Р Е Ш Е Н И Е № 307 С. 29.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1210 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М. от [населено място] срещу решение №581/11.05.2010г. по гр.д.№1902/09г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че към момента на вписване на исковата молба по чл.109 от ЗС той вече не е бил собственик на процесната сграда, затова неправилно е бил уважен насоченият срещу него иск за събаряне на сградата. Но дори този иск да е бил основателен, съдът е следвало да конституира в производството по делото и съпругата му, тъй като се касае за вещ, придобита по време на брака. Поддържа, че процесната сграда е била построена въз основа на редовни строителни книжа и гражданският съд не можел да извършва косвен съдебен контрол за законността им, след като такъв контрол се провежда в административното производство по обжалването им, при което участват и двете спорещи страни. Освен това – изводът за незаконно строителство е направен въз основа на заключение на вещо лице, което е участвало при приемането на същия ПУП, за който сега твърди, че е незаконосъобразен. Не било съобразено противоправното поведение на ищеца, който незаконно избил прозорци на калканна стена; неправилно било прието, че тази стена не е калканна; не било зачетено влязлото в сила решение на административния съд, с което е била отхвърлена жалбата срещу строителното разрешение, издадено за процесната сграда. Ответникът в производството К. Т. К. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Позовава се на влязлото в сила решение на административния съд, с което е отменена заповедта за одобряване на ПУП, въз основа на който е извършено строителството на процесната сграда. Счита за недоказано твърдението, че трети лица имат право на собственост върху обекти в процесната сграда, а и това било без правно значение, тъй като те имали друг път на защита. С определение №208 от 07.03.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по служебно поставения въпрос, свързан с допустимостта на обжалваното решение - дали в производството по чл.109 от ЗС са задължителни другари всички етажни собственици в сградата, чието събаряне се иска и длъжен ли е съдът да осигури участието им като страни в производството по делото. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и по поставения от жалбоподателя въпрос за задължителното другарство на съпрузите, когато предмет на спора е имуществено право върху вещ в режим на съпружеска имуществена общност. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение №3448 от 05.12.08г., допълнено с решение №2419 от 18.07.09г. по гр.д.№329/07г. на Варненския районен съд и е уважил предявения от К. Т. К. иск по чл.109 от ЗС – М. И. Ф., Денка К. Н., М. И. Н., Д. Х. П., И. И. Г., Н. Х. М. и С. К. С. са осъдени да премахнат четириетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ V-5, кв.36 по плана на 8 микрорайон на [населено място]. Въззивният съд е приел, че поземленият имот, в който е изградена процесната сграда, е съседен на имота, в който е жилището на ищеца – УПИ ІV-4. По невлязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № Г-29/16.02.04г. на зам.кмета на [община], предвиждащ сключено /свързано/ застрояване между двата съседни имота, е издадено строително разрешение и одобрен архитектурен проект, въз основа на които на страничната регулационна линия между имотите е застроена процесната четириетажна жилищна сграда. Тази сграда отстои на 10см от сградата, в която се намира жилището на ищеца и закрива прозорците на детската стая и спалнята на ищеца, които са станали неизползваеми. Прието е, че сградата, в която се намира жилището на ищеца, е построена като свободно стояща в първата половина на ХХ в. и южната и фасада не е калканен зид, тъй като на нея има прозорци и балкон. Това не е съобразено в ПУП от 2004г., което е довело до нарушения на нормативите на застрояване. При тези данни от правна страна е прието, че искът по чл.109 от ЗС е основателен. Ищецът е собственик на жилище, на което две от стаите са със зазидани прозорци, вследствие новото строителство на сградата в УПИ V-5 от кв.36 по плана на [населено място]. Тази сграда пречи на допустимото пълноценно ползване на имота на ищеца според предназначението му. Новата сграда, макар да е изпълнена съобразно строителните книжа и разрешението за строеж, е построена въз основа на невлязъл в сила ПУП, в който има нарушения на нормативите на застрояване. При предвиденото свързано застрояване се стига до покриване на южната фасада на сградата в съседния имот, която не е калканна стена по смисъла на §5, т.56 от ДР на ЗУТ. Освен това, с предвиденото свързано застрояване е нарушена нормата на чл.30, ал.1 от ЗУТ, според която дълбочината на застрояване на жилищните сгради при свързано застрояване е най-малко 16 м., а в случая дълбочината е по-голяма, което е довело до неправомерно припокриване на калкана на новопостроената сграда. Налице е строеж, изпълнен в отклонение на нормите на строителство, който собственикът на съседния имот не е длъжен да понася, тъй като ограничава правото му на пълноценно използване на собствеността. Като се е позовал на ТР №31/1984г. въззивният съд е приел, че е нищожна заповедта, с която е одобрен ПУП от 2004г., както и строителното разрешение, издадено въз основа на този план. Направен е извод, че строежът в УПИ V-5 е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.5 от ЗУТ, тъй като е изпълнен в несъответствие с действащия ПУП. По тези причини предявеният иск по чл.109 от ЗС е уважен и ответниците са осъдени да съборят сградата в УПИ V-5 от кв.36 по плана на 8 микрорайон на [населено място]. Първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за задължителното другарство по искове с правно основание чл.109 от ЗС. Както в ГПК от 1952г. /отм./, така и в действащия ГПК от 2007г. няма правило, което да сочи в кои случаи необходимото другарство е факултативно и в кои случаи – задължително, както и каква е разликата между тях. В теорията и в съдебната практика се приема, че когато връзката между делата на отделните другари е неразривна, общото предявяване на иска от и срещу всички тях е условие за допустимост на исковия процес и в този случай става въпрос за задължително другарство. Примери за дела, по които възниква задължително другарство, са делата за делба, при които страни в процеса следва да бъдат всички съсобственици на вещта, както и делата, по които предмет на правния спор са вещи в режим на съпружеска имуществена общност. Приема се, че предявяването на иска от и всички задължителни другари е условие за редовност на исковата молба, за което съдът следи служебно.За разлика от задължителното другарство, при факултативното необходимо другарство решението следва да бъде еднакво за всички другари, но съвместното предявяване на иска от и срещу тях не е условие за допустимост на съдебния процес и на постановеното в него решение. Като пример за такова другарство се сочи предявяването на иск от няколко лица за поставяне на друго лице под запрещение и др. Когато по реда на чл.109 от ЗС се иска премахване на сграда в режим на етажна собственост, всички собственици на отделни обекти в сградата са задължителни другари и следва да бъдат конституирани като ответници в процеса, като условие за неговата допустимост. Това следва от обстоятелството, че съдебното решение, постановено спрямо един от другарите, неминуемо ще засегне правната сфера и на останалите и те ще търпят неблагоприятните му последици, ако искът бъде уважен. След като се твърди, че цялата сграда пречи на ищеца пълноценно да упражнява правото си на собственост върху съседен имот и се иска премахването на цялата сграда, а не само на части от нея, като ответници по делото задължително следва да се конституират всички собственици на отделни обекти в сградата. Обстоятелството, че те имат и друг път на защита – като например да поискат отмяна по реда на чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение, не е аргумент в подкрепа на тезата, че участието им при разглеждане на делото от инстанциите по същество не е задължително. Напротив, от обстоятелството, че постановеното решение ги обвързва, следва и задължителното им участие в процеса. Изложената по-горе теза за задължителното другарство по исковете с правно основание чл.109 от ЗС не е нова в съдебната практика. В представеното от жалбоподателя решение №712 от 06.10.09г. по гр.д.№2170/08г. на ІV ГО на ВКС също е прието, че когато искът по чл.109 от ЗС се основава на пречки в резултат на разположението на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за премахването и е върху всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота. Макар да не е посочено изрично в решението, от него следва, че участието на всички съсобственици в процеса по чл.109 от ЗС е задължително - така, както са били конституирани по това дело. Вторият въпрос е за задължителното другарство на съпрузите, когато предмет на спора е имуществено право върху вещ в режим на съпружеска имуществена общност. По този въпрос въззивният съд не е взел изрично становище в решението си, но като не е конституирал съпрузите на ответниците по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, той е действал в противоречие със съдебната практика – например с решение №201 от 28.04.09г. по гр.д.№727/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №38 от 02.05.11г. по гр.д.№1218/10г. на ІІ ГО; решение №188 от 29.04.10г. по гр.д.№149/10г. и др. Настоящият състав намира за правилна тази съдебна практика, която изхожда от съображението, че съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага и съвместната процесуална легитимация на съпрузите по искове за собственост върху вещи, които са в режим на СИО. Тази съдебна практика е постоянна и по нея няма колебания. По съществото на касационната жалба: Обжалваното решение е процесуално недопустимо поради това, че в съдебния процес не са конституирани като ответници всички собственици на обекти в сградата, чието събаряне се иска. По делото има данни, че освен ответниците, собственици на обекти в сградата са и други лица. Тези данни се съдържат в кориците на ч.гр.д.№869/08г. на Варненския окръжен съд, приложено към настоящото дело. По повод частна жалба на Н. М. срещу определението за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.109 от ЗС, той е представил нотариални актове, от които се установява, че той, съпругата му, както и ответникът С. С. и съпругата му са, се разпоредили още преди завеждане на иска по чл.109 от ЗС с част от собствените си обекти в процесната сграда. Въззивният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указания ищецът да конституира като ответници всички собственици на обекти в процесната сграда и съпрузите им. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме необходимите процесуални действия за конституиране на всички собственици на обекти в процесната сграда. Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да бъдат разглеждани на този етап от производството, преди да има решение по същество срещу всички задължителни другари по предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №581/11.05.2010г. по гр.д.№1902/09г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане след конституиране на всички задължителни другари. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: