6 Решение по т.д.№ 825/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №108 София, 25.11. 2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 825 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 303 от 11.06.2010 год. по т.д.№ 3174/2009 год. на Софийския апелативен съд. С него е отменено решението от 12.08.2009 год. по гр.д.№ 1877/2007 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Ю. Г. П. обективно съединени искове с правно основание чл.627 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Съставлява ли висящото производство по несъстоятелност отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл.627 ТЗ. Въведените с жалбата основания за касиране на въззивния акт са по чл.281 т.3 ГПК – неправилност, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са за нарушение на чл.146 ГПК (отм.) и чл.686 ал.1 т.1 ТЗ, както и неправилна преценка на съдържанието на доказателствата по делото. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът по касация Ю. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните, обсъди поставения правен въпрос и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените с жалбата основания, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Предявен е иск с правно основание чл.627 ТЗ за сумата 233810.60 лв. и обективно съединен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 131842.47 лв. Твърдението по исковата молба на Е.”АД е, че по силата на сключен на 27.03.2002 год. договор, е доставял на [фирма] медикаменти при условията на стоков кредит. Стойността на доставените през периода 02.01.2003 – 05.10.2004 год. лекарства възлиза на 233810.60 лв. и тя не е била заплатена. С решение от 25.07.2005 год. по т.д.№ 1613/2004 год. по отношение на [фирма] е било открито при условията на чл.630 ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност, като начална за неплатежоспособността е определена датата 17.12.2002 год., обявена е несъстоятелността на длъжника, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото и са десезирани органите му. Производството е инициирано от кредитора [фирма] по реда на чл.625 ал.1 ТЗ, като молбата е депозирана на 19.09.2004 год. Вземането на [фирма], произтичащо от доставка на медикаменти, е било предявено в производството по несъстоятелност и включено в списъка на приетите вземания, но е останало неудовлетворено, поради липсата на имущество в масата на несъстоятелността. Искът на кредитора [фирма] е насочен срещу Ю. П. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството [фирма] до 05.10.2004 год. На тази дата е вписано прехвърляне на всички притежавани от П. дружествени дялове на С. Р. А. и заличаването му като собственик и управител. Твърдението на ищеца по делото е, че през периода 01.02.2003 – 05.10.2004 год. Ю. П. не само, че не е погасявал задълженията на дружеството, а освен това е изтеглил от сметката му общо сумата 358500 лв., което съставлява основната причина за изпадането на [фирма] в неплатежоспособност. Неизпълнението на задължението по чл.626 ал.2 вр.ал.1 ТЗ на П. е довело до това, че и след изпадането в неплатежоспособност, [фирма] е продължил да доставя на [фирма] медикаменти, като вредата е съизмерима със стойността им. За да уважи главния и акцесорния искове, първоинстанционният съд е приел за неоснователни правопогасяващите възражения на ответника за липса на активна легитимация и недопустимост на иска, като въз основа на събраните по делото доказателства е приел за доказан техния размер. Сезиран с въззивната жалба на П., за да отхвърли главния иск, съставът на САС се е позовал на недоказаност на вземането. Решаващият мотив се състои в това, че наличието на висящо производство по несъстоятелността на [фирма] (чийто управител и едноличен собственик на капитала през правнорелевантния период е бил П.), е висящо. Т.е. отпадането на възможността за удовлетворяване на вземането в производството по универсално принудително изпълнение е предпоставка за предявяването и успешното провеждане на иск по чл.627 ТЗ. Това е обусловило и отхвърлянето на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос и по основателността на жалбата е следното: По поставения от касатора правен въпрос. Произнасянето по въпроса налага да се направи разграничение, поради обстоятелството, че въпросът е поставен общо, а производството по несъстоятелност може да премине през няколко фази. За нуждите на настоящето произнасяне, съдебният състав приема следното разграничение: Първо: Предпоставки за предявяването на иск по чл.627 ТЗ и Второ: Предпоставки за успешното провеждане на предявен иск с правно основание чл.627 ТЗ. Съобразно първото разграничение, необходимо е да са налице следните кумулативни предпоставки: 1./ Да е установена неплатежоспособността (свърхзадължеността) на длъжника; 2./ Да е определена началната и дата; 3./ Да няма направено искане от някое от лицата по чл.626 ал.2 ТЗ в рамките на 30-дневен срок от тази дата; 4./ Да е установено, че ответникът по иска е от кръга на тези лица. Както бе посочено, предпоставките са кумулативни и общовалидни за всеки иск по чл.627 ТЗ. Съобразно второто разграничение, в случай, че посочените по-горе кумулативни предпоставки са налице, ищецът във всеки конкретен случай ще следва да докаже: 1./ Наличието на вреда и нейният размер; 2./ Обстоятелството, че вредата произтича именно от забавата за уведомяване по чл.626 ал.1 ТЗ; 3/ Тази забава се дължи на виновното бездействие на ответника. От посоченото разграничение, следва изводът, че за предявяването на иска по чл.627 ТЗ, задължително трябва да има приключило производство по несъстоятелност за фазата, установяваща обстоятелствата, че длъжникът е неплатежоспособен, както и началната дата на неплатежоспособността. Тези обстоятелства – неплатежоспособност (свръхзадълженост) и начална дата не подлежат на самостоятелно установяване/оспорване в рамките на производството за обезщетяване на вреди. Висящността на производството във фаза по оздравяването или осребряването може да е от значение за основателността на иска т.е. за осъществяването/доказването на предпоставките по разд.Втори от посоченото по-горе разграничение. Факултативността произтича от различните основания и способи за формиране на вредата. Преценката е за всеки конкретен случай с оглед на това, как е заявена ищцовата претенция. Принципно правилно, първоинстанционният съд е посочил, че не съществува знак на равенство (като основание) между вреда, претендирана срещу от лице от кръга по чл.626 ал.2 ТЗ, и вземане на кредитора срещу несъстоятелния длъжник, подлежащо на приемане и удовлетворяване в производството по универсално принудително изпълнение. Но това правило се простира само по отношение на основанието, като не е без значение естеството/формирането на вредата. Равенство може да съществува (независимо от различното основание), ако една и съща претенция бъде заявена като вреда по чл.627 ТЗ и като вземане по Гл.X.-та ТЗ и то при условията на кумулативност, а не на евентуалност или алтернативност.. При липса на идентичност на вредата и вземането срещу неплатежоспособния – приключването на производството по несъстоятелност не би било обуславящо за успешното провеждане на иска. Например – вреда, съизмерима с неустойката, заплатена от кредитор-ищец на трето лице, поради неизпълнено на задължение на несъстоятелния длъжник, поето в периода по чл.626 ал.1 ТЗ. В този случай, вредата би била формирана на база на платената неустойка, а вземането към несъстоятелния длъжник би произтичало от неизпълнена престация по различна сделка. Ако, обаче, е налице идентичност и вредата е съизмерима (формирана) от неудовлетвореното вземане към несъстоятелния длъжник, то в този случай, тя може да бъде присъдена като вреда по чл.627 ТЗ, като са изчерпани способите за удовлетворяването и в производството по несъстоятелност. От тук следва и отговорът, че висящността на производството по несъстоятелност в първата му фаза (установяване на неплатежоспособност (свръхзадълженост) и начална дата), съставлява, отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл.627 ТЗ. В случай, че неплатежоспособността и началната и дата са установени, висящото производство по несъстоятелност е предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.627 ТЗ, само в случай, че претенцията за вреда е формирана на базата на вземането, предявено в несъстоятелността. До същата обусловеност на двете производства би се стигнало и ако установяването на основанието и/или размерът на вредата в производството по чл.627 ТЗ срещу някое от лицата по ал.2 би било поставено в зависимост от съдбата на вземането, предявено в несъстоятелността, независимо, че носителите на задължението са различни. При наличието на обусловеност, ако вече е предявен иск по чл.627 ТЗ, производството по него би могло да бъде спряно до приключването на производството по несъстоятелност. В противен случай, искът за вреди би бил преждевременно предявен. По жалбата. С оглед произнасянето по поставения правен въпрос, преценката по реда на чл.290 ал.2 ГПК на доводите по жалбата, води до извода, че тя е неоснователна. Не следва да бъде обсъждан доводът за неправилна преценка на въззивния съд относно това, дали вземането, предявено в несъстоятелността и вземането, формиращо вредата, претендирана в настоящето производство, произтичат от различни факти. Съставът на САС не е основал крайния си извод на това становище, а го е посочил като факултативно. Изводът му е основан на разбирането, че искът е неоснователен именно поради идентичността на вземанията, предявени в двете производства. Че вземането е едно и също и произтича от неизпълнението за плащане по един и същи договор е обстоятелство, което не само не се оспорва от [фирма], а е изрично акцентирано и в самата касационна жалба. Независимо, че в двете производства основанията на които се иска присъждането му са различни, както и, че искането е насочено за удовлетворяване в единия случай от масата на несъстоятелност, а в другия – от патримониума на физическото лице Ю. П.. Без значение за крайния извод на САС за преждевременното предявяване на иска е и обстоятелството дали посочването в решението му е неточно – т.е. дали производството е открито при условията на чл.630 ал.2 ТЗ или по чл.632 ал.1 ТЗ. От решаващо значение би било осъществяването на хипотезата на чл.632 ал.4 ТЗ, респ.чл.735 ал.2 ТЗ. Поради изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Искането за разноски е направено своевременно, представен е договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК. Разноските възлизат на 8640 лв., съобразно платеното адв.възнаграждение с ДДС на адв.П.. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 303 от 11.06.2010 год. по т.д.№ 3174/2009 год. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ю. Г. П. с ЕГН-[ЕГН] сумата 8640 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.