3 Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 05 март 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Николай Любенов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №258 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№1054/2011 г. на Апелативен съд гр.София са подадени касационни жалби от подсъдимите Е. В. Е. и Р. С. А.. В съдебно заседание жалбите се поддържа лично и от защитници. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,при спазване на процесуалните правила,а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.11.2011 г. постановено по внохд.№1054/2011 г. на Апелативен съд гр.София е изменена присъда по нохд.№1157/2008 г. на Софийски градски съд ,като подсъдимия Е. Е. и оправдан за обстоятелството да е извършил нарушение на т.2.1 от БДС 14593-78 ,а в останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда Е. е признат за виновен ,в това че през месец декември 2005 г. в [населено място],като длъжностно лице,главен инспектор в сектор „ВСК”на борси и тържища към СД Д., не изпълнил служебните си задължения с цел да набави за [фирма] имотна облага в размер на 195 425,75 лв.,като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици,поради което и на основание чл.282 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.Със същата присъда подсъдимия Р. С. А. е признат за виновен ,че по същото време и на същото място ,като длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение-началник отдел Изпитвателна лаборатория към СД Д.,не изпълнил служебните си задължения,с цел да набави за [фирма] имотна облага в размер на 195 425,75 лв., като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици,поради което и на основание чл.282 ал.2 вр. с ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на под.Е. : Основното оплакване е за нарушение на закона,тъй като „ Е. не е нарушил чл.75 ал.2 от ППЗВД,защото дейността по вземане на проби за изследвания при граничен контрол на храни се регламентира в Наредба №22/13.10.2003 г. и от Наредба №4/12.03.2002 г.,а разпоредбата на Правилника е обща.Не е нарушен чл.46 Б от Наредба №4/2002 г. тъй като партидата е една,а не две въпреки че цялото количество е вписано в два сертификата.Не е нарушен чл.57 ал.2т.1 от ЗВМД и не са налице настъпили вредно последици,тъй като се касае за упражнена контролна дейност и стоката е годна и продадена.Не е доказана специалната цел и не е вярно заключението на съдебно ветеринарната експертиза”. Цитираните по горе доводи почти дословно възпроизвеждат направените такива във въззивната жалба.Съобразно разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК, след като са обсъдени внимателно правилно са оставени без последици. Въззивния съд е анализирал изключително подробно събраните по делото доказателства и доказателствени средства,посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа.Обсъдени са и обясненията на подсъдимия Е.,като е отчетена двойствената им природа. Законосъобразно е прието по фактите ,че Е. е взел проби само от партидата придружена със сертификат №12458/2427/05,но не и от партида със сертификат №12459/2427/2005 г.,която е три пъти по голяма-18554,347 кг.Допуснал е реализация на пазара и двете партиди,въпреки че е дал за изследване само едната и въпреки ,че е знаел от подсъдимия А.,че проверената партида е заразена със салмонела. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.В тази връзка подробно са посочени допуснатите от подсъдимия нарушения на служебните задължения изпълващи бланкетната норма на чл.282 НК,поради което Върховният касационен съд на РБ не ги преповтаря. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,а жалбата на подсъдимия Е. неоснователна. ПО ЖАЛБАТА на под.А. : Доводите са за невиновност,тъй като извършеното от този подсъдим било вследствие на заблуждението, в което бил въведен от страна на другия . Както бе посочено по горе въззивния съд не само е обсъдил всички събрани по делото доказателства,но е изслушал и свидетел поискан от защитата на подсъдимия А.,който е посочил целия законово установен ред за предаване,получаване,изследване,протоколиране на пробите и резултатите от самото изследване.Съобразявайки цялата доказателствена съвкупност въззиввния съд е приел,че на 16.12.2005 г. в лабораторията ръководена от д-р А. е постъпила за изследване взетата от под.Е. проба.Бил извършен микробиологичен анализ ,в резултат на който бил изолиран щам на бактерията салмонела.На 22.12.2005 г. с писмо от [фирма] ,изолираната култура салмонела била изпратена за серотипизиране в Националната референтна лаборатория в Националния диагностичен научно изследователски ветеринарномедицински институт [населено място],където след изследване било установено ,че изолираната бактерия е „Салмонела хадар „.Института уведомил [фирма] на 27.12.2005 г. за резултата от изследването,но това писмо пристигнало на 4.01.2006 г. Между временно д-р А. уведомил под.Е. за резултата от първото изследване и на 27.12.2005 г. двамата се срещнали,като на срещата присъствал и св.А.-представител на собственика.На тази среща било взето решение да се иска изследване на контролната проба ,която била у собственика на товара.Още същия ден било извършено такова ,което отчело липса на салмонела в пробата,било изготвено писмо в този смисъл,на което била поставена дата 28.12.2005 г. въпреки ,че дата била 29.12.2005 г.Писмото било занесено на ръка на под.А. който изготвил протокол за изпитване,в който се подписал на няколко места ,включително и за д-рМанолова и д-р Т. и дал заключение за липса на бактерията,за това че изследването е по стандартизиран метод БДС EN ISO 6597,а не както е в случая с апарат mini Vidas .Този протокол бил занесен на под.Е.,който дал разрешение за освобождаване на внесената стока и след изпълнение на митническите формалности близо 25 000 кг. пуйки били освободени за реализация на пазара. При така установените факти закона е приложен правилно.Подсъдимия А. е знаел,че с писмо и с изследване в нарушение на БДС ,не е възможно да се отхвърли заключението дори на първото изследване извършено в ръководената от него лаборатория,а не само резултата от серотипизирането на салмонелен щам. Доводите ,че е бил заблуден,че не е знаел няма как да бъдат споделени не само като се има предвид професионалната му квалификация,а и служебното му положение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№1054/2011 г. на Софийски апелативен съд ,с което е изменена присъда по нохд.№1157/2008 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :