Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 24.10.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 550 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Г. Г. от [населено място], [община], чрез пълномощника й И. Г. от с. с., против въззивното решение от 24.11.2011 год. по гр. д. № 310/2011 год. на Видинския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.11.2002 год. по гр. д. № 317/2000 год. на Видинския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от касаторката искове по чл. 108 ЗС за признаване правото й на собственост и предаване на владението върху - част от парцел * в кв. * с площ 45 кв. м. със сигнатура ІХ общ.А против Е. К. В. и И. И. В., - върху част от парцел * в кв. * с площ 220 кв. м. със сигнатура Х общ. Б против З. К. Д., - върху част от парцел * в кв. * с площ 286 кв. м., със сигнатура ХІ-477 общ. В, част от парцел * в кв. * с площ 262 кв. м., със сигнатура ХІІ-477 общ. Г, част от парцел * в кв. * с площ 7.50 кв. м., със сигнатура ХІІІ-477 общ. Д, против Д. И. Г. и А. А. Г., - върху част от парцел * в кв. * с площ 259 кв. м., със сигнатура ХХІ-477 общ. Ж, против Й. И. Г. и Е. Н. Г., -върху част от парцел * в кв. * с площ 45 кв. м., със сигнатура ІХ общ.А, част от парцел * в кв. * с площ 220 кв. м., със сигнатура Х общ. Б, част от парцел * в кв. * с площ 286 кв. м., със сигнатура ХІ общ. В, част от парцел * в кв. *, с площ 262 кв. м., със сигнатура ХІІ общ. Г, част от парцел * в кв. *, с площ 7.50 кв. м., със сигнатура ХІІІ общ. Д, част от парцел * общ. – квартален клуб в кв. 50 с площ 27.50 кв. м., със сигнатура І общ. Е, част от парцел * в кв. * с площ 259 кв. м., със сигнатура ХХІ-477 Ж, част от парцел * в кв. * с площ 291.50 кв. м., със сигнатура ХХ-477 З, част от парцел * в кв. * с площ 291.50 кв. м., със сигнатура ХІХ-477 И, част от парцел * в кв. * с площ 198 кв. м., със сигнатура ХVІІІ-477 К против [община]. Касаторката С. Г. Г. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това исковете й бъдат уважени. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците Е. Н. Г. и Й. И. Г. оспорват касационната жалба по съображения в представения писмен отговор, а З. К. Д. и по тези, изложени в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. Касационното обжалване на решението по подадената от ищцата жалба е допуснато с определение № 589 от 20.11.2012 год. на Върховния касационен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантният за спора въпрос за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост. Прието е, че по този въпрос произнасянето на въззивния съд противоречи на решение № 335 от 23.04.2009 год. по гр. д. № 841/2008 год. на ІV г. о. на ВКС, съгласно което нотариалният акт за собственост, издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ легитимира като собственик своя титуляр с доказателствена сила спрямо всички, която може да бъде оборена чрез иск или инцидентно по повод иск за собственост чрез доказване неверността на констатациите на нотариуса. Доказателствената сила на акта обаче не може да бъде отречена поради липсата на доказателства за факти, констатирани от нотариуса или въз основа на предположения за неверност на удостоверените обстоятелства, както е приел въззивният съд в обжалваното решение. По време висящността на делото пред настоящата инстанция по въпроса за обвързващата материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост е прието ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, което представлява уеднаквяване на съдебната практика по релевантния за настоящия спор правен въпрос, поради което и тази задължителна съдебна практика следва да се вземе предвид при решаването на спора. В горното тълкувателно решение се прие, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод след преценката на доказателствата, а не удостоверен от него факт. Този правен извод, направен в специално уредено от закона производство, завършило с издаване на нотариален акт по чл. 587 ГПК, легитимира лицето, в полза на което е издаден, за собственик, докато не се докаже обратното при оспорване на удостовереното вещно право от трето лице, имащо правен интерес да твърди, че титулярът не е собственик. С тълкувателното решение се прие, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорваща страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. С оглед горната задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос по настоящето дело, съдът намира следното: С представения по делото и приет като доказателство констативен нотариален акт № */1990 год. наследодателят на ищцата Г. Г. А. е признат за собственик по наследство и давностно владение на имот пл. № * в кв. * и * по плана на [населено място], с площ от около 2 000 кв. м., при описаните съседи, като е посочено решение № 633 от 5.10.1989 год. на Видинския районен съд /по гр. д. № 688/89 год./, с което е уважен установителен иск за собственост на наследодателя против ОбНС-гр. В. с предмет същия имот. За да отпадне легитимиращото действие на нотариалния акт е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик, както е прието в ТР № 11/2013 год. на ОСГК на ВКС, което оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, както се посочва в същото, тъй като оспорването касае съществуването на удостовереното с нотариалния акт право. Тежестта да се докаже обратното на удостовереното в акта е на оспорващата страна – ответниците по иска, които са поддържали становище, че наследодателят на ищцата не е бил собственик на имота, а такъв е общината в [населено място], предоставила им права да бъдат в образуваните по новия план парцели. От събраните по делото доказателства е установено, че имот пл. № * е бил със статут на земеделска земя, с площ 2 361 кв. м., което обстоятелство се поддържа и от самата ищца в исковата молба. Включен е в първия регулационен план през 1929 год., утвърден 1938 год., а при образуване на ТКЗС е оставен за лично ползване на собственика му Г. А., впоследствие използван от ТКЗС за разширяване на стопанския двор. При одобряване на новия кадастрален и регулационен план на селото от 1988 год. имотът не е заснет като самостоятелен такъв, а заедно с други е включен в имот пл. № *, записан в разписния лист на ТКЗС и са образувани парцели, записани като общински /на основание т. 5 от РМС № 404/68 год./ – *-общ., *-общ., *, *, *, *, *, *, * и *-общ. за квартален клуб и две улици. Част от стария имот пл. № * с площ 500 кв. м. е останала извън регулацията. Горното е установено от заключението на в. л. М. К. и приложената към него скица – л. 14-17 от производството по гр. д. № 492/2009 год. на ВОС, установяващи и площта от бившия имот, попадаща във всеки един от образуваните по новия план парцели. Именно тези части от бившия имот, включени в площта на всеки от парцелите, е предмет на обективно съединените искове за собственост, съгласно предприетото уточнение на исковата молба в хода на делото пред инстанциите. С оглед установения статут на имота като такъв, включен в регулацията преди образуване на стопанството и неизключван от нея /обстоятелство, установено както от приетите заключения на експертизите, така и от представеното удостоверение от кметството в [населено място] от 4.07.2001 год./, следва да се приеме, че е неприложим редът за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В ПУ на ТКЗС от 1950 год., /отм. 1968 год./ са предвидени специални правила за земите, попадащи в регулацията. Така, чл. 10, ал. 3 от с. пр. предвижда земите, включени в регулационните планове на селищата да не се групират в блокове, а използването им да става от техните собственици в размер на определената за лично ползване площ, като върху тях собствеността се запазва в нейните реални граници. По делото има данни за установено кооперативно земеползване върху част от имота, като другата част с площ 2 дка е оставена за лично ползване на собственика, поради което и собствеността е запазена в нейните реални граници, съгласно чл. 11, ал. 2 ПУ на ТКЗС – в този смисъл е представеното извлечение от протокол № 2/57 год. на общокооперативното събрание на ТКЗС „Земен рай”, [населено място]. Поради това и правото на собственост върху спорния имот не е подлежало на възстановяване по ЗСПЗЗ, а с влязло в сила съдебно решение то е признато в лицето на наследодателя на ищцата по отношение на ОбНС, [населено място]. Същото е предмет и на констатацията на нотариуса в нотариалния акт от 1990 год., като оспорването му от ответниците в горната насока не е доказано, поради което и доказателствената сила на нотариалния акт следва да бъде зачетена, като се признае ищцата за собственик на спорния имот, представляващ към настоящия момент съответни площи, попадащи в отредените парцели по плана от 1988 год. Това е така, тъй като съгласно § 6. (1) от ПР на ЗУТ - Действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си, а по делото липсват данни за наличие на придаваеми се места по регулация, тъй като последната касае заснетия имот пл. № *, а не бившите такива, от които е образуван той. С оглед на горните съображения за доказателствената сила на нотариалния акт в полза на наследодателя на ищцата, обжалваното въззивно решение, в което е направен обратен извод се явява неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Налице са предпоставките на чл. 295 ГПК за решаване на спора по същество, като се приеме за основателен предявеният от ищцата иск за собственост, като същият следва да се уважи в неговата установителна част по отношение на общината в [населено място], с оглед оспорването на това право с факта на записването на парцелите, в които попадат съответните части от имота, установени по размер от техническата експертиза, за общински, както и за предоставянето им на трети лица от страна на общината, и липсата на данни по делото общината да е в тяхно владение, което е необходимо условие за уважаване на ревандикационната претенция. По въпроса за уважаване на иска по чл. 108 ЗС в неговата установителна част при признато на ищеца право на собственост, дори и в осъдителната му част същият да подлежи на отхвърляне, е налице задължителна съдебна практика – Р № 227 от 7.10.2013 год. по гр. д. № 439/2012 год. на І г. о. на ВКС, Р № 378 от 28.07.2010 год. по гр. д. № 148/2009 год. на ВКС, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Относно довода за наличие на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 688/89 год. са изложени съображения в предходното касационно производство /гр. д. № 1471/2010 год. ІІ г. о. на ВКС/ и те са в смисъл на липса на идентичност в предмета на спора по двете дела, поради което и не е формирана сила на пресъдено нещо по този спор в настоящето производство. С оглед на това въззивното решение следва да се отмени по отношение на ответната община само в горната му част, като се потвърди в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен спрямо този ответник. По отношение на ответниците, физически лица предявеният ревандикационен иск с предмет частта от бившия имот, попадаща във всеки един от парцелите по плана от 1988 год., следва да бъде уважен така, както е предявен съгласно уточненията в исковата молба в хода на делото, и съгласно данните в техническата експертиза за размера на съответните площи като реална част от площта на всеки от парцелите. По делото има данни за отстъпено право на строеж в полза на част от ответниците върху част от парцелите, данни за последваща отмяна на заповедите за отстъпване на това право /напр. за п. * в кв. *, п. * в кв. */, както и данни за упражняване на фактическа власт от тяхна страна върху претендираните площи, вкл. и такива за наличие на сграда в п. * на ответницата Д. Г.. Доводите на ответниците, че са предали владението върху парцелите при осъществен въвод във владение по уважен срещу тях иск от трети лица, са неоснователни, тъй като този факт не се установява от представения протокол по изп. дело от 2003 год. Действително, с влязло в сила решение /гр. д. № 3021/97 год. на ВКС/ Д. Г. и Е. Г. са осъдени да предадат владението върху пет от спорните парцели на трети лица, но предмет на този спор е частта от тях, представляваща бившия имот пл. № *, а не процесния пл. № *. Поради това този довод е и неотносим към настоящия спор, а влиза в противоречие и със становището им по него в смисъл на оспорване принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищцата С. Г., с твърдение, че общината е собственик и като такъв същата им е предоставила право да бъдат в имота, респ. отстъпила им е право на строеж. Това обстоятелство е удостоверено и от самата община, кметство [населено място] в удостоверения № № 109 от 30.06.2000 год. и 335 от 22.11.2001 год., и на това основание ответниците претендират да бъдат в процесните парцели, видно и от съдържанието на представените писмени становища по делото, изходящи лично от ответниците. Твърдението на ответницата З. Д., че не упражнява фактическа власт върху спорната част от парцел * в кв. *, предоставен на родителите й В. Ф. Н. и К. Л. Н. от общината, не може да обоснове извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява основателността на иска и против нея при наличието на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 108 ЗС, с оглед признанието за предоставяне на право върху този имот на родителите й, след смъртта на които същата е конституирана в производството като наследник. Установено е, че част от този парцел *-общ в кв. * с площ 220 кв. м., показана на скицата на л. 17 от производството по гр. д. № 492/2009 год. на ВОС, очертана от линии в зелен и син цвят и надпис за квадратура на площта на тази част в червен цвят, е част от бившия имот пл. № *, собственост на ищцата. Горната скица съдържа конкретните данни за всеки един от спорните парцели, в които попада бившия имот пл. № * /по стария план/, и до които размери ревандикационните искове следва да бъдат уважени, като същата скица следва да бъде обявена за неразделна част от настоящето решение с приподписването й от съдебния състав. При този изход на делото ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в полза на ищцата в общ размер 580 лв. Претендираната сума от 35 лв. за възнаграждение по допълнителната експертиза в производството по гр. д. № 317/2000 год. ВРС – т. 2 от приложения списък на разноските, не се присъжда, тъй като същата е внесена от ответниците, съгласно указанието от с. з. на 22.10.2001 год. по горното дело. Поради изложените съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 266 от 24.11.2011 год. по гр. д. № 310/2011 год. на Видинския окръжен съд в частите, с които е отхвърлен иска за собственост в установителната му част спрямо [община] и изцяло по отношение на ответниците, физически лица и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че С. Г. Г. от [населено място], [община] е собственик на част от парцел *- * в кв. * с площ 45 кв. м., част от парцел *-* в кв. * с площ 220 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 286 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 262 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 7.50 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 259 кв. м., парцел * общ. – квартален клуб в кв. * с площ 27.50 кв. м., със сигнатура І общ. Е, част от парцел * в кв. * с площ 291.50 кв. м., част от парцел * в кв. 50 с площ 291.50 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 198 кв. м., които части са показани на скицата на л. 17 от производството по гр. д. № 492/2009 год. на Видинския окръжен съд между линиите, оцветени в зелен и син цвят, а за парцел * – за квартален клуб с магазин и парцели * и * и линии с червен цвят, а по отношение и на Е. и И. В. – че С. Г. е собственик на част от парцел *-общ в кв. * с площ 45 кв. м., по отношение на З. Д. – на част от парцел *-общ. в кв. * с площ 220 кв. м., по отношение на Д. и А. Г. – на част от парцели * в кв. * с площ 286 кв. м., на част от парцел * в кв. * с площ 262 кв. м. и на част от парцел * в кв. * с площ 7.50 кв. м., и по отношение на Й. и Е. Г. – на част от парцел * в кв. * с площ 259 кв. м., като ОСЪЖДА Е. К. В. и И. И. В. да предадат на С. Г. Г. владението върху частта от парцел *-общ. в кв. * с площ 45 кв. м. със сигнатура ІХ общ.А, заключена между линии в зелен и син цвят на скицата и във формата на триъгълник, която част попада в бившия имот пл. № * в кв. * и *. ОСЪЖДА З. К. Д. да предаде на С. Г. Г. владението върху частта от парцел *-общ. в кв. * с площ 220 кв. м. със сигнатура Х общ. Б, заключена между линии в зелен и син цвят на скицата, като част от бившия имот пл. № * ОСЪЖДА Д. И. Г. и А. А. Г. да предадат на С. Г. Г. владението върху част от парцел * в кв. * с площ 286 кв. м., със сигнатура ХІ-477 общ. В, част от парцел * в кв. * с площ 262 кв. м., със сигнатура ХІІ-477 общ. Г, част от парцел * в кв. * с площ 7.50 кв. м., със сигнатура ХІІІ-477 общ. Д, показани на приложената скица като части от бившия имот пл. № * със зелени, сини и червени линии ОСЪЖДА Й. И. Г. и Е. Н. Г. да предадат на С. Г. Г. владението върху част от парцел * в кв. * с площ 259 кв. м., със сигнатура ХХІ-477 общ. Ж, която част е заключена на скицата между синя, зелени и червени линии, като част от бившия имот пл. № *. ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в частта му, с която е отхвърлен иска за предаване владението върху горните имоти по отношение на [община]. Постановява да се счита като неразделна част от настоящето решение приподписаната от състава скица към заключението на вещото лице инж. М. К., приложена на л. 17 от производството по гр. д. № 492/2009 год. на Видинския окръжен съд. Осъжда [община], Е. К. В. и И. И. В., З. К. Д., Д. И. Г. и А. А. Г., и Й. И. Г. и Е. Н. Г. да заплатят общо на С. Г. Г. направените по делото разноски в размер на сумата 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.