Ключови фрази
Частна жалба * неоснователно обогатяване * цена на иска


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 710

София, 03.10.2014 година





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 5565/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. М. В. срещу определение № 1558/ 29.05.2014 г. по гр.д.№ 5/ 2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната подадената от нея касационна жалба, наречена молба за прогласяване на нищожност вх.№ 10935/ 11.04.2014 г. срещу решение № 276/ 27.02.2014 г. постановено по същото дело.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно и цели да завоалира незаконосъобразните действия на първоинстанционния и въззивния съд, както и че е подала именно молба за прогласяване на нищожността им. Излага подробни доводи за допуснати процесуални нарушения. Моли определението да бъде отменено и да бъде разгледана молбата й .
Ответницата по частната жалба Т. А. И. в писмен отговор я оспорва.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна ,която има интерес от предприетото процесуално действие, в установения законов срок,поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С решение № 276/27.02.2014 г. по гр.д.№ 5/ 2014 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено в обжалваните части решение № 4656/ 25.10.2013 г. по гр.д.№ 4575/ 2010 г. на Варненския районен съд. С него са уважени на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД предявени срещу жалбоподателката обективно съединени искове за заплащане на сумата 660 лв. по договор за правна защита и съдействие № 104262 и на сумата 3 240 лв. по договор за правна защита и съдействие № 136980 ,ведно със законната лихва от 31.03.2010 г. до окончателното плащане и са отхвърлени исковете за заплащане на сумата 600 лв. по договор за правна защита и съдействие №136987 и за заплащане на сумата 1 020 лв. по договор за правна защита и съдействие № 136986,както и за сумата 532,70 лв. представляваща сбор от обезщетения за забава. В решението е указано,че не подлежи на касационно обжалване.Срещу осъдителната му част жалбоподателката е подала „молба за прогласяване на нищожността-КЖ”,която е адресирана до ВКС, в която е посочила,че обявяването на решението за необжалваемо и невръчването му по установения законов ред е неправилно, решенията на първоинстанционния и въззивния съд са постановени в противоречие с материалните и процесуалните норми , извън пределите на правораздавателната власт, иска прогласяване на нищожността им, а евентуално ако се приеме касационната жалба- отмяната им като неправилни.С обжалваното определение въззивният съд е върнал тази молба на основание чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като цената на предявените искове е под установения законов праг за допустимост на касационното обжалване.
Определението е правилно. Подадената от жалбоподателката „молба за прогласяване на нищожността-КЖ” по съществото си е касационна жалба, което се определя от адресата и съдържанието й, от направените в нея оплаквания и искания. Решението, постановено от въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Цената на предявените обективно съединени осъдителни искове е определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК от търсените суми.Жалбоподателката според правилото на чл. 70 ал.1 ГПК е разполагала с процесуалната възможност най-късно до първото проведено по делото заседание да повдигне въпрос за размера й , което не е сторено. Касационна жалба срещу решението на въззивния съд вх.№10935/11.04.2014 г. е подадена след изменението от 2010 г. на чл.280 ал.2 ГПК ,според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения .Във връзка с цената на предявения иск следва да се приеме, че касационният контрол върху решението на въззивния съд е недопустим, включително и когато се прави оплакване за нищожност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар да не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, с оглед разрешенията на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 /2013 г. ОСГТК- т.10, въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286 ал.1 ГПК с разпореждане, което следва да бъде постановено еднолично.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,


ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1558/29.05.2014 г. по гр.д.№5 / 2014 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: