5 Р Е Ш Е Н И Е № 394 гр. София, 10 януари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ : Кети МАРКОВА Цветинка ПАШКУНОВА при участието на секретаря И. ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора Д. ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 355/ 2010 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Н., от гр. София, чрез защитника му- адв. Ц. П., срещу въззивно решение № 76 от 10. 03. 2010г., на Апелативен съд- гр. София, наказателно отделение, 4 състав, постановено по ВНОХД № 98/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 88 от 9. 03. 2009г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 3 състав, по НОХД № 545/ 2009г., в частта й за режима на изтърпяване на наказанието, и е потвърдена в останалата. В жалбата на подсъдимия А. Г. Н. се поддържа единствено довод за явна несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че неправилно изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е било отложено от въззивния съд, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Заявява се искане за изменяване на решението и приложение на института на условното осъждане от касационната инстанция. Подсъдимият, лично и чрез своя защитник, поддържа жалбата, с искането в нея. Излага съображения, че в случая са налице законоустановените предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК в касационното производство. Гражданските ищци и частни обвинители Н. В. К., П. В. К., Б. К. В., не се явяват, редовно призовани. Техният повереник поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно, а наказанието на подсъдимия- справедливо, поради което пледира за оставянето му в сила. Частният обвинител К. М. Д., редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия А. Г. Н. е неоснователна. С цитираната първоинстанционна присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 3 състав, е признал подсъдимия А. Г. Н., от гр. София, за виновен в това, че на 8. 06. 2008г., в гр. София, при управление на МПС- лек автомобил “Ф. Г.”, с ДК№ СА 48 81 КН, в нарушение на правилата за движение- чл. 21, ал.1 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Б. П. К., тежка и средни телесни повреди на Б. К. В., и средна телесна повреда на К. М. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, при общ първоначален режим, на основание чл. 46, ал. 1, б. „б” ЗИН. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Н. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Осъдил е подсъдимия А. Н. да заплати на Н. В. К. и П. В. К. сумите от по 100000 лв., за всеки от тях, на Б. К. В.- сумата 60000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 9. 06. 2008г., до окончателното им изплащане. Присъдил е разноски по делото в полза на СГС, и държавна такса върху уважените граждански искове, както и разноски в полза на частните обвинители и граждански ищци, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваното въззивно решение, Апелативният съд- гр. София, наказателно отделение, 4 състав, е изменил присъдата само в частта й относно режима на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, е определил общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Цитираното въззивно решение е второ по ред, след като по жалба на частните обвинители и граждански ищци, с решение № 31 от 11. 02. 2010г., по н.д. № 605/ 2009г., ВКС на РБ, І наказателно отделение е отменил предходния въззивен съдебен акт- решение № 269 от 2. 07. 2009г., по ВНОХД № 296/ 2009г., на Софийски апелативен съд, в частта, с която е била изменена първоинстанционната присъда, като е приложен институтът на условното осъждане, и е върнал делото за ново разглеждане, в отменената част, от друг състав на същия съд. Отменил е решението и в гражданско- осъдителната му част, по отношение на гражданския ищец Б. В., като е прекратил производството в тази му част. Оставил е в сила решението в останалата му част. Доводът за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия, изтъкнат в жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователен. Наказанието е определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, на основание чл. 373, ал. 2 НПК, в резултат на разглеждането на делото по диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, и отмерено на две години лишаване от свобода, с постановено ефективно изтърпяване. Съобразно рамката на касационно отменително решение, въпросът за неговия размер е решен в влязла в сила присъда, доколкото то касае единствено начина на изтърпяването му, респ. възможността за приложение на института на условното осъждане. Доводът за явна несправедливост, подкрепен с напълно идентични аргументи, е бил поддържан и пред въззивния съд, който със своето решение му е дал законосъобразен и мотивиран отговор. Съображенията му се споделят изцяло от касационния съдебен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Апелативният съд е подложил на обстоен и задълбочен анализ всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при което правилно е приел, че чистото съдебно минало на касатора, наред с млада възраст, семейно положение, трудова ангажираност, добрите характеристични данни, направените самопризнания, и изразеното критично отношение и разкаяние за извършеното, са смекчаващи отговорността му обстоятелства, но същевременно напълно законосъобразно е заключил, че те не могат да бъдат единствения релевантен фактор при решаването на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, респ. отлагането на изпълнението му, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. От съществено значение тук са изключително грубите по своя характер нарушения на правилата за движение, наред с демонстративното и безцеремонно отношение към спътниците си, на молбите на които за адекватно и безопасно шофиране, Н. не откликнал, които съвкупно илюстрират безразсъдното и по същество опасно поведение на дееца като водач на МПС. Поради това, всички тези обстоятелства, комплексно оценени, не могат да предпоставят извода, че касаторът би могъл да бъде превъзпитан и поправен без да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, каквото искане се прави с жалбата. При конкретните данни, единствено ефективното изтърпяване на наказанието освен законосъобразно, се оказва обществено оправдано, необходимо и достатъчно, за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Така индивидуализирано, то е съобразено и с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. При тези данни, верни и основани на законовите правила, са изводите на предходните инстанции, че поправянето и превъзпитаването на касатора, включително и като водач на МПС, може да бъде постигнато единствено по пътя на ефективното изтърпяване на наказанието. Идентично е положението и с оценката на втората инстанция на превантивния ефект на наказанието върху дееца, която настоящият съдебен състав оценява като вярна и съобразена с данните по делото. Така, при новото разглеждане на делото, апелативният съд е изпълнил в пълен обем задължителните за него указания, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, постановено при предходното разглеждане на делото от ВКС. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намери, че наложеното на подсъдимия А. Н. наказание не съдържа характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 2, предл. 2 НПК, а това изключва изменяването на проверявания съдебен акт, въз основа на релевирания с жалбата довод, и респ. удовлетворяване на заявеното с нея искане. В този смисъл, при отсъствието на релевираното касационно основание, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 76 от 10. 03. 2010г., на Апелативен съд- гр. София, наказателно отделение, 4 състав, постановено по ВНОХД № 98/ 2010г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :