O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10 София, 31.01.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Мина Топузова 2. Бисер Троянов разгледа докладваното от съдия Троянов частно наказателно дело № 45 по описа за 2022 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 1 от НПК, по повод разпореждане (определение) № 11 от 14.01.2022 г. на съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 19/ 2022 г., по описа на Царевския районен съд, с което делото е прекратено и изпратено за промяна на подсъдността според единния съдебен район по местоживеене на процесуалните страни и на поисканите за призоваване свидетели. Прокурор Петър Долапчиев от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че предложението е основателно, защото всички са с местоживеене на територията на Пловдивския районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално съдебното производство е било образувано пред Пловдивския районен съд като н.ч.х.д. № 73/ 2022 г., въз основа на подадената частна тъжба от П. Т. Т. против подсъд. Г. С. Д. за обида, разпространена по друг начин (в социални мрежи чрез интернет). Частният тъжител е поискал допускане на трима свидетели при довеждане. В тъжбата е твърдял, че е научил за деянието докато бил на почивка в гр. Приморско. По реда на случайното разпределение за съдия-докладчик бил определен И. Г. К.. Без да бъде постановен надлежен съдебен акт със саморъчния подпис на докладчика, делото се озовало в Царевския районен съд въз основа на писмо, отново неподписано от никой. Поставен е щемпел с надпис: Официален препис/незаверено копие от електронен образ/документ. Пред Царевския районен съд било образувано н.ч.х.д. № 19/ 2022 г., а определеният съдия-докладчик изискал и разпечатал от деловодната система ЕИСС копие на електронен документ, съдържащ текст на разпореждане № 156 от 11.01.2022 г. по н.ч.х.д. № 73/ 2022 г., по описа на Пловдивския районен съд, за който било отразено, че е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия К.. С разпореждане (неправилно озаглавено като определение) № 11 от 14.01.2022 г., съдията-докладчик от Царевския районен съд направил предложение за изпращане на делото отново на Пловдивския районен съд, защото частният тъжител и подсъдимият били с местоживеене на територията на гр. Пловдив, а вероятно и поисканите от тъжителя свидетели при довеждане. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Пловдивския районен съд. Не е правилно твърдението, че разпространената чрез интернет обида е извършена на територията на гр. Приморско. Обидните думи са публикувани в социална мрежа, която благодарение на интернет може да бъде достъпвана навсякъде, където интернет има разпространение. Частният тъжител е възприел обидните думи докато бил на почивка, но мястото на узнаване е определящо за местната подсъдност само по основния състав на чл. 146 от НК, както и при публичното й присъствено разпространение. В другия случай (по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК), когато е разпространена чрез печатно произведение, чрез телевизионно или радиоразпръскване, чрез интернет или по друг сходен на тях начин, обидата може да бъде възприета на всяка територия, покрита от печатното, телевизионното-, радио- или интернет разпространение. Защото по този начин обидата може да стане достояние и на неограничен кръг от потребители на разпространението (освен обидения), което завишава степента на обществена опасност на деянието. И след като частният тъжител е избрал да подаде частната си тъжба в Пловдивския районен съд, съдията-докладчик К. не е имал правно основание да я препраща на друг съд. Царевският районен съд е могъл да повдигне препирня за подсъдност, но е предпочел друг начин, който по случайност също е удовлетворителен за него. В случая, процесуалните страни по делото са с местоживеене в гр. Пловдив. Поисканите от тъжителя за разпит свидетели при довеждане, за тяхно удобство, могат да бъдат изслушани от Пловдивския районен съд, вместо да пътуват в отдалечен район, без никаква полза. Касационният съдебен състав използва възможността да обърне внимание на председателя на Пловдивския районен съд, че ЕИСС е само деловодна програма за работа на съдилищата, която след многобройни версии за усъвършенстване продължава да бъде незадоволителна. Тя е само електронно деловодство, но не замества електронното правосъдие и наказателните дела (както и всички други видове дела) следва да бъдат изготвяни по обичайния ред – на хартия със саморъчните подписи на съдебния състав (за съдебните актове) и на съдебния секретар (за съдебните протоколи). Въведените в ЕИСС съдебни актове служат само за оповестяване и съхранение на електронния файл. Процесуалните закони предвиждат редица изисквания за начина на водене на съдебните производства и за хартиения документооборот, които не са отменени, въпреки неудачните изменения на НПК от 29 декември 2020 г. (ДВ, бр. 110/ 2020 г.). Хартиеното дело не е заместено с електронно дело! ЕИСС и понастоящем не играе ролята на електронно правосъдие, при нея липсва надеждност и сигурност, обект е на редица критики, най-вече от нейните потребители в съдебната система. ЕИСС не осигурява свързаност между делата и между отделните съдилища, освен при регистриране на иницииращ документ в следващия съд (инстанционен или както е в случая – на друг равен по степен съд). ЕИСС не осигурява равна степен за упражняване на процесуалните права на страните в едно съдебно производство. Изключение са случаите на достъп на адвокати чрез ЕПЕП. Но страните и другите участници в делото нямат достъп до ЕИСС. Именно защото ЕИСС е деловодна система, а не осигурява електронно правосъдие. Ето защо си позволяваме да обърнем внимание на Пловдивския районен съд, че електронните файлове, изготвяни само в ЕИСС среда, не представляват годен процесуален акт (също и ако са изготвени и съхранявани в Word или друга текстообработваща програма на компютър). Последните изменения в НПК също не налагат електронния документ като форма за действителност на съдебните актове. Тяхното злонамерено изменение или унищожаване не е предвидено като състави на престъпления в НК, както това е сторено за хартиените документи по глава девета от особената част на НК (чл.чл. 308-319 от НК). А като административен ръководител всеки председател на съд следва да се грижи и за безпрепятствената работа на съдиите и съдебните служители, за своевременното разглеждане и решаване на делата, за изготвянето в срок на съдебните актове и за сигурността на деловодната система. Всеки електронен файл на съдебен акт може да бъде отменен или да бъде прогласена неговата нищожност, ако същият липсва по делото или не е подписан. Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т. 1 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.х.д. № 19/ 2022 г. (прекр.), по описа на Царевския районен съд за разглеждане от Пловдивския районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.