4 Р Е Ш Е Н И Е № 97 София, 24 април 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 313 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба от името на подсъдимия Е. И. И., подадена чрез неговия защитник – адв.К., против решение, постановено по внохд № 697/16 г. на Апелативния съд-гр.София. Възразява се, че е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3, във връзка с ал.5, т.1 от НПК и се иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение на института на условното осъждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Частният обвинител и граждански ищец П. Г. И. и повереника му – адв.С., не намират да е налице претендираното от подсъдимия касационно основание и считат, че оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище жалбата на подс.И. да бъде оставена без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: Процесуалното развитие на делото е усложнено, а настоящата касационна проверка е трета по ред. С присъда по нохд № 27/13 г. Окръжният съд-гр.Монтана, за деяние, извършено на 01.09.2012 г. спрямо П. И., осъдил подс.И. на основание чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на 3 години лишаване от свобода условно за срок от 5 години. На основание чл.45 от ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия за причинени от него на пострадалия И. неимуществени вреди, като е осъден да заплати такива на последния в размер на 50 000 лева, дължими ведно със законната лихва от 01.09.2012 г. до окончателното изплащане. Съдът се произнесъл и по разноските по делото, в това число и направените от частния обвинител и граждански ищец, които поставил в тежест на подс.И.. С решение по внохд № 868/14 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител, САС потвърдил присъдата на МОС. С решение № 163 от 27.07.2015 г. по кд № 14/15 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител, ВКС, трето н.о., отменил решението по внохд № 868/14 г. на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение по внохд № 703/15 г. САС изменил първоинстанционната присъда като: отменил приложението на чл.66 от НК; определил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; постановил вземането на мерки по чл.40, ал.4 от НК; отменил присъдата в частта относно веществените доказателства, като постановил те да се отнемат. С решение № 122 от 30.06.2016 г. по кд № 433/16 г., образувано по жалби на подсъдимия и на частния обвинител, ВКС, второ н.о. отменил решението по внохд № 703/15 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. С обжалваното решение под № 20 от 17.01.2017 г., постановено по внохд № 697/16 г. САС изменил присъдата на МОС като увеличил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от 3 на 7 години; отменил приложението на института на условното осъждане; определил наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим; постановил и мерки по чл.40, ал.4 от НК. В останалата част присъдата на МОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, ВКС, първо н.о. установи: Жалбата е неоснователна. Известно е, че неизпълнението на задължителните указания на касационния съд съставлява съществено нарушение на процесуални правила, от категорията на абсолютните такива – по чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК, за чието наличие ВКС следи служебно, дори и да не е релевирано основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В тази насока се установи, че указанията, дадени от последния касационен състав на второ наказателно отделение, са изпълнени при новото разглеждане на делото. Необходимо е да се посочи, че при новото разглеждане на делото не са установени нови фактически положения, различни от тези, които са били поставени на вниманието на предходния касационен състав. С касационната жалба не се възразява срещу дейността на съда по доказателствата, нито срещу фактите, приети за установени от въззивния съд. Настоящият състав на ВКС не установи причини за критично отношение към стореното от САС за изясняване на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото - тези по чл.102 от НПК, нито пък основания за невъзприемане на едно или друго фактическо положение. Правната оценка на фактите е правилна и законосъобразна. Извършеното от подс.И. разкрива признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 и чл.18, ал.1 от НК. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. По делото няма спор за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55, ал.1, т.1 от НК. Спорно, според жалбоподателя и защитата му, е кое наказание, под минимума, от предвиденото в закона, е съответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. С посоченото по-горе решение на ВКС, второ н.о., постановено по кд № 433/16 г., проверяваният съдебен акт е бил отменен на основание чл.354, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, или защото се налага отстраняването на допуснати съществени нарушения на процесуални правила и увеличаване на наказанието. Мотивите на същото решение разкриват съдържанието на задължителните указания на ВКС, съответни на тези по чл.355, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. Както вече се посочи тези указания са изпълнени от САС. При новото разглеждане на делото, САС не е пренебрегнал задължението си да коментира конкретната степен на обществена опасност на деянието, пред какъвто недостатък е бил изправен ВКС, второ н.о. Понастоящем, в изпълнение на указанията на последния, съдът, е отчел особеностите и характера на изпълнителното деяние, а именно – че то е извършено при опит за посещение на дискотека, където подсъдимият е отишъл предварително въоръжен с нож; че пострадалият е изпълнявал задълженията си по охрана на заведението и съобразявал заповед, дадена му от собственика на същото заведение; че е бил нападнат от подсъдимия в гръб, а възможната помощ от страна на другия охранител е била препятствана от агресията упражнена спрямо него от бащата на подсъдимия; че деянието е извършено с опасно оръжие, каквото представлява инкриминирания по делото нож; че на пострадалия са били нанесени множество удари с ножа в жизнено важни области на тялото и предимно в областта на шията, главата и гръдния кош; че последният е получил изключително тежки увреждания – прободно-порезните наранявания в областта на шията са довели до срязване на вътрешната яремна вена и горната щитовидна артерия с частично срязване на щитовидната жлеза и дихателната тръба. Посочените дотук обстоятелства не само очертават висока степен на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, но и характеризират последния отрицателно. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в касационната жалба (л.5), относно здравословното състояние на подсъдимия и социалното му положение, не са пренебрегнати от САС, а са ценени адекватно на обективното им значение на плоскостта на смекчаващите отговорността му обстоятелства и са предопределили извод за невисока степен на обществена опасност на конкретния деец. Не се установява обстоятелство, от значение за определяне степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, да е останало вън от погледа на съда, нито пък да е ценено неадекватно на обективното му значение. На плоскостта на казаното настоящият състав на ВКС намери, че определеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и способства постигането на целите по чл.36 от НК. Възражението, свързано с мерките по чл.40, ал.4 от НК, основа на предположения, се оставя без коментар. Водим от горното като не намери да са налице основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 17.01.2017 г., постановено по внохд № 697/16 г. на Апелативния съд-гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: