О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 171   гр. София, 26.03.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и осмата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2105 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. М. Х. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Р, против определение № 1* от 21 април 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила определение без номер от 17 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. за отмяна на протоколно определение по същото дело, с което са приети за разглеждане по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) разходи за гледане и издръжка на наследодателите и разходи за погребението им. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото според представената молба частната жалбоподателка е направила искания за уреждане на сметки между съделителите; неверен е изводът на съда, че разходите за издръжка и гледане на наследодателя и за неговото погребение нямат връзка с предмета на делбата, тъй като не съществувала безспорно установена и юридически регламентирана зависимост със запазването на имота; имотът е запазен и поради даваната издръжка на наследодателя, а при липсата на средства за погребение наследниците биха прибягнали до наследственото имущество. В изложение към жалбата се сочи, че разрешаван противоречиво от съдилищата е въпросът дали в делбеното производство може да се разглежда претенция за заплащане на съответната част от дадена само от единия съделител издръжка приживе на наследодателя и разходите за погребение, като се представят четири решения на Върховния съд. Ответницата М. М. Х.- Д. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че по смисъла на т. 4 а) от ППВС 7/73 допускането на допълнителни претенции редом с основния предмет на производството е обусловено от целесъобразността на едновременното ликвидиране на съсобствеността и на облигационните отношения, свързани с нея, но само при свързани претенции; извън кръга на допустимите претенции, предявими по реда на чл. 286 от ГПК (отм.), следва да останат всички такива, които нямат пряка връзка с предмета на делбата; тъй като претенциите за разходи за гледане и издръжка и за погребение нямат пряка връзка, те не са част от отношенията по повод прекратяващата се съсобственост. Според представения препис от протокол от 15 ноември 2007 г. по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г., в първото по делото заседание процесуалният представител на частната жалбоподателка предявил претенции по чл. 286 от ГПК (отм.) и съдът приел претенциите. В определение от 17 декември 2007 г. обаче приел, че претенциите за разходи за гледане и издръжка на наследодателите – родители на страните и разходи за погребението им били недопустими, защото се касае за вземания, произтичащи от правоотношения извън наследството, поради което протоколното определение за претенциите за разходи за гледане и издръжка на наследодателите – родители на страните и разходи за погребения, било отменено и производството по делото по тези претенции било прекратено. Две от представените решения - № 3* по гр.д. № 2* по описа на І ГО за 1983 г. и № 339 по гр.д. № 178 по описа на І ГО за 1995 г. възприемат становището, че допустими за приемане във втората фаза на делбата са само онези претенции, които са свързани с допуснатата до делба съсобственост и изрично е посочено, че разходите за издръжка на наследодателя и за погребение, не са във връзка със съсобствеността. Останалите две - № 2* по гр.д. № 1* по описа на І ГО за 1981 г. и № 2* по гр.д. № 913 по описа на І ГО за 1983 г. възприемат становището, че в наследството влизат и задълженията на наследодателя, които могат да са и във формата на издръжка, давана от някой от сънаследниците или разходи за погребение, а само сънаследник с признато право по чл. 12 ал. 1 от Закона за наследството не може да претендира суми за дадена издръжка, защото срещу грижите той е получил покъщнината. След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Касационният съд при условията на чл. 291 т. 1 от ГПК приема, че атакуваното определение, постановено в унисон с първите две посочени определения на Върховния съд, е приложило правилно точният смисъл на закона. За първата част от поставения съществен процесуално правен въпрос – досежно претенциите за осъществени разходи за издръжка на наследодател, следва да се има предвид естеството на осъщественото от наследника задължение. Задължението за издръжка спрямо родителя е преди всичко морално задължение и има категорично личен характер. От друга страна е налице обществено очакване за даването на издръжка от страна на децата по отношение на родителите, законодателно закрепено в чл. 3 от Семейния кодекс – грижа и подкрепа между членовете на семейството. Вярно е, че правото на издръжка може да се защити чрез иск по реда на чл. 79 и следващите от Семейния кодекс, но предвидената в закона защита не променя характера на задължението за даващия издръжката. След като детето е изпълнило свое морално задължение спрямо родителя си, то не може да претендира обезщетяване на разходите по това задължение чрез предявяване на искания по сметки спрямо останалите сънаследници, защото изпълнението на моралните задължения няма връзка с материалната общност, чието ликвидиране се цели с делбата. Това не означава, че изпълнението на личните задължения в посочената хипотеза не може да бъде оценено парично, но подобно обезщетяване би могло да се търси извън делбата по реда на ЗЗД. Втората претенция – за заплащане на разходите по погребение на родител, е облигационна такава и би могла да се включи в рамките на претенциите по сметки по реда на чл. 286 от ГПК (отм.), стига обаче да има връзка с делената съсобственост. Касационният съд приема, че разходите за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството. Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя – чл. 1 от Закона за наследството. С решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (чл. 282 ал. 1 от отменения ГПК, възпроизведен дословно в чл. 344 ал. 1 от действащия ГПК). Съпоставката на посочените текстове е дала основание на Пленума на ВС в ППВС 7/73 г. да приеме в т. 4 а), че в делбеното производство са допустими само онези искания по сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Всички последващи откриването на наследството парични взаимоотношения между съделителите нямат връзка с делената съсобственост и подобни претенции трябва да бъдат разглеждани в отделен процес. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 21 април 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 21 април 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: