Р Е Ш Е Н И Е   №  292   София, 19 юни  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на седемнадесети юни двехиляди и девета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                          ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                               Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 260/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. С. А., подадена в срок чрез защитника му адв. Т, против въззивно решение № 91 от 8.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 95/2009 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения за явно несъответствие на наказанието със степента на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанието да бъде намалено по размер. Представителят на Върховната касацинна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатита следното: С присъда № 23 от 4.12. 2008 год. постановена по НОХ дело № 2812/208 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. С. А. за виновен в това, че на 31.01.2008 год. в гр. С., в условията на опасен рецидив, на публично място, без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – пет топчета съдържащи хероин и амфетамин и две таблетки “клоназепам”, всичко на обща стойност 83.42лв., поради което и на основание чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.4 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивно решение № 91 от 8.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 95/2009 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.5 т.1 НПК се мотивира с допуснати нарушения при преценката на относителната тежест на обстоятелствата от значение за индивидуализацията му, довело до потвърждаване на присъдата, с която е наложено прекомерно завишено наказание, което не съотвества на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Доводите на жалбоподателя са идентични с поддържаните пред въззивната инстанция в единственото възражение против правилността на присъдата и се свеждат до това, че не са преценени в достатъчна степен процесуалното му поведение, данните за лиността му и обществената опасност на деянието, с оглед размера на предмета на престъплението и това е довело до несправедливото му изолиране от обществото за продължителен период от време, без това да е необходимо. Софийският апелативен съд ги е обсъдил и е обосновал извода си, че наложеното с присъдата наказание от четири години лишаване от свобода не е явно несправедливо завишено. Изложените съображения се основават на точна оценка на данните по делото и закона. Наказанието е индивидуализирано при спазване на изискванията за законосъобразност и справедливост, в рамките предвидени в особената част на НК за престъплението, при отчитане процесуалния ред, по който е разгледано делото и точна оценка на относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Не може да се отдава по-голямо значение на степента на обществената опасност на деянието, като обстоятелство, което налага смекчаване на наказателното положение. Тя се определя от обществените отношения, които се засягат с него. Стойността на предмета на престъплението е само един от признаците, които я характеризират, без да има решаващо значение. Предмет на престъплението са високорискови и рискови наркотични вещества, поставени под специален разрешителен режим, с оглед сериозните негативни последици за живота и здравето на употребяващите ги. К. е въздигнал в престъпление самото придобиване или държане на наркотични вещества, законодателят е преценил, че деянието разкрива по- висока степен на обществена опасност когато наркотика е предназначен за разпространение на други наркозависими лица и затова е предвидял възможност за налагане на по-тежки наказания. При залегналите в обвинителния акт фактическите положения, че след освобождаването му от затвора подсъдимият продължил с разпространителската дейност като осъществявал контактите си с потребителите по мобилен телефон, заловен е с пет топчета смес от хероин и амфитемин и две таблетки клоназепам при осъществяване на поредната сделка само часове след като е продал неустановен брой дози на други клиенти, в това число и на св. С, не може да се възприеме довода, че стойността на предмета на престъплението е незначителна и това прави несъразмерно тежко определеното наказание. Неоснователен е довода, че при индивидуализацията на наказанието не са взети предвид процесуалното му поведение и изразената критичност към себе си и извършеното. Той и свидетелят са заловени с момент на осъществяване на сделката. Видно от доказателствените материали, събрани в досъдебното производство, деянието е разкрито без негово съдействие. Възползвал се е от предоставената му процесуална възможност и е поискал разглеждането на делото в съдебната фаза на процеса по реда на съкратеното съдебно следствие, като признаването на фактите има по-скоро декларативен характер, с оглед смекчаване на наказателното положение. Самопризнанието му няма изключителен характер, като обстоятелство което налага смекчаване на наказателното положение, извън предвиденото в чл. 373 ал.2 НПК, защото не е облекчило процеса и не е допринесло съществено за изясняване на делото. Не са превратно оценени и данните за личността му. Наркотичната и всяка друга зависимост, сама по себе си не е обстоятелство, което смекчава наказателното положение. Подсъдимият не може да бъде толериран с налагане на по- ниско наказание, защото е наркотично зависим, при положение, че сам не поддържа довод по този неправомерен начин да осигурява средства за задоволяване на потребностите си. Проявил е изключителна упоритост при незачитане на установения в страната правов ред. Деянието извършва само два месеца след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода за същото престъпление. Това наказание, както и предходните четири осъждания за престъпления свързани с държане и разпространение на наркотични вещества очевидно не са се оказали достатъчни са осъществяване на превъзпитателната и възпираща цели по чл. 36 НК. Проявената престъпна упоритост налага изолирането му от обществото за приетия период от време. Доводът, че определения размер на наказанието има репресивен характер защото ще го лиши от възможност да провежда лечение, е неоснователен. Всяко изолиране на дееца в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода е свързано с определени ограничения, но само по себе си не води до невъзможност да изисква и провежда необходимото му лечение. Липсват данни в момента на задържането му да е провеждал някакво лечение, прекъсването на което би довело до необратимост на процеса. Лечението на наркотичното влечение е израз на осъзната необходимост и зависи изцяло от волята на зависимия. То би могло успешно да се проведе и в условията на изолираност от обществото, при намалени съблазни от рецидиви. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не е допуснато поддържаното от подсъдимия нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК     Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 91 от 8.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 95/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 23 от 4.12.2008 год. по НОХ дело № 282.12/2008 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: