Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * лично имущество * съпружеска имуществена общност * принос * получаване на дял от личното имущество


Р Е Ш Е Н И Е
№289/2011г.

гр.София, 18.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1475/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 604 от 10.06.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1007 от 14.07.2010 год. по гр.дело № 912/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 473 от 10.10.2006 год. по гр.дело № 2474/2004 год. на Варненския районен съд, 33-ти състав в частта, с която са допуснати до делба: павилион № * със складово помещение, с обща застроена площ * кв.м.; павилион с № * със складово помещение, с обща застроена площ * кв.м.; павилион № * със складово помещение с обща застроена площ * кв.м.; павилион № * със складово помещение с обща застроена площ * кв.м. и павилион № * със санитарен възел, тоалетна и ВиК инсталация със за строена площ * кв.м., намиращи се в търговски комплекс, район „В. В.”-ІІ-ри микрорайон на [населено място], при квоти: по * идеална част за Н. В. Д. и за жалбоподателя И. С. Й..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска за делба.
Ответницата по касация Н. В. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК заради противоречие на въззивното решение с решение № 1186 от 27.10.2008 год. по гр.дело № 3885/2007 год. на ВКС, ІV г.о., според което произходът на средствата, вложени в придобиването на вещи, включени в предприятието на едноличния търговец, е без значение за вида на собствеността и обсъждане на приходите и разходите на едноличния търговец не е необходимо, тъй като тези обстоятелства биха имали евентуално значение при претенция по чл.29 СК/отм./, но не са въздигнати от закона като такива, водещи до съсобственост между търговското предприятие и съпругата на търговеца.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Страните са бивши съпрузи, като сключеният на 26.05.1974 год. граждански брак е бил прекратен с влязло в сила на 14.06.2001 год. решение. Ищцата Н. В. Д. е поискала делба на процесните павилиони с твърдението, че са придобити през време на брака чрез договор за изработка и монтаж. Ответникът/сега касатор/ И. С. Й. е възразил, че макар и придобити по време на брака, павилионите са закупени от него със средства на [фирма] и не съставляват съпружеска имуществена общност.
В. съд е приел, че павилионите са част от активите на едноличния търговец, като първоначално били записани в инвентарната книга и включени в амортизационния план при водено едностранно счетоводно отчитане, а при двустранното счетоводно отчитане, считано от 01.01.2002 год. били заведени като актив в сметка 203-сгради и включени в счетоводния баланс. Прието е по-нататък, че не са ангажирани доказателства за налични суми от търговска дейност, а през посочения период едноличният търговец не бил декларирал доходи. Според въззивния съд, не е доказано реално с какви средства са закупени павилионите и не може да се направи извод за тяхната принадлежност като доход на търговеца. Възприето е становището на първата инстанция, че не са налице доказателства за получен оборот от търговска дейност, респ. и за придобиването на процесните павилиони със средства на търговеца. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 08.01.2006 год. въззивният съд е приел, че закупуването на павилионите, съгласно счетоводните записвания е извършено чрез плащания в брой, със средства налични в касата на едноличния търговец, но тъй като произходът на сумите не е бил предмет на експертно изследване, следвало да бъде установен с писмени доказателства. Прието е, че приоритетно значение имат обстоятелствата, свързани с осъществяваната за този период търговска дейност, а съображенията относно извършени в полза на съпругата банкови преводи от майка й на обща стойност 150 000 швейцарски франка за периода 26.11.1997 год. – 27.10.1998 год. само доказват твърденията, че търговецът не е разполагал с налични средства от търговската си дейност към момента на заплащане стойността на павилионите, а поради липса на декларирани доходи за същия период, той не е бил в състояние да заплати стойността на павилионите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 год. по гр.дело № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС, презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК/отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат на упражняваната от него търговска дейност, като вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити при осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. За да бъде опровергана презумпцията за съвместен принос, съпругът-едноличен търговец следва да установи, че вещите, правата върху вещи или влоговете са включени в активите на търговското му предприятие, както и че придобиването им е резултат на осъществяваната търговска дейност.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице М. В. П./л.20-л.23 от в.гр.дело № 2115/2006 год. на Варненския окръжен съд/, се установява, че процесните павилиони са закупени през 1998 год. и са включени в активите на [фирма]/фигурират в съответния счетоводен баланс/, а от представените на експерта разходни касови ордери е видно, че закупуването е станало в брой със средства на предприятието на едноличния търговец, като паричните средства са излезли от касата му.
След като процесните павилиони са включени в търговското предприятие на едноличния търговец, те са извън обхвата на съпружеската имуществена общност, тъй като не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството /в настоящия случай, нямат даже потребителски характер, а служат за реализиране на търговската дейност/. Предвид на това, не е било необходимо въззивният съд да обсъжда приходите и разходите на едноличния търговец за годината, през която са закупени павилионите. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира за правилна практиката, намерила израз в решение № 1186 от 27.10.2008 год. по гр.дело № 3885/2007 год. на ІV г.о., според което произходът на средствата, вложени в придобиването на вещите, включени в предприятието на съпруга-едноличен търговец, е без значение за вида на собствеността. Ако съпругът на едноличния търговец претендира част от стойността на вещи, права върху вещи или дял от вземания, включени в търговското предприятие, претенцията по естеството си ще е облигационна-за парично вземане, съставляващо стойностния/паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-търговец, служещо му при упражняване на търговската дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума /срвн., решение № 249 от 16.07.2010 год. по гр.дело № 268/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 551 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 1179/2009 год. на ВКС, ІІ г.о./. С други думи, произходът на средствата, вложени в придобиването на включени в търговското предприятие вещи, права върху вещи или дял от вземания, би бил от значение при евентуална претенция по чл.29 СК/отм./, но не е определящ за това дали възниква или не съсобственост върху тези имущества между едноличния търговец и неговия съпруг.
В обобщение, обжалваното решение е постановено при наличие на касационно основание по чл.281, т.3, предл.първо ГПК и следва да бъде отменено, и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение, с което искът за делба на процесните павилиони да бъде отхвърлен, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ВКС държавна такса, съгласно чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 50 лева. С оглед изхода на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника/сега касатор/ разноски по делото в размер на 130/сто и тридесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 1007 от 14.07.2010 год. по гр.дело № 912/2009 год. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, срещу И. С. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск за делба на: павилион № * със складово помещение с обща застроена площ от * кв.м.; павилион № * със складово помещение с обща застроена площ * кв.м.; павилион № * със складово помещение с обща застроена площ * кв.м.; павилион № * със складово помещение с обща застроена площ * кв.м. и павилион № * със санитарен възел, тоалетна и В и К инсталация, със застроена площ * кв.м., намиращи се в търговския комплекс, район „В. В.”-втори микрорайон на [населено място].
Осъжда Н. В. Д., с посочен адрес, да за плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50/петдесет/лева, а на И. С. Й. направените от него разноски по делото в размер на 130/сто и тридесет/лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/