Р Е Ш Е Н И Е № 20 град София,09.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 633/2010 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения А. Цветанов Ц. от с. Т., В. област, за възобновяване на нохд № 567/2009 г., на Районен съд[населено място]. Сочат се възражения за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е да бъде отменена влязлата в сила присъда в нейната осъдителна част и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 21/05.02.2010 г., Мездренският районен съд, наказателен състав, е признал подс. А. Ц. Ц. за виновен в извършено на 16.02.2008 г., около 08.00 ч., на главен път Е – 79, в района на с . Р., престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 ал. 1 НК. Оправдал го е по обвинението по чл. 270, ал. 1 НК и е присъдил направените по делото разноски. С решение № 79/19.07.2010 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъдата на Мездренския районен съд. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и че не е осъществен състава на престъплението по чл. 325 НК. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. При така установените и приети фактически положения и от двете съдебни инстанции, правната им квалификация, като престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, е напълно законосъобразна. Подсъдимият А. Ц., на 16.02.2008 г., в района на[населено място], на главен път Е 79, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред – служители при О. Враца. Съдилищата правилно са приели, че съставът на това престъпление е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна. Вътрешната им убеденост за този извод, е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Той се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите: В. А., Н. М., Д. Д. и Г. Г., от експертното заключение и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В мотивите си са изложили подробни и убедителни съображения за утвърждаване на законосъобразният им извод по приетите за установени фактически положения. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия. Внимателно са били обсъдени наличието на обективната и субективна страна на престъплението, извършените инкриминирани действия, като правилно е било прието, че са налице всичките му елементи. Подс. Ц. е имал агресивно поведение, отправил е обидни думи към служителите на М., подканял е другите протестиращи да пробият кордона, вдигнал се голям шум и кравите се разбягали, като движението било спряно за около 30 м. Когато бил направен опит да бъде задържан, за да се преустановят тези му действия, започнал да буйства, да блъска, да дърпа и рита посочените полицейски служители. По този начин, е извършил непристойните действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред. Описаните действия изразяват брутална демонстрация на неуважение, на установените обществени порядки, на грубо незачитане личната физическа неприкосновеност, засягат грубо и съществено нормите на морала и обществения ред, станали са достояние и на други лица. Налице е била една наглост и невъзпитаност, изразявайки пълното неуважение към членовете на обществото и установените обществени порядки. Нарушени са били грубо обществения ред и спокойствието на гражданите, действията му упорито не са се прекратили, въпреки намесата на органите на М., а при опита да бъде въдворен ред, подсъдимият оказал съпротива. Всички направени изводи от съдилищата, относно съставомерността на инкриминираното деяние, са подкрепени от събраните гласни и писмени доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава именно на посоченото престъпление. Видно от изложените мотиви, извършена е цялостна проверка на съставомерността на деянието и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, на поставените във въззивната жалба доводи и аргументи, са посочени достатъчно убедителни съображения, изключващи направените от подсъдимия искания. Второинстанционният съд в тази връзка е изложил логични и законосъобразни разсъждения, защо не ги възприема, които се възприемат и от настоящата инстанция. Не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че подс. Ц. е извършил инкриминираното деяние, което е правилно квалифицирано. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че мотивите на предходните съдилища в подкрепа на осъдителната присъда, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. Показанията на свидетелите Т., Докторски, К., М. и П. от една страна и показанията на свидетелите М., Д., М., С., Д., Г., Ц., П. и А. от друга, са били преценени от решаващия съд и възприети изцяло от въззивния, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК, съпоставени помежду си и с данните от останалите доказателствени средства, като са изложени убедителни съображения, защо първите са отхвърлени. Точно е посочено на кои се дава вяра и на кои не и защо, и на кои се гради извода за виновността му в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. С оглед на изложеното и настоящата инстанция счита, че съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимия, както от обективна така и от субективна страна. В съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства, е безспорен извода за виновността му. Същото е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Ето защо, искането в тази му част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Ц., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходими, съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Вътрешното им убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участник на защитник за осъдения възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. От своя страна решението на въззивната инстанция не страда и от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът изцяло е проверил правилността на обжалваната присъда. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и изводите, и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на доказателствения материал. По никакъв начин, не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Както бе посочено, двете групи свидетелски показания, са били обсъдени поотделно и в съвкупност и с целия останал събран доказателствен материал от решаващия съд и изцяло възприети от въззивния. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, тази инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение след като не приема нова, на базата на същите доказателства, не е длъжна подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е задължение на този съд да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, въззивния съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, встъпва в правомощията на първата инстанция. Неоснователно е конкретното оплакване в искането, за неоснователно недопускане на искани доказателства. Право на инстанциите е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от протоколно определение, от 27.05.2010 г., въззивният съд се е произнесъл по направеното искане за доказателства и отказвайки допускането им не е нарушил процесуалния закон. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция могат да бъдат събирани по предвидения в НПК ред всички доказателства, законодателят е предоставил на съда правото за преценка. Затова, като не е уважил искането, Врачанският окръжен съд, не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. С оглед на изложеното и това основание за възобновяване, релевирано с искането, се явява не подкрепено от данните по делото. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита и това основание за възобновяване, за неоснователно. В искането не са направени конкретни възражения, във връзка с твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, са били подложени на анализ всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точно са били приложени разпоредбите на чл. 54 НК, с оглед на индивидуализацията му. И според настоящата съдебна инстанция, този размер, в границата на законоустановения минимум, при приложение на чл. 66, ал. 1 НК с минималния изпитателен срок, е напълно справедлив. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за това – данните за тежестта на посегателството, за личността на дееца. От тях следва, че наказанието на подс. Ц., е точно в съответствие с правилата на чл. 54 НК. Не са налице законоустановени предпоставки за преминаване към друг вид наказание при приложение на чл. 55 НК, тъй като няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Няма основания за смекчаване на наказателната репресия с оглед целите по чл. 36 НК. Поради изложеното, настоящата инстанция намира и това основание за възобновяване, за неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, съставът на II наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ц. Ц. от[населено място], В. област, за възобновяване на нохд № 567/2009 г., на Мездренския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: