Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр.София, 23 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1871/2011 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК . Образувано е на основание КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Софийска апелативна прокуратура и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. П., К. П. и С. П., двамата, действащи лично и със съгласието на майка им – В. П., и ДОПЪЛНЕНИЯ към протеста и жалбата, срещу въззивна присъда № 9/ 23.03.2011 год., постановена по внохд №467/2010г. на Софийския апелативен съд. Атакуваната въззивна присъда е постановена, след като делото е било разгледано за трети пореден път от Софийския апелативен съд в хронология на процесуалното развитие на делото в съдебната фаза, както следва : С присъда от 01.10.2007 г. по нохд№ 2485/2003 год., на СГС, н.о, 9 състав, подс. А. А. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.115 НК, че на 09.07.2002 г. в гр.София, в землището на ж.к.Дружба, по пътя за кариера „Нови силози", умишлено е умъртвил Г. П. и вр. с чл.54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1,т. 9 НК.Със същата присъда е осъден да заплати на гражданските ищци В. П., К. и С. П., сумите от по 50 000 лв. за всеки един от тях, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Исковете на В. П. и К., и С. Прокопови, действащи лично и със съгласието на В. П., са отхвърлени за разликата до предявените размери от по 100 000 лева. Присъдени са съдебни разноски в размер на 1710 лв. за държ.бюджет, държавна такса върху уважените граждански искове от 6000 лв. и 2000 лв. разноски в полза на гражданските ищци и частни обвинители. По въззивна жалба от защитника на поде. Д. е образувано ВНОХД № 212/2008 г. на САС, 4 състав, по което с въззивно решение от 21.07.2008 г., САС е намалил наложеното на подс. Д. наказание лишаване от свобода от 15 години на лишаване от свобода от 12 години и е потвърдил присъдата в останалата й осъдителна и оправдателна част. По касационна жалба от защитата на подс. Д. срещу решението по ВНОХД № 212/2008 г. по описа на САС, е образувано нд № 458/08г. на ВКС, II н.о., по което с решение от 03.03.2009 г. е отменено решението на САС, поради допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. С въззивно решение от 10.07.2009 г. по ВНОХД № 241/09 г. на САС, 3 състав е намалено наложеното на подс. Д. наказание на 10 години лишаване от свобода , а в останалата част присъдата е потвърдена. По касационна жалба от защитата на подс. Д. срещу решението по ВНОХД № 241/09 г. на САС е образувано нд№515/10 на ВКС, ІІ н.о., по което с решение от 13.07.2010 г. е отменено решение от 10.07.2009 г. по ВНОХД № 241/09 г. на САС поради допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание . По внохд №467/2010г. на Софийския апелативен съд с въззивна присъда № 9/ 23.03.2011 год. е отменена първоинстанционната присъда от 01.10.2007 г. по нохд №2485/03 г. на Софийския градски съд в осъдителните й - наказателна и гражданска части и вместо нея е постановена нова присъда, с която подс. А. А. Д. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 115 НК и са отхвърлени гражданските искове, а в останалата й - оправдателна част, присъдата е потвърдена. В КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ НА САП И ДОПЪЛНЕНИЕ към него, и устно в съдебно заседание, прокурорът от ВКП поддържа протеста за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК: нарушения на материалния и процесуален закон във въззивната присъда. С оправдателна присъда Софийският апелативен съд не е приложил закон, който е трябвало да бъде приложен. От посочените от прокуратурата доказателства по несъмнен начин се установява извършването на престъплението и авторството му от подсъдимия Д. . С неправилната проверка и оценка на доказателствените източници е ограничено правото на прокуратурата да докаже в рамките на състезателния процес авторството на извършеното престъпление. САС не е съобразил задължителните указания в отменителните решения на ВКС относно дължимия от съдилищата по фактите обективен ,всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. За да постанови оправдателна присъда съдът е възприел изцяло и безкритично като достоверни обясненията на подсъдимия относно изграденото в тях алиби за пребиваването му на друго място във времето на деянието. Съдът е подходил избирателно към доказателствата, като е тълкувал превратно гласните доказателства - показанията на свидетелите В. , А., А., А., В., Б., които опровергават обясненията на подсъдимия, че е бил в офиса на фирмата по време на деянието. Дадена е вяра на свидетелите Н., Й. и Н., че са видели подсъдимия в интервала от 10.00 - 10.30 ч. в офиса на фирмата, чиито показания се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели, от разпечатките от телефонните разговори и местата, където са проведени, от иззетите следи от почва върху обувките му и тези до трупа на жертвата, от капсулната микрочастица от изстрел, открита в иззетите ацетонови обтривки от ръцете на подсъдимия и пр. В протеста се твърди, че неоснователно е дадена вяра на показанията на свид.Н., които са опровергани от справките № 1139/2005г. и 1731/2005г. изходящи от Института ”Пирогов”, че не е имало преглед на лице, претърпяло ПТП във времето, за което твърди че го е завел на инкриминираната дата. Превратно е тълкувано съдържанието на приобщените от досъдебната фаза на процеса показания на свидетелите В. и А.. Неоснователно не е дадена вяра на данните от протокола за разпознаване на подсъдимия от свид.В., поради приетото че свидетелят не можел да депозира убедителни и сигурни показания. Неоснователно са игнорирани и показанията на свид. А., който е заявил, че е видял в района на убийството лек автомобил „Ауди", с който се е движил подсъдимият в деня на деянието, както и е описал неговия водач с индивидуалните белези на личността на подсъдимия. Заявил е, че е видял как човекът от тази кола е тръгнал към кариерата по посока мястото на убийството. Съдът не е възприел и показанията му, че когато А. си е тръгвал от мястото към 11,30 – 12 .00 часа, колата „Ауди” е била още в близост до кариерата. Невярно са интерпретирани заключенията на картографската експертиза и данните от телефонните разпечатки от М-тел , които опровергават обясненията на подсъдимия и на тримата свидетели, негови колеги за мястото на пребиваването му в интервала между 10.00 и 11.00 ч. – времето на убийството. Пренебрегнати са данните от телефонните разпечатки на разговори на подсъдимия и на пострадалия за времето от 10.01 ч. до 10.48 ч. , от които се изяснява, че подсъдимият се е намирал в районите, обслужвани от клетъчни антени „Лифт”, „Дружба”, „Бусманци”, „Горубляне”, а не се е намирал на „С. гара”, където е офисът на фирмата, както сочат тримата свидетели –негови колеги. Неоснователно не е даден кредит на експертизата , изследвала състава на следите от почва върху подметките на обувките, а е дадена вяра на житейски неправдоподобната версия на подсъдимия, че „дни” преди деянието е заварявал легена на автомобила на свидетеля М., който е извозвал баластра от същото място. Кредитирана е житейски неправдоподобната версия за случайното попадане на откритата от експерта М. по СФХЕ капсулна частица от изстрел по ръцете на подсъдимия, въпреки че обяснението на подсъдимия за механизма на случайното й попадане не е потвърден от доказателствата. Свидетелят П. не установява такъв факт. Неоснователно е прието, че е опорочена процедурата по изземването на ацетоновите обтривки от подсъдимия, когато в НПКе действал друг ред за изземването им, който е спазен . Не са анализирани доказателствата за наличието на личен мотив на подсъдимия за извършване на престъплението. В съдебните прения, след проведеното от ВКС частично съдебно следствие , съгласно правомощията на ВКС по чл.354, ал.5, предл.второ НПК, освен гореизложеното, прокурорът от ВКП поддържа протеста, иска отмяна на въззивната присъда и осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Счита, че авторството на деянието и от изводите в заключението на разширената тройна СФХЕ , според което резултатите от двете единични СФХЕ експертизи не са противоречиви, а в тях са използвани различни методи за търсене на следи от изстрел. Представителят на ВКП счита, че следва да се кредитира одорологичната експертиза за мирисовата следа от стъпката до трупа, според която следата е оставена от подсъдимия. Заключението на такава експертиза е годен доказателствен източник. Мирисовите следи са иззети по предвидения в закона ред. В резултат на използвания одорологически метод е установено, че следата е оставена от подсъдимия. Изброените косвени доказателства са свързани с основните факти и са от такова естество, че обсъдени във връзка с всички останали доказателства по делото, съставляват заедно с тях едно цяло, което дава основание да се направи единствено възможният извод, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е осъден от СГС. Прокурорът от ВКП моли ВКС да реши делото с отмяна на постановената присъда като постанови нова присъда, в която да приеме различна от приетата от САС фактическа обстановка и да признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 НК и да го оправдае по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК, тъй като не е имало протест. Да наложи наказание от 10 години лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, както и присъждане на обезщетения за причинените на наследниците на пострадалия неимуществени вреди от престъплението в уважените от Софийския градски съд размери . Относно жалбата на частните обвинители и граждански ищци прокурорът от ВКП заявява , че жалбата е основателна и следва да се уважи. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА срещу въззивната присъда частните обвинители и граждански ищци В. П., К. П. и С. П., двамата, действащи лично и със съгласието на майка им – В. П., поддържат същите оплаквания - за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Доводите в жалбата, развити в подкрепя на посочените основания, се поддържат и в съдебно заседание от частната обвинителка и гр.ищца В. П. и от адвокат П. - процесуален представител и за тримата частни обвинители и граждански ищци. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на САС, с доводи, че всички доказателства сочат за авторството на подсъдимия А. Д. в извършване на инкриминираното деяние. Недопустимо са пренебрегнати от съдебния състав на САС събраните доказателства, както следва: следите от капсулна микрочастица, иззети от ръцете на подсъдимия, мирисовите следи, извършеното разпознаване на Д. от свид.В. и показанията на свидетелите В. и А., отразили възприятията си за присъствието на подсъдимия на мястото на деянието по индивидуални признаци на личността на подсъдимия, характерни само за него. Игнорирана е трасологичната експертиза за следата от стъпка в почвата до трупа на убития , както и установения състав на почвата, иззета от обувките на подсъдимия , отговарящ на почвата където е извършено прострелването, разговорите по мобилния телефон на Д., регистрирани от района на местопрестъплението, а не от района на „С. гара. В съдебните прения, проведени съгласно чл.354, ал.5, изр. второ НПК, повереникът поддържа, че приетото в мотивите на новата присъда на въззивния съд не кореспондира с доказателствата по делото. При решаването на делото ВКС следва да кредитира допълнителната експертиза, установяваща, че микрочастицата от изстрел се открива само с ДОКСИ метода, а не по метода на изследване барутни следи. Тези данни, съпоставени с данните от картографската експертиза, разпечатките от М-тел, експертизата за почвения състав на обувките на подсъдимия, който отговаря в 95% на почвения състав на местопрестъплението, ведно с изводите за произхода на мирисовите следи, установяват присъствието на подсъдимия на местопрестъплението по време на прострелването. Свидетелите, които сочат, че са видяли подсъдимия в офиса на фирмата на “С. гара” и регистрираните телефонни разговори на подсъдимия, които са от района на клетки в кварталите Дружба, „”Гара Искър”, „Бусманци” по време на деянието, изключват верността на обясненията на подсъдимия, че не е бил на това място. Свидетелят В. установява абсолютно точно външния вид на мъжа, видян от него, без никакви разминавания с белезите на подсъдимия. Показанията на свидетеля А. описват присъствието на подсъдимия на мястото на деянието и на автомобила, с който се е движил, времето на престоя му в близост до кариерата и времето когато си е тръгнал от там. Повереникът моли за отмяна на присъдата, като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуален закон и за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен със всички законни последици от това. Становището по протеста е - да бъде уважен. Защитата на подсъдимия А. Д. – адвокат Й.В. намира атакуваната присъда за правилна и оспорва основателността на протеста и жалбата срещу присъдата на САС . В писмено възражение изготвено по реда на чл.351, ал.3 НПК и в съдебните заседания по изслушване на протеста и жалбата, както и при проведените съдебни прения, иска оставяне в сила новата въззивна присъда. В подкрепа на доводите си изтъква следното : не са ограничени правата на обвинението да докаже тезата си; повторно събраните доказателства от САС опровергават тезата на обвинението, тъй като категорично е установено от част от свидетелите, че по време на деянието подсъдимият е бил на работното си място в “С. гара”, а не в района на произшествието “Нови силози”; микрокапсулната частица от изстрел не е от произведен от подсъдимия изстрел, а от пистолет , който е държал без да стреля с него; нито една от експертизите не установява данни за съпричастност на подсъдимия към деянието. В пледоарията си на съдебните прения адвокат В. поддържа, че събраните доказателства от всички инстанции и тези от Върховният касационен съд не доказват авторството на деянието по несъмнен начин. Дори да се приеме наличие на капсулна частица, то тя не може да се свърже с мирисовите следи, със следата от стъпка, с почвата по обувките на подсъдимия, с картографската експертиза, с липсата на намерено оръжие на престъплението, с показанията на свидетелите и с липсата на мотив за деянието. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства и е отговорила на всички възражения на страните, поради което присъдата на САС следва да бъде оставена в сила. Според защитата, новоназначената от ВКС тройна СФХЕ не допринася с нищо за изясняване на фактическата обстановка, дори още по -категорично води до извода, че доказателствата остават косвени и неединни. Прави възражения по допустимостта и достоверността на всички посочени от обвинението доказателствени средства , както следва : в том 1 на л. 115 от досъдебното производство има постановление за назначаване само на една експертиза, с която е възложено на НИКК да извърши физико-химическа експертиза, която да установи, дали по предоставените за изследване обтривки се съдържат барутни или други взривни вещества; на л. 116 от същия том се намира писмо от НИКК, с което са изпратени не една, а две експертизи – на В. и на М., поради което втората експертиза не е назначена и се явява недопустима.; с определение от 2 февруари 2011 год. Софийският апелативен съд е поискал от НИКК да отговори използва ли се ДОКСИ методът и колко често, но отговор не е даден; в съдебно заседание на 23 март 2011 година в.л.М. е заявил, че той извършва експертизите по неговия метод, и че други специалисти от НИКК не работят по неговия метод, но този метод е непроверен по научен път; експертизата на в.л.М.в е за установяване на следи от изстрел, каквато задача не е поставяна на това вещо лице; не е ясно защо се получават две експертизи, без никой да е назначавал втората; експертът В. е изследвала обтривките на Б. И. и на А. Д., които са изпратени в два бели плика от следователя; не е ясно как са се движели пробите; М. е изследвал обтривките само на А. Д. и в неговата експертиза не е описано как ги получава и защо изследва само тях, както и от къде знае, че те са негови; М. е заявил, че микрочастицата е от изстрел, но не може да каже, че Д. е стрелял , тъй като частицата може да е преминала и по друг начин в него; дори да се приеме, че експертизата е редовно назначена, тя не е категорична; стреляно е сутринта към 10.30 – 10.45 ч., а натривките са взети вечерта, поне 9-10 часа след инцидента; М. е заявил, че не е изключено при пипане на оръжие, а не при стреляне, да се оставят такива частици; по изследваната блуза на подсъдимия не е намерена следа от изстрел. Защитата оспорва въобще попадането на частицата от изстрел. Оспорва се начина на изземването на гилзите от местопрестъплението. Оспорва се както валидното изземване на мирисовите следи, така и изводите въз основа на изследването им, тъй като поемните лица или не са присъствали по време на целия оглед, или са били твърде далеч и не са могли да виждат какво се извършва. Свидетелят Б. около един час и половина не е бил на огледа. Видял е как полицаите ровят за гилзи и са извадени от земята три или четири гилзи, а не шест, които са взели с тях. Свидетелят М. не е бил там през цялото време. Когато е отишъл, вече е имало полицаи. Защитата твърди, че и двете поемни лица са подписали протокола след приключване на огледа и иска това доказателствено средство да бъде изключено от годните доказателства, поради което и иззетите веществени доказателства - гилзите и останалите следи, да се изключат като веществени доказателства. Според адвокат Вандова натривките от ръцете на подсъдимия са взети в нарушение на правото му на защита и също са негодни да подкрепят обвинителната теза, защото : няма час, в който се изземват; няма данни колко обтривки се вземат, на коя част от тялото или поне от коя ръка – лява или дясна; в т. 1 на л.18 е записано, че обтривките се вземат от оперативен работник в присъствието на служителки на СДВР ; действащият тогава НПК – чл. 119 и чл. 132 НПК е изисквал изрично писмено съгласие на лицето, а при липса на такова - разрешение на съд, които нарушения са констатирани от Софийския апелативен съд; не е разяснено правото на подсъдимия да откаже изземване на сравнителен материал, поради което протоколът за изземване е всъщност негоден ; на плика, съдържащ обтривките – т. 1, л.123 има и подписи, неизвестно от кои лица, освен от поемните служители на СДВР, а с молив, неизвестно от кого е отразено, че те са иззети вечерта - пише обтривка от лява и дясна ръка, каквото отразяване няма в самия протокол. Микроследата не може да свърже подсъдимия с деянието, защото свидетелите Н. и Й., са съобщили, че са го видели в офиса. Не е вярно, че свидетелите А. и В. са разпознали подсъдимия. Те са казали, че подсъдимият прилича на извършителя, но не могат да твърдят със сигурност. В. е казал, че лицето е било с непривични за това място дрехи, а А. твърди, че лицето е било с анцунг на нещо като ресни. Подсъдимият е бил с червен анцунг и червена тениска и няма данни по делото да се е преобличал. Данните по делото са от М-ТЕЛ една година след извършване на деянието, поради което не могат да се ценят със сигурност, защото клетките се променят, а една станция, ако е претоварена, тя прехвърля работата на друга. От разпечатката на разговорите на подсъдимия е видно, че няма провеждани разговори около 20 минути към момента на извършване на деянието, поради което за този период не може да се установи къде се е намирал подсъдимият. Следата от стъпка не може да бъде индивидуализирана. Във всички случаи няма доказателства къде се е намирал подсъдимият, както не е изяснено от къде знае на кой обект се е намирал пострадалият. Няма доказателства, че той е проявявал такава ревност, която да доведе до този резултат, тъй като съпругата му е имала и предишни връзки, за които той е знаел, но никой не е убил. Защитата моли да се оставят без уважение касационния протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци и да бъде оставена в сила оправдателната присъдата, тъй като авторството на деянието не е установено по несъмнен и категоричен начин. В ЛИЧНА ЗАЩИТА подсъдимият се солидаризира с доводите на защитата и моли оставяне в сила оправдателната присъда. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Д. иска оставяне в сила оправдателната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПО РЕДА НА чл. 353 и сл. НПК ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ДЕЙСТВАЙКИ В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНАТА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА, КАКТО И ПО РЕДА НА чл. 354, ал. 5, изр. второ НПК, УПРАЖНИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ ОТНОСНО ПРАВИЛНОСТТА НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННАТА ПРИСЪДА И ПРИЕ СЛЕДНОТО: КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛОТО Е ТРЕТО ПО РЕД. І. При касационната проверка на атакуваната нова въззивна присъда ВКС разгледа едновременно оплакванията в ПРОТЕСТА и в ЖАЛБАТА поради изложените в тях еднакви основания, доводи и искания. Протестът и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: ВКС установи допуснати съществени процесуални нарушения при проверката, оценката и анализа на доказателствените източници. Не са кредитирани допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства. Проверката им за достоверност не се основава на цялостен анализ на доказателствените източници. Съдържанието на част от доказателствата е преиначено- интерпретирано е съдържание, което те нямат. Даден е приоритет на доказателствените източници, подкрепящи само защитната теза на подсъдимия, без те да бъдат внимателно проверени с всички останали доказателства. Дадена е пълна вяра на обясненията на подсъдимия Д., без те да бъдат щателно проверени и съпоставени с останалите доказателствени източници, които ги опровергават и независимо от двойствената природа на това доказателствено средство, което освен източник на доказателствените факти е и средство за защита. САС е игнорирал доказателствата и доказателствените средства, посочени от обвинението, които опровегават тезата на защитата. По този начин е нарушено задължението на съда ,предвидено в чл.107, ал.3 и ал.5 НПК да подложи на проверка и оценка както доказателствата , които оневиняват подсъдимия, така и доказателствата които го разобличават, а всички събрани доказателства да подлежат от него на внимателна проверка. Съжденията в мотивите на въззивната присъда, че обвинението се основава само на косвени доказателства, които „не са в неразривна логическа връзка и не водят до единствено възможния извод за авторството на деянието от подсъдимия”, не отговарят на характера на доказателствените източници, сред които има и преки и първични доказателства, а не само косвени и производни доказателства, макар доминиращото присъствие на косвени доказателствени източници . Като цяло, фактическите констатации са формирани при игнориране на правилата по чл. 13 и чл. 14 НПК. Наказателната доктрина и практиката на ВКС е последователна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа връзка и основа на тази връзка да не е възможен друг извод, освен единственият - за извършеното деяние и неговото авторство. ВКС отчита , че съставът на САС по ВНОХД № 467/2010 г. е положил усилия за попълване на делото с нови доказателствени факти както и относно извършената проверка за достоверността им. Процесуалните действия на съда са били стремеж да отговори на указанията в отменителното решение №68/13.07.2010 г. по н. д. № 515/2009 г., II н. о., на ВКС за попълване на делото с доказателства, както и за повторна проверка и оценка на доказателствата, да се отговори на доводите на защитата във връзка с оспорване допустимостта и достоверността на посочените от обвинението доказателствени източници, за проверка и оценка на доказателствата , които оневиняват подсъдимия. Насоката на САС е била да се даде отговор относно достоверността на показанията на свидетеля В. и А. .Извършена е детайлна проверка на доказателствените източници във връзка с възраженията на защитата, имащи значение за проверката на алибито на подсъдимия. Акцентите в обсъждането на доказателствата са относно оневиняващите подсъдимия доказателствени източници като показанията на свидетелите Н., Й., Н., които са в подкрепа на обясненията на Д. за местонахождението му по време на деянието в офиса на фирмата, а не в района на деянието. Отхвърлено е изцяло значението на картографската експертиза ,трасологичната и експертизата на почвените проби от обувките на подсъдимия . Прието е категорично, че тя не изяснява и не свързва в необходимата категоричност и точност времето на провеждане на разговорите и местоположението на съответните ги обслужващи клетки на мобилния оператор, респ. тяхното позициониране на конкретни адреси към момента на деянието. Съставът на САС е приел, че изследвания механизъм на получаване на следите върху обувките на подсъдимия, описан от него и от трактовката на показанията на свид.М. с категоричност изключва изводите на експертизата на почва, които да свързват факта на наличието им по обувките на Д., с факта на пребиваването му на мястото и по времето на деянието. Предвид данните за последния реализиран разговор на пострадалия П. със свид. Д. в 10. 16 ч. с продължение от 414 секунди и последващо включване на гласовата поща - в 10. 44 ч. и данните за разговорите на подсъдимия по същото време, съдът е приел, че не можело с категоричност да се изясни от местоположението на кои клетки те са обслужени, съответно не можело да се приеме, че по време на провеждането им той е бил на мястото на деянието. В тази връзка са извършени допълнителни разпити на експертите М. , К. А.- изготвил картографската експертиза. Назначена е и приета нова одорологическа експертиза с вещо лице Т. К., със задача – да изясни принципни въпроси относно изземването на мирисови следи, механизма на оставянето им, поведението на обученото за целта куче за разпознаването на миризми. В хода на съдебното следствие пред САС за първи път в съдебната фаза на процеса са прочетени и приобщени по реда на чл. 281 , ал. 4 , и по ал. 5 , вр. с ал. 1,т. 1 и т. 1 НПК (съгл. редакцията в ДВ,бр.32 от 2010 год.) показанията на свидетелите Д. В. и Б. А., дадени в досъдебната фаза. При новото съдебно следствие по внохд№467/2009 г., съставът на САС е преразпитал свидетелите Б., Н., А., А. и А. и съответно е приобщил, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК , съответно по чл. 281 , ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, и по чл. 281, ал. 5 , вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, показанията им, дадени пред СГС по нохд № 2485/2003 год. на СГС, и показанията им от досъдебното производство. По този начин САС е получил широка възможност за проверка и оценка на тяхната достоверност – да ги съпоставя както помежду им, така и с останалите доказателствени средства. Дългият период от почти девет години от времето, изминало от дадените от свидетелите първоначални показания и заявеното от тях, че не си спомнят или проявеното колебание относно точното възпроизвеждане на фактите, за които са дали показания в досъдебната фаза, е възприето от състава на САС като неубедителност и недостоверност на показанията им, без да обсъди факторите които са допринесли за липсата на спомен или за неточна, или неясна интерпретация на миналите им възприятия на инкриминираните факти. Въпреки заявеното пред състава на САС, че поддържат или не оспорват верността на казаното от тях в досъдебната фаза показания - например позицията на свидетелите Б., Н., А., А. и А. относно местонахождението на подсъдимия в деня на деянието, както и показанията на свидетелите В. и А. относно идентификацията на лицето, което са видяли в района на кариерата “Новите силози” с описанието на външния вид на подсъдимия, съдът не е кредитирал показанията им като неубедителни и недостоверни. Не е съпоставил тези показания със заключенията на съдебните експертизи на веществени доказателства, с писмените доказателства ( разпечатки от М-тел на разговорите на подсъдимия на инкриминираната дата, писма от института „Пирогов” и пр.) които биха променили констатациите му относно местопребиваването на подсъдимия по време на деянието. Този подход в оценъчна дейност е довел до непълно и необективно установяване на истината и до формиране на вътрешно убеждение в нарушение на принципни положения по чл. 13 и чл. 14 НПК. Повторно събраните показания на свидетелите Н., Й. и Н., които потвърждават алибито на подсъдимия, съгласно обясненията му , не са проверени за достоверност, въпреки че в коренно различен смисъл са показанията на свидетелите Б., А., А., които опровергават твърдението на Д. и на горепосочените трима свидетели, че той е бил в офиса на фирмата за времето , когато е извършено деянието. Съдът е оценил като достоверна и съответна на обективната истина доказателствената трактовка , развита в тезата на защитата, според която, на инкриминираната дата подс.Д. не е пребивавал на мястото на деянието и не е съпричастен към прострелването на пострадалия П.. При формирането на тези констатации не е дадена вяра на показанията на свидетелите Б., А., А. дадени на съдебното следствие пред САС по внохд№ 467/10 г., както и на приобщените им по реда на чл.281 ал.1,т.1 и т.2 и вр. с ал.5 НПК показания от досъдебната фаза и от съдебното следствие пред СГС свидетелите.Във всички стадии на процеса тези свидетели неизменно твърдят, че подсъдимият на инкриминираната дата 09.07.02 год. не е бил в офиса на фирмата в интервала от 10.00 - 11.30 ч., в който смисъл са обясненията му и заявеното от Н., Й. и Н.. При внимателен прочит на тези показания САС е следвало да достигне до друг фактически извод, а именно, че времето на отсъствието на Д. от офиса на инкриминираната дата е убедително очертано от свидетелите , които освен че са напълно незаинтересовани от изхода на делото, свързват паметта на тези данни със служебни задачи на процесния ден . Тази особеност на посочените гласни доказателствени средства не трябваше да убегне от вниманието на САС , който е приел посочените гласни доказателствени средства за недостоверни, без в мотивите си да обясни защо вкупом не ги кредитира, а е дал вяра само на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Н., Й. и Н.- негови колеги, единият от които е роднина на подсъдимия. Напълно произволно е даден кредит и на показанията на свид.Н., че във времето около 10.00 - 10.30 ч., както твърди Н., е придружил пострадал свой познат от ПТП до “Пирогов”, въпреки, че показанията му са в противоречие със съдържимото в официалните документи - справки № 1139/2005г. и 1731/2005г от института “Пирогов”, че във времето около 10.00 - 10.30 ч. не е документиран пациент, претърпял ПТП, който да е посещавал кабинетите по травматология, неврохирургия, хирургия, токсикология и вътрешни болести. Свидетелят е съобщил този факт, за да свърже виждането на подсъдимия Д. в около 10.00 часа в офиса на фирмата . Вместо критично да оцени тези показания с останалите доказателствени източници, САС ги е кредитирал с аргумента, че Н. „не е казал, че е ходил на свиждане на лежащо болен в Пирогов, а че е отишъл за някакъв човек, пострадал от ПТП, който е бил на преглед и той го е извозил обратно.” Но ако това беше вярно, прегледът щеше да бъде отразен в журналите на няколкото кабинета на това здравно заведение. При тези данни съдът е следвало да оцени показания съгласно действителния им смисъл и да ги сравни с останалите доказателства. Въпреки изолираността и опровергаването им от останалите източници на доказателствени факти, даденото доверие на свидетелите Н. и Й. също не почива на цялостен анализ на доказателствените източници. Свид. Й. е заявил, че „е видял подс. Д. в около 10,20 ч. “да излиза от портала на офиса”, намиращ се на „С. гара”. Същият кредит е даден и на свид.Н., който е посочил, че е видял Д. по същото време и на същото място: „ видях го в края на моята почивка. Аз почивах от 10.00 часа до 10.30 часа". Съдът е трябвало внимателно да осмисли достоверността на заявеното от тези двама свидетели, при положение, че друга група от свидетели : Б., А., А., сочи точно обратното, че Д. не е бил в офиса по времето за което твърдят свидетелите Н. и Й.. Липсват каквито и да било убедителни аргументи, защо са подминати коренно различните показания на свидетелите Б., А., А. , които обективно нямат никаква лична причина да твърдят неверни факти.Още повече, ако те бяха съпоставени с данните от писмените доказателства -разпечатки от М-тел за разговори на подсъдимия по телефона, проведени по същото време в района на местопроизшествието , а не в района на С. гара, където е офисът на фирмата и от картографската експертиза за позиционирането на клетките, обслужващи разговорите на подсъдимия за същия интервал от време , за които сочат свидетелите, констатациите на съда следваше да бъдат други. Свидетелките А. и А. са административни служителки във фирмата и на инкриминираната дата са били неотлъчно в офиса на фирмата за времето между 10.00 и 12.00 часа. Те детайлно разказват, включително и в приобщените им от досъдебната фаза показания, че подс.Д. не е бил в офиса на фирмата за времето от 10.00 до 11.45 - 12.00 часа. Показанията им намират подкрепа и в казаното от свид.Б. – управител на фирмата. Свидетелите на които съдът е дал вяра не са били през цялото време в офиса , тъй като работата им е по материално изпълнение и не са били през цялото време до обяд в офиса на фирмата, за разлика от тази на служителите от администрацията,които са били неотлъчно във фирмата. Без убедителна аргументация са отхвърлени показанията на свид.А. , че на 09.07.02 год., преди 11.55 - 12.00 ч. подсъдимият не е бил в офиса , а е отсъствал за изминалите преди това два часа., но го е видяла към 11.55 ч. - 12.00 ч. да пристига със служебния лек автомобил „Ауди” пред офиса на фирма “В.”, намиращ се на „С. гара”. А. е изяснила защо е запомнила тези факти. САС е отхвърлил тези показания, без да обсъди защо ги счита за недостоверни , а тези на свид. Н., който е роднина на подсъдимия – за достоверни. Свидетелката е свързала факта на виждането на подсъдимия с обстоятелството , че е имала среща в друг офис в 13.00 часа на същата дата и дори е помолила подсъдимия да я закара , но той й отказал с мотива ,че има да изпълнява задача да посети пазара в[жк]. В същия смисъл са показанията на свид. А. и свид.Б.- управителят на фирмата. Свид.А. в показанията си твърди, че е видяла подс.Д. във фирмата след 11,15 часа, а свидетелят Б. потвърждава отсъствието на Д. в обсъждания интервал от време между 10.00 и до обяд. Ако тези показания бяха обсъдени наред с разпечатките от М-тел за разговорите на подсъдимия, проведени по мобилния му телефон на инкриминираната дата , какъвто е имал със свид.Б. в около 10.00 ч ( спр. разпита на свидетеля на досъдебното производство и в съдебно заседание пред САС на 15.12.2010 г., след прочитане показанията му по реда на чл.281 ал.5 НПК.), в който Д. е заявил, че не се намирал във фирмата, а се намирал в кв.Горубляне, с обяснение, че изпълнява задача на фирмата, съдът не би следвало да кредитира показанията на свидетелите Й., Н. и Н.. Макар че САС е приобщил в хода на проведеното съдебно следствие по внохд№467/2009 г. показанията на свидетелите В. и А., дадени на досъдебното производство, и показанията им , дадени в условията на състезателното производство - на съдебното следствие пред СГС по нохд№2485/03 г., както и непосредствено събраните от САС на съдебното следствие по внохд№467/2009 г. , показания на тези свидетели, и е разполагал с пълна възможност да провери достоверността им с останалите източници , голословно и напълно формално ги е обявил за неубедителни, противоречиви и недостоверни. Съображението на САС да не ги цени главно поради факта, че свидетелите дават непълно и противоречиво описание на облеклото на видяното от тях в района на местопрестъплението лице (според показанията на В. лицето е било облечено “ с червеникава тениска и с бежов панталон ”, а съгласно показанията на свид. А. лицето било облечено “със син анцунг на ресни “, а според подсъдимия – бил облечен с червен анцунг и червена тениска), е несъстоятелно. Известно е от съдебната практика и от теорията на криминалистиката относно тактиката на разпит на свидетели, че възприятията на свидетеля не винаги са фиксирани върху определени детайли. Обикновена практика е, да не се помнят нехарактерни елементи от външния вид на човек и в същото време да има траен спомен от типични , особени и трайни белези. Точно в тази насока са трайните възприятия на тези двама свидетели .Те са запомнили времето и мястото, където са видяли лицето, особености на ръста, възрастта, телосложението, вида , цвета и дължината на косата на видяното от тях лице, начина, по който то е носило косата си в този момент – белези, съвпадащи с тези на подсъдимия. Следователно, различията във възприятията им относно вида и цвета на облеклото на видяното от тях лице не са определящи за оценката на достоверността на показанията им. Облеклото е динамичен елемент от външния вид на човек и не е решаващ белег за неговото разпознаване и идентификация. Недопустимо е пренебрегнато точното описание на външния вид на лицето по характерни и относително трайни белези от външния вид на подсъдимия, които свидетелят В. е запомнил .В първия разпит на В., проведен на 12.07.02 год.в досъдебната фаза, е описал вида и цвета на косата, начина на носенето й, вързана “на опашчица” отзад на тила, за състоянието на косата около челото му е казал, че е “ с леко оредяла коса в областта на челото”. Описал е ръста и годините, които съвпадат с данните на Д. . В протокола за разпознаване на лица, приобщен по делото, от т.1,л.102 от досъдебното производство, свидетелят В. е заявил, че е разпознал подсъдимия Д., защото прилича на лицето, видяно от него, защото го е запомнил по косата: „ прилича по редкостта и дължината на опашчицата отзад”. Заявената реплика от В. , вписана в същия протокол за разпознаване, че лицето(т.е. посоченият под №3 от разпознаваните лица, които е подсъдимият Д.) прилича на него, но не е сигурен, че е той, неправилно е приета от съда( лист 15 от мотивите ), като обстоятелство дисредитиращо надеждността и верността на показанията на свидетеля. На съда е убегнало значението на израза на свидетеля, че “не е сигурен дали това лице е подсъдимият” като съждение, а не като възпроизвеждане на факти. Оценката произхожда от негови етични преживявания за поемане на отговорност за уличаване на евентуален деец , а не като колебания в пресъздаването на собствените му възприятия по фактите относно външния вид, опашчицата, ръста, структурата на косата на видяното от него лице. Изложените от него факти относно описанието на външния вид на видяното от него лице е следвало да се съпоставят и с всички останали доказателства по делото. САС е разполагал с дадените на частичното съдебно следствие показания на свид.В. в с.з. на 06.10.2010 г. по по внохд 467/2010г.. както и с приобщените на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК показанията на същия свидетел , дадени на съдебното следствие на 20.09.2004 год. по нохд№2485/03 год. на СГС. Съставът на САС в с.з. на 06.10.2010 г. по внохд 467/2010г. е приобщил чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.1 и т.2 НПК за първи път в съдебната фаза на процеса и дадените от В. показанията в досъдебната фаза на л.82 , т.1 от сл. дело №257/02 год. на ССл.Сл. Оценката им, при направена съпоставка в съдържанието им, не би затруднила съда да приеме, че те са последователни за фактите от външния вид на видяното от него лице , които са типични и го индивидуализират. Свидетелят В. е обяснил причината за посочването на подсъдимия Д. за лицето, видяно от него в близост до кариерата “Нови силози”, при извършеното разпознаване от общо четирите поставени за разпознаване лица със сходни външни белези. Заявеното (спр. протокол за разпознаване от 12.07.02г. , т.1 от сл. дело №257/02 год. на Столична Сл.Сл.), че го е познал по косата: „ прилича по редкостта и дължината на опашчицата отзад”- признак, който е характерен само за Д., който е установено по делото и с другите доказателствени източници, че е носил косата си по време на инкриминираното деяние именно по този начин – на опашчица отзад и е бил оплешивяващ около челото. Този факт е установен и от свид.Д., негова съпруга и от свидетелите – колеги на Д., че по това време е имал оредяваща коса около челото и е носел косата си завързана на опашка отзад. Превратно са тълкувани показанията на свидетеля А., който е видял в района на кариерата лек автомобил „Ауди" и неговия водач. В разпита си пред Софийски апелативен съд ( спр. с.з. на 15.12.2010 г. по внохд №467/10г.) свидетелят А. е заявил : „ ... човекът от тази кола тръгна към кариерата ..." „ човекът тръгна към камионите, а колата си остана на място ..." „човекът тръгна по посока на мястото на убийството". Съдът произволно и без основание не е възприел показанията му, в които свид.А. сочи, че когато си е тръгвал от мястото към 11,30 – 12 .00 часа, колата „Ауди” е била още на мястото, в близост до кариерата. Недаването вяра на показанията му, само защото свидетелят не е уточнил цвета на автомобила и не е дал точно описание на дрехите на лицето, което е пристигнало с автомобила, е неправилно, защото при съпоставка на показанията му с тези на свид.В., щеше да се установи , че свидетелите са видяли едно и също лице. Свид А. е дал описание на външността на излезлият от автомобила водач : “беше около 35-40 годишен, ръст среден , леко прегърбен, слаб- не пълен, косата му беше сресана назад, като рошава , или чуплива, ... челото му малко голо” (спр. показанията на л.83, т.1 от досъд. произв. ), каквато външност на видяното лице е описал и свид.В.(спр. л.82, т.1 от досъд.пр.) с оредяваща коса около челото и с коса, завързана на опашка отзад на тила. Съобщеното в показанията на свид.В. не е съпоставено с показанията на свид.А. и ако това беше сторено от САС, щеше да се установи, че свидетелите имат сходни и на места дори напълно съвпадащи си показания за външността на видяното от тях лице в района на деянието и по време непосредствено около времето на деянието.Освен това, е напълно вярно, и не се спори от подсъдимият Д., че същия ден подсъдимият е управлявал именно служебния л.а. “Ауди”, с цвят тъмен сив металик, който свидетелят А. е видял и определя като „тъмносин”. Въпреки тези данни, САС е заключил, че В. и А. не могат да депозират “убедителни и сигурни показания” . ВСК намира, че изводите на решаващият съд са пренебрегнали значителен потенциал от информация, относима към предмета на доказване като закономерната поява на различия в някои от възприятията на свидетелите неправилно е преценена за недостоверност. При тези доказателствени средства и начин на приобщаването им в процеса, констатациите в мотивите на атакуваната присъда ( спр.л.15), че по време на извършване на престъплението подсъдимият не се е намирал в района на кариерата “Нови силози”, са при липса на цялостна проверка и оценка на доказателствата съгласно чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Основателно е и оплакването в протеста и жалбата за превратно тълкуване и пълно игнориране на изводите на съдебно-картографската експертиза и на писмените доказателства, съдържащи данни от телефонните разпечатки от М-тел на л.20-21, т.2 от досъдебното производство и на л.222 от съдебното производство по нохд№2485 /03 г. на СГС, които указват за едновременното местоположение на подсъдимия и на пострадалия по време на инкриминираното деяние. САС в мотивите си е приел ( спр.л.18-л.20 ) че от тези доказателства не може да се установи присъствието на подсъдимия в района на убийството в интервала между 10.00 и 11.00 ч.За да направи този извод съдът не се е съобразил с действителното съдържание на данните от телефонните разпечатки за проведените от подсъдимия и от пострадалия П. телефонни разговори, регистрирани за времето от 10.01 ч. до 10.48 ч. в местата около и на мястото на деянието. Ако бяха внимателно обсъдени от САС, той щеше да приеме други фактически констатации, а именно, че подсъдимият в този интервал от време не се е намирал в района на “С. гара”, където е офисът на местоработата му , а се е намирал последователно в райони на града, в които е осъществил в инкриминирания интервал от време телефонни разговори, обслужвани от клетъчни антени „Лифт”, „Дружба”, „Бусманци и „Горубляне”, регистрирали по този начин и местонахождението му на мястото на престъплението. От отбелязаното в заключението пояснение, че разграничителните линии между зоните на покритие на клетъчните антени са определени по права линия, САС произволно и схематично е приел, че определянето на местоположението на лицата, провели въпросните разговори е невъзможно или подвеждащо. Този извод не отчита обективните данни от телефонните разпечатки и обслужващите ги ситуирани по места клетъчни антени. Съдът в констатациите си не е отчел разликата в отдалечеността на района, в който подсъдимият твърди че е бил – “С. гара”, който , според заключението на картографската експертиза се обслужва от други клетъчни антени, а не от тези , регистрирали обажданията непосредствено преди прострелването на пострадалия П.. Игнориран е и извода на експертизата , че една клетка има периметър на покритие на не повече от 1000 -1500 метра (спр. обясненията на в.л.А. в с.з. на 10.11.2011 г. по внох№467/10 г. на САС), от което е следвало да се приеме, че състоялите се телефонни разговори в инкриминирания интервал от време от подсъдимия и от пострадалия са обхванати от посочените в експертизата клетъчни антени, които обслужват и района, в който е извършено деянието - кариерата “Нови силози”. За да отхвърли изводите на картографската експертиза съдът е кредитирал писмо на М-тел от 13.06.06 г., в което мобилният оператор е коментирал състоянието и капацитета на системата четири години след деянието, а не за състоянието й през 2002 год.. Експертизата си е послужила с данни към 2003 год. – т-е. една година след деянието като е приела, че системата не е променена за една година в “неочаквана посока към датата на експертизата”, ( спр. в заключението ). Невярно е изведено от САС, че вещото лице не било разполагало с компетентна информация от мобилния оператор. В експертизата е посочено кои доказателствени източници са използвани . Изходните данни към датата на изготвяне на експертизата, които са една година по-късно от датата на деянието, са съобразени с местоположението на клетъчните антени към момента на изготвянето й, поради което е несъстоятелен доводът, че техният обхват е претърпял съществена промяна , като за този извод некоректно е използвана от САС информация от писма на М-тел за системата през 2006 год. Задачата на експертизата не е била, както я е интерпретирал САС – “определянето на точното местоположение на мобилен телефонен апарат в обхвата на обслужващата клетка”, а дали разговорът от него е бил обслужван в обхвата на съответната клетка. ВКС не споделя извода на САС, че липсата на картна информация (приложената към картографската експертиза карта неправомерно липсва от делото) към заключението на картографската експертиза го прави негодно доказателствено средство. Заключението на картографската експертиза съдържа точни и изчерпателни картографски описания в съобразителната му част, в която е обяснено, че посоченият маршрут се обезпечава от пет базови станции като е изследвано тяхното местоположение, действие и обхват съобразно проведените телефонни разговори от пострадалия и подсъдимия, регистрирани в писмените доказателства. Експертното изследване е дало информация за разстоянието на съответния мобилен телефонен апарат до съответната обслужваща базова станция и за местонахождението му при движение на ползващият го , каквато е била задачата на картографската експертиза - да установи и посочи маршрута на поде. Д., съобразно проведените от него телефонни разговори. САС е подценил изводите на картографската експертиза, която е изготвена при съблюдаване на данните от разпечатките от М-тел за местоположението на подсъдимия и пострадалия при проведените от тях телефонни разговори. При анализ на изводите й с показанията на свидетелите В., А., А., А., Б., съдът следваше да приеме други фактически констатации за местопребиваването на подсъдимия по време на деянието. Според заключението на експертизата ( спр. л.97-98 ,т.2, от досъд.пр.) регистрираните телефонни разговори , проведени от подсъдимия Д. в 10:01:44 часа и в 10:07:39 - до 10:09:05 часа, са обслужвани от клетъчни антени “Бусманци” и “Лифт” (Gara Iskar). Разграничителните линии между зоните на най-добро покритие на клетъчните антени “Бусманци”, “Лифт” и “Дружба 3” ( в бл.317,ж.к.”Дружба2”) визират района на черен път, който излиза от кв.Димитър Миленков, по ул. ”Димитър Миленков”, върви северно от него и успоредно на ж.п. линията София – П. в посока изток-югоизток и отстоянието от този път до ръба на изкопа на втори производствен басеин на кариера “Нови силози” е малко над 100 метра. Този път , водещ в югозападна посока , към “Цариграско шосе” е попадал под покритието на клетка “Дружба 3”, която е обслужила следващия му разговор в 10:46:08 часа . Тези данни е следвало да бъдат анализирани с отчетеното присъствие на подсъдимия в района на кариерата от свидетелите А. и В.. Данните трябваше да бъдат оценени и с факта, че пострадалият е провел последния си телефонен разговор в 10:16:56 часа - до 10:23:50 часа, след което в 10,57 ч. от колегите му е съобщено на “Бърза помощ” за прострелването. Тези данни съдът е следвало да анализира в съвкупност. Регистрираните разговори на подсъдимия в 10:48:58 часа от клетка INTERQUARTZ (Gorublyane), а след още около 3 минути - в 10:51:19 часа -пак от клетка Drujba 3, е следвало да намерят място при обсъждането на обстоятелствата по делото, доказващи местопребиваването на Д. в периметъра на местопроизшествието, както е извела експертизата. Неоснователно е игноирирана трасологичната експертиза , която установява сходство на обувките на подсъдимия, които са №42, с намерената до трупа следа от стъпка (л. 140 от досъд.произв. ). Тези данни, макар и при неиндивидуализиране на намерената следа с още други частни признаци е трябвало да намерят съвкупна оценка с данните от заключението на комплексната експертиза, извършила химическо и морфологическо изследване на иззетата почвена проба от обувките на подсъдимия и почвена проба, иззета на около метър от иззетата следа при огледа на местопрестъплението. Неоснователно е отхвърлянето на изводите на експертизата , изследвала състава на следите от почва върху подметките на обувките, с които е бил обут подсъдимия в деня на деянието, в които от общо 17 химически признака са открити 15 признака , идентични с почвения състав, иззет и изследван, от мястото до трупа на пострадалия. САС се е отнесъл безкритично към тезата на подсъдимия като я е възприел изцяло относно причината за наличието по подметките на обувките на Д. почва със същия състав, какъвто има почвата от мястото на кариерата “Нови силози”. Тезата за заваряването от Д. на капака на камиона на свид.М. , който е извозвал баластра от същото място на кариера “Нови силози”, на неустановена от тях дата преди деянието е в противоречие с изводите на експертизата, които показват висока степен на концентрация на установения състав на почвата от мястото на деянието върху обувките на подсъдимия и за практическа невъзможност такава концетрация да се запази , дори дни, след като е извършено стъпване в камион с материал от същата кариера. Игнорирани са обясненията на вещите лица в съдебното заседание на 04.02.2005 г. , че запазването на установения състав от почва от кариерата върху обувките на подсъдимия по този начин е трудно постижимо при положение , че ги е носил дни след това в обичайната среда, което би намалило броя на елементите, които идендифицират специфичния състав на почвата от кариерата , установен от експертите. САС не е съобразил доказателствата за времето на извозването на инертни материали от процесната кариера от свидетеля М., което е с последна дата 28.06.2002 година и е отдалечено повече от две седмици от деянието. При анализ на тези данни и предвид обясненията на вещите лица, дори действието, в което да е участвал подсъдимия да е вярно, то не може да бъде свързано с поведението му към датата на деянието 09.07.2001 год. поради изминалото време между тези събития. САС е тълкувал превратно съдържанието на показанията на поемните лица Б. и М., участвали при извършването на огледа на местопроизшествие и при изземването на следи от местопроизшествието. Невярно е приетото, че те не са присъствали на огледа на местопроизшествие и действието е опорочено.Данните в тази насока са , че те са изпълнили функцията си по осигуряване на непрекъснатост на процеса на наблюдение на действията на разследващия орган . Обстоятелството че някой от тях в определен момент не е внимавал или е отсъствал временно, но в замяна на това е присъствал поне единият от тях, дава законност на процесуалното действие. Те са положили подписите си, с което са удостоверили факта на присъствието си на мястото на огледа на местопроизшествие, факти потвърдени в показанията им. В противоречие с данните по делото и с действащата по време на изземването на сравнителни образци от подсъдимия правна уредба в НПК – изземване на ацетонови обтривки от ръцете на Д., САС е приел в мотивите на присъдата , че ацетоновите обтривки са иззети в нарушение на НПК, при липса на писмено съгласие , което задължително се е изисквало и действието е процесуално негодно. Проверката на ВКС установи, че този извод е неправилен. Протоколът за изземване на ацетонови обтривки от подсъдимия е изготвен на 09.07.2002 год. в съответствие с действащия към момента на извършване на действието ред, предвиден в чл. 119, ал. 1 НПК ( в редакцията на текста през 2002 година, преди изменението му с ДВ, бр. 89 от 2004 г.). Протоколът е подписан от поемни лица, включително и от подсъдимия Д., без в него да е отразено несъгласието на Д. с действието. Към обсъждания процесуален момент регламентацията е предвиждала право на органа по ръководство и решаване на делото да изземе образците и задължение на лицето, от което те се взимат, да даде такива образци, без да се изисква съгласието му. Предвид тази уредба, липсата на формално предупреждение в протокола за извършеното действие за правото на Д. да откаже да даде такива образци, не е в нарушение на процедурата по изземването им. Още повече, че Д. не се е противопоставил да му бъдат иззети ацетонови обтривки, дори е заявил в обясненията си механизма за наличието на намерената микрокапсулна частица. Задължението на решаващия орган, за което сочи защитата и САС в мотивите на присъдата, е въведено в закона едва през 2004 год., т.е. две години по-късно, и то само при инвазивно въздействие в тялото на лицето за изземване на образци, какъвто не е процесният случай ( спр. съдържанието на новите ал. 3 и ал. 4 на чл. 119 НПК, обн.ДВ, бр.89 от 2004 год.). Процедурата, изискваща съдебно разрешение и за изземване на сравнителни образци, независимо от степента на засягане личната сфера на лицето, когато то отказва доброволно да ги предостави за изследване, е въведена с НПК, ДВ, бр.86/05г., в сила от 29.04.06г.. Следователно не е нарушено правото на защита на подсъдимия. Вярно е, че в протокола не е посочено от коя част на тялото се изземват образците, но тази непълнота голословно се изтъква за съществена и опорочаваща действието. Ноторно е, че изземването на обтривки за изследване на следи от изстрел може да се извърши само и единствено от ръцете на лицето, тъй като възможността за стрелба с огнестрелно оръжие е единствено чрез тази част от човешкото тяло – ръцете. Затова липсата на изрично посочване в протокола не е предпоставка, както е приел САС, че не е ясно от коя част на тялото е изземването на обтривките. По делото има и изрична информация ( спр. л.123,т.1 от досъд.произв.), че те са иззети от ръцете на подсъдимия .Върху плика с иззетите образци има надпис, че обтривките са „от лява и дясна ръка” на подсъдимия Д.. Игнорирането в мотивите на атакуваната присъда на заключението на СФХЕ, изготвено от вещото лице М. и кредитирането на заключението по СФХЕ от вещото лице В. се основа на непълен анализ на данните по делото относно изясняване на въпроса за установяване на следи от изстрел при изследване на обтривките от ръцете на подсъдимия. Следвало е назначаване на разширена СФХЕ, която да оцени научните резултати от двете единични експертизи и да изясни надеждността и обхвата на приложения ДОКСИ- метод на в.л. М. за изследване на обтривките от ръцете на подсъдимия за наличие на капсулни частици. Методът ДОКСИ е за търсене и доказване на капсулни следи от изстрел , а методът на в.л. В. е за търсене на следи от бездимен барут, при който не се установяват капсулни следи . Игнорирани са изводите в заключението на вещото лице М. за съществена връзка по еднаквост на състава на откритата от него капсулна микрочастица със състава на петте гилзи, иззети от местопроизшествието в близост до трупа на жертвата, които са от редки муниции, несрещани често у нас. В тази връзка, произволно и безкритично е дадена пълна вяра на обяснението на подсъдимия за механизма на попадане на микрочастица от капсулна следа по ръцете му с пипането от него на оръжие, дадено му същия ден от негов познат „В." в квартал Банкя.. Въпреки ясния смисъл на възприятията в показанията на свидетеля П. , че „не си спомня да е имало случай, при който той и лицето В. от квартал Банкя( починал) да са срещнали подсъдимия в деня на деянието и да му е дадено да държи пистолет. Въпреки тези данни от показанията на свидетеля, САС е придал друго значение на показанията на свидетеля П., като е обяснил липсата на спомен у свидетеля като възможност събитието да се е състояло и при тази вероятност, приема за достоверно обясненията на подсъдимия , а не изводите на вещото лице. Не на последно място, САС е игнорирал многобройните доказателства за личния мотив на подсъдимия за извършване на деянието. Интимната извънбрачна връзка на съпругата на подсъдимия свид. А.Д. с пострадалия Г. П. е била интензивна и до смъртта на пострадалия, с едногодишната давност . Тя е била известна на подсъдимия Д.. Установено е и от обясненията му е че той е развалил отношенията си с П.. ВКС провери правилността на доводите на САС в атакуваната присъда и относно некредитирането на съдебно-одорологическата експертиза, което намира за правилно. Изключването й от доказателствената съвкупност е законосъобразно. Относно правната природа на одорологическата експертиза ВКС приема, че заключението й може да послужи единствено за насочване на разследването, за да се изследват различни версии във фазата на досъдебното производство, но никога не би могло да бъде използвано като сигурен източник на доказателства в полза на обвинителната или защитна тези, тъй като поначало резултатите от едно такова изследване, основано на способностите на обучено куче да разпознава миризми, са научно непроверяеми. Няма разработен научен способ за проверка на верността на конкретната реакция на кучето, макар и да е специално обучено. Ето защо, пространните доводите на САС върху изводите на вещото лице по назначената СОЕ-за, с теоретични разяснения за методиката на изземване и изследване на мирисови следи от специално обучените за целта кучета, както и показанията на поемните лица за реакцията на одорологичното куче при идентификацията на мирисовите следи, иззети от подсъдимия Д., не способстват за попълване на делото с доказателствени факти за изясняване предмета на доказване. Изведеното от съда, че изземването на мирисовите следи при извършения оглед не отговаряло на методиката за изземването им и те са негодни обекти на експертна оценка, както и позоваването на показанията на експерта , присъствал на огледа , свид.К. , който е посочил, че „не е виждал бурканчета с миризма” , както и въз основа на показанията на поемните лица Б. и М., участвали при извършването на огледа на местопроизшествието, насочва към правилните изводи, че изземването не съответства на специалната методика за изземване и съхраняване на мирисови следи. Но този извод ,дори и да не беше споделен от ВКС, поради трайната практика, че одорологическата експертиза не е годно доказателствено средство по чл. 114 НПК и не е от кръга на посочените способи на доказване в чл. 136, ал. 1 НПК , защото уменията на одорологическото куче да разпознава миризми нямат база за експертна проверка за достоверност, тази инстанция намира, че експертизата правилно е изключена от доказателстствената съвкупност. При изводите на ВКС за посочените нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до формиране на вътрешно убеждение относно фактите от предмета на доказателства , което не е довело САС до обективно врестранно и пълно установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, въззивната присъда следва да бъде отменена поради касационното основание по чл. 348, ал. 1,т. 2 НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения са ограничили правата на прокурора и на частните обвинители да обосноват тезите си въз основа на доказателствата по делото. Нарушенията на процесуалния закон са довели и до неправилно приложение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК. Поради господстващото нарушение, ВКС не се занима подробно с проверка на оплакването в протеста и жалбата за нарушение на закона, което е функция от визираните съществени нарушения на процесуалните правила. При третото по ред касационно разглеждане на делото пред ВКС. Законодателната уредба, съгласно чл. 354, ал.5, изр. второ НПК, въвежда забрана за касационната инстанция да упражни общото си правомощие за връщане на делото във въззивната инстанция, когато в съдебния акт на въззивната инстанция констатира допуснати основания за отмяната му по чл. 348, ал. 3 ,т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Следователно, след отмяната на атакуваната присъда ВКС е задължен да реши делото без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбите по чл. 334 - чл. 338 НПК. ІІ. Въз основа на изводите в част първа от мотивите на решението, след като отмени въззивна присъда № 9/ 23.03.2011 год., по внохд №467/2010г. на Софийския апелативен съд, ВКС приложи правилата на въззивната инстанция за проверка на правилността на първоинстанционната присъда, постановена по нохд№2485/03г. на Софийски градски съд. При проверката й ВКС се съобрази с разпоредбите на чл. 313- чл. 317 НПК относно предмета и пределите на въззивна проверка, допускането на доказателства, установяването на нови фактически положения и субсидираното прилагане правилата за първата инстанция. ВКС взе предвид изложените в съдебно заседание на 23.02.2012 год. доводи и съображения на защитата на подсъдимия Д., изложени във въззивната жалба срещу присъдата и относно заключението на тройната СФХЕ, със становищата и доводите на прокурора от ВКП и на повереника на частните обвинители и граждански ищци . Провери изцяло и правилността на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК вследствие на което прие следното : Намира за обосновани констатациите в първоинстанционната присъда по нохд№2485/03г. на СГС относно деянието и авторството му от подсъдимия . Те са направени след задълбочена проверка и анализ на доказателствата и в съответствие с правната и формалната логика, при спазване на правилата за оценката им, съгласно чл.107 НПК, принципа в чл. 303 НПК , както и правилата за съдържанието на присъдата, съглл. чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите на първоинстанционната присъда СГС е изложил убедителни съображения за възприетата от него фактическа обстановка по делото и анализ на доказателствената съвкупност, които ВКС споделя изцяло ( спр.мотивите на присъдата от л.7 до л.23). Даден е отговор за логическата връзка между кредитираните от дего доказателствени източници и защо връзката помежду им води до единствено възможния извод за авторството на деянието от подсъдимия Д.. Даден е мотивиран отговор защо не са кредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на част от свидетелите, които ги подкрепят относно тезата на защитата, че Д. не е бил на местопроизшествието и няма отношение към причиняване смъртта на пострадалия П.. ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА СЪВКУПНОСТ ПРИЕТА ОТ ИНСТАНЦИИТЕ ПО ФАКТИТЕ, ВКС ИЗВЪРШИ И СОБСТВЕНА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, събрани в съдебните производства по нохд№2485/03г. на СГС; внохд №467/2010 г. на САС и по нд№1871/11 на ВКС, ІІІ н.о. За установяване на обективната истина и в отговор на доводите на защитата, ВКС намери за необходимо да се установят по експертен път причините за различните изводи в двете единични СФХЕ-зи, изследвали ацетоновните обтривки, снети от ръцете на подсъдимия Д. за наличие на следи от изстрел. За целта ВКС назначи, прие и кредитира заключението на разширената тройна СФХЕ ( спр., със задача , съгласно протоколно определение от 19.12.2012 г. по нд №1871/11 на ВКС, ІІІ н.о.), която даде отговор за съдържанието, пълнотата и прецизността на методите в откриването на следи от изстрел, използвани всяка от двете единични експертизи. В резултат на цялостен анализ на доказателствените материали, ВКС прие за установени фактически констатации , които не се различават поначало от установените от първостепенния съд релевантни факти от предмета на доказване. А те са : Подс. А. А. Д. е роден на 26.08.1962 г. в гр.София, има средно образование. Работи във фирма ''ЕТ В." като шофьор, женен е и има две деца. Не е осъждан. Ползва се с добро име по месторабота, като съвестен и отговорен. Със съпругата си – свид.А. Д. е в брак от 1983 година, от който имат родени две деца. Отношенията в семейството не страдали от раздори, но в годините имало съпружески изневери и от двамата, които не попречили на съвместния им живот. Пострадалият Г. П. бил женен за свид. В. П. от 1991 година, с две деца - К. и С., родени през 1991 и 1996 година,за които полагали съвместни грижи, при ненакърнени брачни отношения. П. работел като шофьор към гараж "Земляне, а свид. П. била продавач в магазин на "Мототехника". Подсъдимият Д. и пострадалият П. се познавали като колеги и като приятелски семейства към 2001 година, с взаимни посещения в домовете им и общуване сред обществото. Последните пет години преди сприятеляването на семействата пострадалият и съпругата на подсъдимия – свид.А.Д. работели в гараж „Земляне” - той като шофьор, а тя на бензиностанцията към гаража, а подс. Д. - като монтьор по хидравликата в същия гараж. В края на 2000 г. срещу 2001 година П. и св. Д. се сближили в интимни приятели, което продължило през цялата 2001 година и до смъртта на пострадалия на 09.07.2002 год. През този период от време двамата се срещали както на работа така и извън нея - в кафенета и хотели, а когато не били заедно се чували по мобилните телефони. През август 2001г. П. е закупил СИМ карта за мобилен телефон с №[ЕИК], ползвана от свид.А.Д. – съпругата на подсъдимия, който факт през есента на същата година станал достояние на подсъдимия и на съпругата на П.- свид. В.П.. Непримиримостта към връзката на съпрузите им изразили в организирането на срещи и разговори между двете семейства с уговорка и обещание от пострадалия П. и свид.А.Д. за преустановяване на извънбрачната им връзка с цел запазване съществуването на двете семейства. Въпреки обещанията, уговорката не била изпълнена, тъй като П. и Д. продължавали да поддържат интимните отношения,провеждали срещи , телефонни разговори, които привлекли вниманието и на колегите на подсъдимия и пострадалия за факта на продължаването на връзката им, въпреки, че пред съпрузите си твърдяли обратното. Д. криела от съпруга си СИМ картата, подарена й от П. и при възможност я сменяла , но продължавала да се обаждала на П.. Част от тези обаждания ставали достояние на свид. В. П., за което информирала Д. . До юни 2002 година двамата се чували често по телефона и тайно се срещали. През юни 2002 г. Д. била съкратена от общата й месторабота с П., но въпреки това продължили да се срещат. На 01.07.2002 г. пострадалия П. бил командирован на Кариера "Нови силози", за да извозва като шофьор на камион "Татра", с ДК № С 2737 ТК баластра за настилка на новостроящ се плац в ж.к Дружба"и за асфалтиране на авариен изход на обект, находящ, се на около 2-3 км. от кариерата. През пролетта на 2002 год. подсъдимият напуснал работата си в гараж “Земляне” и започнал работа при ЕТ”Велизара”, с офис, находящ се на “С. гара”, в София. По това време подс. Д. е ползвал мобилен телефон с номер 088 570 314. На 6.07.2002 г. - ден преди рождения ден на свид. Д., който е на 07 юли, П. и Д. се срещнали и посетили хотел в квСимеоново. Срещите им продължили и на 7.07.2002 г. и 8.07.2002 г. На инкриминираната дата 9.07.2002 г. пострадалият П. е пристигнал на работното си място на кариера “Нови силози” в около 8.30 часа и в 9.07 часа е започнал да извършва курсове за превозването на баластра . Той е ползвал мобилен телефон с номер[ЕИК], от който в 08,36 ч. е изпратил съобщение до мобилния телефон на свид.Д.. Първият курс с камиона "Татара" е извършил в 9,07 часа. Провел е разговор е нея в 09,32 ч. След това последвал втори и трети курс с камиона. По пътя си П. е срещнал свид. Б. А., с когото се поздравили и продължил с камиона. В 10,16 ч. П. е провел последния телефонен разговор по мобилния си телефон отново със свид. Д., продължил 414 секунди, след което в 10.44 часа телефонът му не отговарял , а се включвал “секретар”. На същата дата подсъдимият Д. е напуснал дома си в кв.Банкя в около 4,00 часа сутринта. Управлявал е служебния автомобил “Ауди”, тъмносив металик, собственост на фирмата в която работел. Движил се по маршрут през ж.к.Люлин до “Сточна гара”, където пристигнал в 4,30 часа. В 6,30 часа е приключил с товаренето на стоки по заявки. След това подсъдимият заедно със свид. Г. Н. се е върнал до ж.к Люлин, взел оставените от предишната вечер катализатори от багажника на служебния автомобил "Мерцедес" , собственост на фирмата, натоварил ги в л.а. “Ауди” и в около 7,30 - 8,00 ч. се върнал в офиса на фирмата на "С. гара". Веднага отново е потеглил с автомобила “Ауди”, за да изпълни поставената му от предишния ден от управителя на фирмата -свид.Б. задача да търси хладилен камион на авто-борсата в “Горубляне” за закупуване от фирмата. Оставил е въпросните катализатори в двора на къщата на свид.Ив. М.- негов роднина по сватовство (съпруг на сестра му), намиращ се в кв.Бусманци, след което се придвижил в района на кариера “Нови силози”, където бил и пострадалият П.. Пристигането му преди обяд с лекия автомобил “Ауди 80” в района на кариера “Нови силози” е видяно от свид. Б.А., който преди обяд пасял стадо овце. Видял е как Д. е тръгнал пеша към кариерата по пътя, по който са се движили камионите от кариерата, а колата му “Ауди” е останала на място. Паркирал лекия автомобил встрани от пътя, по който минавали товарните камиони и се приближил до пътя, по който пострадалият извършвал курсове с товарния камион. На около един километър в посока юг и два километра в посока на пътя за силоза за вадене на чакъл, подсъдимият Д. е причакал камиона, управляван от пострадалия. Този участък от пътя е правел завои, така че не е имало видимост за движещите се в двете посоки товарни камиони. Когато подсъдимият Д. се приближил на около 40 метра от камиона , управляван от П., Д. е произвел няколко изстрела към П. с носеното от него огнестрелно оръжие. В този момент П. се е намирал в шофьорската кабина с отворен прозорец на лявата шофьорска врата. С произведените изстрели са му причинени пет наранявания на лявата ръка - на дланта, китката, лявата предмишница, мишницата и рамото. Нараняванията по лявата ръка на пострадалия не му попречили да извърши активни движения с долните крайници, поради което излязъл от кабината на камиона и се опитал да избяга от нападателя, но Д. се приближил още по-близко до него и продължил да стреля като произвел още два изстрела в лявата предна част на главата - с входна рана в през лявото ухо и през средата на лявата буза. От изстрелите П. паднал на терена и останал да лежи свит на една страна, а Д. напуснал мястото на деянието. Смъртта на П. е настъпила бързо , но не мигновено, в резултат на огнестрелното нараняване на главата, изразяващо се в дупчесто счупване на черепа, разкъсване и кръвоизливи под мозъчните обвивки, нараняване и контузия на мозъка, както и поради кръвозагубата от огнестрелните наранявания на тялото. Непосредствено след произвеждането на изстрелите и падането на жертвата, Д. се оттеглил от мястото на деянието като се върнал обратно към района на “гьола” вж.к Дружба, където оставил лекия автомобил. По пътя си, отдалечавайки се от мястото на кариерата, подсъдимият бил видян от свид.Д. В., ловящ риба в района. Подс. Д. минал покрай него и го попитал “дали кълве”. На В., който редовно е посещавал района, е направило впечатление неподходящото за това място облекло на преминаващия, но запомнил външния му вид, че е облечен с червена тениска с ръкави почти до лактите и с бежов панталон, че е с оредяла около челото коса, дълга до раменете, прошарена и чуплива, вързана “на опашчица” отзад на тила. Напускането на района от Д. е било видяно и от свидетеля А., който го забелязал да се придвижва от мястото на кариерата в обратна на кариерата посока и да потегля с лекия автомобил “Ауди”, който час по рано е оставил. В около 11,45 часа подсъдимият се върнал в офиса на фирмата, където, няколко метра преди да стигне до там бил видян от свид. С. А. - служител от фирмата, с която разменил няколко думи, като и казал че отива до "И." за да търси авточасти за л. а. Мерцедес. Пръв след прострелването на пострадалия през мястото е преминал с камиона си свид.И., който е видял падналия на земята П., но не реагирал и продължил по пътя си. Следващите лица, които са го видяли в описаното положение са свидетелите В. и С., които незабавно са информирали за случилото се колегите си. В 10,57 ч. е изпратен сигнал в Центъра по Спешна Медицинска помощ. При извършения оглед на мястото на престъплението са иззети като веществени доказателства 6 броя гилзи и 1 куршум от земята на пътя и до трупа, натривки от земята на пътя и от кабината на камиона, одорологически следи - миризма от стъпка до трупа и от предната дясна седалка на кабината, гипсова отливка от стъпка до трупа. След като приключил работа и се прибрал в дома си в кв.Банкя, подсъдимият се изкъпал . След 17 часа свид.Д. му съобщила, че П. е убит . Двамата се седнали в бирария в квартала, а малко по-късно били повикани в СДВР, където от ръцете на Д. били снети ацетонови обтривки в присъствието на поемни лица. Същите били поставени в бял хартиен плик и запечатани, като поемните лица се подписали върху плика ( л. 123 т. 1 от сл. д.).Същия ден с протокол за доброволно предаване били иззети дрехите на подсъдимия, с които, според свид. Д. е бил облечен и обут съпруга й, като обувките, с които бил обут този ден са мъжки сандали № 42. При извършено претърсване в дома на Д. в къщата в ж.к "Банкя на улица "Москва и от къщата в кв.Обеля ( с разрешение на съдия ) са намерени около 42 бр. патрони калибър 7.62мм.„ 9 бр. патрони за автомат. 14 бр. за карабина. В спалнята бил намерен патрон 9 мм. На 18.07.2002 г. са извършени две СФХЕ, изследвали обтривките от ръцете на Д.. В едната от тях е регистрирана капсулна микрочастица от изстрел със състав - антимон, барий, олово, която е със същия състав на следите от капсулния състав на намерените на местопроизшествието 5 гилзи MRP 25 Ауто, които се срещали изключително рядко в България ( от общо намерените 6 гилзи на местопрестъплението -едната калибър 6,35 мм. и останалите 5 гилзи MRP 25 Ауто) . При извършената аутопсия на трупа на П. е установено, че причината за смъртта е от огнестрелното нараняване на главата, изразяващо се в дупчесто счупване на черепа, разкъсване и кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, нараняване и контузия на мозъка причинено от две слепи - без изход, огнестрелни наранявания по лявата страна на главата, от които едно сляпо на лявата предна част на главата, с входна рана през лявото ухо и наличие на проектил в левия слепоочнотилен дял на мозъка. Второто сляпо огнестрелно нараняване е на лявата предна част на главата с входна рана по средата на лявата буза и с наличие на проектил в меките тъкани около левия сисовиден израстък на черепа. Установени са и пет наранявания на левия горен крайник - дланта, китката, предмишницата, мишницата и рамото. Според вещите лица смъртта на жертвата е настъпила бързо, но не мигновено, поради наличието на вдишаната кръв в белите дробове и от малокръвието на трупа и вътрешните органи. За да приеме тази фактическа обстановка, ВКС обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателствени средства и доказателства, както следва : показанията на свидетелите В. П., Д. В., Б. А., Гр. К., Б. И., А. Миланов, В. П., В. Д., Г. Н., В. С., Ст. В., Р. В., О. А., С. А., И. Б., Ив. И., както и тези дадени на досъдебното производство /на л. 96 т. 1/, св. В. Г., П. С., Ст. С., М., Ив. М. П. П., Д. Д., В. Д., отчасти обясненията на подс. Д. ; писмените доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествието от 9.07.2002 г. - л. 7- 8, т. 1, протокол за изземване на ацетонови обтривки - л. 18 , т. 1 , протокол за доброволно предаване на проектил от трупа на П. -л. 17, т. 1 , протокол за разпознаване - л. 102, л. 03, т. 1, протокол за претърсване и изземване - л. 109 - 110, т. 1, протокол за изземване на образци за сравнително изследване - л. 146, т. 1 ; заключенията на съдебните експертизи : комплекса съдебно-медицинска експертиза №66/2003 год.; картографска експертиза; съдебно-психолого-психиатрична експертиза; физико-химична експертиза –протокол №335/18.07.02г.; физико-химична експертиза–протокол №342 /18.07.02 г.; балистична експертиза - протокол №193/24.07.02 г.; трасологическа експертиза –протокол №208/29.07.02г.; комплексна експертиза за изследване на следи от почва - прокол №71/343/02 г.; писмените доказателствени средства и доказателства : протокол № 53 /л. 156, т. 1, разпечатка от М-тел за телефонни разговори на 9.07.2002 г. - л. 20 - 21 т. 2 , протокол за доброволно предаване - л. 22, т. 2 , разписка - т. 2 , л. 23/, протокол за добровлоно предаване - л. 48. т. 2 , приемателно- предавателен протокол - т. 2, л.48. характеристика - т. 2 л. 50, свидетелство за съдимост ,т. 2 . л. 51, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, разпечатка от М-тел за проведени разговори на 9.07.2002 г. от мобилния телефон на П., справка изх. № 1139/17.03.2005 г. от МБАЛСМ "Пирогов" – ЕАД справка от същата болница изх № 1731/7.04.2005 г., справка от М- тел изх № 7153/13.06.2006 г., справка от СДВР - 9 РПУ изх № 18024/14.06.2006 г. СО- район Банкя , писмо от М-тел изх. № 9691/2.08.2006 г., карта - писмо от ЦСМП изх № 615/22.02.2007 г., и копие на формуляр, писмо от СДВР - № 11818/22.05.2007 г., писмо СДВР-Полиция № 9863/26.03.2007 г., СДВР № 7346/8.05.2007 г. писмо М- тел № 4906/2007 г. писмо от фирма “Холсим - Кариера Нови силози” № РД-П- 155/2007 г. и разпечатки за регистрирани превози за периода юни - юли 2002 г. , копие от бележник на свид. М.. Освен приетите констатации от СГС, ВКС прибави във фактическите констатации по делото и данните от показанията , установени от свидетелите В. и А., че двамата поотделно, преди обяд на инкриминираната дата, а свид.А. и около обяд, са видяли подсъдимия в района на кариерата, а свид.А. е видял и лекия автомобил “Ауди”, с който Д. е пристигнал по пътя от района на резиденция “Врана” и се е запътил към кариерата “Нови силози”, а след това е видял Д. да идва от района на кариерата и да потегля със същия автомобил по пътя от който е дошъл с този автомобил. ВКС изключи от фактическите констатации на СГС приетите за установени обстоятелства, че непосредствено след прострелването на пострадалия П., подс. Д. е успял да се скрие в кабината на камиона на простреляния П., тъй като камионът, управляван от свид. Б. И. се приближил до мястото на деянието и по този начин Д. е избегнал да бъде разкрит , но след като камионът на И. е продължил, без да спира Д. е напуснал укритието си в камиона .ВКС намира, че липсват доказателства в подкрепя на тези факти. Няма категорични данни, че Д. се е скрил в кабината на камиона на простреляния П.. В основата на тази констатация на ВКС стои изключването от доказателствената съвкупност по делото на одорологическата експертиза от настоящия съдебен състав като негоден способ за събиране на доказателства. Ето защо, идентифицираните от тази експертиза мирисови следи, иззети от седалката до тази на шофьора в кабината на камиона, както и иззети от следата от стъпка до трупа на П., изследвани със сравнителен образец от мирис, иззет от подсъдимия, не са годно доказателство. Липсват други убедителни доказателства , които да обосноват твърдението на обвинението за укриването на подсъдимия в кабината на камиона, непосредствено след деянието . Съставът на ВКС съобрази както събраните на първоинстанционното съдебно следствие по нохд№2485/03 год. на СГС доказателствени източници, така и събраните доказателства и доказателствени средства при проведеното частично съдебно следствие по внохд№ 467/2010 г. на САС, на което са преразпитани свидетелите Б., Н., А., А. и А., В. и А.. ВКС обсъди наред с всички останали доказателствени източници и приобщените ,чрез прочитането им показания на свидетелите В. и А., дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд ( спр. , по реда на чл. 281, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК) и на досъдебното производство, приобщени по реда по чл. 281 , ал. 4 , респ. ал. 5 ,вр. с ал. 1,т. 1 и т. 1 НПК). ВКС съобрази и показанията на свидетелите - поемни лица Б. и М. – участвали при извършването на огледа на местопроизшествие и при изземването на следи от местопроизшествието. ВКС подложи на проверка и оценка наред с останалите доказателства и заключенията по изготвените експертизи и поясненията, дадени от вещите лица М. ,К. А. и Т. К. в хода на въззивното съдебно следствие по ВНОХД № 467/2010 г. на САС, както и заключението на тройната допълнителна ФХЕ и обясненията на вещите лица М., В. и Н., депозирани по нд№1871/11 г. на ВКС,ІІІ н.о. Настоящата инстанция споделя правилността на анализа, извършен от СГС на обясненията на подсъдимия Д. и отново ги подложи на внимателния прочит, предвид двойната им природа (на доказателствено средство и на средство за защита) чрез съпоставката им с всички останали източници на доказателствени факти. СГС мотивирано е приел и ВКС се съгласи с тези изводи, че в частта, касаеща фактите и обстоятелствата за връзката на съпругата си с пострадалия П., за посещението в Горубляне на икриминирата дата, за фактите и събитията случили се преди и след деянието, обясненията на Д. са логичнии непротиворечиви с останалите доказателства и следва да бъдат кредитирани за тези обстоятелства. В останалите им части съдът аргументирано е приложил чл. 305, ал. 3 НПК, като не е дал кредит на обясненията на Д., прецененявайки ги като опит за изграждане на алиби за времето и мястото на пребиваването му при извършване на убийството, както и относно фактите за : дрехите , с които е бил облечен , за обувките, с които е бил обут в този ден, за маршрута, по който се е движил, за часът в който се е върнал от кв.Горубляне във фирмата на “Сточна гара”, за срещата в кв.Банкя в деня на деянието със свид. П. и с лице на име “В.”, при която среща последният му бил дал да държи негово оръжие – пистолет, относно механизма на оставените следи от почва от района на кариерата върху обувките му. СГС обосновано е приел, че тази част от обясненията на Д. са противоречиви и некореспондиращи с останалите доказателствени източници по делото. ВКС , за разлика от първостепенният съд, даде вяра на показанията на свид.М. относно установеното от него, че с притежавания от него товарен камион “Шкода” е извозвал инертни материали от кариера “Нови силози” през месец юни и на 09.07.2002 г. и за оставени от подсъдимия катализатори в двора на къщата му в кв.Бусманци на икриминираната дата, както и за заваряване на капака на товарния автомобил от подс. Д. дни преди рождения ден на съпругата му, който е на 07. юли. СГС обосновал с подробен доказателствен анализ фактическите си констатацици, че подсъдимият се е намирал на мястото на убийството , а не в района на офиса на фирмата на “С. гара” . ВКС подкрепя изцяло фактическите констатации на СГС в мотивите на присъдата, че подсъдимият се е намирал на мястото на убийството , а не в района на офиса на фирмата на “С. гара” . С приобщаването на показанията на свидетелите В. и А. от досъдебната фаза, извършено на съдебното следствие по внохд№ 467/2010 г. на САС, тези констатации намират още по-голяма убедителност и правят невъзможен друг фактически извод, освен този, че лицето което тези двама свидетели са видяли в района на кариерата е бил подс.Д.. Двамата свидетели пресъздават пряко възприети от тях фактически данни относно индивидуални особености на Д., което правят присъствието на Д. в района на кариерата “Нови силози” във времето преди обяд на 09.07.2002 год. са доказано. ВКС съобрази правната природа на прочетените и приобщени показания на тези свидетели, дадени на 12.07.02г., т.е. - три дни след събитията за които са свидетелствали в досъдебната фаза на процеса. В тази връзка са съобразени обстоятелствата , че те са разпитани от разследващ орган в отсъствието на обвиняемия и защитник на същия ( спр., Д. е привлечен в качеството на обвиняем по-късно, на 23.09.02 год.), когато такава фигура в процеса все още не е имало. Ето защо, ВКС подложи показанията им от досъдебната фаза на внимателен анализ като ги съпостави и провери за достоверност както със самите тях, дадени в различните стадии на процеса, така и с всички останали доказателствени източници по делото, както изисква правилото на чл. 281, ал. 8 ,вр. с ал. 4 НПК( ред.ДВ, бр.32/2010 год.) , гарантиращо на подсъдимия справедлив процес. Съгласно ал. 8 на цитираната норма, осъдителната присъда не може да се основава само на показанията, прочетени по реда на ал. 4 на същата норма. ВКС обсъди и оцени показанията на тези свидетели, депозирани и в съдебната фаза на процеса на съдебното следствие по нохд№ 2485/03 год. на СГС и по внохд№467/10 год. на САС, когато подсъдимият и защитата му лично са противопоставили въпросите си към тези свидетели спрямо въпросите на обвинението и по този начин на подсъдимия са осигурени равни средства за упражняване на защитната функция с тази на обвинението. Отчитайки тези особености, ВКС намира, въпреки някои различия в показанията им в отделните съдебни следствия на описанието на вида и цвета на дрехите и отчасти на вида и състоянието на косата и начина по който видяното лице е носело косата си( например , дали е било с оредяваща на челото коса или с бретон, спр. показанията на свид.В. пред СГС и САС) тези различия не засягат съществени елементи от идентификацията на лицето, извършена от В. и А. като се анализират всичките им показания в съдебната фаза. Затова, не налагат по никакъв начин извод на съда, че са ненадеждни, противоречиви и неубедителни, както ги е възприел САС в отменената присъда, въпреки липсата на спомен и изолираното объркване в част от показанията им, поради изминалото време. Показанията им, дадени в досъдебната фаза относно фактите, които са възприели и запомнили и пресъздали три дни след като са ги възприели, съпоставени с останалите им показания, според ВКС, имат съществено значение в оценката им за достоверност. Те са последователни и логични и не страдат от такива противоречия, които да разколебаят тяхната достоверност. Те си кореспондират по съдържание и с останалите писмени, веществени и гласни доказателствени средства (спр. чл.281, ал. 8 вр. с чл. 4 НПК). Изолираността им е само по отношение на обясненията на подсъдимия, който отрича да е бил на мястото, където свидетелите твърдят, че са го видяли. Установеното от тях от показанията им от досъдебната и от съдебната фаза се вписва във веригата от доказатествени факти, които установяват присъствието на подсъдимия Д. по време на деянието в района на местоизвършването му. Това е така защото : По основните факти предмет на доказване те не страдат от вътрешни противоречия, както и от такива с останалите доказателствени източници. В приобщените на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, дадени на съдебното следствие на 20.09.2004 год. по нохд№2485/03 год. на СГС и в показанията, дадени в с.з. на 06.10.2010 г. по по внохд 467/2010г. СГС, както и в приобщените, в с.з. на 06.10.2010 г. по внохд 467/2010г. показания, дадени в досъдебната фаза на л.82 , т.1 от сл. дело №257/02 год. на ССл.Сл.( чрез прочитането им от състава на САС, по реда на чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.1 и т.2 НПК) свид.В. е описал по един и същи начин най-характерните външни признаци на видяното от него лице в района на кариерата “Нови силози” . Описано е като мъж на около 35-40 години,с ръст около 170-175 см.,със слабо телосложение, с коса оредяла на челото, дълга до раменете, леко чуплива, с начина на носенето й, вързана “на опашчица” отзад на тила. Тези данни обективно съответстват на данните за личността на Д. . Те са послужили за разпознаването му от свид.В., видно от протокола за разпознаване на лица, приобщен по делото, от т.1,л.102 от досъдебното производство, където свидетелят В. е заявил, че е разпознал подсъдимия Д., защото прилича на лицето, видяно от него – запомнил го по косата: „ прилича по редкостта и дължината на опашчицата отзад”. израза на свидетеля, че “не е сигурен дали това лице е подсъдимият” е съждение, а не е възпроизвеждане на факти. Оценката произхожда от негови етични преживявания за поемане на отговорност за уличаване на евентуален деец , а не като колебания в пресъздаването на собствените му възприятия по фактите относно външвия вид, ръста, структурата на косата на видяното от него лице. Заявеното от свидетеля В. описание на индивидуалните особености от външния вид на Д. е потвърдено и от показанията на свид. А.. При проверката и оценката им и с показанията на свид.А. има безпротиворечивост в еднаквостта на описание на външността на поотделно и независимо видяното от всеки от тях лице в района на деянието. Свидетелят А. не е наблюдавал лицето отблизо и не е могъл да детайлизира типичните особености като прическата например, но е видял други общи съвпадащи признаци с тези на подсъдимия като ( спр. приобщените му показания от досъд.произв.л.83, т.1 по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК, прочетени в с.з. на 15.12.2010 г. по внохд №467/10г. на САС ) в които свидетелят А. е установил следното: “беше около 35-40 годишен, ръст среден , леко прегърбен, слаб- не пълен, косата му беше сресана назад, като рошава , или чуплива, ... челото му малко голо” , както и: „ ... човекът от тази кола тръгна към кариерата ..." „ човекът тръгна към камионите, а колата си остана на място ...", „човекът тръгна по посока на мястото на убийството". Този свидетел е посочил в и на досъдебното производство и в останалите си разпити като свидетел в съдебната фаза пред СГС и САС, че е видял лицето да излиза от лек автомобил „Ауди". Съгласно приобщените му показания , Свид А. установява, че лицето е излязло от паркиран лек автомобил “Ауди”, какъвто е управлявал подсъдимият на процесната дата и е описал външността му, каквато е видяна по отношение на същото лице, от свид.В. в приобщените му показанията от досъдебното производство (спр. л.82, т.1 от досъд.пр.) Тази външност по отношение прическата на Д. е потвърдена и от свид.А.Д., съпруга на подсъдимия, както и от колегите на подсъдимия, че по това време е имал оредяваща коса около челото и е носел косата си завързана на опашка отзад. Показанията на свид.А. , че когато си е тръгвал от мястото “към 11,30 – 12 .00 часа”, колата „Ауди” е била още на мястото, не противоречат на данните в показанията на свидетелките А. и А.. Обратното, те установяват, че са го видяли по обяд в офиса на фирмата – факти ,съвпадащи с данните от В. и А., че са го видяли преди обяд. В тази връзка, А. който по това време пасял стадо овце, е заявил в показанията си пред СГС и САС че „не е носил часовник”, а „се е ориентирал по слънцето”, но е категоричен че лицето си е тръгнало около обяд с лекия автомобил “Ауди”. Следователно, понятието за време в показанията му не е в точния астрономически смисъл, за разлика от който смисъл са показанията на свидетелките А. и А., определили точния час, в който са видели подсъдимия, защото са го свързали със събития от служебен характер в същия ден. Непосочването от свидетеля на точния цвят на лекия автомобил „Ауди” - тъмен сив металик а приблизителния - „тъмносин”, е по-скоро оценка, отколкото пресъздаване на възприятие за цвят. Същия характер имат и показанията му и тези на свид.В. в частта им относно колебливото и противоречиво описание на дрехите на видяното от тях лице като вид и цвят. Тези възприятие на свидетелите не разколебават изводите на ВКС при оценката на достоверността им. Вниманието им е било насочено към съществени и непроменливи елементи от външния вид на лицето, а не на детайли , които търпят промени, каквото е облеклото. ВКС кредитира показанията на тези двама свидетели , дадени във всички фази на процеса, тъй като са възпроизвели възприятията си по отношение на типични белези от външния вид на подсъдимия Д. , които са характерни само за него към дата на инкриминираното деяние - оплешивяването в областта на челото и дългата, леко чуплива коса хваната на опашцица отзад на тила. Показанията им са последователни , логични и изхождат от напълно незаинтересовани лица спрямо изхода на делото. Особен акцент на достоверност са показанията им дадени в досъдебната фаза , защото са най-близко до фактите , които възпроизвеждат. Показанията им намират подкрепа и в установеното от свидетелите О. А., С. А., Р. В., И. Б., които категорично сочат , че подсъдимият не е бил във фирмата във времето на деянието между 10.00 и 11. 30 часа. Следователно, констатираните от В. и А. факти имат доказателствена подкрепа и присъдата не се основава само на тяхните показания . Свидетелката А. сочи точен час на срещата си с подсъдимия пред офиса на фирма “В.” в “С. гара”- 12.30, като дава подробно обяснение на спомена за часа, свързвайки го с изпълнение на определена задача, свързана с пътуване , за което е разчитала на превоз от подсъдимия. Описва разговора , който двамата са провели и го свързва с връщането й обратно, което е било осъществено със служебен автомобил, управляван от Д.. Показанията на А. кореспондират и със заявеното от свид.В., неин колега. В подкрепа показанията на св.А. са и показанията на свид.А., която твърди , че е видяла подсъдимия да идва в офиса чак след 11,15 часа, като преди това не е бил в офиса, и на свид. Б., управител на фирмата, който също потвърждава, макар и косвено, отсъствието на подсъдимия в офиса около 10.00 часа на същата дата като сочи, че е провел с него телефонен разговор, в който Д. му е съобщил, че се намира на пазара в “Горубляне”, което кореспондира с данните от справката на “Мобил-тел” за обслужващите телефона на подсъдимия клетки. Данните от тях са приети за установени от СГС, а те сочат , че във времето между 10.00 и 11.30 той се е намирал в район, отдалечен от “С. гара”, т.е. не се е намирал в офиса на фирмата „ЕТ В.". Софийският градски съд аргументирано е преценил недостоверността и неистинността на показанията на свидетелите Й. и Б. относно твърдяна от всеки от тях среща осъществена с подсъдимия в офиса на фирмата в около 10.30 -11.00 часа на 09.07.2002 г. Показанията в тази насока , дадени от свид.Н. , който обяснява спомена си за точния час на среща с подсъдимия по същото време, с предстоящо след това придружавано от него посещение на негов познат в Института „Пирогов”, пострадал при ПТП на инкриминираната дата са опровергани от проверката им с писмените доказателства. От справки № 1139/2005г. и 1731/2005г. от Института „Пирогов” се установява, че във времето около 10.00 - 10.30 ч., както твърди Н., че е придружил свой познат, пострадал от ПТП, не е документиран преглед на пациент, претърпял ПТП да е посетил кабинетите по травматология, неврохирургия, хирургия, токсикология и вътрешни болести на Института „Пирогов” . ВКС намира за неоснователни доводите на защитата за процесуална недопустимост, респективно - за недостоверност на изготвените по делото съдебни експертизи , а именно : картографска експертиза; физико-химична експертиза –протокол №335/18.07.02г.; физико-химична експертиза–протокол №342 /18.07.02 г.; трасологическа експертиза –протокол №208/29.07.02 г.; комплексна експертиза за изследване на следи от почва - прокол №71/343/02 г., които, според защитата , не установяват данни за авторството на подсъдимия. Във връзка с изясняване на основния факт - местонахождението на подсъдимия в момента на извършване на деянието, първоинстанционният съд мотивирано е кредитирал заключението на изготвената картографска експертиза, както и писмените доказателства: разпечатки от М-тел за проведени телефонни разговори от мобилния телефона на Д. на 9.07.2002 г. (спр. л. 20 - 21 т. 2 ) и разпечатка от М-тел за проведени разговори на 9.07.2002 г. от мобилния телефон на П., които доказателствени източници съставът на ВКС възприе като обективни и достоверни. Съобразно наличните изходни данни за позиционирането на обслужващите разговорите на подсъдимия клетки към датата на изготвянето й експертизата е дала обосновано описание на местоположението на обслужващите разговорите на подсъдимия по време на деянието клетки. Съдът е отделил съществено място на възраженията на защитата, че не може по наличните данни за маршрута на подсъдимия и позицията на клетките на М-тел, която през годините се е променяла, да се направи извод за точното местоположение на подсъдимия по време на провежданите от него разговори. Ето защо, ВКС споделя напълно кредитираната част от заключението на същата експертиза относно категоричните й изводи за района , в който са проведени телефонните разговори от подсъдимия и за часа в който са проведени, независимо че е възможно районът да се обслужва от повече от една клетка на оператора, в зависимост от натовареността на района . Тогава, конкретният разговор се прехвърля към по -малко натоварената клетка . Тези данни са съобразени от СГС като са изложени аргументирани мотиви, че заключението на експертизата е кредитирано, защото има значение относно установяването на факта, че обслужващите клетки на проведените разговори на Д. за периода на прострелване на пострадалия са били позиционирани в района на кварталите “Дружба 2 и 3” и станция “Лифт”, а не са били тези, които са изключително отдалечени от тях – и са обслужвали района на “С. гара”, където подсъдимият твърди, че се е намирал по време на деянието. В тази връзка ВКС намира, че правилно съдебно-картографската експертиза(СКЕ) се е ползвала с кредит от СГС , още повече и поради факта, че тя не определя точен , а примерен маршрут на движението на подсъдимия, съобразен и с неговите обяснения, но с достатъчна категоричност посочва района, в който се е намирал подсъдимият, когато е провел телефонните разговори, обслужвани от клетки, покриващи района на кариерата, който съвпада с района на местопрестъплението. Изводите в заключението на СКЕ, са обсъдени внимателно, ведно с данните от писмените доказателства – разпечатките от М-тел, от които е установено, че разговорът на Д. в 10:07:39 часа е проведен от клетка LIFT (Gara Iskar), т.е. – приближавал се е към мястото, където се е намирал пострадалият, защото следващият разговор, който е 39 минути по-късно, е в 10:46:08 часа и е обслужен от клетка Drujba 3, и е в района на кариерата “Нови силози”, където е отразено присъствието му от свидетелите А. и В., респ., където е бил и пострадалият. Преди този момент пострадалият все още е бил жив, тъй като е провел разговор в 10:16:56 часа - до 10:23:50 часа, след което в 10.44 часа не е вдигал телефона и е включван секретар, е намерен мъртъв от колегите му към 10,57 ч. Регистрираните разговори на подсъдимия, съответно в 10:48:58 часа от клетка INTERQUARTZ (Gorublyane), а след още около 3 минути - в 10:51:19 часа - пак от клетка Drujba 3, са обосновано интерпретирани в мотивите с придвижване на подсъдимия поради напускане района на произшествието, но все още в периметъра му. При оценката на тези доказателствени източници от СГС, както и от направения анализ на същите от ВКС, пребиваването на подсъдимия на мястото на кариерата несъмнено се свърза в авторството на деянието . По делото не е спорно, че подсъдимият е ползвал телефона на процесната дата лично и че не е разполагал с друг телефон, обслужван от различен оператор. Основен въпрос в тази връзка е относно стационарните клетки на мобилният оператор, обслужващи отделните разговори и съответстващото покритие на провежданите разговори, което същите обезпечават. Заключението на картографската експертиза е изследвало на база на проведени разговори по време и на база обслужващата ги стационарна клетка в зависимост от географското разположение на клетките в инфраструктурата в района около кариера „Нови силози". Събраните доказателства определят местонахождението на подсъдимия в района на съответната клетка и установяват с достатъчна категоричност местопребиваването на лицето, с оглед района на обхват на съответната клетка. В тази връзка единствено възможният извод, който правилно е приел първият съд е, че към времевия интервал от 10.44 до 10.57, в който е извършено прострелването на П. подсъдимият се е намирал в района , обслужван от клетките позиционирани в кварталите Дружба 2 и 3 и станция „Лифт” , в установения от същите периметър на покритие и не е възможно да се е намирал в района около “С. гара” , където е офисът на фирмата, в която е работел и където същият сочи в обясненията си , че е бил по време на извършване на инкриминираното деяние. ВКС изцяло споделя аргументите на първостепенния съд, с които са оборени като недостоверни обясненията на подсъдимия, който обяснява присъствието си в района, обслужван от посочените клетки с оставяне на катализатори в двора на къщата на свидетеля М. в с. “Бусманци”, в която връзка е преминал през ж.к. Дужба, където е престоял известно време. Независимо от верността на горното , което СГС не е кредитирал поради факта, че процесните катализатори са скъпи вещи и е неправдоподобно те са бъдат оставени в двора на къщата без знанието на свид.М.. Още повече, че свид.М. е свидетелствал, че е научил за този факт два дни по-късно, ВКС намира за изцяло опровергани от доказателствените източници обясненията на Д., който едновременно твърди , че за времето на деянието е бил в офиса на фирмата в “Сточна гара”, както и твърди, че е бил района на Бусманци и Горубляне, където бил оставил катализатори и разглеждал коли на автоборсата. Тези обясненията не намират фактическа подкрепа в заключението на картографската експертиза и от разпечатките на разговорите на подсъдимия и пострадалия от М-тел , както и от данните, установени от свидетелите О. А., С. А., Р. В., И. Б., Д. В. и Б. А.. Съвкупно обоснован е приетият от СГС извод за присъствието на подсъдимия на мястото на престъплението по време на прострелването на пострадалия ,поради което основателно и законосъобразно е изключена достоверността на обясненията на подсъдимия Д. и на свидетелите Й., Б. и Н. за пребиваването му в около 10.30 -11.00 часа на 09.07.2002 г.. в офиса на фирма “ ЕТ В.” Фактът на пребиваване на подсъдимия Д. в района на извършване на деянието - карирера „Нови силози" , се установява от наличието на следи от почва върху подметките на обувките му, идентични със състава на почвата, иззета на един метър от трупа. Този факт не може да бъде обяснен по друг начин освен с лично присъствие на подсъдимия на процесното място. В тази насока са съобразени и показанията на свидетелката Д., съпруга на подсъдимия, която сочи, че към процесния период Д. е използвал два чифта обувки - процесиите обувки , тип сандали и втори чифт - маратонки, като в деня на убийството е бил обут с доброволно предадените от нея обувки , обект на изследване. Обясненията на подсъдимия в които отрича да е посещавал лично района на кариерата, с посочената от него причина за произхода на следите от почва върху подметките му - чрез стъпване върху гумата на товарен автомобил, който е превозвал материали в района на същата кариера, правилно е отхвърлена от първата инстанция като неубедителна и не се възприе и от състава на ВКС. ВКС кредитира изцяло заключението на комплексната експертиза на следи от почва – прокол №71/343/02 г. за изследване на следи от почва върху подметките на обувките на Д., от което се установява, че в състава на иззетите следи от обувките на подсъдимия има наличие на сходство на 15 елемента от състава на почвата, иззета от стъпка до трупа на пострадалия при общо 17 елемента, от които се състои съставът й. Възраженията на защитата за механизма на попадане почва с подобен състав върху обувките на подсъдимия са оборени от първоинстанционния съд въз основа на анализа на заключението и обясненията на вещите лица от тази експертиза, анализа на обясненията на подсъдимия и на показанията на свид.М., писмените доказателства от фирма „Холсим кариерни материали" за датите на извозване на материали от свидетеля М. , както и от данните в личните му дневници за извършени доставки. СГС основателно е отхвърлил като недостоверни обясненията на подс.Д. за начина на попадане тези следи от почва от кариерата „Нови силози” поради съприкосновението на същите обувки при стъпване с тях върху гумите и в легена на товарен камион „Шкода” на свид.М., по който е извършвал заваръчни работи, с който преди това е бил извозван материал от кариерата „Нови силози". ВКС намира, че дори в тази им част обясненията на Д. действително да кореспондират с показанията на свидетеля М., бивш съпруг на сестрата на свидетелката А.Д.- съпруга на подсъдимия, който твърди, че през въпросния период е извозвал баластра с товарен камион “Шкода”от същата кариера и подсъдимият е извършил заварка на капака на камиона , тези данни, съпоставени с писмените доказателства от фирма „Холсим кариерни материали" за датите на извозване на материали от свидетеля М. , както и личните му дневници сочат, че извозване на баластра от М. е извършено на датите 05.06., 10.06. и 28.06. 2002 год., което време , дори от последното извозване е отдалечено с две седмици от датата на деянието. За месец юли на същата година, отчетът за извозвани материали от кариерата не сочи на превоз на товар до датата на деянието 09.07.2002 г. СГС е анализирал , че свид. М. е продължил да работи с товарния автомобил “Шкода”, като е извършвал и други превози на инертни материали и от други места след датата 28.06.02 г.. В показанията на свидетеля М. дадени на 29.03.2007 г. по нохд№2485/03 г. на СГС твърди, че Д. е заварявал “няколко дни преди инцидента“ като е уточнил, че е станало преди рождения ден на свид.А.Д., който е на 07.07м. При тези данни, дори да се приеме, че дни преди деянието подсъдимият е стъпвал в камиона на свид.М., съгласно обясненията на вещите лица М. и Л. в съдебното заседание на 04.02.2005 г.и на 12.02.2007г. по нохд№2485/03 г. на СГС, не би се запазил състава от почва върху обувките на подсъдимия в такава голяма степен на сходство с този на състава на почвата в кариерата, каквато степен на сходство е установена от експертизата. Според вещите лица съвпадението на 15 елемента и различието само на два, е “учудващо голямо”. ВКС възприема изцяло изводите на експертите и порази извода им, че носенето на обувките дни след това, в динамична среда, неминуемо би снижило броя на елементите от установения специфичен състав на почвата от кариерата и не би показал установените от експертизата резултати за сходство.Този фактически извод е подкрепен и от заключението на трасологичната експертиза –протокол №208/29.07.02 г. относно сходството на иззетата от местопроизшествието следа от стъпка до трупа на П., отговаряща на обувка №42, каквито по размер са обувките на подсъдимия , независимо от отсъствието на други частни признаци по тази следа. ВКС прие за установено, че безспорно установеното присъствие на подсъдимия на мястото на деянието и по време на деянието се изразява и в прякото му в участие в извършване на изпълнителното деяние – прострелването на пострадалия П.. То се доказва от изводите на единичната и тройна СФХЕ, приета от ВКС на съдебно следствие , проведено на 23.02.2012 г. по нд№1871/11 г., за наличието на микрокапсулна частица от изстрел , намерена при изследване на ацетоновите обтривки ,снети от ръцете на Д. няколко часа след прострелването на П.. Приобщената по реда на чл.282 и чл.283 НПК и изслушана в съдебно заседание СФХЕ, изготвена от в.л. Меченов с наименование - протокол №342 от 18.07.02 год. дава заключение, че по ацетоновите обтривки от ръцете на подсъдимия Д. се регистрира капсулна микрочастица от изстрел със състав: антимон , барий, олово- съответстващ на капсулния състав на намерените на местопроизшествието пет броя гилзи "MRP 25Auto". От съдържанието му и от многократните обяснения на вещото лице Меченов, разпитвано на проведените съдебни следствия пред СГС и пред различни състави на САС, както и пред ВКС, е изяснен начина, по който са били иззети и са се съхранявали ацетоновите обтривки и пробите от тях. Меченов обстоятелствено е обяснил за същността на използвания от него метод на анализ на предоставените обтривки, чрез приложеният нов “ДОКСИ” метод е за търсене и доказване на следи от капсулни частици, а не на следи от бездимен барут , т.е. от нитроцелулоза, каквито са изследвани от другата единична експертиза, приета по делото - протокол № 335 от 18.07.02 год. , изготвена от в.л.В. (спр. на л.117 от досъд.произв.). Този метод на изследване на следи от изстрел е независим от химичните изследвания за следи от бездимен барут, предмет на експертизата на вещото лице В. . Научните изводи на в.л. М. са подкрепени от заключението на тройната СФХЕ, според която методът за изследване на капсулни частици от изстрел е по-чувствителен и по-обхватен от метода за изследване на следи от бездимен барут, използван в експертизата на в.л. В.. Изводите на тройната СФХЕ-за на вещите лица В. М. и Н. потвърждават обосноваността на изводите на в.л.М., че втората експертиза - на в.л. М. касае друга насока в съдържанието и средствата на изследването – за следи от метални частици в резултат на изстрел с огнестрелно оръжие, а не за следи от газовете, образувани при произвеждането на изстрел. Обстоятелството, че методът не е регистриран в Централното бюро за патенти и реализация, но е регистриран в НИКК -МВР не е основание за недаване вяра на научната надеждност на метода. ВКС не споделя доводите на защитата, че не е ясно как се е работило и какво представлява това изследване, както и дали се прилага. Приложимостта на “ДОКСИ” метода в практиката е потвърдена и от заключението на тройната експертиза, което ВКС кредитира като компетентно и безпристрастно, защото единодушно вещите лица потвърдиха и пред съдебния състав на ВКС, че методът, използван от в.л. М. е признат от Европейската мрежа на криминалистичните институти, защото целта е да се детектират частици от изстрел с много малки размери ( спр. обясненията на вещите лица Цв.Н. и Меченов в с.з. на 23.02.12 год.). Според в.л. Н. в съдебната практика по наказателни дела са изготвяни многократно такива експертизи по “ДОКСИ” метода от същия експерт, приемани от съдилищата в страната т. к. методът е резултатен и широко разпространен в практиката на НИКК. В заключението на експерта точно е описано естеството на капсулните частици, техния химичен състав и уникална морфология. ВКС кредитира научната обоснованост на тройната експертиза, която даде аргументи, че изследването е много по- чувствително от това за откриване на бездимен барут, защото се детектират метални частици, отложени по ръката на стрелящия с изключително малки размери и се позволява да се определи конкретния вид и химически състав на използваните муниции при стрелба. По метода се откриват частици с големина с размер под един микрометър, т.е. с маса под 10 на минус 11 –та степен от грама, докато при метода за откриване на следи от бездимен барут, който е със значително по-малка чувствителност, се откриват следи до около 2 микрограма (10 на минус 6-та степен от грама). ВКС обърна особено внимание на обясненото от вещите лица по тройната експертиза, че поради специфичната си морфологична форма на микрокапсулната частица тя е следа от така наречените”тънки филми”, поради което по-лесно може да премине и се задържи по кожата, като се има предвид нейната маса, отколкото една сферична частица и да се задържи по-дълго време. С това качество на микрокапсулната частица вещите лица по тройната експертиза обясняват наличието и намирането й няколко часа след деянието, въпреки изкъпването и измиването на ръцете на Д., както е обяснил подсъдимият. Кредитирайки тези изводи на експертите ВКС отговаря и на доводите на защитата , които намира за неоснователни относно твърдението, че е невъзможно запазването на процесната частица по ръцете на подсъдимия, поради измиването им и поради изминалото време до взимането на обтривките от ръцете на Д., което е над стандартните три часа от деянието , в което поначало биха могли да се запазят. Вторият важен извод на експертите , който ВКС кредитира, е че тази частица е отделена в резултат на изстрел с огнестрелно оръжие, тъй като подобен вид частица може да се отдели и да полепне по ръцете само в резултат на произведен изстрел. Тези два извода на експертите изцяло опровергават доводите на защитата, основани и на неподкрепените от показанията на свид.П. П. обяснения на подсъдимия Д. че на инкриминираната дата, следобяд е срещнал в кв.Банкя свидетеля П. и лицето “Вольо”( починал ), което му дало да държи пистолет , с който било стреляно . Свидетелят П. не е потвърдил тези твърдения на подсъдимия. В съдебно заседание на 02.11.2006 год. по нохд№2485/03 на СГС е заявил, че в негово присъствие не си спомня лицето В. да е давало оръжие на Д., както и не си спомня въобще дали на инкриминираната дата се е срещал с подсъдимия. ВКС кредитира показанията му като достоверни, поради тяхната незаинтересованост от изхода на делото, както е сторил и СГС, че не е имало случай , в който пред него лицето “В.”( В. Р. Т. ,ЕГН:6410206442, починало - спр. на л.411 от първоинст. произв.) да е давало пистолета си на друго лице. Конкретизирал е в тази връзка и липсата на спомен за случай, в който при среща на улицата в кв.Банкя, лицето “В.” да е давало на подсъдимия Д. да пипа пистолет, притежаван от покойния “В.”, с който да е било стреляно преди това, т.е. не установява фактите, за които твърди подсъдимият . Установената химическа идентичност на състава на капсулната микроследа , открита в обтривките от подсъдимия Д., в която отсъства елемента калий, който е типичен за всички муниции, произведени по източен – руски стандарт, със състава на иззетите от местопрестъплението общо 6 броя гилзи, при които пет от тях са американски муниции “MRP 25 auto” и съдържат същия капсулен състав от антимон, барий, олово - спектър, който съответствува на капсулния състав на откритата микрочастица в пробата от обтривките от ръцете на подс. Д., както и изводите от заключението на съдебно-балистичната експертиза ( прил. т.1, л.131-132 от досъд. произв.), че намерените на местопроизшествието 6 гилзи са части от патрони, калибър 6,35 мм и са изстреляни с едно и също оръжие, обективират пряката и непосредствена връзка на употребата на тези муниции от подсъдимия Д. с оръжието, с което те са изстреляни по тялото на П.. Този доказателствен извод е верен и защото, според кредитираната от ВКС балистична експертиза е установено, че трите куршума, извадени от трупа на П. , намерен на местопроизшествието на 09.07.02 год. са части от патрони с калибър 6,35 мм, от какъвто калибър патрони са изследваните от СФХЕ на в.л.М. гилзи. Ето защо е неподкрепено с доказателствена основа твърдението на защитата за недостоверност и необоснованост на експертизата открила капсулната частица и връзката й с намерените до трупа гилзи със същия химически състав. ВКС обсъди подробно възраженията на защитата за недопустимост и негодност на доказателствените средства: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за изземване на образци за изследване- ацетонови обтривки от ръдете на Д., физико-химична експертиза , изготвена от в.л. М., които са важни способи за доказване на приетите от съда за установени доказателствени факти относно деянието и авторството му от подсъдимия . Възраженията не се споделят, тъй като нямат опора в данните по делото и в закона. В отговор на тези възражения ВКС намери следното: От съдържанието на постановление от 10.07. 2002 год. по сл.д.№257/02 г. на ССл.Сл. е видно, че разследващият орган е назначил СФХЕ като е възложил изпълнението й на НИКК при МВР , със задача : “да се установи дали по представените за изследване ацетонови обтривки, иззети от подсъдимия Д., се съдържат барутни вещества?”. В изпълнение на постановлението формално са изготвени вместо една, две единични физико-химични експертизи (спр. в т.1, л.115- л.122). Експертизата с наименование - протокол № 335 от 18.07.02 год. е изготвена от в.л.В. (спр. на л.117 от досъд.произв.) и дава заключение, че по ацетоновите обтривки, иззети от ръцете на подсъдимия, не се установява наличие на следи от нитроцелулоза, която е основен компонент на бездимния барут. В този смисъл тя отговаря стриктно на формулираната в постановлението задача. Втората експертиза - изготвена от в.л. М. с наименование - протокол №342 , от същата дата 18.07.02 год., дава заключение, че по въпросните обтривки от подсъдимия Д. се регистрира капсулна микрочастица от изстрел със състав : антимон , барий, олово- съответстващ на капсулния състав на намерените на местопроизшествието гилзи "MRP 25Auto". Изготвената от в.л. М. СФХЕ е допустима, защото е назначена, изготвена и приета по реда, предвиден в НПК. ВКС намира за неоснователни възраженията на защитата за недопустимост на СФХЕ, изготвена от в.л. М., тъй като липсвало постановление от органа на досъдебното производство за назначаването й, както и нямало формулирана задача , които са формална пречка за нейното изпълнение. Неоснователни са доводите на защитата, че заключението на вещото лице Меченов си противоречи със заключението на другата единична СФХЕ на вещото лице В., тъй като не е ясен метода му на изследване и дали той е официално признат в практиката, тъй като не е регистриран в патентното ведомство. Голословно се оспорва заключението и на новоназначената експертиза, която , според защитата, не допринася за изясняване на фактическата обстановка, дори още по категорично води до извода, че доказателствата остават “косвени и неединни.” Вещите лица теоретически не изключиха такава частица да попадне и от пипане на оръжие, с което е стреляно, но поясниха , че при изстрел тя бързо и лесно полепва върху кожата на лицето, поради особеностите на структурата й, както и защо по изследваната блуза на подсъдимия не е намерена следа от изстрел. В постановлението на разследващия орган ( спр. л.115 от том І на сл.д.) е формулирана обща задача на експертиза – “за установяване дали по представените за изследване ацетонови обтривки се съдържат барутни вещества?” и е отнесена за техническо изпълнение към институцията НИКК, като не е посочено името на определено вещо лице за изпълнението й. Директорът на НИКК в рамките на правомощията си е излъчил две вещи лица да отговорят поотделно на задачата като извършат независимо едно от друго физико-химическо изследване на предоставените сравнителни образци от Д.. Вярно е , че заключението на в.л. М. е надхвърлило формалната задача за изследване само на следи от барут по ацетоновите обтривки , а се е занимало с изследване на следи от изстрел. Разширяване периметъра на задачата не е в нарушение на НПК. Процесуалният закон не задължава вещите лица при изпълнение на конкретната задача на експертизата да прилагат ограничено специалните си научни знания само в рамките на поставената им задача, в случаите когато при използване на научните им методи ще получат по-задълбочени резултати, които биха надхвърлили поставената задача. Методите и резултатите от научното познание не могат за бъдат ограничавани от органа който назначава експертизата в съответния процесуален стадий, щом по естеството и значението си те са относими към по-пълно изясняване на фактите от предмета на доказване. Следователно, няма формална пречка вещото лице да извърши изследване и да направи изводи които надхвърлят формулираната от органа по ръководството на процеса задача. В рамките на правомощията си съдът или разследващият орган винаги могат да преформулират и отново да приобщят една такава промяна в експертизата и в нейния обхват. Случаят е точно такъв. Дори да се приеме, че в досъдебното производство и пред последващите инстанции по фактите, СФХЕ на в.л.М. да не е била назначена със задача и за изследване на капсулни частици от изстрел по обтривките от ръцете на подсъдимия, със заключението на назначената от ВКС тройна СФХЕ-за такава задача е поставена и тройната експертиза е отговорила изчерпателно на нея и надлежно приета от съда. ВКС намира за неподкрепени с данни по делото доводите на защитата за неяснота относно начина, по който вещото лице е получило ацетоновите обтривки и как са се движели пробите. Проколите за извършените следствени действия са доказателствено средство за реда и начина на извършването на тези действия. В случая е документирано прилагането на протокола ведно с пликовете от иззетите обтривки , описани и в постановлението за назначаване на физико-химическата експертиза и няма каквито и да било обективни данни да се счита, че изследваните образци не са били тези, които са иззети от подсъдимия. Такова твърдение може да е само плод на недопустимо предположение. ВКС споделя изцяло аргументите на първостепеннния съд за приемането като достоверни на двете единични СФХЕ-зи , поради тяхната научна обоснованост. Тези експертизи , както се изясни от съдебното следствие проведено пред ВКС с приемане на тройна СФХЕ, не си противоречат. Съставът на ВКС, прилагайки правомощията на въззивна инстанция изясни посредством изводите на тройната СФХЕ причината за различието в изводите на двете единични съдебни физикохимични експертизи с различния предмет и методи на изследване ацетоновите обтривки . ВКС прие за неоснователни доводите на защитата, че протоколът за изземване на ацетоновите обтривки, изготвен от орган на МВР, не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК и следвало да бъде изключен от доказателствената съвкупност, както и че е нарушен реда на вземане на образци за сравнително изследване от подсъдимия. Първо, оспореното от защитата действие( спр. протокол от 09.07.02 год. на л.18, том.1 от сл.д.) е извършено при процесуалната уредба на НПК, която е предвиждала действия, извършени преди началото на наказателното производство да могат да придобият процесуална стойност, ако са в рамките на предварителната проверка по смисъла на чл. 191, ал.1 НПК ( ред. ДВ,бр.70/99 г. в сила до изм. ДВ,бр.50/03 г.). Тази предварителна проверка е била наложителна , защото е била част от събирането на достатъчно данни по ЗМ905/09.07.02 г. на 08 РПУ на МВР, посочен в постановлението от 10.09.02 год. №257/02 г. на СССл за образуване на предварително производство. Видно от щемпела на Софийската градска прокуратура с входящ номер № 3544 от същата дата, поставен върху постановлението, това освен друго, означава че действията на представителя на МВР по изземването на обтривки от ръцете на Д., включени в ЗМ905/09.07.02 г., са извършени със знанието на прокурора, което е направило непосредствено възможно той да упражни надзорните си и ръководни правомощия. По този начин е изпълнено задължениетo съгласно чл.191, ал.1 НПК (отм.) за незабавност да се уведоми прокурора .Начинът, по който трябва да се уведоми прокурора, не е уреден в закона . Важно е уведомяването да е своевременно и да е обективирано, което е извършено в настоящото досъдебно производство и поради това, тези действия са придобили характера на процесуални. Тази уредба не противоречи на чл.6 от ЕКЗПЧОС, поради което не е ограничено правото на защита на подсъдимия Д., защото по нейните стандарти, наказателното преследване се счита за започнало със съставянето на протокола за първото действие по разследването , което може да бъде оглед , претърсване и изземване или изземване на образци за сравнително изследване. В този смисъл са последващите законодателни решения в НПК през и след 2006 година относно въведените правила за образуване на досъдебното производство. Защитата се позовава на некоректен прочит на нормите на действащият тогава НПК( отм.) – чл. 119 и чл. 132 , които изисквали “изрично писмено съгласие на лицето, а при липса на такова - разрешение на съд, които нарушения са констатирани от Софийския апелативен съд”, че “не е било разяснено правото на подсъдимия да откаже изземване на сравнителен материал, поради което протоколът за изземване е негоден.” По този въпрос ВКС взе отношение в първата част от решението си, в която упражни касационните си правомощия. Към процесуалния момент, в който са действали правилата за предварителна проверка при условията на чл.191 НПК( отм.) вземането на образци за сравнително изследване от обвиняем или заподозрян или свидетел, е било валидно извършено без санкцията на съда. Изземването ацетоновите обтривки от Д. е извършено с протокол, съставен на 09.07.2002 г., в присъствието на две поемни лица, вещо лице - експерт технически помощник и е подписан от всички участвали лица , както и лично от подсъдимият , който към онзи момент не е имал още процесуалното качество на обвиняем. В протокола не е отразено несъгласие от страна на Д. за изземване на ацетонови обтривки. Неотразяването на часа на изземването им, както и от коя част на тялото са иззети не представлява съществено процесуално нарушение, както твърди защитата. В протокола в т. 1 на л.18 е отразено, че изземването е извършено от вещо лице, което е използвало гумени ръкавици и тампон с памук , напоен с ацетон . Непосочването че изземването на ацетонови обтривки е извършено от частта от тялото каквито са ръцете на подсъдимия Д. , не следва да се счита за нарушение процесуалните права на Д., тъй като фактът , че обтривките са взети от неговите дясна и лява ръка също е обективиран с отбелязване върху плика където са поставени тампоните с ацетонови обтривки (т.л.123) , неразделна част от протокола за изземването им , удостоверено с подписите на две поемни лица. Без да счита за нужно отново да преповтаря аргументите си от раздел първи на настоящото решение, ВКС отбелязва, че към процесуален момент е била в сила уредбата на чл. 119 НПК ( отм.), която е предвиждала право на органа от досъдебното производство да изземе образци за сравнително изследване и задължение на обследваното лице да даде такъв сравнителен образец. От съдържанието на текста на разпоредбата по време на действието й е видно, че не се е изисквало разясняване на правото на лицето на отказ за изземване на сравнителни образци и заместване на липсващото му съгласие с разрешение на съда. Тази процедура е въведена едва през 2006 година, а преди това, със законодателна промяна пред 2004 год. дори не е отпаднало принудителното изземване на образци при отказ на лицето, дори това правомощие на разследващия орган е било засилено. Видно от съдържанието на нова ал.3 и нова ал.4 на чл.119 НПК, (обн. ДВ, бр. 89 от 2004 г.), обвиняемият е бил длъжен да предостави изискваните образци за сравнително изследване, а “при отказ те се изземват принудително”, освен когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, се е изисквало разрешение от съответния първоинстанционен съд, при положение, че лицето не е дало писмено съгласие за това. Случаят по делото не е такъв, защото не се касаело до интервенция в тялото на лицето. Следователно, не са нарушени правата на личността на подсъдимия поради установеното, че той не се е противопоставил на изземването с ацетоновите обтривки . Нито в протокола за изземване на образци ( спр. л.18 от т. 1 на досъд.произв.), нито в други доказателствени източници от досъдебното производство е отразено негово несъгласие с изземването на съответните обтривки. ВКС приема, че доброволността на този акт от страна на подсъдимия е обективирана и в цялостната му позиция в процеса, при която той не е оспорил наличието на капсулната частица, а само нейния произход . Ето защо , ВКС намира , че приложението на процедурата по чл. 119, ал. 1 НПК ( отм.) не е ограничило лични права на подсъдимия нито правото му защита в процеса. Некоректно е позоваването от защитата за нарушаване на разпоредбата на чл. 132, ал. 2 НПК (отм) . Тя се отнася до друго процесуално действие - оглед на лице , където е посочено, че огледът на лице се извършва с писменото му съгласие, а при липса на съгласие, се извършва с разрешение от съответния съд. НПК прави съществена разлика между процедурата по взимане на сравнителни образци по чл.119 НПК (отм.) от огледа на лице по чл. 132, ал. 2 НПК (отм). ВКС прие въз основа на тези мотиви, че вещественото доказателство е иззето по реда и чрез предвиден в НПК способ за събиране на доказателства. Доводите на защитата за опорочаване на процедурата по изземването на следи и веществени доказателства от местопрестъплението са неоснователни. Видно е от протокола за оглед на местопроизшествие от 09.07.2002 год. е че на това процесуално действие извършено от следовател при ССл.Сл. са присъствали поемните лица Б. и М., четирима експерти -специалисти в съответните области и технически помощник. Изземването на въпросните шест броя гилзи от местопрестъплението е описано в рамките на фактическата обстановка при статичния и динамичен оглед, както и при описанието на местата, на които са открити и иззети тези веществени доказателства. Фактът, че свидетелят Б. –поемно лице при огледа, е видял намирането на “три или четири гилзи”, а не “на шест” гилзи на местопроизшествието, колкото са описани в протокола за оглед и приложени към делото като веществени доказателства, описвайки начина по който полицаите са ги търсили - “ровили са в земята” не създава никакво колебание в изправността на действията на разследващия орган. Протоколът е доказателствено средство за действието, което удостоверява и за което е съставен. В протокола за оглед подробно е описано от следователя къде са намерени и на какво разстояние от трупа на П. са били шестте гилзи, както и един куршум и на какво разстояние те са били помежду им, когато са открити при огледа. Няма никакво основание да се приеме, че намерените гилзи на местопроизшествието не са толкова на брой- шест, колкото са описани в протокола за оглед. Субект на това действие е следователят , а не поемните лица, дори и за момент някое от тях да е отклонило вниманието си от действието за извършването на което то е длъжно да следи стриктно, не може да се приеме, че цялото действие е опорочено, поради чисто субективни причини, напр. моментно отклонение на вниманието на поемното лице от поведението на разследващия орган , вещите лица и тихническите помощници. Поемните лица при огледа на местопроизшествие имат право и задължение да следят работата на участниците в действието, дали намерените веществени доказателства и следи са от мястото на огледа и за начина, по който те са иззети, описани и пр. В случая Б. и М. са се подписали в протокола за оглед без забележки и възражения за непълноти и закононарушения при извършването на огледа и при свързаните с него действия по изземване на следи и други веществени доказателства. Заявеното от Б. пред САС, че за около един час и половина не е бил на огледа е в противоречие с подробното описание, което той прави на действията на разследващия орган по намирането около трупа на пострадалия, на мястото на произшествието гилзите от патрони, изземването на следата от стъпка, снемането на мирисови следи. Показанията му очертават възприемане на действията на разследващия орган, имащи значение за относимите доказателствените факти от предмета на доказване по чл.102 НПК. В същото време на огледа е присъствало и второ поемно лице- свид. М., който факт сочи, че са изпълнени изискванията на закона за броя на присъствалите поемни лица. Във времето на огледа от 13.00 до 15.00 ч. е имало непрекъснатост на наздора на едното или едновременно на двете поемни лица, които в показанията си описват подробно действията на разследващия орган, експертите и техническите помощници. Ето защо ВКС прие , и това възражение за неоснователно, а огледът за законосъобразно проведен, както изискват правилата на чл. 155- чл. 156 НПК. По повод направеното възражение на защитата за начина на изземване на мирисовите следи от местопрестъплението, както и относно одорологическата експертиза, ВКС намира изводите на СГС за неправилни и незаконосъобразни и затова не кредитира тази експертиза. При това положение променя и фактическите положения приети, за установени от СГС в мотивите, в частта им, че непосредствено след прострелването на пострадалия подс. Д. е успял да се скрие в кабината на камиона. А след като камионът, управляван от свид. Б. И., който е видял спрелия на необичайно място камион и тялото но без да спира продължил, Д. е напуснал укритието си в камиона и местопрестъплението. ВКС прие , че не са събрани убедителни доказателства в подкрепя на приетите от СГС констатации, че Д. се е скрил в кабината на камиона на простреляния П., поради което изключи тези констатации от приетите за установени от СГС обстоятелства от предмета на доказване. В основата на този извод стои неправилното третиране от инстанционните съдилища и на въпроса за правното значение на одорологическата експертиза. Мирисовата следа е веществено доказателство и не е спорно, че подлежи на преценка и анализ по общия ред на оценка на веществените доказателства, тъй като миризмата има веществен характер. ВКС не отстъпва от разбирането в практиката си, eднозначно изразено в решение № 590 от 11.11.2003 г. по н. д. № 507/2003 г. на I н.о. на , че “ следата от миризма” по принцип може да бъде обект на научна експертиза, когато се свързва с предмет, представляващ надлежно събрано веществено доказателство и е посочен кръга от въпросите, на които следва да се даде отговор от хабилитиран специалист в областта на криминалистиката”. Изяснено е по делото, че НИКК има установена методика за откриване изземване и изследване на мирисови следи , закрепена като вътрешна административно правна процедура , която стриктно следва да се спазва, за да гарантира правилността на изследването- поставяне на специални стерилни тампони - абсорбенти на мястото, от което се изземват следите, времето на престоя на тези тампони, работата със съответни помощни средства- ръкавици, за да не се допусне смесване на миризми, съхранението им в нарочни стъклени съдове и др. От установеното в хода на проведените съдебни следствия, както в първата инстанция, така и пред два състава на САС, и от протокола за изземване на мирисови следи ( л.14 от сл.д.), като неразделна част от протокола за оглед, ВКС прие, че са допуснати съществени нарушения от формална страна при изземването на сравнителния мирисов материал от подсъдимия. Приложеният на л.57 от сл.д. протокол, например, не е подписан от подс.Д., което е съществен недостатък, внасящ обосновано съмнение в правилността на проведеното следствено действие- изземване на мирисови следи. Новоназначените от съставите на САС одорологични експертизи съдържат единствено теоретични разработки за методиката на изземване на следи от мирис и за реакциите на одорологичното куче, но не изясняват конкретни факти и обстоятелства по делото, а именно, дали мирисовите следи, иззети от стъпка до трупа и от кабината на камиона на П. са идентични с иззетия сравнителен материал –мирис от подсъдимия. Вън от това, ВКС намира , че достоверен отговор на тази задача в рамките на наказателния процес не би могъл да бъде даден, дори и мирисовите следи да бяха иззети съгласно изискванията на НПК и на специалните правила за изземване на мирисови следи, разработени от НИКК-МВР.Реакцията на одорологичното куче за идентификация на мирисови следи не може да бъде проверена за достоверност , тъй като към момента няма разработен научен метод за това. Въз основа на тези аргументи, одорологичната експертиза може да бъде използвана единствено като способ да проверка на версии на разследването, за да се съберат достатъчно данни за започване на наказателно производство срещу лицето, но не и в рамките на наказателния процес. Правното основание за назначаване на експертиза по чл.144 НПК изисква да са необходими специални знания в областта на науката , техниката , изкуството за изясняване на определени обстоятелства от предмета на доказване. Мирисовата идентификация на определено лице не е обект на научно разработен и проверим по научен път метод за разподнаване на следа от ввирис и затова не може да бъде възложена в рамките на рецепторните и обонятелни способности на кучето, дори то перфектно да е обучено за такава цел. Следователно, одорологичната експертиза не е валиден способ за проверка и оценка на доказателствата по реда на НПК. ВКС отговаря с горепосочените аргументи защо не е кредитирал показанията на свид.Д.- съпруга на подсъдимия, във връзка с произхода на мирисовите следи, че е предала на пострадалия П. машинна част, увита в дреха на подсъдимия, която той държал в кабината на камиона му, още повече, че при направения оглед, такава дреха не е открита. ВКС се солидаризира с констатациите и аргументите на СГС , с които не е уважил възраженията на защитата за липса на мотив у подсъдимия за извършване на деянието. Въпросът колко време подсъдимият е знаел за връзката между съпругата му и пострадалия не е аргумент за да се приеме, че той се съгласил и примирил с отношенията им. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият Д. не е останал безразличен към връзката на съпругата си, в противен случай той нямаше да разговаря с нея, с П. и съпругата му с искане и настояване за прекратяването й. Установените по делото факти сочат, че е поискал от съпругата си да върне Сим-картата, закупена й от П., развалил е отношенията си с П., които до тогава са били приятелски. Избягвал е срещи, не се поздравявал и не разговарял с него. Данните по делото от гласните доказателства са обсъдени и обосновано оценени със съдържанието на изводите на СПЕ за психологическия портрет на Д., според който вътрешната оценка на факта на изневярата на съпругата му с пострадалия е получила дълбокото вътрешно несъгласие с преживяване на проблема без външна обективация на нетърпимост. Тази отрицателна оценка у подсъдимия е ексалирала във времето заедно със събитията, които са показвали задълбочаване по посока непрекъсване на извънбрачните отношения на съпругата му с пострадалия и старателното им укриване от околните. Тези фактори са станали двигател на поведението на Д. за разрешаването им чрез деянието на 09.07.02 год. Настоящият състав на ВКС намира за доказано ПО БЕЗСПОРЕН И НЕСЪМНЕН НАЧИН, както изисква чл. 303 НПК, ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия Д. при спазване ИЗИСКВАНИЯТА НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН. С ПОСТАНОВЯВАНЕТО на ОСЪДИТЕЛНА ПРИСЪДА от първостепенния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения както и не е нарушен материалния закон. При цялостната оценка на доказателствата, които установяват присъствието на подсъдимия на мястото на престъплението и произведените от него изстрели с оръжието и използваните с това оръжие муниции за прострелването на пострадалия П., е доказано авторството на деянието. Доказването на авторството на деянието с косвени доказателства, както и с редица първични, а не производни доказателства е въз основа на съвкупната им оценка и извод, че те се намират в такава връзка при оценката на съдържанието им, от която следва единственият извод, че подсъдимият Д. е умъртвил пострадалия на инкриминираните дата и място. ВКС споделя напълно извода по приложението на материалния закон от първостепенния съд, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.115 от НК, а именно- на 09.07.2002г. в гр.София, в землището на ж.к Дружба, по пътя за кариера „Нови силози", умишлено е умъртвил Г. П.. Оправдаването по обвинението по чл.116, т.9 от НК относно наличието на предумисъл е правилно. Още повече, по делото не е депозиран протест или жалба на частните обвинители, касаещи недоволство срещу оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение, ВКС е ограничен в пределите на обвинението по основания състав на това престъпление. Настоящият състав на ВКС споделя мотивите на СГС относно признаците на състава и обсъдената фактология във връзка с механизма на причиняване смъртта на пострадалия, броя на изстрелите мястото на проникването им в жизненоважни органи и пряката им връзка с причинения резултат – смъртта на пострадалия. В тази връзка изводите са в пряка зависимост от кредитираните заключения на съдебномедицинските експертизи единична, комплексна и за оглед на труп. При направената цялостна служебна проверка на правилността на присъдата на СГС не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, извън сочените от защитата. При индивидуализиране на наказанието на Д. ВКС намира, че СГС е наложил на подсъдимия едно завишено по размер наказание и поради това явно несправедливо. ВКС оцени един съществен момент бележещ целия процес – продължителността на процеса, която не е по вина на подсъдимия. Ето защо наказанието му следва да бъде определено като съдът съобрази това обстоятелство като смекчаващо съществено отговорността му, но не и в хипотезата на чл.55 НК , защото не е налице извод че дори и да се приеме това обстоятелство като изключително, то трябва да е в комулативна връзка с извода , че и най-лекото наказание предвидено в санкционата част на състава , трябва да е несъразмерно тежко за подсъдимия . В случая не е така, защото най-лекото по размер е предвидения в състава минимум от десет години лишаване от свобода. Предвид тежестта на извършеното и превеса на смекчаващите вината на подсъдимия Д. обстоятелства : чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни по месторабота и като личност, липсата на противообществени прояви и факта на изминалите 10 години от деянието, какъвто е и срокът на наказателното преследване срещу него, който е несъразмерно дълъг период,предвид критериите за приключване на делото в разумен срок , ВКС в рамките на индивидуализацията съгласно чл.54 НК, определи наказанието на подсъдимия в размер на десет години лишаване от свобода , при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Цялостната оценка на личността на подсъдимия налага извода на настоящият състав, че същият не е личност със завишена степен на обществена опасност и извършеното посегателство е изолирано явление в неговия живот. По тези съображения настоящият състав намира, че наказателната отговорност на Д. следва да се реализира в рамките на минимума, предвиден в закона за този вид деяние. С оглед изложеното настоящия съд намира, че целите на наказанието спрямо Д. могат да бъдат постигнати успешно и с по-ниско по размер наказание от наложеното от първата инстанция, поради което и се прецени, че същото следва да се намали от петнадесет години на десет години лишаване от свобода като само в тази част присъдата следва да бъде изменена. Същото съответства на тежестта на извършеното деяние и е съобразено с личната ниска степен на обществена опасност на дееца. Наказанието от десет години лишаване от свобода ще има своето поправително и превъзпитателно въздействие спрямо Д. и превантивно-възпиращо въздействие по отношение на останалите . На основание чл.60, ал.1, вр. чл.61,т.2 ЗИНЗС, за изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода"следва да се определи първоначален "Строг" режим , като наказанията да се изтърпи в затвор. Гражданските искове законосъобразно са уважени в приетите за основателни размери , поради което ВКС счита , че първата инстанция е съобразила изискванията на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение на причинените вреди и правилно е отчела, че за тяхното възмездяване се налага обезщетението да се уважи в определените размери от по 50 000 лв. - за всеки един от тях, като е отхвърлила предявените искове в останалата част , за разликата до пълните размери от по 100 000 лв. Предвид настоящото развитие на делото ВКС възлага в тежест на подсъдимия разноските, направени в тази инстанция - в размер на 404,37 лева. Поради изложените мотиви и съгласно чл. 354, ал. 5, предложение второ НПК и във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, както и съгласно чл. 334 НПК , т. 3 и т. 6 , вр. чл. 337 ,ал. 1,т. 1, и вр.чл. 338 НПК., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящият състав : Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 9 ОТ 23.03.2011 ГОД., ПОСТАНОВЕНА ПО ВНОХД № 467 / 2010 Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, 6 състав, с която е отменена в осъдителната й наказателна и гражданска част ПРИСЪДА от 01.10.2007 г., по НОХД 2485/03 год. на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 9а състав, и вместо нея подсъдимият А. А. Д. Е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНОВЕН И Е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 115 НК, извършено по отношение на пострадалия Г. С. П. и СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените граждански искове от наследниците му срещу подсъдимия, а в оправдателна й част по обвинението за престъпление по чл.116, ал.1,т.9 НК присъдата е ПОТВЪРДЕНА. ИЗМЕНЯВА ПЪРВОИНСТНАЦИОННА ПРИСЪДА от 01.10.2007 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД 2485/03 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 9а състав, САМО В НАКАЗАТЕЛНО-ОСЪДИТЕЛНАТА Й ЧАСТ ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия А. А. Д., ЕГН:6208266485, ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН, че на 09.07.2002 г. в гр.София, в землището на ж.к Дружба, на път до кариера „Нови силози", умишлено е умъртвил Г. С. П., поради което и на основание чл. 115 НК, вр. с чл. 54 НК Е ОСЪДЕН НА ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАТО НАМАЛЯВА НАЛОЖЕНОТО МУ НАКАЗАНИЕ НА ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя първоначален „строг” режим на изпълнение наказанието на подсъдимия А. А. Д., което да се изтърпи в затвор . ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА 01.10.2007 г., по НОХД 2485/03 год. по описа на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 9а състав В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, като правилна и законосъобразна . ОСЪЖДА подсъдимия А. А. Д. да заплати деловодните разноски в размер на 404,37 лв. (четиристотин и четири лева и 37 ст.) направени пред ВКС за допълнителна разширена тройна съдебно физико-химическа експертиза. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :