Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 341


София, 02.07.2020 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 206/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
В. М. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1134 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 720/2018г.
Ответницата Б. П. М. чрез процесуалния пълномощник адв. В.К. - Б. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване като са изложени съображения основно по правилността на въззивното решение.
Постъпил е и писмен отговор от адв. Б.Б. от името на Г. С. М. и Б. П. М. , в който също се сочи, че не са налице посочените основания на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК в изложението за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС.
Ответницата Л. Ц. Л. чрез особения представител по чл. 47 ал. 6 ГПК адв. С.К. изразява становище в нарочно изложение по основанията за допускане на касационното обжалване, че всички доводи на ищцата-въззивник са разгледани подробно , а не „привидно“ както се твърди от касаторката. Поддържа се, че няма противоречие със съдебната практика по съдържанието на мотивите на въззивния съд. Изложени са доводи, че указанията в ППВС 2/1982г. по приложението на ЗСГ /отм./ при извършване на делбата са спазени. По твърдението на касаторката за очевидна неправилност на решението са изложени съображения, че от прочита на решението не могат да се установят пороци, които са основание за неговата отмяна.
Ответниците Е. И. Д., И. В. Д. и Д. В. Д. не са изразили становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на предявените искове, която е над 5000лв., поради което е процесуално допустима.
В касационната жалба се правят доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона като не е приложил точно разпоредбите на чл.2 ал.2 и чл.10 ЗСГ /отм./, съдържащи забрана да се придобива втори жилищен имот, освен в изрично посочените хипотези, които не са били налице при сключване на спогодбата от 1982г. Поддържа се също, че разпоредбата на чл. 8 ЗСГ /отм./ не е приложена от въззивния съд в точния й смисъл , защото тя касае принудителна продажба на правомерно придобит втори жилищен имот. Изложени са и доводи за необоснованост на изводите на съда в частта по възражението на ответниците Г. и Б. М. за придобиване на собствеността по давност от дъщерята на ищцата Е. И. Д. - ответник по делото и техен праводател.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят следните въпроси:
Процесуалноправен: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени във въззивната жалба и писмената защита доводи в оспорване на обжалваното решение и да формира вътрешното си убеждение за правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по делото доказателства и всички доводи.
Материалноправни, по приложението на ЗСГ /отм./:
Свързват ли разпоредбите на ЗСГ /отм./ нарушаването на забраните на чл.2 ал.1 във връзка с чл. 4 ал.1 със санкциониране на съответните придобивни основания като нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД ?.
Придобиването на недвижим имот в нарушение на забраните на ЗСГ /отм./ засяга ли вещнотранслативния ефект на разпореждането с имота ?
Поставянето в дял на недвижим имот в производство по съдебната му делба в нарушение на ЗСГ /отм./, поражда ли вещнотранслативен ефект?
Неизпълнение на задължението по чл. 7 ЗСГ /отм./ за прехвърляне на втория жилищен имот стабилизира ли придобивното основание?
Действителни ли са сделките за придобиване на недвижимо имущество в нарушение на ЗСГ /отм./?
Поддържа се чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси, а по процесуалния – чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като е посочена и практика на ВКС.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийския градски съд, гражданско отделение, I -19 състав № 7460 от 08.11.2017г. по гр.д.№ 6514/2015г., с което: 1. са отхвърлени исковете, предявени от В. М. М. против Е. И. Д. , Д. В. Д., И. В. Д. , Л. Ц. Л., Г. С. М. и Б. П. Р. – М. за прогласяване нищожността на основание чл. 26 ал.1 предложение 1 и 2 ЗЗД на договор за съдебна спогодба-делба от 07.02.1982 г. по гр.д. 4924/82 г. на Софийския районен съд, 47 състав между В. М. М. и Е. И. Д. , по силата на който Е. И. Д. е получила в изключителната собственост и владение имота, предмет на делбата , представляващ апартамент в [населено място], [улица] на втория надпартерен етаж, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизи, заедно с припадащия се дял от общите части на сградата и 1/24 идеална част от дворното място; 2. са отхвърлени исковете, предявени от В. М. М. за признаване за установено, че Г. С. М. и Б. П. Р. – М. не са собственици на 3/4 идеални части от същия апартамент; 3. са отхвърлени исковете, предявени от В. М. М. срещу Г. С. М. и Б. П. Р. – М. с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/4 идеална част от имота.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че със съдебна спогодба-делба по гр.д. № 4924/1982 г. на Софийския районен съд, 47 състав е прекратена съсобствеността между В. М. М. с квота 3/4 и Е. И. Д. с квота 1/4 като имотът, представляващ апартамент на [улица] вход „А“, втори надпартерен етаж, е поставен в дял на Е. И. Д., която се е задължила да плати на майка си сумата 7000лв. за уравнение на дела й, а В. М. М. си е запазила правото да ползва двете западни стаи от апартамента с общо ползване на сервизните помещения до края на живота си. С нот.акт за продажба № ..... от 25.10.2-10г. Е. И. Д. лично и като пълномощник на съпруга си В. Д. Д. е продала жилището на Л. Ц. Л. , която от своя страна с нот.акт № ..... от 09.11.1010г. го е продала на съпрузите Г. С. М. и Б. Р.-М..
Правните изводи на въззивния съд са, че дори и при делбата от 1982г. да е придобито от Е. И. Д. жилище в нарушение на забраните на ЗСГ /отм./, каквито са твърденията в исковата молба , съгласно изричния текст на чл.4 ал.1 ЗСГ /отм./ , нарушението на тези забрани не води до нищожност на съответните придобивни основания по смисъл на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. Придобиване на повече от един имот от съответния вид води само до задължение придобитото в повече да се прехвърли в двугодишен срок по чл.7 ал.1 ЗСГ /отм./, а при неспазване на това задължение, прехвърлянето може да бъде сторено принудително от общинския народен съвет на основание чл.8 ал.1 ЗСГ/отм./. Но дори и при обратното становище, според въззивния съд предявените искове са неоснователни поради основателност на възражението на ответниците за придобиване на собствеността по давност. Мотивите за този извод са, че със спогодбата майката си е запазила право да ползва две стаи от жилището, отказ от това право не е доказан , тази тежест е налице и към настоящия момент и ползувателката може да брани това свое право на ползване учредено й през 1982г., което е противопоставимо на всички последващи приобретатели на всякакво основание. След отмяната на чл.29 ЗСГ ДВ бр.21/13.03.1990г. е започнала да тече придобивна давност и към датата на завеждане на иска 25.07.2014г. Тази давност е изтекла отдавна дори и владението да се приеме общо за недобросъвестно. При липсата на каквито и да било данни за изгубване на владението или неговото смущаване в периода 1990-2014г. според съда няма как да се приеме за установено, че ищцата е станала собственик на 3/4 от апартамента дори и да се приеме за основателен иска по чл. 26 ал.1 ЗЗД и поради това исковата претенция по чл.33 ал.2 ЗЗД е неоснователна.
При тези мотиви на въззивния съд, поставените материалноправни въпроси, които ВКС обобщава така: налице ли е нищожност на договор на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона, когато при действието на ЗСГ /отм./ е придобит втори жилищен имот в нарушение на чл.2 ал.2 и чл.4 ал.1 ЗСГ /отм./ , са обуславящи за делото. Те са изведени от решаващите изводи на съда, че придобиването на жилище в нарушение на
забраните на ЗСГ не се санкционира от закона с нищожност на съответния договор, а поражда единствено задължение вторият жилищен имот да бъде прехвърлен – в установения в закона срок или принудително от общината. Ето защо посочения обобщен въпрос покрива изискването за общо основание по смисъла на чл280 ал.1 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне, но при преквалифициране на основанието , посочено от касаторите по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради наличие на практика на ВКС в обратния на възприетото от апелативния съд разрешение – срв. напр. решение № 51 от 3.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2008 г., I г. о.
Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса, но дължи възнаграждение адв. С.К. от САК, особен представител на ответницата Л. Ц. Л., назначен по реда на чл. 47 ал.6 ГПК възнаграждение за касационното производство в размер на 2250 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, седми състав № 1134 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 720/2018г.
Указва на касаторката В. М. М. да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС възнаграждение за касационното производство за особения представител на Л. Ц. Л. адв. С.К. в размер на 2250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата на особения представител сума, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: