Ключови фрази
правен интерес * установителен иск * Недействителност на учреденото дружество

? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ?

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

104

 

София, 27,02,2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари  две хиляди и девета    година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ  

           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

                                        ЕМИЛ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

ч.т. дело № 12/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Д” ООД- гр. С. в ликвидация / против определение №410/ 17.10.2008г. по ч.т.д. №412/2008г. на Варненски апелативен съд.

Ответниците по частната жалба – О. българска банка АД – гр. С., “ Н. ” ООД- гр. Д. и “Д” ЕООД- гр. В. считат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и частната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, а по същество навеждат доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил определение №574 от 16.04.2008г. по ч. т.д. 18/08г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предмет на производството били обективно и субективно предявени искове на “ Д. принт”О. / в ликвидация/ – гр. С., с които ищецът искал установяване по съдебен ред нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците на дружеството за учредяване на “ Д. тур” ЕО. и формиране капитала му чрез апортна вноска на хотел “Д” – собственост на учредявящото дружество, избор на управител – упълномощаването му за прeдприемане действия по оценка на апортната вноска по реда на чл.72 ТЗ, както и нищожност на решение за приемане на апортната вноска, внасянето й в капитала на “ Д. Т. ” ЕО. . След като е очертал по този начин предмета на производството, съдът е приел, че така предявени исковете са недопустими, поради липса на правен интерес от воденето им срещу ответника “ Д. тур”ЕО. , тъй като с предявяването им, с оглед дадената от съда квалификация по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ вр.чл.26, ал.2 ЗЗД, всъщност се целяло прогласяване на нищожност на учредителен акт на дружеството и иска следвало да бъде проведен по специалния ред – по чл.70, ал.1 ТЗ. Извършена е и преценка, че по отношение на останалите ответници не е налице пасивна легитимация, поради което с прекратяване на производството по отношение на тях първостепенния съд не е нарушил закона.

Жалбоподателят е обосновал изложението си по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на противоречие с ТРОСТК №1/2002г. на ВКС на РБ при разрешаване на въпроса относно това дали е налице знак за равенство между конститутивния иск по чл.70, ал.1 ТЗ – за обявяване на недействителност на търговско дружество и установителния иск по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ - за обявяване нищожност на липсващо / невзето/ решение на ОС, което , обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС и на това основание при установителния иск да бъде съобразяван срока по чл.70, ал.1 ТЗ. Развити са и доводи относно определяне на предмета на спор, с оглед това, че не е бил предявен иск за заличаване на учреденото дружество, а иск за установяване нищожност на решения на общо събрание на дружество, правния интерес, от който произтича от предявената ревандикационна претенция с предмет имот – апортна вноска в това дружество, поради което и този иск е допустим. Така поставения въпрос има характер на съществен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Освен това е налице и противоречие със соченото разрешение дадено от ОСТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/ 2002г., с което изрично е прието, че нищожността на решение на общото събрание може да бъде установено чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Изложеното налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.

По същество частната жалба е основателна.

Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. Ж е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че незаконосъобразно въззивният съд е поставил знак за равенство между между обявяване на нищожността на процесните решения и прогласяване на нищожност на учредителен акт на дружество, която следва да бъде установена по специалния ред – чл.70, ал.1 ТЗ. Посочил е, че процесните невзети решения сами по себе си не подлежат на вписване, на такова подлежи само част от дружествения договор- само относно размера на капитала. Направен е извод, че в разглеждания случай не е предявен иск за заличаване на учреденото дружество, а осъдителен иск за собственост с твърдение, че транслация на вещни права, вследствие на апорта, не е настъпила, като този иск е висящ пред ВРС, а предявения от жалбоподателя инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на решенията на общото събрание следва да се разгледа преюдициално. Посочено е, че учредяване на дружеството не е оспорено като настъпил юридически факт. По отношение на ответниците страната е посочила, че след като те участвуват в производството по чл.108 ЗС, то следва да бъдат обвързани и от решението, свързано с установяване на нищожността на процесните решения, обуславящи липса на транслативен ефект, с оглед принадлежността на правото на собственост, определяща и активната материалноправна легитимация по ревандикационния иск.

Районен съд – В. е бил сезиран с искова молба на “ Д. –принт” О. / в ликвидация/ против “ Н. ” – О. – гр. Д., “Д” ЕО. / в ликвидация/, О. Българска народна банка – АД в обстоятелствената част, на която, ищецът е поддържал, че дружеството “ Д. принт”О. е придобил на възмездно деривативно основание – договор за продажба от 03.04.1998г. хотел “ Д. ” / обособена част от З. пясъци АД – гр. В., като към този момент съдружници в дружеството са били И. Л. Х. и Б. П. П. Съдружникът И. Х. предприел действия по регистрация на “ Д. –тур” ЕО. с едноличен собственик на капитала “ Д. – принт” О. – гр. С., като при регистрацията представил решения на общото събрание на дружеството учредител – от 06.10.11998г.- за учредяване на едноличното дружество и формиране на капитала му чрез апортна вноска на хотел “ Д. ”, определяне на Х. за управител и упълномощаването му да предприеме действия по оценка на апортната вноска и решение от 10.12.1998г.- за приемане на оценката и капитала на Д. тур ЕО. на 346370лв. и разпределението му на 34637дяла по 10лв. По отношение на тези решения ищецът по реда на инцидентното установяване е искал прогласяването им за нищожни, поради това, че те имат характер на липсващи – невзети , тъй като съдружника Б. Н. не е присъствувала на събранията и не е полагала подпис под протоколите, а положения подпис е подправен т.е. неавтентичен. Така заявен този иск е бил разделен от производството по чл.108 ЗС и изпратен на Варненски окръжен съд по подсъдност. Определяне правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – заявеното основание и петитум. Сезираният съд е задължен да подведе фактическите обстоятелства под състава на определена правна норма и по този начин да очертае предмета на правния спор. В случая, въззивният съд е посочил, че правното основание на предявения пред него иск е чл.97, ал.1 вр. чл.26, ал.2 ГПК. Следователно, преценката за допустимостта му, като предхождаща тази по основателността е следвало да бъде съобразена с така поставената правна квалификация. Неправилно, съдът е извеждал допустимостта на иска по чл.97, ал.1 ГПК, съобразно изискванията на чл.70 ТЗ – регламентиращ различно правно средство за защита и по този начин е обосновал разбиране за липса на правен интерес от водене на иска. За да се счита, че ищецът цели постигане на правните последици, произтичащи от уважаване на иск по чл.70, ал.1 ТЗ и по този начин, както е приел въззивния съд заобикаля закона, то данни за това, следва да бъдат изведени от заявената искова молба, а при съмнение за нейната редовност, да бъде проведено, съответно производство по чл.100 ГПК / отм./. С разгледаната искова молба, иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е бил предявен като инцидентен установителен в производството по чл.108 ЗС и заявяването му по този ред директно е определяло и целените правни последици, свързани с установяване правото на собственост върху непаричната вноска, формираща капитала на “ Д. – тур” ООД. Основанията за обявяване на недействителност на дружество са строго изрично законово лимитирани от нормата на чл.70, ал.1 ГПК и за да се приеме, че са целени правните последици на този иск, то следва да са налице и фактически данни, които биха могли да бъдат подведени под този фактически състав. По отношение на юридическото лице – учредител липсата на валидно решение / каквато хипотеза е сочил касатора в исковата молба/се приравнява на липса на дееспособен учредител и в тази връзка това са обстоятелства, които могат да се свържат с разпоредбата на чл.70, ал.1, т.7 ТЗ. Но тъй като въпросът дали решението на общото събрание е валидно е преюдициален по отношение на фактите, навеждащи обстоятелства, които могат да се подведат под състава на чл.70, ал.1 т.7 ТЗ, то в случая липсват данни относими пряко към разпоредбата, а ищецът е очертал единствено факти свързани с преюдициалното и по отношение на фактическия състав на текста, установяване на нищожността на решението. Неговия правен интерес в случая е изцяло относим към изложеното в исковата молба по ревандикационния иск, а липсват сочени фактически обстоятелства, от които съдът е направил своя решаващ извод за това, че страната цели прогласяване нищожност на учредителния акт на дружеството. Още повече че конститутивния характер на иска по чл.70, ал.1 ТЗ, отрича възможността за инцидентното му предявяване. Освен това, пределите на търсената защита се извеждат пряко и от петитума на иска, който съдържа конкретно очертаване на предмета на спор. С ТРОСТК№ 1/2002г. е прието изрично, че липсващото решение на общото събрание е нищожно решение, като защитата срещу него се реализира по реда на чл.97, ал.1 ГПК/отм./ без ограничения в срока. Следователно неправилно е, възприетото от състава на апелативния съд разбиране за това, че предявения иск е недопустим. Или основателни са изложените от жалбоподателя оплаквания за нарушение на процесуалния закон.

По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е разрешил поставения съществен процесуален въпрос в противоречие с нормативната практика на ВКС- ТРОСТК №1/2002г. поради което същото следва да се отмени, както и това оставено в сила с него и делото да се върне на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба на “Д” О. / в ликвидация/.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №410/ 17.10.2008г. по ч.т.д. №412/2008г. на Варненски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение №410/ 17.10.2008г. по ч.т.д. №412/2008г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение №574/16.04.2008г. по т.д. 18/2008г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба на “Д” О. - гр. С. в ликвидация/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: