О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 632 Гр.София, 16,07,2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 345 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “И”А. , гр. С. срещу определение № 3272/30.11.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2795/09г. от Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 23.06.2009г. по ч.гр.д. № 7379/2009г. на Пловдивския районен съд за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в т.12 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са посочени данни за характеристиката на договора, датата на изпадане в забава на длъжника, размера на лихвата за отделните периоди и фактите, довели до предсрочната изискуемост на дълга, поради което заявлението е нередовно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател твърди, че по заявления, попълнени по начин, сходен на процесното, съдилищата за издавали заповеди за изпълнение. Представя заповеди по чл.410 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване за произнасяне по въпроса за съдържанието и начина на попълване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно Приложение № 1 към чл.3 от Наредба № 6/20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство в т.12 от заявлението следва да се посочат обстоятелствата, от които произтича вземането. Полето по т.14 от заявлението е предоставено в случай, че е необходимо повече място за което и да е от останалите полета или за допълнителна информация за съда. Следователно, не съществува забрана изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането по т.12, да бъдат отразени и в т.14 от заявлението. При проверка на редовността на попълване на заявлението по чл.410 ГПК съдът съобразява изцяло данните по заявлението, независимо в кое от полетата са попълнени, след като е ползван образеца по чл.425 ГПК.   По същество на частната жалба. В депозирането заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, заявителят е посочил в т.12, като обстоятелство, от което произтича вземането – “договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold № 4589/11.09.2008”. В т.14 е дадена информация за начина на формиране на вземането по т.9, б.”а”, за лихвата за забава, както и за обстоятелствата относно предсрочната изискуемост на вземането. Данните за договора за отразени в т.9, т.12 и т.14, а периодите на претендираните лихви в т.9. По тези съображения заявлението е редовно съгласно, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с изключение на частта за договорната лихва, която не е определена по размер. Заповед за изпълнение следва да се издаде и разноските в размер на 899.73 лв. Обжалваното въззивно определение и разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отменят и делото да се върне на Пловдивския районен съд за издаване на заповед за изпълнение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ определение № 3272/30.11.2009г. по ч.гр.д. № 2795/09г. на Пловдивския окръжен съд и разпореждане от 23.06.2009г. по ч.гр.д. № 7379/2009г. на Пловдивския районен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК в полза на “И”А. , гр. С., бул.”Д” № 7* ет.8, срещу М. И. П. , с. Я., ул.”Л” 3 за заплащане на сумите от 19410.83 лв. по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта № 4589/11.09.2008г., за сумата от 639.93 лв. – лихва за забава от 28.02.2009г. до 07.05.2009г., за сумата от 540.25 лв. – лихва за забава от 07.05.2009г. до 15.06.2009г. и за сумата от 899.73 лв. разноски по заповедното производство. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за издаване на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.