Р Е Ш Е Н И Е № 610 София, 20 май 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Николай Дърмонски Блага И. Мина Топузова при секретар Даниела Околийска ................. и с участието на прокурора Руско Карагогов ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2142/2013 год. Осъденият М. С. С. иска по реда на Глава тридесет и трета от НПК да се възобнови нохд № 5189/10 г. на ГС-София с доводи за всички касационни основания по съображения, че въззивната присъда, с която първоинстанциоинната присъда е отменена и той е признат за невинен и оправдан, е правилна и законосъобразна – касае се до случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. С оглед на това осъждането му противоречи на закона. Защитата му иска да се отмени решение № 36/31.V.2013 г. по кнд № 2328/2012 г. на ІІ-ро н.о. на ВКС и да се потвърди присъда № 32/22.ХІ.2012 г. по внохд № 639/2012г. на АС-София. Повереникът на частния обвинител Г. Хр. Б. е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. Прокурорът от ВКП поддържа също, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните, предвид и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № 413/21.ХІІ.2010 г. по нохд № 5189/2010 г. на ГС-София М. Сл.С. е признат за виновен и осъден по чл. 343а, ал.1, б.„б” във вр. с чл. 343, ал.1, б.„в”, чл. 342, ал.1, предл.ІІІ-то и чл. 54 от НК на 2(две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години и по чл. 343г от НК на лишаване от право да управлява МПС за срок от 2(две) години, за това че на 20.ІV.2010 г. в София при управление на л.а. „Г. Ч.” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Кр.Г.Б., настъпила на 20.VІ.2010 г., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. По жалба на подсъдимия с нова въззивна присъда № 22/14.VІ.20011 г. по внохд 295/2011 г. първоинстанционната осъдителна е отменена и вместо това е постановена оправдателна на основание чл. 15 от НК. По касационна жалба от частния обвинител Г.Хр.Б. с решение № 461/9.І.2012г. по кнд 2253/2011 г. на ВКС, ІІ-ро н.о. въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от апелативния съд. При това е постановена присъда № 6/23.ІІІ.2012г. по внохд № 28/2012 г. на АС-София, с която отново първоинстанционната присъда е отменена и подс. С. е оправдан с позоваване отново на чл. 15 от НК. По касационна жалба от частното обвинение с решение № 300/25.VІ.2012г. по кнд 947/2012 г. на ВКС, ІІ-ро н.о. въззивната присъда е отменена като противоречаща на закона и делото върнато за ново разглеждане от апелативния съд за правилно прилагане на материалния закон. При това е постановена присъда № 32/22.ХІ.2012 г. по внохд № 639/2012г. на АС-София., с която отново първоинстанционната присъда е отменена и подс. С. е оправдан с позоваване отново на чл. 15 от НК. Тази присъда е обжалвана от частния обвинител Б. по касационен ред. Образувано е кнд 2328/2012 г. на ВКС, ІІ-ро н.о., решението по което е предмет на настоящето производство. С него по реда на чл. 354, ал.5 от НПК е отменена последната присъда на апелативния съд и първоинстанционната е изменена, като подсъдимият С. е оправдан за обвинението да е допуснал нарушение и на чл. 20, ал.2, изр.ІІ-ро от ЗДП и наложеното му наказание лишаване от свобода е намалено на 1(една) година, а в останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Искането на осъдения е допустимо – подадено е от лице с такова право и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК – на 5.ХІ.2013 г. с вх № 123537 на СГС. То обаче е неоснователно. Правните изводи на първоинстанционния съд и на състава на касационната инстанция съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. За случайно деяние по чл. 15 от НК при транспортните престъпление може да се говори само, когато деецът се движи правомерно, без да допуска нарушение на правилата за движение, което да стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП, чиято последица е настъпилия съставомерен резултат. В случая обаче това не е така. Установените в съответствие с правилата по НПК факти налагат единствено верния извод, че на инкриминираните дата и място осъденият С. е управлявал автомобила с разрешена, но не и съобразена скорост. Ако беше избрал скорост на движение до 23 км/ч, не би се стигнало и до произшествието, чиято последица е настъпилата смърт на К. Г.Б.. Очевидно е, че законодателят не изключва с предвидената разрешена скорост задължението на водача да избере съобразена, така че да се избегнат конфликтите по пътя. Изразеното несъгласие от страна на защитата с тълкуването на закона по решение № 36/31.V.2013 г. по кнд № 2328/2012 г. на ІІ-ро н.о. на ВКС не е основание да се отрече правилността му и да се приеме обратното. Между впрочем, становището противоречи и на нормата по чл. 355, ал.1, т.2 от НПК. По тези съображения и на основание аргумент за обратното по чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения М. С. С. да се възобнови нохд № 5189/10 г. на ГС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: