Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 06.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 2667/2019г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Образувано е по искова молба на В. Н. Б., депозирана на 22.10.2019г. (уточнена с допълнителна молба от 11.11.2019г.) против „Кредит Инкасо И. БГ” ЕАД за прогласяване нищожността на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение №2-6170/31.01.2016г. по арб.дело №6170/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място], респ. за неговата отмяна за на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. В исковата молба се поддържа, че В. Б. е бил уведомен за пръв път за арбитражното решение чрез телефонно обаждане в края на месец септември 2019г. Твърди се, че атакуваното арбитражно решение е нищожно, на основание чл.47, ал.2 ГПК, тъй като е постановено по спор, чиито предмет не подлежи на решаване от арбитраж с оглед потребителския характер на договора. Същевременно се излагат доводи за липса на валидна арбитражна клауза, за нарушаване на обществения ред, както и за наличието на неравностойни клаузи в договора за кредит по смисъла на чл.146, ал.1 З.. В отговора на исковата молба ответното дружество „Кредит Инкасо И. БГ” ЕАД (цесионер за процесното вземане по договор за цесия с „Профи Кредит България” Е.) прави възражение за недопустимост на иска с оглед пропуснат преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА като твърди, че В. Б. е бил редовно уведомен за арбитражното решение на 07.11.2016г. по реда на чл.47 ГПК , както и че е узнал за решението на 28.11 2016г., когато въз основа на наложен запор е била изплатена към „Профи Кредит България” Е. сумата 103.95лв. Поддържа се, че ищецът е бил редовно уведомен за договора за цесия между „Профи Кредит България” Е. и „Кредит Инкасо И. БГ” ЕАД по реда на чл.47 Г. през месец ноември 2018г. Отделно се излагат съображения за неоснователност на исковете по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА. В откритото заседание, проведено на 22.01.2020г., пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения като сочи, че арбитражното решение е нищожно с оглед разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК. Излага доводи, че от представените от ответното дружество доказателства не се установява редовното връчване по реда на чл.47 ГПК на поканата за доброволно изпълнение, както и узнаване на арбитражното решение чрез извършеното частично плащане въз основа на наложения запор на вземания. Претендира прогласяване нищожността на атакуваното решение, респ. неговата отмяна с присъждане на разноски. Ответното дружество е депозирало на 17.01.2020г. писмена молба с доказателства с твърдение, че същите подкрепят тезата за пропуснат срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. С молбата се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : От представените по делото писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение, известие за доставяне на пощенска пратка, запорно съобщение и преводно нареждане, се установява, че въз основа на арбитражно решение, постановено по арб.дело №6170/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., В. Н. Б. е бил осъден да заплати на “Профи Кредит България” Е. главница в размер на 9 606.77лв. – задължение по неизпълнен договор за револвиращ кредит, ведно с лихви и разноски. Въз основа на издаден изпълнителен лист от СГС на 07.07.2016г. е било образувано изп.дело №20168610401678 на ЧСИ Д. В.. Изпратената от ЧСИ до длъжника покана за доброволно изпълнение чрез „М. Е.” О. е върната на 10.11.2016г. с отбелязване от куриера, че е „непотърсена”. Въз основа за запорно съобщение до „Ю. България” АД, изпратено от ЧСИ по молба на взискателя „Профи Кредит България” Е. на 28.11.2016г., е бил извършен банков превод в размер на сумата от 103.95лв. От представените с отговора на исковата молба доказателства е видно, че с договор от 16.08.2018г. за прехвърляне на вземания, „Профи Кредит България” Е. е цедирало на „Кредит Инкасо И. БГ” ЕАД свои вземания, включително и процесното. Изпратеното на 08.11.2018г. уведомление за цесията не е било връчено на длъжника като в известието за доставяне е отразено, че адресатът е „заминал/отсъства”. Настоящият състав на ВКС намира, че исковете на В. Б. по чл.47, ал.2 и чл.47, ал.1 т.2 ЗМТА са допустими като предявени от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Ответното дружество не твърди и не ангажира доказателства за връчване на арбитражното решение по реда на чл.32, ал.1 респ. по ал.2 ЗМТА, нито за съобщаване на решението по уговорен в договора ред. Неоснователно е възражението на ответното дружество, че В. Б. е бил уведомен за арбитражното решение чрез поканата за доброволно изпълнение, връчена му по реда на чл.47 ГПК на 10.11.2016г. От представеното известие за доставяне на пощенска пратка с дата 10.11.2016г. се установява , че адресатът на поканата за доброволно изпълнение не е бил намерен на адреса и че не е потърсил пратката. По делото няма данни да е спазена процедурата по чл.47, ал.1 ГПК ( в редакцията към месец ноември 2016), предвиждаща залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия и то след като връчителят е потърсил сведения дали лицето пребивава на адреса. Не може да се приеме също, че В. Б. е бил уведомен за арбитражното решение с оглед извършения банков превод на сумата 103.05лв въз основа на запорното съобщение, тъй като преводът не е извършен по нареждане на длъжника и по делото няма данни той да е уведомен за запорното съобщение и конкретно за основанието на наложения запор. На последно място не обуславя извод за неспазване на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА поради уведомяването на длъжника за извършената цесия, доколкото уведомлението за цесията не е получено от длъжника с пратката от 08.11.2018г. Не може да се приеме наличие на фингирано връчване на уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД преди завеждане на исковата молба. Редовното уведомяване на цесията с отговора на исковата молба е неотносимо за срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47, ал.,1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА Със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19 ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на §13 т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В §6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С §8 т.5 ЗИДГПК е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени, извършени със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр.8/2017г.), са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на РБ в т.3 от решение №9/24.10.2012г. по конституционно дело №15/2002г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИДГПК защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, подаден от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19 ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47 ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение №2-6170/31.01.2016г. по арб.дело №6170/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място], е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит /револвиращ заем/. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.13 т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19 ал.1 ГПК (ред. ДВ бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА (ред. ДВ бр.8/2017г.). При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи по иска на В. Б. нищожността на арбитражното решение, без да разглежда останалите поддържани в исковата молба основания за неговата отмяна. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото общо в размер на 1 360 лв., от които 560лв. – държавна такса и 800лв. – адвокатско възнаграждение. Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед факта, че заплатеното от ищеца възнаграждение от 800лв. при цена на иска от 14 000лв. е под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на В.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА по иска на В. Н. Б. за нищожно арбитражното решение, постановено по по арбитражно дело №6170/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място] ОСЪЖДА „Кредит Инкасо И. БГ” ЕАД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], Бизнес Център Л. 6, ет.2 да заплати на В. Н. Б. - ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”Д”, ап.103 сумата 1 360лв. /хиляда триста и шестдесет лева/ – разноски по делото РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :