, като е пребивавал на територията на Република Гърция и е узнал за присъдата след като се е завърнал в Р България през месец ноември 2015 г. от съпругата си и адвокат. В тази връзка счита, че са налице предпоставките по чл.423 вр. чл.425, ал.1 от НК за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от стадия, от който е започнало задочното производство. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият В. се представлява от служебно назначен защитник, адв. В. К., който поддържа искането за възобновяване, по изложените в същото съображения. Заявява, че на доверителя му не е връчван препис от обвинителния акт по делото или други съдебни книжа, не е привличан лично в качеството на обвиняем, и не е спазена процедурата по чл.254 от НПК, което намира като основание за възобновяване на делото. Моли след като се възобнови производството по делото мярката за неотклонение на В. да бъде определена на „подписка”. Осъденият В. поддържа искането да се възобнови производството по делото като заявява, че не се е укривал от компетентните органи и е узнал за делото предходния месец, след завръщането му в страната от Република Гърция, където е трайно установен. Изразява становище, че при изтекла погасителна давност за престъплението, за което е образувано делото, не желае същото да продължи и моли производството да бъде прекратено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено, поради липса на информираност на осъдения относно воденото спрямо него наказателно производство. Счита, че поради изтекла давност същото следва да се прекрати, при наличие на съгласие от страна на осъдения за това. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК , намери следното: С присъда № 477 от 30.06.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 1204/2009 г. по описа на Районен съд-Плевен, М. Р. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК за това, че на 08.02.2007 г. в [населено място], управлявал МПС, лек автомобил „марка „ с рег. [рег.номер на МПС] , без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, като на осн. чл.54 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата на Районен съд –Плевен не е била обжалвана и е вляла в сила на 16.07.2009 г. Искането за възобновяване е допустимо, депозирано е на 04.12.2015 г., при спазване на 6-месечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда, най-късната дата, за което е 10.12.2015 г., когато В. е задържан и приведен в Затвора – Плевен за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по друго дело, и от активно легитимирано за това лице, като се иска възобновяване на акт от включените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество, същото се явява и основателно по следните съображения: Прегледът на материалите по делото установява, че осъденият М. В. не е бил информиран за воденото спрямо него наказателно производство, което е протекло изцяло в негово отсъствие, във всички фази на процеса. Наказателното производство по делото е било образувано под формата на дознание с постановление на прокурор при районна прокуратура – гр. Плевен от 29.08.2007 г. за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, по повод съставен акт № 913/08.02.2007 г. за установяване на административно нарушение, извършено от М. В., относно управление от негова страна на лек автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС и издадено въз основа на същия Наказателно постановление № 1333/06.03.2006 г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. След образуването на наказателното производство М. В. е бил търсен от органите на досъдебното производство с цел привличането му в качеството на обвиняем, но не е бил намерен на посочения в Наказателното постановление адрес и не му е била връчена призовка по делото. От изготвената справка от Младши Полицейски инспектор /Мл. П.И. / при РПУ-02 гр. Плевен се изяснява, че призовката на В. с цел явяване за привличане в качеството му на обвиняем, не е била връчена, поради неустановяването му на известния адрес в [населено място], [улица] / данните за адреса на В., постоянен и настоящ, са от справка от 19.09.2007 г. на началник отдел на „ЕСГРАОН” – Плевен /. В. е бил търсен многократно / за времето от 10-17.09.2007 г. / като по данни на Ц. П., с която живеел на съпружески начала, същият се намирал в Гърция . Изготвена била справка рег. № 63163/24.09.2007 г. от НС „Полиция” ОД „Полиция” – Плевен, с цел установяване на данни за напускане на пределите на страната от В., която не установила информация за задгранични пътувания на лицето. В. е бил обявен за общодържавно издирване с тел. № 57166/05.11.2007 г. на ГД „ППООРП” – НСП- С. и наказателното производство е било спряно с постановление на прокурор при РП – Плевен от 13.11.2007 г. Впоследствие наказателното производство е било възобновено с постановление от 20.02.2009 г., като е постановено щателното издирване на В. да продължи . При проведеното издирване М. В. отново не е бил установен, за да му бъде връчена призовка по делото, като от приложената справка от 06.03.2009 г. на Мл.П.И.при РУ на МВР-02 гр. Плевен се изяснява, че данни за нов адрес на В. не са установени, а на известния по делото адрес същият не е намерен, като по сведение на съсед Н. Н. Н. , В. е напуснал адреса преди около две години, а съпругата му и децата преди около десет месеца и са се установили в Р Гърция. Информацията Н. е придобил от съпругата на В.. При тези данни досъдебното производство по делото е приключило в отсъствието на В., който е бил привлечен задочно в качеството на обвиняем с постановление от 10.03.2009 г., с участието на назначен служебен защитник. Материалите от разследването са били предявени на служебния защитник при условията на чл.269, ал.3 от НПК в отсъствието на обвиняемия. След приключването на досъдебното производство прокурор от РП-Плевен е внесъл обвинителен акт срещу М. Р. В. с дата 31.03.2009 г. по обвинение за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК във връзка, с който е било образувано н.о.х.д. № 1204/2009 г. по описа на РС –Плевен. Съдебното производство по делото е протекло изцяло в отсъствието на М. В., като въпреки положените усилия от съдебните органи за неговото установяване и информиране за обвинението, по което е предаден на съд, той не е бил открит и не е бил уведомен за провеждането на съдебните заседания, както и не му е бил връчен препис от обвинителния акт по делото. Районният съд е разгледал делото при условията на чл.269, ал.3 от НПК като се е позовал на справките относно липсата на резултат от общодържавното издирване на В., на постъпилата справка от МВР „ОД” на МВР- Плевен, съдържаща данни за последно влизане в страната на 02.11.2004 г. през ГКПП ”Кулата шосе”от Гърция, без данни за последващо излизане и на липсата на друг известен адрес на територията на страната. Съдебното производство пред районния съд е проведено и приключило с участието на служебен защитник на 30.06.2009 г. с постановяване на осъдителна присъда. От приложеното по касационното дело писмо от Министерството на правосъдието ГД „ИН” Затвора - Плевен, изх. № 5793/16.12.2015 г., се установява, че М. В. е постъпил в Затвора - Плевен на 10.12.2015 г. за изтърпяване на наказание по ЧНД № 1963/2010 г., по описа на РС-гр.Плевен. Изложените факти относно причината за неучастието на осъдения В. в провеждането на наказателното производство по делото, приключило с влязлата в сила присъда, установяват, че това се дължи на липсата на информираност на лицето, че спрямо него е било образувано и водено наказателно производство. М. В. е бил уведомен за влязлата в сила присъда със задържането му за изпълнение на наказание лишаване от свобода, което му е било определено по друго наказателно производство. С оглед изложеното са налице законовите предпоставки за уважаване на направеното искане за възобновяване на н.о.х.д № 1204/2009 г. по описа на Районен съд- Плевен, тъй като В. фактически е бил лишен от правото му да участва в провеждането на наказателното производство, с всички произтичащи от това права в процеса, като не е бил информиран за образуването му, за придобиването на качеството на обвиняем и за съответните законови последици, като не се е отказал от това свое право по собствена воля. В резултат на това е било нарушено правото му на лично участие и защита по негов избор в същото производство. Предвид установените факти относно неучастието на осъдения в цялостното наказателно производство по делото и направения в тази връзка извод за нарушено право на лично участие в процеса, от което той не се е лишил съзнателно, производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация относно нарушените му права в процеса. Правото на лицето на лично участие във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1 вр. т.3, б.”с” от ЕКЗПЧОС, поради което и разглеждането на делото в негово отсъствие се явява нарушение на принципа за справедлив съдебен процес. С цел да не се допуска нарушение на този фундаментален принцип, в действащата редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК е закрепено правото на задочно осъденото лице на повторно разглеждане на делото с негово участие, освен в случаите когато след предявяване на обвинението спрямо него се е укрил и не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК относно връчване на обвинителен акт и информиране за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие, при наличието на съответните законови предпоставки или след изпълнението на тази процедура осъденият не се е явил за участие в производството без уважителна причина. В настоящият казус е безспорно установено, че М. В. не е бил информиран за образуваното наказателно производство, респективно не може да се направи извод, че поведението му по неучастие в същото е недобросъвестно и осъденият сам се е лишил от това право. С оглед изложеното са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда и формално за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В случая са налице законови основания след отмяна на присъдата на районния съд, наказателното производство по делото да се прекрати, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по смисъла на чл.81 ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК . Инкриминираното деяние е извършено на 08.02.2007 г., като В. е предаден на съд за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което в редакцията към датата на деянието / ДВ, бр.50 от 1995 г. /се предвижда наказание до две години лишаване от свобода. Актуалната редакция на чл.343в, ал.2 от НК / ДВ, бр. 74 от 2015 г/ е по-неблагоприятна за дееца, с оглед завишената санкция от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1200 лв. На осн. чл.2, ал.2 от НК приложимият закон се явява предходната редакция на чл.343в, ал.2 от НК, за която давността се преценява съобразно текста на чл.80, ал.1, т.4 от НК и е в размер на пет години На осн. чл.81 ал.3 от НК давността за наказателно преследване се изключва, независимо от спирането или прекъсването на давността, когато е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 от НК. За престъплението, за което е постановена присъдата на РС-Плевен абсолютната погасителна давност е в размер на седем години и шест месеца, която с оглед датата на деянието, 08.02.2007 г. е изтекла на 09.08.2014 г., поради което и наказателното преследване за престъплението, предмет на постановената присъда, е изключено от правилата за давността. Пред касационната инстанция, в открито съдебно заседание на 20.01.2016 г. , осъденият В., след информирането му за последиците от изтичането на давността за наказателно преследване и разпоредбата на чл.24, ал.2 вр.ал.1, т. 3 от НПК депозира изрично волеизявление относно това, че не желае производството по делото да продължи и да приключи с присъда, като иска същото да бъде прекратено. При наличието на законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство по делото и при условията на чл.24, ал.1, т.3 и ал.2 от НПК касационната инстанция намери, че н.о.х.д. № 1204/2009 г. по описа на Районен съд- Плевен следва да бъде възобновено, като се отмени влязлата в сила присъда, постановена по същото и се прекрати наказателното производство, водено срещу М. Р. В.. Мотивиран от изложените съображения и на осн. чл.425 ал.1 т.2 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д № 1204/2009 г. по описа на Районен съд- Плевен. ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда № 477 от 30.06.2009 г. по н.о.х.д № 1204/2009 г. по описа на Районен съд- Плевен . ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу М. Р. В., образувано за извършено на 08.02.2007 г. в гр. Плевен, престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.