Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 09.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 533 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1180 от 05.12.2011г. по касационна жалба на Г. В. Г., Р. В. Г., В. К. С. и П. Г. В. е допуснато касационно обжалване на решение № 37/11.02.2011г. по гр.д.№ 832/2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 494 от 07.07.2010г. по гр.д.№ 2779/2008г. на Пернишки РС. С последното са отхвърлени субективно съединените искове, предявени от [фирма] против първия касатор за УПИ І от кв. 7 с площ 7967 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 55871.503.115 и по отношение на останалите трима ответници за терен с площ 1400 кв.м. от УПИ І от кв. 7 с идентификатор 55871.503.115 , съставляваща стар имот 6289. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като констатираните нередовности на исковата молба от въззивната инстанция не са отстранени от нея, че тя е следвало и сама да извърши действия свързани с привеждането й в съответствие с чл. 99 и 98 от ГПК /отм/, вместо да връща делото за ново разглеждане от РС. Ответникът по касация /ищец в производството/ моли да се постанови решение по съществото на спора от настоящата инстанция и претендира разноски. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пернишки окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. От досието на делото се установява следното: С първоначалната искова молба ищецът [фирма] предявява иск по чл. 108 от ЗС против Г. В. Г. за целия УПИ І от кв. 7 с площ 7967 кв.м. С молба от 20.07.2008г. ищецът заявява намаление на иска, като уточнява, че претендира ревандикация само на 1400 кв.м. от УПИ І кв.7 С молба от 22.05.2009г. на основание чл. 117, ал.5 от ГПК иска е насочен и против още трима ответника - Р. В. Г., В. К. С. и П. Г. В.. С молба от същата дата е направено отново изменение на иска против първия ответник, като е уточнено, че иска против него е за целия имот с пл.№ 6289, а за привлечените нови ответници – само за 1400 кв.м. С протоколно определение от същата дата са конституирани новите ответници и е допуснато изменението на иска. На 26.11.2009г. е представена вписана исковата молба с тези уточнения. С молба от 19.03.2010г. е направена допълнителна индивидуализация на имота, описан в исковата молба по кадастралната карта, като е уточнено, че това е имот с площ 7967 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 55871.503.115., стар идентификатор 501.6290 кв.7, парцел 7. От СТЕ се установява, че имот 6289 е с площ 1400 кв.м., но не е част от УПИ І от кв.7, а е част от УПИ ІІ от кв.7. И двата УПИ са записани на ищцовото дружество, актувани като държавни с А. № 2374/17.03.1995г. и са с по-голяма площ. Те включват имоти 6289,6290 и 6291. С н.а. № 114 и 115,т.І от 27.05.2004г. Г. А. Г. продава на четиримата ответници по настоящото дело имот 6289 с пространство от 1400 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д.№ 5287/2004г. е признато за установено по отношение на продавача Г. А. Г., че ищецът по настоящия иск [фирма] е собственик на имот от 1400 кв.м., съставляващи имот 6289 ведно с построени в него сгради. Исковата молба по този иск е подадена в съда на 08.07.2004г. Г. се е разпоредил с имот 6289 преди предявяване на иска, поради което по отношение на ответниците по настоящото дело влязлото в сила решение не е задължително като правоприемници. Въззивният съд е приел, че исковата молба е останала нередовна, защото съдът не е посочил кое от измененията допуска и по отношение на какъв иск се произнася. Затова е обезсилил решението и е върнал делото на РС за ново разглеждане. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е как следва да процедира въззивната инстанция, когато констатира, че РС се е произнесъл по нередовна искова молба. Отговор на този въпрос е даден с т.4 от ТР № 1/17.07.2001г., което не е загубило силата си и при новия ГПК. С него се приема, че когато въззивната инстанция констатира нередовност на исковата молба, тя следва да предприеме действия по изправяне на нередовностите й и да се произнесе след направеното уточнение. За индивидуализация на имотите, предмет на иск по чл. 108 от ЗС е постановено и /Р № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о. по чл. 290 от ГПК, с което се приема, че обекта на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорния имот /например защото имотът е индивидуализиран по стар план или защото според установения градоустройствен статут е налице съществено разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. Искът, предмет на настоящото дело е предявен при действието на отменения ГПК. Исковата молба е останала нередовна след установения градоустройствен статут на процесния имот. Въззивната инстанция е констатирала това несъответствие, но вместо да предприеме действия за привеждане на исковата молба в съответствие с нормите на чл.98 и 99 от ГПК /отм/ в нарушение на процесуалните правила е върната делото за ново разглеждане от РС, като е обезсилила възивното решение. Това решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане и произнасяне от възивния съд. Настоящата инстанция не може да се произнесе по същество за първи път без да се е произнесла преди това възивната инстанция. Тъй като производството по иска не приключва и няма решение по същество, съдът не присъжда разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 37/11.02.2011г. по гр.д.№ 832/2010г. на Пернишки окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: