Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * липса на мотиви * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е


№ 38

София, 25.02.2016 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 44 по описа за 2016 г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Х. С. (чрез адв. Н. Д. и адв. Н. И.) против решение № 230 от 30.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 167/ 2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с алтернативни искания за оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.
В жалбите се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът подкрепя исканията си с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при извършения от въззивната инстанция доказателствен анализ – превратно възприемане на показанията на свид. Х. Х. и на част от отговорите по допълнителна автотехническа експертиза, което от своя страна довело до неоснователно отхвърляне на обясненията на подсъдимия и излагането на незаконосъобразни правни изводи за виновно осъщественото деяние. Настоява за приложението на института на случайното деяние по чл. 15 от НК. Нарушение на процесуалните правила е забелязано и с отказа на апелативната инстанция да се произнесе по жалбата на подсъд. С. против гражданско-осъдителната част на присъдата, погрешно приемайки, че страните не я обжалват. Изразяват доводи за намаляване на присъденото обезщетение, поради съпричиняване от пострадалия. Явната несправедливост на наказанието е изведена от многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които не били отчетени към приложение на института по чл. 55 от НК и замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.
Пред касационната инстанция подсъдимият се представлява от адвокат Г. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва доводите за съществени процесуални нарушения с липсата на мотиви от въззивния съд по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Частните обвинители и граждански ищци З. С. З. и П. С. З., и техните повереници (адв. М. М. и адв. Л. М.), в писмено възражение считат касационната жалба за неоснователна и предлагат да бъде оставено в сила решението на въззивния съд.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт като законосъобразен и правилен, а наказанието – за справедливо наложено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 35 от 25.05.2015 г. по н.о.х.д. № 418/ 2014 г. Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия Х. С. С. за виновен в това, че на 24.04.2014 г., около 01.40 ч., на път ІІІ-514, при 38+700 км, в посока от гр.Г.Д. към гр. ...., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „С. Д.”, с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. З. С. (на 86 години), поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК и чл. 54 НК му били наложени наказания от две години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, на основание чл. 343г от НК. Подсъдимият С. бил осъден да заплати на всеки от гражданските ищци обезщетение в размер по 20 000 лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им, заедно със законовата лихва от 24.04.2014 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.
С решение № 230 от 30.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 167/ 2015 г. Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, намалил наказанието лишаване от свобода на една година и четири месеца и лишаването от правоуправление – за същия срок и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част.
Касационната жалба е основателна.
Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, както и нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 2 от НПК, за чието отстраняване се налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
І. Съществено процесуално нарушение – липса на мотиви.
І.1. Въззивното решение страда от съществен порок – в него не са изложени мотиви относно съпричиняване на обществено-опасния резултат. Апелативният съд не е разгледал поведението на пострадалия С. от гледище на спазване на правилата за движение по пътищата. Не са изложени съображения дали възрастният пешеходец е вървял правилно по пътното платно и ако е предприел пресичане – правомерни ли са били действията му в конкретната пътна обстановка. Изводите могат да имат съществено значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и при отмерване на наказанието.
І.2. Апелативният съд е пропуснал да се произнесе по въззивната жалба на подсъд. С. (изготвена от адв. Н. И., л. 9 от в.н.о.х.д.), в която изрично е записано, че се обжалва първоинстанционната присъда и в частта, в която са уважени гражданските искове. С въззивното решение съдът неправилно е приел, че в гражданско-осъдителната част съдебният акт не е атакуван от страните и затова „не е в правата си да извърши проверка на присъдата в тази част”. Липсват мотиви по съществени за делото въпроси, свързани с основателността на уважените гражданско-правни претенции и справедливостта на определените обезщетения.
Констатираните пропуски в мотивите на въззивното решение налагат необходимостта от тяхното отстраняване, което следва да се извърши чрез отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
ІІ. Неправилна правна квалификация.
Въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, на основание правомощието по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, но при изписване на цифровата правна квалификация е допуснал съществена грешка, посочвайки двукратно (в мотивите и в диспозитива на съдебния акт) престъпния състав по чл. 343а, ал. 1, б. В от НК, вместо правилния текст по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК. Допуснато е нарушение на материалния закон – не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен (чл. 348, ал. 2 от НПК). И макар вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав да е ясно, сбърканата правна квалификация води до противоречие между между обстоятелствената част на престъплението и цифровото му правно изражение.
Касационната жалба на подсъдимия Х. С. е основателна в частта й за допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Те налагат необходимост от отстраняването им и връщане на делото на стадия на въззивното съдебно заседание.
Предвид изхода на делото касационната проверка на решението по останалите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК (неправилен доказателствен анализ) и чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК (явна несправедливост на наказанието) не се налага.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 230 от 30.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 167/ 2015 г. на Великотърновски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.