Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
Гр.София, 03 май 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 601/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С решение № 5/15.02.12 г.,постановено от ОС-Сливен /С./ по В.Н.О.Х.Д. 653/11 г., е изменена присъда № 925/01.11.10 г.,постановена от РС-Сливен /СлРС/ по Н.О.Х.Д.1860/09 г., като Й. Г. Й. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.128,ал.2 вр.ал.1 НК. Посочената присъда е изменена, като е увеличен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на В. Д. В., от 20 000 лв.на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.09.07 г. С присъдата на първостепенния съд Й. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.128,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното по Н.О.Х.Д. 257/07 г. наказание по описа на С. наказание от две години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /15.02.12 г.-08.03.12 г./ е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от страна на осъдения чрез неговия защитник, като се сочат всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено и или във връзка с чл.24, ал.1,т.1 НПК решението и присъдата на долустоящите съдилища да бъдат отменени и Й.-оправдан, или решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият не се явява предвид влошеното си здравословно състояние, като е съгласен делото да се разгледа в негово отсъствие. Упълномощеният защитник поддържа искането с изтъкнатите в него аргументи и настоява то да бъде уважено.
Представителят на ВКП изразява несъгласие и моли да не се възобновява процесното наказателно производство.
Същата е претенцията, отправена от пълномощника на частния обвинител и граждански ищец.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящото производство, намира за установено следното:
Искането за възобновяване е твърде обширно, но голяма част от аргументацията му може да бъде субсумирана под оплакване за необоснованост на съдебните актове на съдилищата по същество. С анализ на доказателствата се спори за тенденциозност и формалистичност на съдебната оценка на С. и неотговаряне на приетите факти на доказателствените материали по делото. ВКС в своето решение ще се ограничи в рамките, дадени му от процесуалния закон и няма да се спира на претенциите за необоснованост, която не е касационно основание. Казаното е така, тъй като посочената характеристика насочва към искане за приемане на различна фактология по престъпната дейност, до каквато върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може сама да достигне и въз основа на нея да реши делото, тъй като в настоящата процедура тя е инстанция по правото. Ето защо няма как въобще да бъде обмисляно искането по възобновяването за приложение на разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК и искателят да бъде оправдан. Обсъжданото би било възможно единствено, ако приетата спрямо него фактология по престъпната дейност не сочи на съставомерно по смисъла на НК деяние. Това означава “оправдаване в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда”, както изисква законът. Видно от мотивите по проверяваните съдебни актове, приетите факти насочват към престъпна деятелност.
В този смисъл ВКС намира,че основните доводи на защитата следва да бъдат определени и съответно обсъдени като такива за процесуално некачествена доказателствена оценка, довела до превратно тълкуване на фактите, до грешка във волята на решаващия съд, а оттам- до невярно приложение на материалното право- касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК.
Настоящото производство е второ поред, разглеждано пред ВКС по реда на възобновяването. Процесуалното му развитие е функция от изпълнения на указанията по отменително решение № 450/30.11.11 г., постановено от ВКС, 1 н.о.по К.Н.Д.2007/11 г. Не би могла да бъде споделена теза, че решението на въззивния съд по В.Н.О.Х.Д.653/11 г.е подчинено само на процесуалните указания по посочения касационен акт. Същото отговаря на всички предпоставки за изготвяне на въззивен акт по смисъла на чл.339 НПК и в него е направен не само дължим процесуален анализ на възможностите за приложението на материалното право, в контекста на стореното от предишните съдебни инстанции, исканията на държавното обвинение и указанията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, но и пълна въззивна проверка.
Не може да се изрази и съгласие с изтъкнатата в искането за възобновяване позиция, че съдилищата по фактите и в частност второинстанционният съд са преценявали единствено уличаващи за виновността на осъдения доказателства. Напротив, С. в решението си по В.Н.О.Х.Д. 653/11 г.е направил пространен анализ на всички събрани доказателствени материали, като ги е обмислял поотделно и съпоставяйки ги с останалите доказателства. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е легитимирана да се намесва в суверенната преценка на решаващите съдилища по доказателствените материали, освен ако не констатира процесуален порок при тяхното установяване и оценка. Такъв в случая липсва.
Поначало Й. Й. не признава авторство на деянието. И. Й. е този, който твърди, че е нанесъл фаталните за пострадалия удари, след като братята В. /сред които потърпевшият/ носели бухалка в себе си и в хода на провелата се борба я изпуснали, а И. я взел и ударил В. В.. Казаното от него, както и това от разпитаните в хода на съдебните производства свидетели П., Х. и В. Й. не се схожда не само с депозираното от братята В. и бившата съпруга на единия от тях Г., но и от казаното от независимите свидетели Р. и Д. /на последния надлежно са прочетени депозираните пред съдия на досъдебното производство показания/. От друга страна, то не съвпада и с реално установените медицински увреждания по братята В. и Й.. В акта на С. са отразени мотиви по въпроса и ВКС не намира за нужно да ги повтаря.
Съществен спор представлява оспорваното обстоятелство кой е носел у себе си бухалката. Същата е открита на място, където е била оставена от братята Й.. И. съобщава, че е бил удрян с нея и затова има следи от кръв с неговата кръвногрупова принадлежност. Основателно казаното не е прието от решаващите съдилища, тъй като съгласно експертизата за телесните повреди на този свидетел липсват такива, които да насочват за рани с възможност да обагрят с кръв бухалката, което не важи за Т. В.. Освен това свидетелите Р. и Д. са категорични,че слезлият от Мерцедеса брат, който е Й. Й., е нанеслият съставомерните увреждания на В. В.. Ето защо е несъстоятелна тезата на защитата за едностранчива оценъчна дейност по доказателствените материали, която е довела до порок при формиране на съдебната воля- нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК.
По-нататък, процесуалното развитие на настоящото производство е такова,че съдът е можел да се произнася по най-тежко обвинение в границите на нормата на чл.129 НК- предвид изменение на обвинението в тази връзка, направено в съдебно заседание на 19.05.09 г. от страна на представителя на прокуратурата, по Н.О.Х.Д.354/08 г. Дали е била нужно изменение на обвинението, няма да бъде коментирано от настоящата инстанция. Но е факт, който не може да бъде игнориран, защото прокуратурата е очертала квалификационно престъпната дейност на извършителя. В отменителното си вече споменато решение, ВКС на РБ, 1 н.о. е отразил подробни и съществени аргументи в третираната насока. Трябва да се отбележи, че в решението си по В.Н.О.Х.Д.653/11 г. С. ги е спазил законосъобразно и е изложил съображения защо не може да се произнася по обвинение за тежка телесна повреда, макар и да има налични медицински доказателства за нанесена такава.
Вярно е казаното по искането за възобновяване, че в хода на първостепенното и второстепенното съдебно производство осъденият се е защитавал по обвинение за тежка телесна повреда. Приемането на по-лека по форма телесна повреда не е от характер да създаде съществено изменение на обстоятелствената част. Става дума за стеснение на обвинението в рамките на предявеното такова. Правомощията на втората инстанция, видно от разпоредбата на чл.337,ал.1,т.2 НПК, дават възможност за преминаване към по-леко наказуемо престъпление. Затова не може да се възприеме довод за лишаване на осъдения от една инстанция с директното преминаване от страна на второстепепнния съд към обвинение за нанесена по-лека телесна повреда от първоначално вменената такава.
Все в контекста на обсъжданото дотук трябва да се подчертае като несъстоятелен и следващият довод по искането -защо след като е намерил наличие на тежка телесна повреда, С. е осъдил Й. за средна телесна повреда. Единствено възможното осъждане за причиняване на средна телесна повреда или по-леко наказуем такъв състав е ясно, когато внимателно се съпостави последователността на множеството разглеждания. По принцип вярната правна квалификация би била такава по чл.128 НК, тъй като в крайна сметка по приетите по делото експертни заключения най-тежкото телесно увреждане е Т.. Предвид процесуални неблагополучия обаче, обсъдени подробно в решението на С. по указания на отменителното решение на ВКС, осъждане за осъществена тежка телесна повреда е процесуално недопустимо. Намерената за фактически налична такава няма пречка да бъде осмислена на плоскостта на несъставомерните субективни елементи. Процесуалните проблеми са обезмислили и връщане на делото на първата инстанция за назначаване на повторна експертиза, която да обедини другите, както се претендира по искането за възобновяване.
Предвид продължителното разглеждане на делото и неколкократното му връщане, поставеният на разглеждане акт на първоинстанционен съд в настоящото производство, е присъдата по Н.О.Х.Д.860/ 09 г. Като изключим споменатия вече процесуален проблем, на който не е обърнато внимание, мотивите към съдебния акт са подробни и убедителни, подчинени на заложените в чл.305 НПК правила. Същото се отнася и за мотивите към съдебния акт по решението на С., които отговарят на предпоставките, визирани в чл.339 НПК. Не може да бъде споделено възражението по искането, че въззивната инстанция не е отговорила на всички доводи. Без съмнение съществените и важни за изхода на процесното производство такива са получили съответен отговор. Това важи и за гражданския иск, който е бил увеличен. На стр.12 долу и стр.13 до средата от мотивите са изложени логични аргументи в обсъжданата насока, отразено е защо не се възприема съпричиняване, откога се дължи законната лихва при положение, че като престъпление стореното винаги е деликт.
На последно, но не по важност, място, досежно претенциите за допуснати процесуални нарушения, съществено ограничили участието на осъдения в процеса и в частност –неговото право на защита, е нужно да бъде спомената влязла в сила присъда от 02.04.08 г.,постановена от СлРС по Н.О.Х.Д.368/08 г. Тя е осъдителна по чл.216,ал.4 НК за Т. В., който е признат за виновен и осъден за това, че на 27.09.07 г.е унищожил чужди движими вещи- предно и задно панорамни стъкла на автомобил Форд, принадлежащ на И. Й.. Тази присъда няма съществена правна стойност с оглед решаването на настоящия казус,тъй като фактологията по случилото се е залегнала в обвинителния акт по това дело и е част от фактическите обстоятелства, приети от съдилищата по същество.
След като не разкри касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, ВКС се счита задължен да отбележи,че не разкрива и такова по чл.348,ал.1,т.1 НПК- с осъждането на Й. Й. да е нарушен материалният закон. В рамките на възприетата фактология на базата на съответните доказателствени материали и в съответствие с процесуалните граници, поведението на осъдения е правилно материалноправно формулирано. Отсъствието на признание за авторство от негова страна и липсата на свидетелски показания, които да навеждат на ясен извод за предходни случката възприятия на осъдения, изключват преценка на правни фигури като неизбежна отбрана; превишаване пределите на неизбежната отбрана; мнима неизбежна отбрана с формите неизвинителна или извинителна грешка; афектно състояние.
Възражение, което може да се приеме за основателно, е това за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. С цел мотивиран отговор на същото трябва да бъде направен анализ на движението на наказателното производство и постановявани по него съдебни актове със съответно сезиране, за да се прецени какво е възможното и оттам- дължимото такова по вид и размер наказание.
Първоначално спрямо подсъдимия е постановена осъдителна присъда по Н.О.Х.Д.354/08 г.по описа на СлРС за извършено от него престъпление по чл.132, ал.1,т.2 НК и вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено наказание пробация с определяне на три пробационни мерки. По жалба само на частния обвинител и граждански ищец е образувано В.Н.О.Х.Д.395/09 г.по описа на С. и са отправени две искания- да се постанови решение, с което да се отмени присъдата на първостепенния съд и делото да бъде върнато на прокурора с оглед опит за убийство или алтернативно- подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му преди изменение на обвинението такова по чл.128 НК, като бъде наложено справедливо ефективно наказание лишаване от свобода. С решение № 135/04.11.09 г.,постановено от С., е отменена атакуваната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС с указания за евентуално осъждане по чл. 128 НК.
Образувано е Н.О.Х.Д.1860/09 г.по описа на СлРС, по присъдата по което е постановено осъждане за извършено престъпление по чл.128 НК и е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Тази присъда е потвърдена в наказателно-осъдителната част по образуваното по жалба на частния обвинител и граждански ищец /с искане за увеличаване на наказанието и на гражданския иск/ и жалба на подсъдимия /с искане за оправдаване/ В.Н.О.Х.Д.604/10 г.по описа на С..
По реда на отмяната наказателното производство е възобновено и е отменено последното цитирано решение, с указания да се отговори на претенциите за утежняване положението на осъденото лице с осъждането му по по-тежко наказуемо престъпление. Вследствие на това е постановено решение № 5/15.02.12 г.по В.Н.О.Х.Д.653/11 г.по описа на С., съгласно което в наказателно-осъдителната част има налично изменение само с оглед квалификация по чл.129 НК.
Във връзка с принципа за Reformatio in pejus по отношение на дължимата наказателно-правна квалификация, решението на въззивния съд е законосъобразно, при стриктно изпълнение на указанията по отменителния съдебен акт на ВКС. Същевременно, още при първото второинстанционно разглеждане на В.Н.О.Х.Д.359/09 г.по описа на С., частният обвинител е предявил искане за налагане на наказание лишаване от свобода с негово ефективно изтърпяване, макар и в рамките на една от претендираните квалификации- по чл.128 НК. По-нататък, той е атакувал и присъдата по Н.О.Х.Д. 1860/09 г.по описа на СлРС, с искане за увеличаване на наложеното на Й. наказание от пет години лишаване от свобода. Това е било възможно, предвид наказанието, предвидено в санкционната част на материалноправната норма по чл.128,ал.1 НК-лишаване от свобода за срок от три до десет години от една страна. От друга- още от първия възможен момент частното обвинение спори не само по квалификацията, но и по наказанието в посока на искане за негово увеличаване. Именно поради тази причина, въпреки че при първото осъждане е постановено наказание пробация, въззивната инстанция сама, а по-късно и първостепенният съд, са били оправомощени да определят наказание лишаване от свобода,както е и сторено /аргумент-чл.337,ал.2 и чл.355,ал.2 НПК/.
Понастоящем обаче, тъй като процесната процедура е такава по възобновяване с искане на осъденото лице, може да се разсъждава единствено на плоскостта на наложеното наказание от пет години лишаване от свобода и да се преценява дали то е явно несправедливо и определимо като завишено. Първостепенният съд е наложил наказание от пет години лишаване от свобода по квалификация по чл.128 НК. С. е променил квалификацията в такава по чл.129 ,ал.2 вр.ал.1 НК, без да изменява наложеното наказание като дълготрайност. Същото, предвид момента на извършване на деянието /27.09.07 г./, промяната на санкционната част на нормата на чл.129,ал.1 НК със ЗИД, Д.В.,бр.26/10 г. и решаването на въззивното производство с постановен на 15.02.12 г.съдебен акт, е максималното прогласено в НК, при законосъобразно прилагане на принципа за по-благоприятния материален закон по силата на чл.2,ал.2 НК.
При така направения разбор, а и предвид конкретните мотиви по решението по В.Н.О.Х.Д.653/11 г., се стига до извод, че определеното на Й. наказание е отмерено само при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. ВКС се солидаризира с всички утежняващи несъставомерни субективни елементи, отчетени от С. и не намира за нужно да ги възпроизвежда дословно. Вярно е казаното в искането за възобновяване, че не са взети предвид добрите характеристични данни за осъдения, а същите без съмнение се оценяват като смекчаващи обстоятелства.
Посочено е освен това, че причина за инцидента е пострадалият. Както вече бе споменато, ВКС може да се разпростре само в рамките на фактическите положения, приети от съдилищата по фактите. А видно от същите, и то при спазване на процесуалните правила за тяхното установяване, И. Й. е инициирал случилото се със засичане със своя Форд на пътя на автомобила Ауди, в който пътували братята В. и тогавашната съпруга на единия от тях. По-късно е прието, че при искане на обяснение, И. Й. е налетял с нож и т.н. Истина е, че осъденият се е намесил в по-късен момент, когато взаимните обиди и удари между братята В. и И. Й. вече са ескалирали. Така че той е демонстрирал поведение, охарактеризирано до известна степен като оказване помощ на брат му. Не може да се отрече, че и В. са били доста активни в пререканията и боя с И. Й., макар и да не са ги инспирирали.
В кориците на делото присъстват доказателства за влошено здравословно състояние на искателя. Макар и млад човек, той страда от тежки заболявания на вътрешните органи, които често водят до хоспитализация в затворническа болница и до спиране изпълнението на наказанието. Това е облекчаващ фактор, който трябва да бъде взет предвид. Същевременно обаче той не е от характер да бъде отчетен като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 НК, за да се намерят предпоставки за определяне на наказанието при условията на този законов текст. Многобройност на такива също не е налична.
Ето защо, съгласно изложените неотчетени облекчаващи обстоятелства в рамките на индивидуализация на наказанието по чл.54 НК, ВКС намира,че наложеното на Й. Й. наказание от пет години лишаване от свобода, е явно несправедливо, погледнато в светлината на текста на чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Затова, при преценка на съотношението на всички несъставомерни субективни елементи, обществената опасност на стореното и молителя и на заложените в чл.36 цели на наказанието, върховната съдебна инстанция по наказателни дела намалява размера на лишаването от свобода, като определя като дължим срок такъв от три години и шест месеца. Така отмерен, той ще се яви необходим и достатъчен за превъзпитание на осъдения в дух на стриктно зачитане на чуждата телесна неприкосновеност.
Преценката на настоящия съд очевидно води до извод за разкриване на основания, които са в полза на осъдения, което налага възобновяване на въззивното наказателно производство и изменение на решението на С. в изтъкнатия по-горе смисъл.
Затова на основание чл.425,ал.1,т.3 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.2,т.1 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.653/11 г.по описа на ОС-Сливен.
ИЗМЕНЯВА решение №5/ 15.02.12 г.,постановено от ОС-Сливен по В.Н.О.Х.Д. 653/11 г. в частта, в която е потвърдена присъда № 925/01.11.10 г., постановена от РС-Сливен по Н.О.Х.Д.1860/09 г.по отношение на определеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, като го НАМАЛЯВА на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
|