Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 363                                                     гр.София, 26.05. 2010 год.                                                          В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ   при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №756 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. М. Д. от гр. Ш., против решението от 23.02.2009г., постановено по гр.д. №99/2008г. на Русенски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 31.10.2008г. по гр.д. №788/2008г. на Русенски районен съд, е отхвърлен предявения от З. М. Д. срещу П. Т. С. от гр. Р., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №978 от 28.07.2009г. по въпроса относно последицата при неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по договора за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради противоречивото му решаване с въззивното решение и с решение №1297 от 23.11.1993г. по гр.д. №655/93г. на ВС, ІІг.о., решение №166 от 20.03.1997г. по гр.д. №204/96г. на ВС, ІІг.о. и решение №174 от 11.03.1988г. по гр.д. №63/88г. на ВС, ІІг.о. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложените решенията на ВС, че при неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по договора за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично, като плаща на кредитора съответната сума, евентуално като поиска от съда да определи размера й. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата П. Т. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Я. Т. Д. , починала след предявяване на исковата молба, поради което производството е продължило с участието на законния й наследник З. М. Д. съобразно наследствените му права, срещу П. Т. С. иск за разваляне на сключения на 29.05.1992г. между Я. Т. С. до размер на ½ид.част от него договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен в н.а. №56/92г., с който Я. Т. Д. е прехвърлила на П. Т. С. своя собствен апартамент в гр. Р., срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че ответникът по иска е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор до 2006г., когато прехвърлителката и съпругът й З. Д. се преместили от гр. Р. в гр. Ш. и задължение за издръжката и гледането им е поело трето лице – свидетелката М, срещу прехвърляне на собствеността на собствен на З. Д. имот в гр. Р. с н.а. №199/28.11.2005г. Решението е неправилно. Прехвърлителката Я. Т. Д. , поставена под пълно запрещение, чрез своя съпруг и законен представител З. М. Д., е поискала да се развали договора, поради неизпълнение на задълженията към нея от приобретателя. Ответникът е поддържал, че до 2006г. е изпълнявал договорните задължения към прехвърлителката, а след това не е изпълнявал задълженията, тъй като с напускане на града и заживяване в гр. Ш. при трето лице, с което съпругът на прехвърлителката сключил договор за прехвърляне на собствеността върху друг апартамент в гр. Р. срещу задължение за издръжка и гледане на двамата съпрузи, прехвърлителката не е оказала съдействие на длъжника да изпълнява задълженията си. Установено е, че с договор от 29.05.1992г. П. Т. С. е поел задължение за гледане и издръжка до края на живота на Я. Т. Д. , при поискване и нужда от нейна страна срещу прехвърляне на собствеността на недвижим имот – апартамент в гр. Р.. Прехвърлителката Я. Д. е починала в хода на делото на 07.03.2008г. и оставила законни наследници З. М. Д.-съпруг и син - приобретателя П. С. Видно от ЕР на ТЕЛК №11/13.01.2001г. прехвърлителката има трайна намалена работоспособност – 95% с чужда помощ поради заболяването Х. на Х. К. атрофия с напреднала деменция, като състоянието й до експертизата също е инвалид първа група с чужда помощ.становява се от показанията на свидетелката И, че през 1995-1996г. болестта на прехвърлителката прогресирала. С решение от 05.06.2006г. по гр.д. №304/2006г. на Шуменски окръжен съд прехвърлителката е поставена под пълно запрещение. През м. февруари 2006г. прехвърлителката и съпругът й З. Д. се преместили да живеят от гр. Р. в гр. Ш., с оглед на издръжката и гледането им от свидетелката М, срещу прехвърляне на собствеността на собствен на З. Д. имот в гр. Р. с н.а. №199/28.11.2005г. При възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът при иск за разваляне на договора ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение. Трансформацията на задължението в парично се предпоставя от неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за издръжка и гледане в натура. По делото е релевирано възражение за неприемане от страна на кредитора на изпълнението на задължението поради отказа й да приеме грижи от трето лице – помощник от фондация „Н” и възражение за неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задълженията на ответника, поради заминаването със съпруга й да живеят в гр. Ш.. При отказ или неоказано съдейдствие от кредитора, длъжникът, за да бъде изправна страна, е бил длъжен да предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура. Приобретателят не е установил трансформация на натуралното изпълнение с неговия паричен еквивалент. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Предвид неосигуряването на грижи и издръжка, респективно на паричния й еквивалент, за периода от 2006г. до завеждане на исковата молба през 2008г. следва да се приеме, че приобретателят не е изпълнявал задълженията си по договора през този период. Обстоятелството, че за издръжката и гледането й задължение е поето и от трето лице по друг договор, не освобождава приобретателя от задължението му по сключения от него договор. Въззивният съд неправилно е приел, че приобретателят е изпълнявал точно задълженията си по договора до 2006г. по полагане грижи и даване на издръжка на прехвърлителката, от които тя се е нуждаела.становено е, че прехвърлителката е в напреднала възраст и болна, че се нуждае се от лекарства и ежедневни грижи.становено е по делото, че приобретателят не е полагал грижи за прехвърлителката във вида и обема, в който тя се е нуждаела, а се е налагало прехвърлителката да бъде подпомагана от трети за договора лица. Приети са за установени обстоятелства въз основа на показания на свидетел – Д. И. , които не почиват на нейни непосредствени впечатления, а възпроизвеждат казано й от приобретателя и съпругата му. Неправилно не са кредитирани показанията на свидетел –, по съображения, че няма впечатления от последните три години, въпреки, че свидетелката има преки впечатления, че съпругът сам е гледал прехвърлителката. При отчитане заинтересоваността на свидетелката М въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията й при спазване разпоредбата на чл.136 от ГПК/отм./, с оглед на събраните незаинтересовани показания на свидетелката Г, че други лица са полагали грижи за прехвърлителката, от които тя се е нуждаела с оглед на влошеното си здравословно състояние. По предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на ответника-приобретател е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане. Приобретателят не е установил в инстанциите по съществото на спора, че е изпълнявал поетите задължения с алеаторния договор за полагане на грижи и издръжка на възрастната и инвалидизирана, неждаеща се от чужда помощ в ежеднението си прехвърлителка непосредствено, ежедневно и непрекъснато, което обуславя възможността същият да бъде развален. Неправилни са и не съответстват на събраните доказателства и изводите на въззивния съд, че приобретателят е изпълнявал задълженията си по договора.становено е с показанията на свидетелката П, че приобретателят е водил с колата си прехвърлителката на лекари, че преди няколко години я водил на лекар за да й поставят шина на счупен пръст на ръката, че сегашната му съпруга ходела до личния лекар на прехвърлителката за снабдяване с необходими документи, занимавала се с прането на прехвърлителката, закупувала й лекарства, двамата с прехвърлителя й намерили инвалиден стол, количка, проходилка. Свидетелката не е ходила в дома на прехвърлителката. Предвид изложеното неправилно въззивният съд е приел, че е установено точно изпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя. Полагани са частични, непълни и непостоянни грижи, които не са от характер да осигурят спокойното и нормално съществуване на прехвърлителката. Изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителката се е нуждаела от чужда помощ в обслужването в битово отношение. За продължителен период от време приобретателят не е полагал грижи и не е предоставял средства за издръжка на възрастната инвалидизирана прехвърлителка в онзи обем, който я е мотивирал да прехвърли собствеността на имота. Неизпълнението е съществено, което обуславя възможността договорът да бъде развален до размер на наследствените права /1/2ид.част/ на съпруга на прехвърлителката, в чието лице е продължило производството по делото като неин наследник. В останалата част поради съвпадане качествата на ищец и ответник производството по иска е прекратено. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и искът с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се уважи до размер на ½ ид.част съобразно с наследствените права на наследника на прехвърлителката З. Д. С оглед изхода на спора на З. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1155,20лв. – за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 23.02.2009г., постановено по гр.д. №99/2008г. на Русенски окръжен съд и вместо него постановява: РАЗВАЛЯ сключения договор от 29.05.1992г. с н.а. №56/92г. между Я. Т. С. за прехвърляне на своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Р., бел.”Ц” №36, ет.2, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня с ниша, баня-клозет, килер, две антрета и два балкона, със застроена площ от 87 кв.м., при граници: от изток – бул.”Ц”, от юг- стълбище и ап. на С. Ив. С. , от запад – жил.бл.”В” и от север – ап. на М. Н. Георгиева, с избено помещение №2 от 13,80кв.м., при граници: от изток изба на Рафаил В. И. , от юг-ул”А”, от запад – изба на С. Ив. С. и от север – коридор, с таванско помещение №3 от 18,20кв.м., при граници: от изток – бул.”Ц”, от юг – таванско помещение на Т. Кр. Д. , от запад-коридор и от север-таванско помещение на Рафаил В. Иванов, заедно със 7,77% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж с протоколно решение №22/29.-8.1957г. на ИК на ГНС-Русе, срещу задължение за издръжка и гледане, до размер на ½ идеална част от имота, по иск на З. М. Д. като наследник на Я. Т. Д. съобразно наследствените му права, срещу П. Т. С., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. ОСЪЖДА П. Т. С. от гр. Р., ул.”Ц” №36, ет.2, вх.1 да заплати на З. М. Д. от гр. Ш., ул.”С” №11, вх.2, ет.1, ап.5 сумата 1155,20лв./хиляда сто петдесет и пет лева и 20ст./ - разноски по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: