Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * нищожност * потребител


4
Решение по т.д. № 434/2019 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

София, 09.10. 2019 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 434 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по исковата молба на Д. Н. Г. и Т. К. Г. за прогласяване на основание чл.47 ал.2 ЗМТА вр.чл.19 ал.1 ГПК на арбитражно решение № 46/2011 год. по арбитражно дело № 46/2011 год. на арбитър ad hoc Б. Г..
Арбитражното решение е постановено по иск на „Профи Кредит България”Е. за сумата 12534.01 лв., произтичаща от сключен на 24.02.2009 год. т.нар. „Договор за револвиращ заем” по който едноличното дружество има качеството на заемодател, Д. Г. – качеството на заемател, а Т. Г. – качеството на солидарен съдлъжник. Твърдението на ищеца в арбитражното производство е било, че е налице пълно неизпълнение на договора, което е дало основание на заемодателя да го прекрати извънсъдебно в съответствие с чл.10.3.1 от Общите условия. Исковата сума е формирана от неиздължена главница (7457 лв.), лихви (523.01 лв.) и неустойка (4554 лв.). Д. и Т. Г. не са взели участие в арбитражното производство, като арбитражният съд е приел, че те са уведомени редовно и са получили копие от книжата по дело.
С решението от 17.02.2011 год. е ангажирана солидарната отговорност на Т. и Д. Г. да заплатят на „Профи Кредит България”Е. сумата 12534.01 лв., ведно със законната лихва и разноски.
В молбата по чл.47 ал.1 ЗМТА се твърди, че Т. и Д. Г. не са били уведомени за образуването на арбитражното производство и за постановеното арбитражно решение. Твърдят, че заемателят не е подписвал арбитражно споразумение, нито договор, съдържащ арбитражна клауза. Позовават се на нищожност на решението, поради това, че заемателят има качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на §13 т.1 от ДР на З., поради което е приложима хипотезата на чл.19 ал.1 (изм.) ГПК.
Ответникът „Профи Кредит България”Е., чрез представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Позовава се и на това, че след приключването на арбитражното производство, но преди образуването на производството по чл.47 ЗМТА е цедирал вземането си на „Кредит Инкасо И. БГ”ЕАД.
Предвид обстоятелството, че производството по чл.47 и сл. ЗМТА не е процес относно вземането, а специално производство за проверка на изчерпателно изброени в закона обстоятелства, касаещи арбитражното производство, то и страни по делото пред ВКС са само страните, които са конституирани в арбитража. Последващото прехвърляне на вземането е без значение за производството по ЗМТА, поради което приобретателят „Кредит Инкасо И. БГ”ЕАД не е страна в настоящето производство.
Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата за отмяна е основателна поради следното:
Няма спор, че в качеството си на физически лица, ищците по делото имат качеството на качеството на потребители на финансови услуги по смисъла на §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (З.). По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.8/2017 год.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13 ал.1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж, ако производството пред него е висящо. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА (§8 т.5 ЗИДГПК ДВ 8/2017 год.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
В производството по чл.48 ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения.
С влизане в сила на ЗИДГПК ДВ бр.8/2017 год. и съгласно §6 ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях е не може да бъде постановено арбитражно решение. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС след законодателната промяна, това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна (иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА) по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.

По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002 год., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, заварените производства, намиращи се в първия стадий подлежат на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл.19 ал.1 ГПК вр. §6 ал.2 ПЗР на ЗИДГПК - ДВ бр.8/2017 год.). Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение.
По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство арбитражното решение № 46/2011 год. по арбитражно дело № 46/2011 год. на арбитър ad hoc Б. Г..
Ответникът следва да заплати направените от ищците разноски, възлизащи на 2001 лв., съобразно заплатената държавна такса по сметка на ВКС и възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдебният състав
Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА за нищожно постановеното на 17.02.2011 год. арбитражното решение № 46/2011 год. по арбитражно дело № 46/2011 год. на арбитър ad hoc Б. Г..
ОСЪЖДА „Профи Кредит България”Е. с ЕИК-175074752 да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН-[ЕГН] и Т. К. Г. с ЕГТ-[ЕГН] сумата 2001 лв. (две хиляди и един лева), представляваща направени по делото разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.