Ключови фрази
Ревандикационен иск * придобивна давност * забрана за придобиване по давност * реституция * възстановяване правото на собственост


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 296

СОФИЯ, 29.11.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА


при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 320/2011 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от търговско дружество [фирма], представлявано от В. А. Ч., чрез пълномощника адв. Х. С., против решение № 834 от 16.12.2010 г. по в.гр.д. № 1024/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация М. П. Ц., П. Г. Ц., Б. Р. Б., П. В. К., С. В. С., Е. Д. М., Б. Д. Г., Р. Д. Л. и Н. Д. Г. чрез своя пълномощник адв. А. Й. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1190 от 24.07.2010 г. по гр.д. № 743/09 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която [фирма] е осъдено да предаде на М. Ц., П. Ц., Б. Р. Б., П. В. К., С. В. С., Е. Д. М., Б. Д. Г., Р. Д. Л. и Н. Д. Г. владението върху площ от 5 171 кв.м, представляваща поземлен имот с идентификатор 56784.504.438 по кадастралната карта на [населено място], съгласно скица № 7857/17.03.2010 г., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползуване - за друг вид производствен складов обект, който съставлява част от имот № 19 в м.” И.” по плана на “С.- ІV част” по кадастралния план на [населено място] от 1952 г. и североизточната част от ПИ №.., УПИ “С.”от 1973 г., изменен през 1993 г., в кв. 10 по плана на “С. ..- ІV част” – [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на решението по гр.д. № 4165/95 г. на Пловдивския районен съд, с което в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказът на Поземлена комисия - [населено място] да им възстанови в качеството им на наследници на Г. Д. К. и И. Д. К. собствеността върху нива от 16 дка в м. ”И.” в землището на [населено място], съставляваща имот № 19 от кадастралния план на “С. ..- ІV част”, изработен през 1952 г. и е признато за възстановено правото им на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху незастроената част от него, съгласно скицата на вещото лице. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника за придобиване на процесния имот по давност по съображения, че този имот е част от земята, внесена през 1995 г. като апортна вноска в капитала на ответното дружество, поради което попада под действието на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за кой период на владение се отнася забраната на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и дали нормата дерогира института на придобивната давност по отношение на земеделски имоти, които се владеят от трети лица в продължение на повече от 10 години от възстановяването на собствеността на бившите им собственици.
С решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 396/09 г. на ВКС, І г.о. е прието, че установената в чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност на земеделски земи от лица, на които тези земи са били предоставени от държавни или общински органи, касае само периода на владение преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Посочено е, че целта на тази разпоредба е да се гарантира на бившите собственици правото на възстановяване на собствеността. За давностно владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г. , е приложима разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Посочено е също, че владението след 22.11.1997 г. би могло да доведе до придобиване на право на собственост върху земята, само ако е било установено след като имотът е възстановен на бившите му собственици.
Настоящият състав споделя изцяло изложеното в цитираното по- горе решение на ВКС становище. С разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ / ДВ бр. 98/97 г./ в обхвата на подлежащите на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски земи се включиха и тези, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Такива изключения са посочени в чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ, § 4 а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и в чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Общото между тях е, че визират като пречка за възстановяване на собствеността върху притежаваните към момента на образуване на ТКЗС и други селскостопански организации земеделски земи извършеното в тях застрояване / а в хипотезата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ - и разпоредителни сделки/ до 01.03.1991 г. Направеното в чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ препращане към изрично предвидените в този закон пречки за възстановяване собствеността върху земеделските земи, е основание да се приеме, че разпоредбата е приложима към актовете на разпореждане - гражданскоправни и административноправни, извършени с такива земи до 01.03.1991 г., а забраната за позоваване на придобивна давност е по отношение на приобретателите по тези актове и касае периода на владение до влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Приетата по - късно / ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г./ нова алинея 2 на чл. 5 ЗВСОНИ заличава правните последици на придобивната давност, изтекла до влизане на тази разпоредба в сила, по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, но постановява, че от тази датата започва да тече нова давност. Като изхожда от разбирането, че преди окончателното приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, собствениците не могат да предявят иск за защита на правото си на собственост върху притежаваните от тях до образуване на ТКЗС земи, в своята практика ВКС последователно приема, че докато трае реституцията, придобивна давност не може да тече.
В обобщение на изложеното, нормата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ не изключват по принцип придобивната давност като способ за придобиване от трети лица на право на собственост върху земеделски земи, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, а само като последица от владението, осъществявано от тях през опреден период от време – от образуване на ТКЗС до 22.11.1997 г. , респ. до окончателното приключване на реституцията, когато тя следва влизането в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ.
С оглед на изложеното, като е приел, че след като процесният имот е бил внесен от общината като апортна вноска в капитала на дружеството - ответник през 1995 г., той попада под действието на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, поради което ответникът по правило изобщо не може да се позовава на придобивна давност, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. На основание чл. 281, т.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да разгледа по същество възражението на ответника за придобиване на процесния имот по давност.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 834 от 16.12.2010 г. по в.гр.д. № 1024/2010 г. на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.





ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: