Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 65   София, 16 февруари  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                             СЕВДАЛИН МАВРОВ            при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 34/2009 година.   Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Д. А. против решение № 565 от 05.12.2008 год. по внохд № 1084/2008 год. по описа на Софийския апелативен съд. В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В съответствие с оплакването се прави искане за изменяване на постановения съдебен акт с облекчаване наказателноправното положение на подсъдимия, като определеното му наказание и присъденото на гражданския ищец обезщетение се намалят по размер. Пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнително представените писмени бележки съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1* от 10.09.2008 год. по нохд № 253/2008 год. на Врачанския окръжен съд, подсъдимият Д. Д. А. е признат за виновен в това, че: -На 30.08.2007 год. в с. Л. брод, общ. Мездра, при условията на опасен рецидив, е отнел сумата от пет лева от владението на Т. Н. Т. от гр. С., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и ”б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода; -На същата дата и място, чрез употреба на сила противозаконно отнел от владението на Т. Н. Т. собствения му лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с ДК№ С* без негово съгласие, с намерение да ползва моторното превозно средство, като от деянието е последвала повреда по автомобила в размер на 4738 лева и същият е оставен без надзор в с. Ч., общ Враца, поради което и на основание чл. 346, ал. 5, във вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 47, ал. 1, б.”б” от ЗИН е определил първоначален ”Строг” режим за изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден да заплати на Т. Н. Т. сумата от хиляда осемстотин шестдесет и три лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието по чл. 346, ал. 5 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.08.2007 год. до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер, гражданският иск е отхвърлен като недоказан. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения граждански иск, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимия А по чл. 371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на подсъдимия производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от него самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Наказанията на подсъдимия по повдигнатите и приети за доказани от съда престъпления са определени при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК. Доводът за явна несправедливост на наказанието е правен и пред въззивната инстанция, на който по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорено с подробни съображения, изложени на л.5-6 от мотивите на решението, защо не се възприема за основателен. Пред касационната инстанция не се излагат нови обстоятелства в подкрепа на същия довод. От данните по делото е видно, че подсъдимият многократно е осъждан на лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер. Вън от осъжданията на А. , определящи квалификацията на деянието като извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б. «а» и «б» НК са останалите влезли в сила присъди по нохд № 201/1996 год. на СВС, нохд № 10661/1985 год., нохд № 29/1988 год. и № 2219/1997 год. на Софийския районен съд, по които А. е бил санкциониран също с лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления срещу собствеността и личността на отделни граждани. Явно, оказаната наказателна репресия до този момент не е постигнала целите си за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на закона. Високата обществена опасност на деянията и на дееца са очертани от проявената, в случая, упоритост към преследваната цел за неправомерно обогатяване и ползване на чуждото моторно превозно средство с употребата на сила за сломяване съпротивата на пострадалия. Правилно въззивната инстанция е отчела, че ниската стойност на предмета на грабежа в конкретния случай не намалява обществената опасност на подсъдимия като деец, с оглед наличието на съвкупност от престъпления и на обстоятелството, че умисълът на подсъдимия е бил да отнеме намиращата се у пострадалия парична сума, без да е било формирано в съзнанието му представа за нейния действителен размер. Изложените съображения са довели въззивният състав до правилните и законосъобразни изводи, че по отношение на определените наказания и това за водещото от тях в съвкупността от престъпления не е несправедливо и че в конкретния случай, само с него целите на специалната и генералната превенции могат да бъдат постигнати. Тези изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Място за по-голямо снизхождение, няма. Неоснователен е доводът и за несправедливост на съдебния акт в гражданската му част. Приложното поле на чл. 45 от ЗЗД включва виновно поведение на лицето, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. По делото е безспорно установено, че гражданският ищец е претърпял имуществени вреди и същите се намират в причинно-следствена връзка с виновното поведение на подсъдимия, извършил престъплението по чл. 346, ал. 5, във вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. ал. 1 НК. По размер, вредата е установена от съда, на базата на заключенията на назначените по делото експертизи. Предвид на това, като основателен предявеният от ищеца граждански иск правилно е бил уважен от съда. Ето защо, не е налице визираното в жалбата на касатора основание за изменяване на въззивното решение, което като законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565 от 05.12.2008 год. по внохд № 1084/2008 год. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: