1 11 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50 София, 31.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври , две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1855/2021г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Ж. В. Д. ,чрез адв К.Т. от АК -Варна срещу решение № 37 от 06.01.2021г. по в.гр. дело № 1985/2020г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 10.06.2020г по гр.д №19166/2019г на Варненски районен съд е отхвърлен е иска на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК , че не дължи на „Електроразпределение – север “ АД сумата 6865,82 лв., представляваща начислена от дружеството по корекционна процедура стойност на електроенергия за период от 20.02.2016г до 19.08.2019г .,за което е издадена фактура с дата 08.10.2019г. Началната дата на периода по фактурата е монтирането на СТИ за електроснабдения обект на абоната в [населено място],а крайната дата е обусловена от демонтирането на електромера и подмяната му с нов , съгласно съставен на същата дата от служители на ответника протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Ищецът ,в качеството си на потребител е възразил и оспорил костатациите в протокола ,подписан от свидетел,също така начинът и методиката за формиране на задължението .Оспорил е количеството да е изразходвано от него,както и качеството на ответника да претенцира цена ,след като няма лиценз да продава ел. енергия. Поддържал е ,че от експертизана на БИМ не е ясно показанието по сумарния регистър.Ответникът е изтъкнал основание за вземането си чл.55,ал.1 ПИКЕЕ( обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г,) както и евентуално чл.200 ал.1 ЗЗД. Позовал се е на лицензията си като оператор на електропреносната мрежа и на чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, поради което е преизчисил количеството и е издал фактурата. Поддържал е ,че при неизмерено количество ел.енергия, установено в невизуализиран регистър на СТИ, като оператор на съответната мрежа има право да начислява измереното в този регистър след монтажа и преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка, каквато в случая е извършена с експертиза на БИМ по протокол № 1933/27.09.2019г,установила регистрирана енергия в тарифа 1.8.3 в размер на 39416,731 kWh ,която не е визуализирана на дисплея.Електромерът е предаден за експертиза по предвидения за това ред.Налице е и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ и поради това ищецът дължи фактурираната сумата по корекцията, по цени за технологичните разходи. Въззивният съд е приел,че правоотношението с ищцеца се регламентира от действащия ЗЕ и чл.55 ПИККЕ/обн. ДВ бр.35/30.04. 2019г/,като правилата са подзаконов нормативен акт ,издаден на основание чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ. Изтъкнат е и чл.38 от Закона за измерванията относно значението на метрологичната експертиза на БИМ , ценено е и заключението на вещото лице ,че установеното в невизуализиран регистър количество електроенергия по тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната система на електромера ,тъй като се съдържа сборувано и в сумарния регистър 1.8.0.Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. , отговорила подробно и изчерпателно на въпроси поставени от двете страни,СТИ е метрологично годен и измерва точно,но техническите му харатеристики по констатация на БИМ не съответстват,тъй като има вмешателство в програмата за параметризация,чрез софтуерна манипулация.Съгласно заключението по приетата експертиза в случая е доказано, че количеството което не се визуализира на дисплея е преминало през измервателната система ,а не е „нанесено отведнъж“, то се е натрупвало с времето след употреба на ел. енергия от електроуредите в обекта. Софтуерът ,ползван от специалистите на БИМ е притежание на производителя ,предоставен е от него и може единтвено да „чете“, докато този ползван от извършителите(неизвестни) , е създаден за неправомерно вмешателство,каквото е констатирано.По делото е представен и приет протокола от 19.02.2016г за монтаж на електромера , с отбелязани нулеви показания по двете тарифи за битови абонати. Надлежен е съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която ищецът не е присъствал , но е установена процесната неотчетена при инкасирането ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ. Обсъдени са доводите на ищеца като е изтъкнато ,че макар протоколът да не е изпратен на потребителя в срока по чл. 49 ал.4 ПИКЕЕ,процедурният пропуск не е пречка за дължимостта на сумата по корекцията. Не е спорно ,че ищецът е потребител на ел.енергия за битови нужди в процесния обект,присъединен към ел.мрежа и електроснабден за периода на корекцията.Начислението, което ищецът оспорва ,е фактурирано след извършена проверка по реда на чл. 49 ПИКЕЕ , извършен софтуерен прочит в БИМ на паметта на СТИ по тарифа , която не е визуализирана на дисплея ,количеството по нея не е било фактурирано и остойностено през процесния период при редовния месечен отчет./чл. 55 , ал.2 ПИКЕЕ/ При установените по делото факти въззивният съд е приел,че е електроенергията в отчетените стойности е реално доставена,корекцията е извършена по действащите ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/приети от регулатора. В настоящия случай ,изискванията на чл.55 ПИККЕ/обн ДВ бр.35/30.04. 2019г/,са били изпълени и редът за констатиране и протоколиране в чл.49 от правилата е спазен. Срокът за начисляването е по чл. 55 , ал.1 ПИКЕЕ. Така релевантите факти по основанието и размера на вземането са доказани от ответника . Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение на материалния закон ,не кореспондира с доказателствата и е необосновано, в противоречие с други влезли в сила решения по законността на корекционната процедура. В изложението се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС по две групи въпроси : за законовото основание енергоразпределеително дружество да начислява корекции за минал период,респ.да начислява представляващи реално потребена енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия и за задължението на съда за прилагане на чл.15, ал.2 ЗНА при противоречие между ПИКЕЕ и Закона за енергетиката . По първия въпрос се сочи противоречие с решения от практиката на ВКС ,Търговска Колегия касателно изменението на закона в чл. 98а, ал.2 т.6 и чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ през 2012г, която практика свързва правото на корекция с основание единствено за крайния снабдител,който продава електроенергия и според касатора тази практика не е загубила значимост.По втория въпрос се сочи противоречие с реш. № 218/2017г по гр.д №4618/2016г на Четвърто г.о на ВКС ,според което при противоречие с по- висок по степен акт , подзаконовият нормативен акт не се прилага . Втората група въпроса са от процесуалноправно естество : за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните ,да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годност на ексепртинтзата и доказателствената й стойност, при непълно и необосновано заключение по СТЕ да назначи служебно нова експертиза,включително ако установи процесуално нарушение с оглед установяване на релевантните факти ,служебно за допусне съответната експертиза .Изтъква се противоречие с множество решения на ВКС и ТР №1 /2013г на ОСГТК . Навежда се основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по два формулирани въпроса ,поради липса на съдебна практика на ВКС по тях : 1) може ли периода на корекция по чл. 55 ПИКЕЕ/обн.ДВ от 30.04.2019г/ да обхваща период преди влизането в сила на тези правила – (като във въпроса се съдържа и собствено тълкуване на пар.2 от ПИКЕЕ ) 2) Какъв е характерът на протокола от метрологична експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър - официален или частен . Изтъква се,че от БИМ е ползвана методика ,която не съдържа указания , метод,ред и начин за софтуерно прочитане , което поражда въпроси , на които съдебната практика не дава отговор . Ответникът по жалбата„Електроразпределение – север “АД, чрез адв Н.Банков е депозирал отговор. Изтъква липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че касаторът не е обосновал достъпа до касация по критериите, разяснени в ТР №1/2009г ОСГТК на ВКС.Липсва ясна и точна формулировка на правен въпрос , изтъква се неотносима съдебна практика на ВКС, постановена при друга нормативна уредба.Няма противоречие между приетите правила и закона ,включително по отношение на правото на оператора на съответната мрежа да начисли корекцията при предпоставките на чл. 55 ПИКЕЕ.,което не се отъждествява с продажбата на ел. енергия Приложимите нормативни текстове,включително §2 от ПИКЕЕ не са непълни ,неясни или противоречиви.Не е обуславящ и не е произнасян от въззивния съд въпроса за характера на протокола от метрологичната експертиза на БИМ в частта относно констатациите за софтуерно вмешателство. Претендират се разноски . Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване . За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС,материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По първия формулиран въпрос - за основанието,по силата на което оспорваното начисляване е извършено от енергоразпределеително дружество , не е изводимо противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС и основание по чл.280 , ал.1 т.1 ГПК.Привеждат се множество решения от практиката на ВКС ,Търговска колегия ,в която съдебна практика е съобразявана друга нормативна уредба за регулацията на правоотношения по корекция на сметки на потребителите , а не действащата , приложима към фактите по делото и съобразена от въззивния съд по прилагането на закона. Изтъкваните съдебни решения дават отговор на други правни въпроси и при действието на законодателна уредба,различна от съобразената по делото. Неотносимо се изтъква противоречие с решение № 218/2017г по гр.д №4618/2016г на Четвърто г.о на ВКС. Няма съмнение ,че съдът е длъжен да прилага по-високия по степен нормативен акт , ако подзаконов нормативен акт му противоречи ,но въпросът не е решаващо произнесен от въззивния съд и не е обуславящ за изводите му , нито е от решаващо значение за изхода на делото поради това ,че между приложените от въззивната инстанция действащи подзаконови правила и действащите закони- в частност чл. 83,,ал.1 т.6 ЗЕ, противоречие не се констатира . Пряк отговор на въпроса съществува ли и в какви рамки законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, недвусмислено се съдържа в закон който я предвижда - нормата на чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, във вр чл..98а, ал.1 т.6 ЗЕ ,в редакция след последното му изменение(ДВ бр.38/2018г , ДВ бр. 41/2019г). Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия ,съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката , в сила от 17.7.2012 (ДВ бр.54/2012г)и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС(/Р№ 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. Р№ 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р № 124/2019г по гр.д №2991/2018г на 3-то г.-о на ВКС. Тази съдебна практика е доразвита в Р№160/31.12.2020г по гр.д №1174/2020г на 4-то г.-о, Р№216 13.01.2020г по гр.д№ 989/2020г на 4-то г.-о, Р№ 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019г. на 3-то г.-о на ВКС, Р№119/26-01.2021г по гр.д №4124/2019г на3-то г.-о на ВКС, Р № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на 3-то г.-о на ВКС., Р№83 от 02.04..2021г по гр.д №2544/2021 на 3-то г.о на ВКС и много други. Последните законодатели изменения изрично възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел.енергия,за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация,след изменението на чл.83,ал.1 т.6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила (ПИКЕЕ ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г) от КЕВР, които съгласно чл.1 на този нормативен акт регулират принципите ,начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията ,валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена , неправилно , неточно измерена ел. енергия и /или ел.енергия,за която има измерени показания в невизуа лизиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и начините за преизчисляване (чл.1 т.7 ПИКЕЕ) ,а по тази причина и правата и задълженията на страните (чл.1,т.5 ПИКЕЕот 2019г). Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило ,че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл. 200 ЗЗД ),която цена съгласно действщия ЗЕ е регулирана от държавен орган.Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията,които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа,както и прякото им заплащане от ползувателя(чл.56,ал.2 ПИКЕЕ).Самото подзаконово възлагане на вземането,легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен . Не следва да се допуска касационно обжалване по процесуалния въпрос за необсъждане доводите на въззивния жалбоподател,т.е на насрещната страна. Цитирани са множество решения от съдебната практика на ВКС за необходимостта въззивната инстнация да обсъди доводите на страните доколкото имат отношение към предмета на спора ,с която установена практика на ВКС въззивното решение не е в противоречие и е изцяло съобразено . Въззивният съд е спазил указанието да прецени всички доказателства в съвкупност и да обсъди всички доводи на страните, за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание. Не налице основание за допускане до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси,засягащи решаващата дейност на въззивната инстанция във връзка с приемането и обсъждането на експертиза по делото и нейното мотивиране. Задължението на съда е да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства, мотивирано да прецени обосноваността му с оглед доказателствената му сила при извеждане на извод за неговото кредитиране или некредитиране (чл. 202 ГПК) Преценката е съобразно обосноваността на заключението и съответствието му с други установени доказателствени средства,в тази насока е формираната константна практика на ВКС (решение № 118 от 15. 05. 2012 г по г.д. № 588 / 2011 г на Трето гражданско отделение; решение № 241 от 23. 10. 2013 година по г.д. № 3194 / 2013 г на Първо гражданско отделение; решение № 108 от 16. 05. 2011 г по г.д. № 1814 / 2009 г на Четвърто гражданско отделение; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по г.д. № 1271 от 2015 г на Трето гражданско отделение и др) която е съобразена от въззивния съд . Не е налице и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по останалите формулирани въпроси Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01. 07. 2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. С цитираната правна норма ,която е ясна и не се нуждае от тълкуване в исканата от касатора насока, изрично е посочено че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период(преди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019г),констатирани с изискуемия протокол по чл..49 между електроразпределителното дружество и потребителя, когато все още не са приключили финасовите отношения с потребителите, като заварени случаи ,се уреждат от действащите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Правно значим е момента на съставяне на констативния протокол,установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г., когато констативният протокол е съставен по време на действието им , както е в случая , правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена, електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ,както е приел и въззивния съд . Както е посочено в реш.№602015/20121г по гр. дело № 4178 по описа за 2020гна Трето г.о на ВКС, дори да не съществуваше уредба в пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г.,това принципно положение произтича от действието на гражданскоправните норми във времето, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/- уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици Ето защо приложими към правоотношението са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода,за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Нормативно е посочено и кое дружество я извършва ,съответно фактурира като свое вземане (чл.56 ПИКЕЕ от 2019г).Уредбата в правилата с нищо не променя договорния характер на правоотношението между крайния потребител и доставчика на ел.енергия,нито накърнява равнопоставеността на страните по него. Не е относимо поставен и последния формулиран въпрос,тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение.Констатациите по протокола на БИМ от 27.09.2019г са подложени на преценка и проверка при обсъждането на всички събрани по делото доказателства - съвкупно и като е взето предвид заключение на вещо лице. По този начин въззивният съд не е утежнил доказателствено положението на касатора като ищец по отрицателния установителен иск и ответнинк по въззивната жалба,не е приел да е обвързан от удостоверителна сила на констатациите по т.5 от експертизата на БИМ за „техническо състояние на частите и механизмите , защитени от нерегламентиран достъп“и не поради това,видно от изложените мотиви,е отхвърлил отрицателния установителен иск за недължимост на вземането. Дължат се разноски на ответника по жалбата, те са установени в размер на 1608лв ,по приложен списък . Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 37 от 06.01.2021г. по в.гр. дело № 1985/2020г. на Варненски окръжен съд Осъжда Ж. В. Д. да заплати на „Електроразпределение – север “ АД със седалище [населено място] сумата 1608лв. разноски за настоящата инстанция Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.