РЕШЕНИЕ №320 гр. София, 28 септември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Петя Маринова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 821 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от защитата на подс.Н. Марков И. срещу въззивно решение № 64/ 09.04.2015г. по ВНОХД № 237/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителна присъда № 18/07.07.2014г. по НОХД № 115/2014г. по описа на Добрички окръжен съд. В жалбата на защитата се релевират доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Въззивният съд не бил изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, не бил констатирал пороци в съдебномедицинска експертиза по делото, допуснал бил тенденциозно тълкуване на факти по свидетелски показания, като им приписал съдържаща се информация, каквато не била обективно съобщена, надценил бил състоянието на подсъдимия и неговата възможност да извърши деянието, преценявал бил противоречия между обяснения и свидетелски показания само като защитна позиция. Тези пороци били залегнали в основата на необосновано приети факти и съответно на неправилна присъда. Иска се отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В допълнение към касационната си жалба защитата оспорва изводи на съда от първата инстанция , а и на въззивната за това, че подсъдимият е влизал в дома на пострадалия преди 10-11 часа на 15.02.2012г. Оспорва доводите на съда относно показанията на св.Н. и употребеният израз от подс.И., че пострадалият бил „заколен с брадва“, като твърди, че извършител на престъплението не би се изразил по този начин. Позовава се на преднамерен коментар на съда относно твърдение в обясненията на подсъдимия, че не бил излизал от двора на къщата си след 17.30ч. Твърди, че липсват аргументи относно възприетото от съда за обективно доказано активно участие в извършване на престъплението, не било посочено кои точно доказателства установяват това. Заявява, че тезата на защитата, включваща и обсъждането на кръв по якето на подсъдимия, била, че доказателствата по делото можели да обосновават извод само за присъствието на подсъдимия на местопрестъплението,дори това да е било по време на извършването му, но не е включвала и твърдение , че тези доказателства установявали такова присъствие. Твърди, че заключенията на съдебномедицинските експертизи не били обсъдени детайлно и задълбочено, като акцентира на назначената по време на въззивното производство такава, като оспорва качествата и на повторна такава. Оспорва тежестта, която била придадена от съда на експертното становище относно биологичните, в частност кървави следи по дрехите и обувките на подс.И., и техния вид като капки и пръски, и изключването поради това като достоверни обясненията на подсъдимия в тази връзка, че само се е докосвал до трупа, но не бил извършил убийството. В допълнението анализира местата, от които са иззети и изследвани биологични следи и се фокусира на обстоятелството, че ДНК-профил е установен само от зацапването само до десния джоб, което можело да се получи и при обикновен допир на окървавената глава на пострадалия. Сложните разяснения за механизма на капковидните биологични следи били безпредметни. Съдът от въззивната инстанция според защитата не бил изпълнил задължението си да отговори съобразно чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК да отговори кои противоречия възприема и кои не, при анализа на различните експертизи, съдържащи според защитата редица противоречия. Посочва тези противоречия според него, като включва заключение от досъдебното производство и го съпоставя с последващите заключения, които приемат не един удар, а поредица от наслагващи се такива удари. Оспорва по същество, че е налице прецизиране. Удрящата повърхност на чука била значително под минималните и неоспорени 10 сантиметра на причинената рана, за което се твърди, че е причинена от удара на този чук. Оспорва разясненията на експертите във въззивното следствие, които били залегнали в основата на мотивите на съда,а останалата аналитична част съставлявала само предположение. Деянието според защитата можело да бъде извършено от всеки различен от подсъдимия посетител в дома на пострадалия, по какъвто и да е повод,с каквато и да е цел в указания от експертите период. Твърди, че е налице тенденциозно възприемане на съдебномедицинската експертиза за механизма на попадане на пръските, които също така тенденциозно били трансформирани в заключението в капки. Не било установено кога са попаднали пръските в предната част на якето. Според защитата фактически приетото не давало обяснение за механизма, тъй като не можело при движение за удар нагоре- надолу да капне кръв от този предмет върху ръкава на държащата го ръка. Според защитата не било обсъдена в мотивите на решението съществена част от поведението на подсъдимия през обсъждания период –след 22.30 и твърдяното убийство на Ж. И., прибирането в дома на подсъдимия, преспиването му до другия ден на обяд, когато се бил обадил в кметството. Защитата се позовава на липсата на каквито и да било други следи в жилището на подсъдимия, освен окървавените дрехи и обувки, които биха могли да бъдат свързани с престъплението или да са в резултат от унищожаване на улики. Изложените според защитата нарушения на съда от въззивната инстанция по смисъла на чл.14 ал.1 и чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК били нарушили правото на защита на подсъдимия, което пък съобразно чл.348 ал.3 т.1 от НПК съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът от ВКП моли да се потвърди решението на съда от въззивната инстанция, като оспорва твърденията за допуснати нарушения от тази инстанция. Съдът се бил спрял много подробно на заключенията, изслушани както пред първата инстанция, така и по това на комплексната експертиза, прието пред въззивната, на страница 149. Бил направен подробен анализ на гласните доказателствени средства, като били съпоставени с обясненията на дееца,като при този анализ е бил даден приоритет не на обясненията на дееца и е бил изведен извод за участието му в престъплението и доказаност на авторството, като моли да се потвърди решението. Гражданските ищци и частните обвинители по делото, както и повереникът им, редовно призовани, не се явяват и не дават становище по делото. Подсъдимият И. се явява в съдебното заседание, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и изложените допълнителни съображения. Допълнително се позовава на признания от първи разпит, че е бил изтрил следи от присъствието си, а след това бил изтичал до кметството, за да обяви присъствието. Според защитата това поведение било нелогично, а съдът пък бил го приел за нормално. Допълнително възразява срещу недостатък на съдебномедицинските експертизи и конкретно относно петно от кръв по гърдите на подс.И.. Иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Подс.И. в своя защита заявява, че е намерил пострадалия мъртъв и оспорва полицейските действия при задържането му. При последната си дума подс.И. иска да бъде пуснат. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 18/07.07.2014г. по НОХД № 6115/2014г. , състав на Добрички окръжен съд е признал подс. Н. Марков И. за виновен в това, че в нощта на 14крещу 15.02.2012г. в [населено място],област Д., умишлено е умъртвил Ж. А. И., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, като за извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК му е наложил наказание от 16 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и е приспаднал предварителното задържане при изтърпяване на така наложеното наказание. Съдът от първата инстанция с присъдата е уважил частично за сумите от по 10 000лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането, предявените граждански искове от пострадалите по делото и наследници на убития Ж. И. – Т. Ж. Н. и В. Ж. А., негови низходящи, като претенциите до размера от 75 000лв. ги е отхвърлил и за двамата. Осъдил е подс.И. да заплати направените разноски по делото, като се е разпоредил и с веществените доказателства. При проверката на атакувания въззивен съдебен акт и след обсъждане на доводите на страните, настоящата касационна инстанция намери, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Пределите на касационния контрол са ограничени по начало от възприетата фактическа обстановка по делото, тъй като касационната инстанция не е съд по фактите. Предходните две инстанция са ползвали едни и същи установени факти, като проверяващата въззивна инстанция се е възползвала от правомощията си по чл.316 от НПК, като по начало е възприела в по-голямата част фактическите положения, установени още с обвинителния акт , проверени при първоинстанционното съдебно следствие, залегнали и в мотивите на присъдата. Втората поред инстанция е посочила в две отделни групи доказателствените източници, които са позволили да се извърши преоценка и установяване на нови фактически положения – като същевременно е подложила на подробен и обстоятелствен анализ гласните доказателствени средства при свидетелстването на разпитаните по делото лица, съдът е преценил също така наличните противоречия между обясненията на дееца от една страна и заключенията на експертите по делото, на свидетелите и на собствените му предходни обяснения – от друга. Този анализ е изключително подробен и добросъвестен, в противовес на обясненията на дееца са пунктуално са изложени отрицателните факти – липсата на следи от твърдени действия на самия подсъдим, както и липса на следи с животински произход. Касационната инстанция не намира процесуален пропуск или недостатък от правнологическо естество при тази оценъчна дейност на съда при постановяване на атакуваното въззивно решение. Поведението на дееца, неговите обяснения в хода на наказателното производство и съдържащите се в тях противоречия, както и възраженията на защитата, са били предмет на задълбочено и последователно проучване, оценка и са направени изводи, които имат своята житейска и логическа правдивост. Предмета на доказване в случая следва да бъде концентриран основно върху авторството на дееца – неговото поведение, среща с пострадалия, последващо поведение – на 15.02.2012г. от сутринта до момента на съобщаването от него за „намирането“ на пострадалия са факти с несъмнено значение за изясняване на цялостната фактическа обстановка, но не и с основно, преобладаващо такова. Основният въпрос е дали деецът е нанесъл смъртоносните удари, по естеството и качеството на които няма никакъв процесуален спор. Причината за смъртта е установена по един несъмнен и безспорен начин. Възраженията в тази връзка на защитата следва да се преценят като неоснователни и тангиращи само по същността и дълбочината на получените от пострадалия наранявания. Без никакво правно значение за умисъла защо и по какви причини деецът е използвал две различни оръдия на престъплението, следите от кръвта на жертвата по тези предмети са видими и с просто око- фотоалбум на л.15 от досъдебното производство и това е важния въпрос, на който следва да се отговори, като това е сторено- тези два предмета са използвани от извършителя за умъртвяването на пострадалия. Отговорът е еднозначен, тези обстоятелства са безспорни и са изяснени чрез намирането на веществените доказателства, изследването им и използването на специалните експертни знания за оценка на въздействието им, на получените наранявания и съответния механизъм. Възраженията на самият подсъдим относно присъствието и действията му на мястото на извършване на престъплението са обсъдени и обосновано отхвърлени, този подсъдим е бил в непосредствено съприкосновение с тялото на пострадалия. Твърдението му, че не се е доближавал до тялото на пострадалия е напълно опровергано от т.н. „ неми свидетели“ по делото- веществените доказателства, следите от кръв в помещението, техния динамичен тип както вътре в помещението и по предметите, така и по дрехите на самия подсъдим. Защитата фокусира възраженията си върху отделните следи, но не е възможно в правнологическия анализ тези следи да се разглеждат сами за себе си, без връзка с останалите доказателства по делото. Този подход е едностранчив и при оценка на доказателствената съвкупност със сигурност не е приложим. По делото са установявани редица обстоятелства - връзката между пострадалия и подсъдимия, тези факти са безспорни, каквото и да е становището на защитата. Двамата са поддържали приятелски взаимоотношения, пострадалият Ж. А. И. е водел изолиран начин на живот и в последните месеци само подс.Н. И. е споделял неговата самота. Ограничените финансови възможности и на двамата са свели това общуване до употребата на евтин алкохол, като предимно пострадалият е финансирал покупката му- така св.Х. и св.С.. Пострадалият не допускал други лица до себе си, съжителствал с кучета, които познавали единствено подс.Н. И.- така св.В. С. и св.А. Н.. Съдилищата са имали пълната възможност да анализират тези факти и с основание не са открили противоречия в тях. Вечерта преди извършване на престъплението отново само подс.Н. И. е бил в контакт с пострадалия, така св.В. С., св.Т.. Може с положителност да се заключи, че пострадалият е контактувал предимно и изключително само с подсъдимия, контактите му с други хора, ако и доколкото е имало, са били също така изключително ограничени. В деня на смъртта си отново е останал само в компанията на подс.И.. По делото е установена дългогодишната употреба на алкохол от подс.И., неговото поведение и характеристичните му данни, така и св.Т. го е описал като участник в скандали, агресивното му поведение се е проявило и по отношение на св.В. С., то е установено и от експертите – стр.15 от СПЕ,л.184 от досъдебното производство. В неговата личностова структура е отчетен нисък праг на раздраза, грубо скъсяване на волевия самоконтрол, известна загуба на възможността да прогнозира негативните последици и др. Поведението на подс.И. на 15.02.2012г. не следва да се надценява, установено e неговото пияно състояние със свидетелски показания и липсата на възможност за ефективна речева артикулация и комуникация, като така или иначе той с действията си и оскъдните изразни средства, както и с външния израз на своето безпокойство, установява за първи път и пред свидетели основния факт по делото - смъртта на пострадалия негов приятел. Въззивната инстанция по начало правилно е заключила, че в асоциалното поведение, обусловена от алкохолната му зависимост, на подс.И. не може да се търси и открие задължително общоприемлива логична обосновка на действията му и това дава отговор на възраженията на защитата в този смисъл. Няма пряко свидетелстване, в този смисъл пряко доказателство, че именно подсъдимият Н. Марков И. е нанесъл смъртоносните удари и по отношение на това обстоятелство не възниква спор. Виновността на дееца се установява по косвените по делото доказателства, а те са многобройни, повече от достатъчни, за да може да се направи категоричен извод за това. Необходимата верига от косвени доказателства е налице, всеки един отделен факт допълва и установява по несъмнен начин виновността на дееца. Пострадалият е бил кротък и добродушен човек, с твърде слаба физика ( видимо от фотоалбума,л.17 от дос.п-во) ,с единствената склонност към употреба на алкохол. Неговата компания е била осъществявана предимно и изключително от дееца, последният не е търпял и се е отнасял агресивно към другите социални контакти на постр.Ж. И.. Пострадалият е съжителствал със също така агресивни кучета, които не са допускали външни лица в дома му, като единственото изключение е било за подс.Н. И.. Съседите на пострадалия не са възприели необичайно поведение на тези животни и това съвсем не може да се отдаде на чистата случайност, това е закономерно развитие от връзката на пострадалия и подсъдимия и контакта само между тях двамата, без никакви външни, трети лица. Всяка хипотетична възможност за намеса на неустановено по делото лице се изключва при съпоставяне на отделните факти и обсъждането им в съвкупност. Следите по дрехите на подс.И. са от човешка кръв, и несъмнено кръвта по дясната част на якето на дееца е на жертвата- съответната експертиза за ДНК – изследване на веществените доказателства, л.150 и сл. от досъдебното производство. Такова съответствие е намерено и по останките от човешка кръв на оръдията за извършване на престъплението, както и по леглото на жертвата. Не е определен ДНК-профил при изследване на бомбето на дясната обувка на дееца, но с висока степен на вероятност и положителност е определен вида на материята – като тъкан от меки черепни обвивки, която се е отделила от тялото под въздействието на удари с твърд тъп предмет върху такива обвивки с подложка от твърда костна тъкан- черепа на жертвата. Съдилищата с положителност следва да заключат, че това е тъкан от тази част на тялото, че е в резултат на нанесени удари с оръдие на престъплението, тъй като липсва каквато и да било друга възможност или хипотеза, независимо от липсата на отговор на съответното профилирано изследване на ДНК- материал и съответна идентификация. Тази тъкан несъмнено има биологичен произход на обувката може да се озове само като пръска, само от тялото на пострадалия, тъй като той в този период съвсем очевидно е единствения убит в района, с подобни наранявания в областта на главата, единствено само подсъдимият е имал съприкосновение с тялото на пострадалия и може съвсем сигурно да се изключи извод, че тази тъкан се е озовала на обувката на подс.И. по друг начин, освен в момент на активно въздействие с удари с оръдията на престъплението по тялото на пострадалия, а и с обувките, които представляват твърди тъпи предмети. Кръвта по обувките пък е установена с положителност, тя произхожда от пострадалия – ДНК изследване на л.130 и сл. от досъдебното производство, което е още един аргумент в посока на изключване на друга принадлежност на биологичните следи по обувките на дееца, освен на пострадалия. Възраженията на защитата относно извършените съдебномедицински експертизи по същество са неоснователни- те дават задълбочен отговор на начина на попадане на кръв върху якето на дееца- така например заключението на л.136 и сл. от досъдебното производство. То е изследвало якето на дееца, което доброволно е предадено и върху което е установена кръв на пострадалия от дясната му част с помощта на вече посоченото по-горе ДНК- профилиране и съответно заключение. Тези следи- фигура 5,л.138, среда, са оставени върху предната дясна част на якето и имат динамичен характер – стр.143 от заключението. На фигура 6, пак от дясна страна, нямат динамичен характер (но е зацапване с кръв с по-голяма повърхност и е дало възможност за посоченото изследване) , но това вече и съвсем очевидно не е от съществено значение, или поне от такова, което да опровергае извода, че следите от кръв по якето на дееца са оставени в момента на нанасяне на ударите. Същността на заключенията в техния научен аспект не са оспорени от защитата, или поне не са валидно оспорени. Съдилищата не са имали никакво основание да не се доверят на експертните знания и с основание са ги възприели. Защитата се основава на възможността динамичните следи (пръски) от кръв да са принадлежали на друго лице, докато за следите от забърсване не възразява, че са оставени от кръвта на пострадалия. Подобен подход не държи сметка за правната и житейска логика, той е парадоксален и вътрешно изключващ се, изисква от съдилищата да възприемат невъзможната хипотеза кръв по дрехата на дееца да има от две лица, тоест да се заключи, че подс.И. е нанасял удари на неустановено лице, но се е съприкосновявал с пострадалия, след като вече е бил убит. Подобна теза е напълно несъстоятелна и с основание съдилищата са я игнорирали. Защитата се спира на противоречия на заключенията относно оръдията на престъплението-съвсем ясно е очертан техния вид и по намерената кръв на пострадалия по тях, установено по категоричен начин. Както всяка човешка дейност, така и експертната се нуждая от прецизиране, дават се отговори на допълнителни въпроси, които не са били изобщо поставяни и не е изненадващо наличието на извод за наслагващи се удари в областта на смъртоносното нараняване – така описаната рана № 1, ляво теменно, слепоочно. Логичен е отговора на експертите, че ударите са най-малко три, а впрочем още в първото заключение на л.116 от досъдебното производство е възприето наличието на наслагващи се удари. Механизма на нанасяне на удари и отслояване на кръвта във вид на пръски също не дава исканото от защитата противоречие, като експертите пред въззивния съд са изяснили този механизъм достатъчно подробно – движението на ръката не е еднократно, а при наслагващите се удари и неподвижността на пострадалия, ръката на дееца е извършвала движенията многократно – отгоре-надолу и отдолу нагоре, като пръските следват точно това последно движение – при повдигане на ръката- л.125 от въззивното производство- гръб, разясненията на експерта Г. от комплексната експертиза. При оценката на обясненията на дееца като източник на доказателства е нужно да се има предвид, че по отношение на предмета на доказване несъстоятелността на защитната теза е установена по един несъмнен начин. Наистина не е от съществено значение едно или друго противоречие в различните обяснения на подсъдимия или при извършването на оспорвания следствен експеримент. Процесуално право е на дееца да избира линията си на защита, да променя обясненията си и да разяснява промяната в позицията си по един или друг начин – при всички случаи деецът обаче отрича участието си в извършване на убийството, в извършването на активни действия по причиняване на смъртта на пострадалия и в това отношение позицията на подс.И. е напълно последователна, като в случая е без значение дали се е доближавал и правил опити за преместване на пострадалия Ж. И. post-motrem, т.е. след смъртта му, но независимо от това въззивната инстанция е дала задълбочен отговор и на тези възражения, с които касационната инстанция се съгласява като правдиви и логични. Фокуса е поставен обаче върху причиняването на смъртта, а от изложените доказателства по делото може да се направи единствено възможния извод, който и инстанциите са направили, че подс.И. е извършител, тъй като е имал възможността, контакта и поведенчески агресивни особености да стори това, а и следи от кръвта на жертвата, получени приживе и по време на смъртоносните наранявания, са открити по дрехите на дееца. Тези следи в съвкупност не могат да бъдат получени в друг момент, тяхната динамичност обуславя посочения единствено възможен отговор, а той е, че подс.И. е нанасял ударите, при които кръвта на пострадалия е попаднала по неговото облекло. При установяването на предмета на доказване и на съответните факти – относно умъртвяването на пострадалия, съдилищата са действали съобразно процесуалния закон, техните изводи са верни по съществото си и не са допуснали твърдяното процесуално нарушение. Водим от тези съображения, касационният състав заключи, че твърдението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неправилна оценка на доказателствата от решаващите съдилища, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Касационният състав заключава, че не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което да налага отмяна на атакуваното въззивно решение. Твърдяната необоснованост на присъдата и решението не е от категорията на законово възведените касационни основания, но в светлината на твърдяното съществено нарушение на процесуални правила, при оценката на установените факти, не се открива, тъй като липсва анализ на доказателствата, който да е в противоречие с правилата на формалната, правната и житейска логика по начин, който да е ограничил правото на защита на подс.И.. При така правилно и в съответствие с правилата на формалната и правната логика установени факти относно предмета на доказване, съдилищата правилно са квалифицирали деянието като умишлено извършено убийство по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Деецът се е проявявал като агресивна личност в житейския си път, като тази негова поведенческа характеристика е изявена по един несъмнен начин при извършване на деянието. Той е нанесъл множество удари, които са причинявали продължителна болка, до момента, в който пострадалият е изпаднал в безсъзнание, до този момент постр.И. е съзнавал безнадежното положение, в което се е оказал, своята невъзможност да се защити и е изпитвал ужас от настъпващата смърт, предвид смъртоносната последователност на ударите. Подс.Н.И. не се задоволил само с един смъртоносен удар, той е нанесъл повече от един удар (наслагващи се такива) с тъпата част на използвания от него чук, и концентрирани в лявата теменно-слепоочна област, като може да се заключи, че той методично и системно е доубивал пострадалия. Това е проявление на неговата жестокост и характеризира и деянието като извършено с особена жестокост. По тези съображения касационната инстанция намери, че материалния закон е приложен правилно, не е допуснато нарушение, като в този аспект следва да се преценява и справедливостта на наложеното наказание. Не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание, като то е определено към минимума на предвидената в закона санкция, съобразена е тежестта на извършеното престъплението, с наличието на две квалифициращи деянието обстоятелства, с лошите характеристични данни за дееца и може да се определи като снизходително. В заключение следва да се отбележи, че липсва явно несъответствие между наложеното наказание от една страна и степента на обществената опасност на деянието, и на дееца, постигнат е необходимия и достатъчен баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразена е тяхната относителна тежест, като касационната инстанция, както и предходните, счита, че с този размер ще бъдат постигнати целите по чл.36 от НК. По отношение на приетите и уважени частично граждански искове по делото касационната инстанция констатира, че и в гражданско-осъдителната част не е допуснато нарушение на процесуалните правила, като не намери основание за намаляване на размера на уважената част на тези искове в полза на подс.И., включително по отношение и на присъдените по делото разноски. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 64/ 09.04.2015г. по ВНОХД № 237/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителна присъда № 18/07.07.2014г. по НОХД № 115/2014г. по описа на Добрички окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: