Р Е Ш Е Н И Е №60192 гр. София, 26 януари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 800/21 г. по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Н. Н. Д. срещу решение № 112 от 8.07.2021 г. постановено по внохд № 406/19 г. на Апелативен съд- Пловдив. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1 т. 1 и т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия от ВКС по възведеното му обвинение, поради неговата недоказаност. Твърди се, че съдът е направил едностранчив анализ на събраните доказателства, като неоснователно е отказал да кредитира показанията на свидетелите К. М., Е. Й. и Д. Д.. Съдът е тълкувал избирателно показанията на св. Д. Т., св. Т. Н. и св. П. П., които потвърждавали, че към инкриминирания период дружество „фирма“ е притежавало техника и инвентар, необходими за обработка на заявената за подпомагане пред ДФЗ земеделската земя, както и че реално е извършвало стопанската дейност, записана в декларацията от 4.06.2014 г. Настоява се , че съдът не е извършил задълбочена оценка на събраните доказателства и поради това е пропуснал да установи кои от разпитаните свидетели на кои земи са собственици, има ли дружеството към 2013 и 2014 година правно основание да обработва техните земи, включени ли са техните земеделски имоти в заявлението за подпомагане от 4.06.2014 г. и дали те са били обработвани и от кого. Не е отдадено значение на факта, че разпитаните свидетели са от групата свидетели, на които дружеството „фирма“ дължи рента, което създавало „негативни“ нагласи у тях. От друга страна не били разпитани лицата, които били „доволни“ от изпълнените договорни отношения по сключените договорите за аренда. Визираните в жалбата пороци при оценка на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон и до осъждането на подс. Д., което налага отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция. В съдебното заседание пред ВКС подс. Д. не се явява. Защитникът му адв. И. И. поддържа касационната жалба с всички изложени в нея аргументи. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, тъй като въззивният съд е обсъдил подробно показанията на свидетелите относно периода и начина на обработка на процесните имоти в землището на [населено място] и [населено място] и тяхното състояние към момента на кандидатстване на подсъдимия за европейска субсидия. Съдът не е допуснал сочените в жалбата нарушения, поради което искането за оправдаване на подс. Д. е неоснователно, а атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. ВКС след като изслуша доводите на страните, обсъди приложените по делото материали и в пределите на чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба на подс. Н. Д. е неоснователна. С присъда №71 от 8.09.2017 г. по нохд № 2154/16 г. Окръжен съд- Пловдив признал подс. Н. Н. Д. за виновен в това, че на 4.06.2014 г. в [населено място], като управител на Е. стил О. при условията на посредствено извършителство чрез Д. Н. Д. действащ като пълномощник представил пред Областна Дирекция на ДФ Земеделие в [населено място], Общинска служба „Земеделие“ [населено място] неверни сведения в общо заявление за подпомагане за 2014 г. с УИН 1603061445340, УРН 242341 от 4.06.2014 г. като в приложената към него таблица за ползваните парцели за 2014 година е посочил, че обработва 161 броя парцели в землищата на [населено място] и в [населено място] и две в [община] с обща площ 119,03 хектара, а в действителност е установено, че така заявените имоти не са били обработвани през 2014 г. , в нарушение на задължението да се представят такива сведения, регламентирано в чл. 3, ал.1, т. 3, б. В от Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, действаща за кампания 2014 година,издадена от Министъра на земеделието и горите на основание чл. 32 ал. 5 от ЗПЗП, за да получи средства от фондове предоставени от Европейския съюз на българската държава по „Схема за единно плащане на площ, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и вр. чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата размер на 6 000 лв., като го оправдал за това на 31.05.2014 г. на същото място да е представил неверни сведения в общото заявление за подпомагане за 2014 г. с УИН 1603061445340, УРН 242341, като в приложената към него таблица за ползвани парцели да е посочил, че ползва 35 броя парцели [населено място], [населено място] и две в [населено място] с обща площ 31,81 ха, а в действителност да е установено, че така заявените площи не са ползвани –обработвани от заявителя „фирма“ , в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 3, б. В от Наредба № %/2009 г. , както и да е извършил деянието в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. По жалба на под. Д. в АС-Пловдив е образувано внохд № 602/17 г. С решение № 46 от 22.03.2019 г. АС е потвърдил присъдата на първата инстанция. Срещу въззивния съдебен акт по жалба на подс. Д. с релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1 т. 1- т. 3 от НПК във ВКС е било образувано к. д. № 492/19 г. С решение № 118 от 1.08.2019 г. ВКС, 2-ро НО на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК отменил решението на въззивната инстанция и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. С решение №112 от 8.07.2021 г. по внохд № 406/19 г. АС – Пловдив потвърдил присъдата и осъдил подс. Д. да заплати направените по делото разноски. Преди да вземе становище по поставените въпроси в процесуалния документ, с който е инициирана настоящата проверка, ВКС следва на направи уточнението, че преобладаващата част от доводите в жалбата са израз на несъгласие на касатора с аналитичната дейност на съда и извършения анализ на доказателствената съвкупност, от които са изведени фактическите обстоятелства по делото. Последните, според подсъдимия, не отразявали обективно развилите се през инкриминирания период събития, което давало основание на ВКС да отмени постановения съдебен акт. На първо място, следва да се посочи, че твърденията за неправилно установени факти не могат да бъдат предмет на проверка от ВКС, поради това, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. За това оплакванията на касатора следва да бъдат обсъдени през заявеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и съобразно доводите за нарушения на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК в дейността на съда. І. Проверката на релевираните с жалбата оплаквания не позволява извод за тяхното наличие. Атакуваният съдебен акт е постановен при стриктно спазване на изискванията на закона, тъй като направените изводи относно правно значимите обстоятелства, Апелативният съд е изградил върху допустими и годни доказателствени средства, които е обсъдил съобразно действителното им съдържание. Въззивният съд не е допуснал едностранчив, превратен или тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност, като е направил всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от НПК. Съдът е провел допълнително съдебно следствие в хода, на което е разпитал свидетелите Т., П. П., С., Н., Д. Д., Г.Д., М. Д., Е. Й., К., М., Т., Ч., Е. Г., Н. С., Е. Ч., Т. Н.. Изискал е писмени доказателства от ДФЗ, от „фирма“-/населено място/,справки от ОД-Земеделие-Пловдив и РД -32—1/8.01.2019 г., ДФ“Земеделие“ ОРА , ДФ Земеделие, Дирекция „Технически инспекторат“, КТИ при МЗХПГ, ОД Земеделие „Разплащателна агенция“ и др. Назначил е Агротехническа експертиза и техническа експертиза. Съдът е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС, постановено по к.д. № 492/19 г. на 2 –ро НО и е изследвал следните обстоятелства : - какво е правното основание, с което е разполагало дружество „фирма„, - какво е било реалното фактическо положение и поведение на подсъдимия през периода 2013/2014 година, за който е кандидатствал за подпомагане пред ДФЗ, - в какво се състои двойното деклариране и застъпването на заявените за подпомагане земеделски имоти от подс. Д. и св. К., - кое е лицето, което реално е извършвало обработка на инкриминираните площи, - кои други лица и на какво основание са заявили подпомагане за същите площи. Фактически обстоятелства по тези и всички правнозначими въпроси са изведени след обективен и прецизен доказателствен анализ на цялата доказателствена съвкупност и в частност от показанията на свидетелите П. П., В. Л., П. Н., Т. Н., Н. С., Н. К., Й. Т., Ч., Т., Б., Т., Ч., Д. Д., Т. П., които еднопосочно установяват, че дружество „фирма“, представлявано от подсъдимия е имало сключени договори за аренда на земеделска земя от 2007 година в района на селата К., И. В. и П., която до 2011 година обработвало. След 2012 година дружеството спряло да изпълнява договорните си задължения - не обработвало земята и не изплащало аренда, като пренасочило дейността си върху отглеждането на овошки, розови насаждения и етерични масла. Поради това от 2012 година св. К. по настояване на Земеделската кооперация „име“ и останалите собственици на земи в [населено място] започнал да обработва земите им. Недоволството в жалбата засяга анализа на показанията на свидетелите П. П., Д. Т., Т. Н. и П. К., като се сочи, че съдът не е оценил действителния им смисъл и съдържание, а ги е тълкувал превратно, в противоречие с установените от показанията на свидетелите Д. Д., Г. Д., Й., М. факти за това, че дружество „фирма“ разполагало с капацитет да обработва земеделските земи и че през 2013 и 2014 година не се е отклонявало от поетите задължения по договорите за аренда в землището на селата П. и И. В.. 1. Съдът не е придал по- голяма тежест на показанията на св. П. пред показанията на свидетели Д. Д., Г. Д., Й., М.. Той е обсъдил с нужното внимание заявеното от св. П., че два от общо четирите трактора, собственост на дружество „фирма“ за държани в неговия двор и че са използвани предимно за обработка на масивите от овощни и етерично маслени култури, а не за земеделски посеви и оран. Констатирал е противоречия между двете групи доказателствени източници, които се е опитал да отстрани по предвидените способи и средства в закона, чрез извършването на очни ставки и чрез преразпити на свидетелите. Съдът е защитил убедително позицията си, защо съобщената от св. П. информация следва да се третира като достоверен източник на факти и защо твърденията на посочените от подсъдимия свидетели не следва да бъдат кредитирани, като касационната инстанция изцяло споделя изводите му, че подсъдимият не обработвал посочените в заявлението земеделски земи, не защото дружеството не е разполагало с техническа обезпеченост/четири трактора и инвентар/, а защото съобщеното от св. П. корелира с информацията пресъздадена в показанията на свидетелите Т. П., В. Л., П. Н., Т. Н., Н. С., Н. К., Й. Т., Ч., Т., Б., Т., Ч., Д. и с тази съдържаща се в писмените документи приложени по делото : отговор от ДФЗ изх. № 02-160-1100-/96 от 26.02.20 г. / л. 311, вохд № 406/19/, от ОС-Земеделие, копие от фактура№ 183/7.06.2013 г., издадена от /фирма/, от МЗХГ ОД „Земеделие“ изх.№ РД 12-02-489 от 27.02.20 г. /л. 314 вохд № 406/19 г. 2. Въззивният съд заслужено е откроил показанията на св. П. Ч. - служител във фирма „фирма“ - /населено място/, която е разпитана за първи път по внохд № 406/19 г., в които тя пояснила, че разработения от дружеството й софтуерен продукт „фирма“, не съдържа джи пи ес координати на всеки земеделски стопанин и че такава информация, фирмата й не е предоставяла на подсъдимия Д.. 3. От вниманието на съда не са убягнали сведенията получени от МЗХГ за това, че „фирма“ О. не е подавало заявление за предоставяне на информация по реда на чл. 45а от Наредба №49/2004 г. и справката от ОС „Земеделие“, сочеща на това, че на дружество „фирма“ не са изпращани по електронен път координати на имотите на арендаторите, опровергаващи обясненията на подс. Д. и показанията на свидетелите Д. Д., Г. Д., Й., М. за начина, по който са обработвали земеделските имоти - чрез наставяне на джи пи ес координатите на земеделските имоти. 4. На следващо място неоснователно се твърди в жалбата, че съдът е игнорирал съобщеното от св. Д. Т., че лично тя и съпруга й обработвали притежаваните от тях земи и, че е имало случаи, в които те отстъпвали на подсъдимия свои имоти за обработка, за да не се накъсва масива, а той им предоставял негови. Липсата на конкретика по отношение на периода и имотите лишава съобщената от тях информация от доказателствена стойност в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. 5. Лишено от основание е оплакването, че съдът не е обсъдил показанията на св. Т. Н. от 20.11.2018 г., депозирани по внохд № 602/17 година. Последните не могат да бъдат ползвани за изграждане на фактически изводи от съда, тъй като не са били приобщени към материалите по делото чрез процесуалната техника на чл. 281 от НПК, поради което правилно не са били включени в доказателствената съвкупност и съдът не се е позовал на тях в мотивите си. 6. Декларативно поддържано е оплакването за това, че съдът е подходил избирателно и тенденциозно в процеса на събиране на доказателствата, тъй като според касатора, разпитал само свидетели, които не са получила аренда от подс. Д., а пропуснал да разпита онези, на които той платил аренда за 2013 и 2014 година. В хода на съдебните производства пред двете съдебни инстанции, подсъдимият е правил доказателствени искания по всички параметри на обвинението, които съдилищата изцяло са уважавали, като са допуснали до разпит в качеството на свидетелите посочените от него лица - Н., Д. Д., Г. Д., М. Д., Е Й., М., приели са като доказателства представените и поискани от него от различни институции писмени материали, касаещи спорни въпроси по делото. Подсъдимият се е възползвал от правото си и няколкократно е давал обяснения по обвинението, в които е защитил позицията си. Всички доказателствени източници, включително и посочените по искане на защитата са обсъдени с нужното внимание от съда, който е интерпретирал съдържащата се в тях информация напълно коректно, при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и тези на формалната логика. Обратното твърдение, не държи сметка на извършената значителна по своя обем дейност по събиране и проверка на доказателства, при това в преобладаващата си част по искане на подсъдимия и защитата, без да са били отхвърлени неаргументирано доказателствените им искания. Освен това следва да се посочи, че в нито един момент, подсъдимият не е правил искане за допускане до разпит на лица, за които твърди, че са получили аренда за 2014 година, нито съдът служебно въз основа на писмените и гласни доказателствата по делото е установил данни за това. Не без значение е факта, че по искане на подсъдимия по делото са били приложени ведомости за изплащане на аренда, съдържащи имена , суми и подписи на получателите на аренда и в тези документи отсъства информация за инкриминирания период. В заключение, ВКС прие, че съдът е изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като е направил обективен и всеобхватен прочит на доказателствените материали по делото и е защитил професионално становището си относно тяхната допустимост и достоверност, позволяваща извеждането на съставомерните признаци от състава на престъплението. Ето защо доводите за нарушения в дейността на съда, с които е релевирано наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не се споделят от настоящия съдебен състав и не налагат упражняване на правомощията му по чл. 354 , ал.1, т.5 от НПК. ІІ. В пределите на установените фактически положения, материалния закон е приложен правилно, като подс. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал.2 вр. ал. 1 от НК. Законосъобразен е направеният от съда извод за това, той е действал с пряк умисъл, с визираната в закона специална цел – чрез невярното деклариране да получи средства от европейските фондове предоставени на българската държава. Престъплението, което е формално, на просто извършване е довършено с подаването на заявлението за подпомагане пред компетентния орган, със съдържащи се в него неверни сведения относно състоянието на земеделските имоти към датата 4.06.2014 г. и относно обстоятелството кое е лицето/ дружеството/, което обработва заявената за подпомагане земеделска площ. Подпомагането по съответните схеми, подробно описани в съдебния акт и плащанията по тях, изисква заявените земеделски земи да са използвани, обработвани и поддържани от заявителя, съгласно изискванията на чл. 2, ал.1 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и съгласно разпоредбите на чл. 41, ал.1 и чл. 43 от ЗПЗП. Цитираните норми регламентират реда и условията за кандидатстване и за подпомагане и те изрично указват на императивното кумулативно изискване на закона, земеделските земи- първо да се ползват на правно основание от заявителя и второ - кандидатът за получаване на субсидия да извършва земеделска дейност по обработката на тези земи, съобразно описаното в заявлението. /в този смисъл Р №272/15 г. ВКС, 1-во НО, Р № 380/14 г., 2-ро НО, Р № 383/14 г. на 2-ро НО и др./. В конкретния случай, макар подсъдимият Д. да е разполагал с правно основание да обработва включените в заявлението земеделски имоти по силата на сключени валидни договори за аренда за календарната 2014 година, то той не е изпълнил второто изискване на закона той /респ. дружеството му да полага действия по тяхната обработка и поддръжка, като в заявлението за подпомагане е декларирал неверни обстоятелства по отношение на въпроса кой обработва земята и какво е нейното състояние, с което стореното от него правилно е подведено в състава на възведеното му с обвинителния акт престъпление. Съдът правилно е приел, че управляваното от подсъдимия Д. дружество „фирма“ не се е занимавало от 2012 година с обработването на земеделски земи, включени в заявлението и че същите към 2013/14 година са били обработвани от друго лице - от св. К. по силата на договорки със собствениците на земеделските земи. За обективната съставомерност на деянието по чл. 248, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК е ирелевантно, доколко постигнатите между собствениците на земеделски земи и свидетеля К. договорки са предоставяли на К. правно основание да обработва земите, респективно за това да кандидатства за подпомагане по финансови програми към ДФЗ. Значение има факта, че след като подс.Д. спрял да обработва земите, той е ясно е съзнавал, че няма правно основание да кандидатства и да получи финансиране за календарната 2014 година, при това, декларирайки неверни обстоятелства в заявлението. Защото за субсидирането на земеделските производители по европейски програми по СЕПП не е достатъчно, кандидатът /субектът на престъплението/ да е страна по валидни договори за аренда на земята, включена в заявлението, а следва той да я ползва, обработва и поддържа по начина, указан в закона и наредбата, тъй като финансирането цели подпомагане на земеделските производители за реалното осъществяване на селскостопанска дейност. Не може да има спор, че наличието на сключени договори, предоставящи правното основание за обработка на земята, не е достатъчно условие за финансирането на заявителя по програма СЕПП. В кориците на делото са налице доказателства обосноваващи наличието на обективните и субективни признаци от състава на престъплението, поради което искането за оправдаване не може да намери законова опора. В тази насока съдът е отдал дължимото от доказателствена гледна точка, на подадените от подс. Д. заявления от 7.06.2013 г. 16.11.2013 г. и 7.01.2014 г., дати, предхождащи подаването на инкриминирания документ от 4.06.2014 г. към кмета на [населено място] с искане за издаване на заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на имотите от св. К., тъй като земеделските земи през 2013 година описани в приложението към заявлението са обработвани от свидетеля, а не от подс. Д.. Всичко изложено до тук налага извода, че материалния закон е приложен правилно, поради което декларативно поддържаното оплакване за наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК не е налично. В жалбата не е наведени изрично касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което ВКС само ще маркира становището си, че наложеното на подс. Д. наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лв. не разкрива белезите на явна несправедливост, тъй като съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и наред с това е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 8.07.2021 г. постановено по внохд № 406/19 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.