Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр.София , 02 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 341/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения Н. Г. Б., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2054/2012г. на Софийски районен съд и внохд № 4890/2014г. на Софийски градски съд. В искането се съдържа позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви на първоинстанционната присъда поради необсъждане на противоречията в доказателствените материали и дословно възприемане на обвинителната теза; за немотивираност на въззивното решение поради липса на отговор на направени възражения от защитата. Навеждат се съображения в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения Б. – адв. В. К., поддържа искането за възобновяване. Излага доводи в подкрепа на оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила, като посочва, че съдилищата не са обсъдили противоречията в доказателствените източници. Посочва и че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата по отношение на това, дали наказанието на осъдения е наложено в хипотезата на чл. 55 или на чл. 54 от НК, което нарушение не е било отстранено от въззивната инстанция. Излага и довод за неоснователно отхвърляне от въззивния съд на доказателствени искания на защитата. Искането за възобновяване се поддържа и по отношение основанието, касаещо явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Излага съображения за липса на съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Счита определеното на осъдения наказание за справедливо. Осъденият Н. Б. не участва лично в производството. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверяван по касационен ред и в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 22 от 27.05.2013г. по нохд № 2054/2012г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав, Н. Г. Б. е признат за виновен в това, че на 01.11.2011г., около 13,40 часа, в [населено място], на [улица], в близост до трафопост до бл. № 27, причинил лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на полицейски орган, при изпълнение на службата му – на свид. С. Д. Г., назначен с разпореждане на началник на 06 РУП-СДВР като АП-72, за времето от 07ч. на 01.11.2011г. до 19ч. на 01.11.2011г., поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режима на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Извършено е приспадане по реда на чл. 59, ал. 1 от НК. На основание чл.68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено по нохд № 7313/2010г. на СРС, 97 състав, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. С решение № 64 от 14.01.2015г. по внохд № 4890/2014г. по описа на Софийски градски съд, 11 въззивен състав, присъдата от 27.05.2013г. по нохд № 2054/2012г. по описа на Софийски районен съд е била потвърдена. Искането за възобновяване се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от касационния състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са развити доводи за липса на мотиви на постановените съдебни актове. Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на СРС е изложил, макар и в някои части пестеливи, съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от основание твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен характер на мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране. Направен е доказателствен анализ, като, след преценка на взаимна кореспонденция между свидетелските показания и със заключението на съдебномедицинската експертиза, са изведени фактите, значими за съставомерността на деянието. Лишени са от основание и критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция. Съставът на Софийски градски съд е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като е изложил обосновани съображения защо възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на материалния закон, както и е извършил преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения. Решението на въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки задълбочен и логически издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото. Въззивният съд не е имал основание да не се съгласи с фактическите изводи на първата инстанция, като е изложил съображенията си защо ги приема и това сочи, че не е налице формално „преповтаряне” на възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Изложени са съображения защо се кредитират показанията на свидетелите Г., Ж., Т. и Н., като те са преценени както от гледна точка на собствената им надеждност и достоверност, така и във взаимната им връзка. Правилно е мотивиран извод, че изводимата от тези гласни доказателствени средства информация не е противоречива. Описаното от свид. Г. поведение на осъдения – че е оказвал яростна съпротива при задържането, че докато свидетелят го е държал и се е опитвал да му сложи белезници, Б. го е захапал по ръката, не е в противоречие със заявеното от останалите свидетели, а напротив – то се подкрепя от техните показания. В показанията на свидетелите Т. и Ж., дадени на досъдебното производство и приобщени при спазване на процесуалния ред на чл. 281, ал. 5 от НПК, се възпроизвеждат аналогични факти – за това, че Б. е оказвал яростна съпротива в опита си да избяга, че полицейският служител се е опитвал да му постави белезници и че впоследствие свидетелят е имал нараняване на ръката. Обстоятелството, че свидетелите Т. и Ж. не са възприели непосредствено ухапването на свид. Г. от подсъдимия, както и че по различен начин възпроизвеждат възприятието си по отношение на увреждането на ръката на полицейския служител, не сочи на противоречия в посочените свидетелски показания, защото става въпрос на първо място за добросъвестно свидетелстване, отнасящо се само до обстоятелствата, които са непосредствено възприети, и на второ място, за различие в начина на възпроизвеждане. Правилно решаващите съдилища са ценили свидетелските показания във връзка със заключението на съдебномедицинската експертиза, според което, причиненото на свид. Г. увреждане е с характеристики на рана от ухапване от човек и осъществява медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаната доказателствена съвкупност правилно е поставена в основата на фактическите изводи, като обясненията на осъдения Булански аргументирано са възприети като защитна версия. Изложените съображения за това, че инстанционните съдилища не са допуснали нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, мотивират настоящия състав да приеме за неоснователно оплакването в искането за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение при постановяване на атакувания съдебен акт. Не е допуснато заявеното от защитника в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила с недопускането от въззивната инстанция на доказателствени искания, направени от защитата с жалбата. За въззивния съд не съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, понеже е негова суверенна преценка дали те са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. В настоящия случай преценката на второинстанционния съд за липса на необходимост от събиране на доказателства е обективирана в определението, постановено в закрито съдебно заседание, с което са отхвърлени доказателствените искания, като по този начин не е допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи. В съдебно заседание пред настоящата инстанция от защитата се прави и довод за противоречие между мотиви и диспозитив на първоинстанционната присъда, което нарушение не е било отстранено от въззивната инстанция. Направеното възражение има основание, доколкото в мотивите на присъдата са изложени съображения за определяне на наказанието на Б. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а в диспозитива на съдебния акт се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 54 от НК. Това противоречие не е било забелязано при въззивната проверка. Горното обаче, не следва да се приеме за съществено нарушение. Това е така, защото по несъмнен начин в мотивите на присъдата е обективирана волята на съда за налагане на наказание на осъдения при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при ясно мотивиране на вътрешното убеждение на съда, като по този начин не се нарушават процесуалните права на страните. Освен това, определянето на наказанието в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е несъмнено по-благоприятно за осъдения от определянето му по чл. 54 от НК, така че, макар и да е допуснато нарушение, не са увредени негови законни интереси. Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, е без основание претенцията в искането за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на Б. наказание за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Сочените в искането за възобновяване обстоятелства, свързани с личността на осъдения, с характера и вида на престъпното посегателство, са взети предвид от решаващите съдилища, като именно младата възраст на Б., както и конкретните характеристики на причинената от него телесна повреда, са обосновали извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния и са довели до определяне на наказанието под предвидения в специалната норма минимум – шест месеца лишаване от свобода. По делото не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят допълнително намаляване на наказанието на осъдения, което и без това е достатъчно снизходително. Поради това, оплакването в искането, свързано с явна несправедливост на наложеното на осъдения Б. наказание, е без основание. Настоящият състав констатира нарушение на материалния закон при определяне на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения. Определеният общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип по отношение на наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, е в противоречие с установеното в разпоредбите на чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, на които се е позовал първоинстанционният съд. За да се определи първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, е необходимо осъденият да не е бил осъждан, да се касае до първо осъждане на лишаване от свобода. В случая, тази предпоставка не е била налице, защото, видно от данните в свидетелството за съдимост, по отношение на Б. вече са били постановени осъждания на лишаване от свобода. При липсата на протест обаче, е недопустимо настоящата инстанция да извърши корекция на съдебния акт по отношение на определения на осъденото лице режим и типа затворническо общежитие. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Г. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2054/2012г. на Софийски районен съд и внохд № 4890/2014г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.