Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 19.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 657 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 866 от 08.11.2012г.. по касационна жалба на И. А. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1135 от 07.06.2012г. по гр.д.№ 1216/2012г. на Варненски окръжен съд с което е потвърдено решение № 629 от 23.02.2012г. по гр.д.№ 10611/2011г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявеният от касаторката при условията на евентуалност иск по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС против Етажната собственост на жилищен комплект „В. 4”, находящ се в [населено място] [улица] за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на етажната собственост, представлявана от управителя [фирма], обективирано в т.1 от протокол от 17.06.2010г. в частта, с която е прието, че всеки етажен собственик е длъжен да сключи договор за поддръжка на общите части, и решението по т.3 от протокола от 29.06.2011г., с което е отхвърлено предложението за разпределение на разходите за поддръжка на брой от обитателите, а собствениците, които не обитават апартаментите си да заплащат 50% от стойността на месечната такса, като разликата се поема от живущите в блока. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради противоречие с материалния закон, защото съдът е следвало да приложи правилата за недействителност на сделките и към решенията на общото събрание на етажната собственост, за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът е потвърдил решението, а е изложил мотиви, различни от тези на РС и за необоснованост. Ответникът по касация – етажната собственост, представлявана от [фирма] не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по въпроса за характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях поради констатирана противоречива съдебна практика, формирана с Р № 654/01.10.2009г. по гр.д.№ 1506/2008г.ІІІ гр.о. и Р № 659/20.11.2009г. по гр.д.№ 4357/2008г. ІІ гр.о. на ВКС и двете постановени по отменения ГПК. Ищцата е собственик на апартамент № 6 на първия етаж, вх.А от етажната собственост. С покана по чл. 13 от ЗУЕС е свикано общо събрание на 17.06.2010г. с дневен ред избор за управител на ЕС [фирма] и подписване на договор за поддържа на общите части от всеки етажен собственик с дружеството-представител. Безспорно е, че ищцата не обитава жилището си, поради което поканата й е залепена на входната врата на жилището, за което е съставен протокол от 08.06.2010г. Събранието е проведено на 17.06.2010г. с участието на 26 собственика, притежаващи 70,03% от общите части, според отразеното в протокола, който не е оспорен относно истинността си. В исковата молба се твърди незаконосъобразност на решението поради това, че в протокола не е отразено кои от участващите от събранието са представлявани по пълномощия и не са приложени към протокола пълномощните, което е нарушение на чл. 14 от ЗУЕС и поради което не може да се провери кворума. Решението по т.1 от дневния ред е прието. Ищцата е уведомена за решението с електронно съобщение на 22.06.2010г., но твърди в касационната жалба, че това е станало на друг адрес. С молба от 27.07.2011г. изрично признава, че е узнала решението от 17.06.2010г. към м. декември 2010г. Исковата молба за отмяна, или прогласяване за нищожно на това решение е подадена на 12.07.2011г. Проведено е общо събрание и на 29.06.2011г., за което поканата е връчена на ищцата по същия начин. Видно от т.3 от протокола от това събрание, предложението за разпределение на разходите за поддръжка на брой от обитателите, а собствениците, които не обитават апартаментите си да заплащат 50% от стойността на месечната такса, като разликата се поема от живущите в блока е отхвърлено. Ищцата е присъствала на това събрание. В исковата молба е формирала петитум за отмяната му поради това, че противоречи с чл. 51 от З.. Срокът за отмяна на това решение е спазен. РС е приел, че искът за отмяна на решението по т.1 от протокола от събранието от 17.06.2010г. поради незаконосъобразност е просрочен, защото е предявен след изтичане на 14-дневния срок от узнаването. Разгледан е при условията на евентуалност и иск за прогласяване нищожност на това решение. Прието е че решенията на общото събрание на етажната собственост са особен вид сделки, по отношение на които се прилагат общите правила за недействителност на сделките и тъй като нищожността може да се релевира без срок е разгледан този иск по същество, но е прието, че не е доказано твърдението за нищожност, защото от протокола, който не е оспорен, не се установява в общото събрание на 17.06.2010г. етажни собственици да са били представлявани от пълномощници. Въззивната инстанция е приела, че решенията на общото събрание са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, поради което правилата за недействителността на сделки не са приложими по отношение на тях. Редът за вземане на решенията, които съдът е определил като „особен вид сделки” е уреден в ЗУЕС, както и реда за отмяната им. Въззивната инстанция се е позовала на Р № 659/20.11.2009г. по гр.д.№ 4357/2008г. ІІ гр.о. на ВКС. Въпреки, че е прието че ЗЗД е неприложим, искът за прогласяване нищожност на решение на етажната собственост е разгледан по същество независимо от това, че е предявен след изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС И тази инстанция обаче е намерила иска за неоснователен поради това, че няма основание за нищожност на първото решение, а второто не поражда задължения за етажните собственици. Липсата на вот за вземане на това решение не може да бъде заместено от съда, при наличие на взето решение на общото събрание по същия въпрос, което не е оспорено и се изпълнява. По въпроса, по който е допускано касационно обжалване за характера на решенията на общото събрание на етажната собственост е налице противоречива съдебна практика. С Р № 654/01.10.2009г. по гр.д.№ 1506/2008г.ІІІ гр.о. е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002г. ОСГК на ВКС. С Р № 659/20.11.2009г. по гр.д.№ 4357/2008г. ІІ гр.о. на ВКС е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава – прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност. Настоящият състав приема първото становище. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници”-чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. По касационната жалба. С евентуалния иск се иска прогласяване на нищожност на решение от 17.06.2010г. Ищцата признава, че е узнала за това решение през м. декември 2010г., а искът е предявен на 12.07.2011г., т.е. след изтичане на срока, в който може да се иска отмяна на решението като незаконосъобразно и в тази част производството е прекратено от РС с влязлата в сила част на решението. Предвид отговора на поставения въпрос, съдът приема, че по предявеният иск за нищожност на това решение е неприложим ЗЗД, а се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл. 40, ал.2 ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност. По тези съображения иска за прогласяване нищожност на решението по т.1 от 17.06.2010г. не е предявен в определения законов срок, поради което е недопустим. Постановените по него решения следва да се обезсилят, а производството да се прекрати. Решението по т.3 от протокола от 29.06.2011г., с което е отхвърлено предложението за разпределение на разходите за поддръжка на брой от обитателите, а собствениците, които не обитават апартаментите си да заплащат 50% от стойността на месечната такса, като разликата се поема от живущите в блока не е прието от етажните собственици, тъй като за него мнозинството е гласувало против. Следователно няма предмет на иска по чл. 40 ал.1 ЗУЕС. В правомощията на съда не влиза възможността той да замести решението на общото събрание. Възможността за предписване на определени мерки е различна от вземане на решение, задължаващо етажните собственици. Последното е извън правомощията на съда. Затова решение за не приемане от общото събрание на предложение не подлежи на съдебен контрол. Предвид липсата на предмет, искът за отмяна на решението по т.3 от протокола от 29.06.2011г е недопустим и в тази част постановените решения следва да се обезсилят, а производството – да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 1135 от 07.06.2012г. по гр.д.№ 1216/2012г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение № 629 от 23.02.2012г. по гр.д.№ 10611/2011г. на Варненски районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от И. А. П. при условията на евентуалност иск по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС против Етажната собственост на жилищен комплект „В. 4”, находящ се в [населено място] [улица] за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на етажната собственост, представлявана от управителя [фирма], обективирано в т.1 от протокол от 17.06.2010г. в частта, с която е прието, че всеки етажен собственик е длъжен да сключи договор за поддръжка на общите части, и за отмяна на решението по т.3 от протокола от 29.06.2011г., с което е отхвърлено предложението за разпределение на разходите за поддръжка на брой от обитателите, а собствениците, които не обитават апартаментите си да заплащат 50% от стойността на месечната такса, като разликата се поема от живущите в блока и ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ