Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 131 С., 30.05. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 2366 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. С. Тенов от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1300 от 13.07.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1787/2012 г., с което като е потвърдено решение № 1044 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 20717/2010 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр. състав, е признато за установено, че Г. С. Тенов дължи на [фирма] [населено място], сумата от 674,46 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 04.12.2006 г. до 31.08.2010 г. за обект, намиращ се в [населено място], както и сумата от 74,40 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сумата по главницата, считано от 11.10.2010 г. до окончателното изплащане и сумата от 75 лв. разноски. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото е основано на неистинско заключение на вещо лице и на неистински документи. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, уточнено от молителя в съдебно заседание и с допълнителна молба от него с вх. № 4821 от 17.05.2013 г. Молбата за отмяна се поддържа и в съдебно заседание от молителя Г. Тенов. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез процесуалните си представители юриск. Р. Х. и адв. В. Г. от АК-П., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителят се позовава на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно неистинност на документи – фактури и карнети, както и неистинност на заключението на вещото лице С. Д. К. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на тези неистински документи, като релевантното за случая е съблюдаване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, който при тази хипотеза тече от момента на влизане в сила на решението, с което е установена по исков ред неистинност на документ или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизане на тази присъда в сила. Подобни документи с молбата за отмяна не са представени, а се навежда твърдение затова, че както писмените доказателства, така и заключението на изготвената от вещото лице К. съдебно-счетоводна експертиза въз основа на тях, са неистински. Дори тези твърдяни от молителя факти да са верни, не би могло въз основа на тези твърдения да се пристъпва към производство по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква в отделно производство с влязло в сила решение или чрез постановена присъда в наказателното производство, въз основа на които съдебни актове да е установена неистинност на документите и на заключението на вещото лице. Молбата съдържа също така и оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК, а в случая въззивното решение е окончателно предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. След като решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 13.07.2012 г., при отсъствие на представено влязло в сила решение или присъда за обстоятелствата по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата за отмяна на Г. С. Тенов от 14.12.2012 г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата [фирма] [населено място] направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 14.12.2012 г. на Г. С. Тенов от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 1300 от 13.07.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1787/2012 г. ОСЪЖДА Г. С. Тенов от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] деловодните разноски за настоящото производство в размер на 100/сто/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: