Р Е Ш Е Н И Е №36 гр. София, 13.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5399 по описа за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за отмяна на решение № 113 от 22.07.2016г. по гр.д. № 5787/2015г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., с което е признато за незаконно уволнението на Д. Г. Г., извършено със заповед № РД-15-702 от 18.07.2013г., издадена от министъра на земеделието и храните, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена, Д. Г. е възстановен на заеманата длъжност - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 9 135лв. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК като се сочи ново обстоятелство, удостоверено с писмено доказателство, а именно: писмо изх.№ 03-464/18.07.2013г., което установява съгласуване на уволнението от министър-председателя и писмо № 04-08-81/18.07.2013г., с което Администрацията на Министерски съвет връща съгласуваното предложение на Министъра на земеделието и храните. Ответникът Д. Г. Г. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. С определение № 6 от 16.01.2017г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: При постановяване решението, предмет на отмяната, съставът на Върховния касационен съд, ІV г.о., е отговорил на правния въпрос дали при прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция, съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл.54, ал.5 от Закона за администрацията представлява елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор. Даденият отговор е положителен, а именно, че съгласуването с министър-председателя се явява елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Изтъкнал е, че съгласуването означава изразяване на мнение/становище/ по даден въпрос от две лица, при което тези мнения съвпадат. Доколкото Законът за администрацията не предвижда изрична форма на насрещните мнения същите може да се обективират устно, писмено или да са изразени с конклудентни действия. При преценка законосъобразността на извършеното уволнение на Д. Г. съдът е приел, че представените по делото два броя писма не удостоверяват извършено съгласуване с министър-председателя. В двете писма, първото с дата 15.07.2013 г., постъпило на същата дата в Министерски съвет и второто от 18.07.2013 г., на която дата е връчена заповедта за уволнение на ищеца, не се установява изразено мнение на министър-председателя по предложението на министъра на земеделието и храните за прекратяване трудовия договор на ищеца писмено, устно или с конклудентни действия и то преди връчване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това съдът е заключил, че прекратяването на трудовото правоотношение на Д. Г. със заповед № РД-15-702/18.07.2013г. е извършено от работодателя, без съгласуване с министър-председателя и поради това е незаконосъобразно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая новото писмено доказателство, на което се позовава молителя, е писмо от 18.07.2013г., което изхожда от министъра на земеделието и храните, адресирано е до министър-председателя и в него се прави предложение за освобождаването на Д. Г. като изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и се предлага лице, което да бъде назначено на негово място, като накрая се иска съгласуване на направеното предложение. Върху писмото е поставена резолюция „Да” и е положен подпис от министър-председателя. С писмо изх. № 04-08-81 от същата дата съгласуваното предложение е върнато от Администрацията на Министерски съвет на министъра на земеделието и храните. Видно, че писмото от 18.07.2013г., с което се иска съгласуване, е приложено по делото /л.84 от първоинстанционното дело/, но то не съдържа резолюцията на министър-председателя, отразяваща неговото съгласие. Същевременно се установява, че в първоинстанционното производство ответникът по иска И., сега молител, е поискал на реда на чл. 192 ГПК Министерство на земеделието и храните, като от трето неучастващо лице, да представи намиращите се при него документи по съгласуване на уволнението. В отговор на искането са постъпили двете писма на л. 84 и 85 от делото, но без резолюция за съгласие. При горните обстоятелства молбата за отмяна се явява основателна. Липсата на съгласуване от страна на министър-председателя е решаващ мотив за отмяна на уволнението, а новопредставеното доказателство, с което ответникът по иска е положил усилия да се снабди, но не е успял в течение на производството, разколебава извода за несъгласуване на прекратяването на трудовото правоотношение. Влязлото в сила решение, постановено от Върховния касационен съд, следва да се отмени. Тъй като е необходимо приемане на новото доказателство и преценка на удостовереното с него ново обстоятелство, а пред касационната инстанция е недопустимо представяне на нови доказателства, то делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд - Софийски градски съд за ново разглеждане, което да започне от стадия на събиране на доказателства. Разноските, направени в настоящето производство, подлежат на присъждане в зависимост от изхода на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 113 от 22.07.2016г. по гр.д. № 5787/2015г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: