Р Е Ш Е Н И Е № 467 София, 14 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ат. ГЕБРЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1649/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Р. Г. Г. срещу въззивно решение № 112, постановено на 04.06.2012 г. от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 221/2012 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото в гражданскоосъдителната й част. С първоинстанционна присъда № 37, постановена от Пловдивски окръжен съд на 10.04.2012 г. по НОХД № 217/2012 г., подс. Р. Г. e бил признат за виновен за това, че на 19.09.2011 г. в гр.Пловдив при условията на опасен рецидив чрез употреба на сила и заплашване е отнел чужди движими вещи на обща стойност 129,87 лв. от владението на Т. В. П. с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б и чл. 58а ал.1 от НК е бил осъден на четири години лишаване от свобода. На осн. чл. 45 от ЗЗД е бил осъден да заплати на гражданската ищца Т. П. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение да неимуществени вреди от престъплението. С атакуваното въззивно решение Апелативен съд – гр.Пловдив е изменил присъдата в гражданскоосъдителната й част, като е увеличил размера на присъденото обезщетение по гражданския иск на 5000 лв. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на решението с намаляване на наложеното наказание, което да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, както и отмяна на решението в частта относно увеличаването на присъдената сума в полза на гражданската ищца. Пред касационната инстанция защитата на подс. Г. и той самият поддържат жалбата, като искат намаляване на размера на наказанието, тъй като то е несъразмерно тежко и не съответствало на процесуалното поведение на подсъдимия, който е съдействал на правораздавателните органи за бързината на процеса, както и е признал вината си. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като законът е бил приложен правилно, като са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а наложеното наказание по своя размер и начин на изтърпяване е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. Г. при условията на чл. 58а ал.1 от НК в размер на четири години лишаване от свобода, съобразно изискването на чл. 373 ал.2 от НПК, поначало е допустимо, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия – изразеното съжаление и извинение за извършеното деяние, трудовата ангажираност и възстановяване на част от вредите от подсъдимия. Оценени като отегчаващо обстоятелство за отговорността на Г. са били неговите предходни осъждания, невлияещи на правната квалификация на престъплението. В същото време дадените обяснения и съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се третират като смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението, поради което той получава „премия” от законодателя – да бъде наказан при условията на чл. 58а от НК. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчитани самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият на досъдебното производство се е ползвал от правото си да не дава обяснения /л.11/, поради което не може да се направи обоснован извод, че именно той е съдействал за разкриване на деянието и за ускореното разследване по делото. Индивидуализираният размер на наказанието се явява съобразен и с конкретиката на самото деяние – извършено както чрез употреба на сила, така и чрез заплашване, в тъмната част на денонощието, срещу сама млада жена, причиняването на особен уплах чрез надвишаващи обичайните случаи на престъпление по чл. 198 ал.1 от НК сила и заплашване /употреба на счупена бутилка, опряна в гърлото на пострадалата/. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подс.Г. в рамките на възможностите за индивидуализация на наказанието в пределите на чл. 58а от НК, която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. На още по-малко основание подс. Г. би могъл да претендира индивидуализация на наказанието при хипотезата на чл. 58а ал.4 от НПК чрез прилагането на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Данните по делото за механизма на деянието и тези за личността на самия подсъдим изключват възможността за направата на извод в полза на това, че в случая и най-лекото наказание се оказва несъразмерно тежко. Не е налице и втората кумулативноизискуема предпоставка за прилагане на тази разпоредба, а именно – не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство за отговорността на дееца. Посочените от апелативния съд данни в своята съвкупност предопределят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в пределите на чл. 54 от НК, което е формирало и убеждението за определяне на наказание към минималния размер на предвиденото в нормата на чл. 199 ал.1 от НК. Наказанието в размера, определен от първоинстанционния съд, и потвърден от въззивния, се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция в посока на неговото намаляване. Апелативният съд подробно е обсъдил и адекватността на обезщетението, което следва да репарира моралните вреди, причинени на пострадалата П.. Безспорно е , че при осъществяването на деянието тя е претърпяла значителни вреди, както от употребеното заплашване от страна на подсъдимия, така и от употребената сила. Нараняванията по тялото й, макар и невлияещи на правната квалификация на деянието, са с характер на няколко леки телесни повреди, концентрирани изключително в лицевата част на главата й, някои от които наложили и зашиването им. Порезните рани в областта на лицето, шията и гърдите на П. са й създали дълготраен комплекс от нежелание да участва в публични изяви на музикалната група, в която е работила, а уплахът от това да не се повторят събитията от нощта на инцидента – да излиза и да се движи сама дори и в светлата част на денонощието. Тези нематериални вреди, претърпени и продължаващи във времето, законосъобразно са били оценени според критерия за справедливост на стойност 5000 лева. Завишаването на обезщетението по гражданския иск не е необосновано, а напълно съответно на доказателствата по делото относно деликта и пряко и непосредствено причинените вреди от него. ВКС не намери основания за намаляване на размера на това обезщетение, което изцяло е определено съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 112/04.06.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 221/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.