3 Р Е Ш Е Н И Е № 407 София, 29.12.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2301 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 981 от 24.07.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2261 от 09.12.2013 г. по гр.д. № 1831/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което отхвърлен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от П. С. Д. от [населено място] против Б. Х. М. и Д. Х. М., двете от [населено място], за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], кв. Б., вх. Г, ет.1, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на чл. 135 ЗЗД: 1. намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество и 2. увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса за възраженията на ответника по П. иск. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС). За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищецът е кредитор на ответницата Б. М. по договор за заем от 26.10.2007 г. за сумата 70000 лева. За обезпечаване на вземането, ответницата е учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствен недвижим имот, представляващ УПИ от 380 кв.м. в землището на [населено място], [община], ведно с построената в него полумасивна постройка от 25 кв.м. Въз основа на издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е било образувано изпълнително дело със сума за събиране 112543,22 лева, съставляващи главница, лихви и разноски в заповедното производство. На 20.07.2010 г. ищцата е продала на своята сестра – ответницата Д. Х. М. собствения си апартамент № 2 в кв. Б., вх. Г, ет.1, [населено място]. При така установените факти, въззивният съд е приел, че макар и ищецът да е кредитор на ответницата Б. М. за вземане, възникнало преди сключване на атакуваната разпоредителна сделка, то тя не го уврежда - няма данни да е предприел действия за реализиране на вземането си чрез ипотекирания в негова полза имот, както и че стойността на ипотекирания имот не е достатъчна за удовлетворяване на вземането му. Прието е и че продажбата на имота по процесната сделка не засяга правото на ищеца по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори от ипотекирания имот и в този смисъл не е доказано увреждане на ищеца като кредитор от разпоредителната сделка, поради което не е необходимо произнасяне по останалите елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД в т.ч. относно знанието за увреждане. Искът с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], кв. Б., вх. Г, ет.1, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от П. С. Д. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 135 ЗЗД и е отхвърлил иска при наличие на всички факти, даващи основание за обявяване на недействителност на атакуваната увреждащата сделка. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на извършените в инстанционното производство съдебни разноски. Ответниците по касационната жалба Б. Х. М. и Д. Х. М. молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Формираните в решението изводи, че ищецът да е кредитор на ответницата Б. М. за вземане, възникнало преди сключване на атакуваната разпоредителна сделка са правилни, съобразени с доказателствата по делото. Неправилен обаче е изводът, че разпоредителната сделка не уврежда кредитора, тъй като не засяга правото му по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори от ипотекирания имот, за което няма данни да е предприел действия. С оглед изложените мотиви по приложението на чл. 135, ал.1 ЗЗД, с извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника, имуществото служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие го уврежда, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество. Длъжникът е знаел за увреждането – знаел е, че ищецът е негов кредитор и че действието му уврежда правата му, а с оглед презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД, за увреждането е знаела и приобретателката – сестра на длъжника. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД се уважи като основателен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство в размер на 2751, 96 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2261 от 09.12.2013 г. по гр.д. № 1831/2013 г. на Софийски апелативен съд. ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на П. С. Д. от [населено място], договор от 20.07.2010 г., сключен с нот. акт № ., дело .. г. на нотариус А. Л. с рег. № .. по регистъра на Нотариалната камара между Б. Х. М. и Д. Х. М., двете от [населено място], за покупко-продажба на апартамент № 2 във вход „г”, ет.1 в жилищна сграда, застроена в УПИ .. от кв. ..по плана на София, кв. Б., местност „Г. глава”, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. ОСЪЖДА Б. Х. М. с ЕГН [ЕГН] и Д. Х. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място] да заплатят на П. С. Д. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 2751, 96 (две хиляди седемстотинпетдесет и един лев и деветдесет и шест стотинки) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: