Ключови фрази
Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * справедливост на наказание * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


Р Е Ш Е Н И Е
№ 108

Гр.София, 28.02.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 123/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 337/10.10.11 г.,постановено по В.Н.Д.790/11 г.по описа на АС-София /САС/, НО, 4 състав, е изменена присъда № 74/15.03.11 г., постановена по Н.Д.214/11 г. от ГС-София /СГС/, НО, 25 състав, като по осъждането за извършено престъпление по чл.339,ал.1 НК, на подсъдимия В. Д. Г. е наложено наказание пробация във връзка с чл.55, ал.1,т.2,б.Б НК, а за извършено престъпление по чл.144,ал.3, е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Със същата подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.1 вр.чл.115 НК и вр. чл.373, ал.2 НПК вр.чл.58 А,ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Оправдан е за това деянието да е извършено със средство,опасно за живота на мнозина. По посочените вече като изменени от САС наказания за извършени други две престъпления са наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца по чл.339,ал.1 НК и за срок от една година по чл.144, ал.3 НК, като и за двете е определен първоначален общ режим, търпим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.23,ал.1 НК е наложено като общо най-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода за срок от десет години, което да се търпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на децата на пострадалия от убийството Л. М. К. /три от които представлявани от майките си/ обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв., като исковете са отхвърлени в останалата част до пълните претендирани размери. Г. е осъден да заплати във връзка с престъплението по чл.144, ал.3 НК обезщетение за неимуществени вреди на конституирания като граждански ищец С. Л. И., в размер на 10 000 лв. Отнет е предметът на престъплението по чл.339 НК.
Срещу решението на САС е постъпила жалба от подсъдимия единствено в частта по осъждането по чл.116,ал.1 НК, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се същото да бъде намалено, както и да бъдат редуцирани уважените граждански искове в тази връзка.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея доводи.
Представителят на прокуратурата моли решението на САС да бъде оставено в сила.
Гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват, нито изпращат повереници и не заявяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Единственото въздигнато оплакване пред настоящата инстанция е това за нарушение на разпоредбата на чл.348,ал.1,т.3 НПК- явна несправедливост на наложеното наказание, и то само за престъплението убийство. Други основания не са релевирани, въпреки несъгласието, изразено от втората инстанция, по отношение на някои проблеми, решени по определен начин от първостепенния съд. Тези несъгласия обаче не са свързани с фактори, относими към процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, когато върховната съдебна инстанция по наказателни дела би следвало и сама да вземе отношение, без да е сезирана по нарочен начин за това.
Жалбата е неоснователна.
Още СГС подробно е мотивирал становището си размера на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.116,ал.1 НК при условията на чл.55,ал.1 НК или иначе казано, под предвидения в санкционната част на тази материалноправна норма минимум на наказанието лишаване от свобода. Взети са предвид всички посочени и пред ВКС обстоятелства- подсъдимият е женен с деца, неосъждан, съжалява за стореното и съдейства на разследването. Преценен е дори и факторът „дългогодишен тормоз от страна на убития”. Втората инстанция е потвърдила присъдата в тази част, заявявайки известно неодобрение към наложеното наказание, със съзнанието за липса на процесуална възможност да го коригира. В този смисъл е приела, в контекста на убийството, цялостното поведение на касатора, включително и свързаното такова с предмета на престъпно посегателство по чл.339 НК.
ВКС се солидаризира с това становище и не намира за нужно да излага допълнителни аргументи. Макар и да не е съгласен с тази теза, подсъдимият не заявява някакви същностни аргументи в неин противовес. Няма никакви основания за по-нататъшна снизходителност към него, каквато, ако би била налице, би довела до необосновано толериране на бруталното му противоправно проявление. При отмерване на наказанието лишаване от свобода не са нарушени предписанията, разписани в разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Казаното се отнася в пряка връзка и към присъдените обезщетения за неимуществени вреди на децата на починалия. Инстанциите по фактите са се ангажирали с пространна мотивация, която по същество не е оспорена в жалбата и се възприема изцяло от върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337/10.10.12 г.,постановено от АС-София, НО, 4 състав по В.Н.Д.790/11 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/