3 Р Е Ш Е Н И Е № 849/10 София, 12.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1235/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. С решение № 1654 от 26.05.2009 г. по гр.д. № 8978/2007 г. на В. районен съд, оставено в сила с решение № 1548 от 1.12.2009 г. по гр.д.№ 1313/2009г. на В. окръжен съд ответниците С. Д. С. и Г. Д. С. са осъдени да предадат на С. Т. М. владението на собствения му поземлен имот № 1412 по плана на селищно образувание „М.”, землище В.,[населено място], с площ от 1320 кв. м. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 31.05.2010 г., когато е постановено определение № 557 по гр.д.№ 249/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато разглеждането на касационната жалба на ответниците. На 27.08.2010 г. -в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, ответникът Г. С. е подал молба за отмяна на въззивното решение, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК- поради откриването на нови писмени доказателства, които са от значение за делото, но не са били известни на страните. Ищецът С. М. оспорва молбата със становище, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Молбата е подадена в срок и като процесуално допустима подлежи на разглеждане. Разгледана по същество обаче настоящият състав на съда я намира за неоснователна и затова следва да се остави без уважение. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик по силата на земеделска реституция на процесния имот, както и че той е идентичен с имота, притежаван от наследодателката му Ю. Т. М., въпреки че по нотариален акт имотът е записан в местността „К. чешме”, а възстановеният му и ползван от ответниците имот- в м. „М.”. За да приеме идентичност на имотите съдът се е позовал на заключението на съдебно- техническата експертиза, която е установила съвпадение по местност, площ и един съсед на имотите, а също е взела предвид и записването в регистъра към плана на старите имотни граници, като съдът е отчел и обстоятелството, че това заключение на експертизата не е било оспорено от ответниците. С новите писмени доказателства молителят иска да обоснове липсата на идентичност между имота на наследодателката на ищеца и този, който му е възстановен и в който се намират ответниците, поради различието на местностите, в които двата имота са посочени. Твърди, че във връзка с други сходни дела със същия ищец за съседни имоти му станало известно, че след сравняване с картен материал- геодезическо изображение и текстова записка, както и от ситуация на района за обединението на старите местности е установено, че местностите „К. чешма” и „М.” са различни и се намират на разстояние една от друга, като между тях има местности с други наименования. Тези обстоятелства станали известни на молителя от декларация, изготвена от лицето Ц. А. Я., подкрепена с писмени доказателства, които деклараторката му предала и той ги представя по делото. Представя и частна техническа експертиза, изготвена въз основа на тези документи. Като разгледа представените писмени доказателства настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че те не разкриват нови обстоятелства, които да не са били известни на съда, нито представените писмени доказателства представляват нови такива, които да са от значение за изхода на делото съгласно условието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Самата декларация от лицето Ц. А. Я. представлява изявление с характер на свидетелски показания, каквито по ГПК могат да се събират само устно и затова не може да послужи като основание за отмяна на решението. Същото се отнася и за частната техническа експертиза, доколкото е изготвена по искане на молителя. Скица № 601 от 9.05.2007 г. и извадка от помощен / комбиниран/ кадастрален план на м. „М.” са били представени по делото и съобразени от техническата експертиза- л.50, както и плана на новообразуваните имоти- л.68 от делото, поради което не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В представения „протокол на обобщените местности на землище кв.В.” се сочи, че местността „К. чешма” е приобщена към района на местността „М. пясък”, но местността „М.” въобще не се споменава, поради което следва да се приеме, че протоколът не съдържа относима съм поставения въпрос информация, а освен това не е ясно от кого е съставен и с каква цел, както и доколко са достоверни данните в него, за да има значение за изхода на делото. Същото се отнася и за удостоверение № 259/ 17.04.2009 г. от [община], издадено въз основа на представения протокол. В писмо от 13.07.2006 г., изходящо също от [община], отдел „К. и регулация” се твърди, че отделът не разполага с кадастрални планове на м.”Ментешето” за периода 1946-1958 г., но въпросът е изяснен от заключението на техническата експертиза по делото, която посочва, че има план на старите имотни граници, по които се извършва възстановяването и по него имотът на наследодателката на ищеца е записан с пл.№ 209. Не следва да се приемат като нови писмени доказателства поради това, че очевидно са изготвени за нуждите на процеса и без авторство „списък- наименование на местности преди кооперирането и тяхното местоположение на кадастралната карта” и ситуация към списъка, както и скица на обект „кабелно елзахранване” от 25.03.1990 г., тъй като последната отразява състоянието на имотите непосредствено преди започване на земеделската реституция когато те са се ползвали от ответниците, а освен това не съдържа и наименование на местностите и затова е неотносима към предмета на делото. Представя се удостоверение от м.ІІІ,1936 г., издадено от А. селско общинско управление за имотите на лицето К. К., както и протокол за съдебна делба по гр.д.№ 62/ 1946 г. за имотите на А. С., в които документи има записани имоти както в местността „М.” така и в „К. ахмед Ч.”, но и тези доказателства не сочат на нови обстоятелства, тъй като на въззивния съд е било известно, че има записвания и в двете местности, но противоречието е изяснено от заключението на техническата експертиза, което не е оспорена от страните. Следва да се посочи освен това, че наименованието на местностите не е и от решаващо значение, тъй като идентичността на имотите е установена и по други белези и най- вече по записването в регистъра и от плана със старите имотни граници. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. С. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1548 от 1.12.2009 г. по гр.д.№ 1313/2009 г. на В. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: