4 Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 11.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 325/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 22.12.2011 г. по в.гр.д.№ 329/2011 г., с което е обезсилено решението на Районен съд – Берковица от 03.09.2011 г. по гр.д.№ 158/2011 г. и е прекратено производството по делото. С определение № 779/30.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението поради вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, предвид данните за незачитане на предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба по чл.422 ГПК, вр. с чл.415ГПК и от предмета на заповедното производство по ч.гр.д.№ 63/24.01.2011 г. по описа на Районен съд – Берковица. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на съществени съдопроизводствени правила. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид релевантните за делото факти във връзка с образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№ 63/2011 г. Видно от същото дело, страни по него са [фирма]/заявител/ и [община]/длъжник/. Именно след подаване на възражение от посочения длъжник, е образувано и производството по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, което според касатора неправилно е прекратено от въззивната инстанция и то по съображения, че Община – Б. не е пасивно легитимиран по иска, тъй като не е длъжник в заповедното производство и срещу него не е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касатора, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, преценявайки данните, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№ 2/2009 г. по описа на Районен съд – Берковица, е приел, че длъжник по подаденото от [фирма] заявление по чл.410 ГПК е Дом за стари хора с отделение за лежащо болни, [населено място], срещу който е издадена заповедта за изпълнение и който е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Въз основа на това е направен извод, че Община – Б., конституирана като ответник по иска с правно основание чл.422 ГПК, не е процесуално легитимирана. След като общината не е длъжник в заповедното производство и срещу нея не е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, то исковото производство по положителния установителен иск срещу нея е недопустимо. Прилагайки разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав на Окръжен съд – Монтана не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Видно от подадената от [фирма] искова молба срещу Община – Б., въз основа на която е образувано гр.д. № 158/2011 г. по описа на Районен съд – Берковица, е, че предмет на положителния установителен иск е установяване на вземането по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 63/2011 г. по описа на същия районен съд, срещу която е подадено възражение от общината, в качеството й на длъжник. Както изрично е разпоредено в закона, искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС – решение № 138 от 25.06.2010 г. по т.д. № 927/2009 г., ІІ т.о., решение № 102 от 09.07.2010 г. по т.д. № 767/2009 г., І т.о., определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.д. № 315/2011 г., І т.о. и др., че с исковата молба по чл.422 ГПК, предявена от кредитора – заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът/сега касатор/ е индивидуализирал вземането си към ответната община за сумата 24 064.13 лв., съставляваща цена на ползвана от страна на Дом за стари хора с отделение за лежащо болни /с принципал [община]/ електрическа енергия, останала незаплатена, като дължимостта на сумата е обоснована с извършена корекция по партидата на потребителя. Изложени са и твърдения, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу [община] по ч.гр.д. № 63/2011 г. на РС – Берковица, с постъпило възражение от ответника. Ясно е посочено, че се иска установяване съществуването на паричното вземане към ответника – [община]/ длъжник/, за което е издадена оспорената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63/2011 г., приложено към делото, като е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум. Действително, към делото е приложено и друго заповедно производство – ч.гр.д. № 2/2009 г. на РС – Берковица, както и исковото производство по предявен от [фирма] установителен иск по чл.422 ГПК срещу длъжника по издадената по това дело заповед за изпълнение – Дом за стари хора с отделение за лежащо болни – [населено място] – гр.д. № 95/2009 г. на същия районен съд. Предмет на тази заповед за изпълнение и съответно предмет на това дело са други, предходни вземания на доставчика на ел.енергия, които са били надлежно погасени, обусловило и прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска. При постановяване на обжалваното въззивно решение са съобразени както предмета, така и страните по неотносимо към настоящото дело ч.гр.д. № 2/2009 г. , което е обусловило негативното произнасяне по допустимостта на специалния установителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК. Това обуславя недопустимост на постановеното решение, което подлежи на обезсилване на основание чл.293, ал.4 ГПК и връщане на делото въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба на [фирма] и решаване на спора по същество. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 22.12.2011 г. по в.гр.д.№ 329/2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: